№ 130
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500172 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260008/17.01.2022 г. по гр.д. 2534/2018 г. Окръжен съд –
Пловдив е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. ИЛ. С. против
Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. с район на действие – Окръжен съд –
Пловдив, с адрес на дейността – ***********, представляван от процесуален
пълномощник – адвокат Г.К., със служебен адрес - ************, искове с
правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в следното -
образуване на изп.д. № *************, без съдебният изпълнител да
предупреди и да заяви на кредитора, че не желае да образува изпълнително
производство след изтичането на давностните срокове, както и че той ще
следва да понесе значителни щети за отговорността за нанесени вреди от тези
си действия, незаконосъобразно извършване на публична продан на следните
четири недвижими имота и продажба на същите на значително по-ниски
цени: поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в село М.,
Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед № *******/12.05.2004
1
г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“, площ: 5726 квадратни метра;
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план:
******; при граници на ПИ: *********, *********, *********, *********,
*********, *********; поземлен имот с идентификатор *********, находящ
се в село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“; площ: 6857
квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен
план: ******; при граници на ПИ: *********, *********, *********,
*********, *********; поземлен имот с идентификатор *********, находящ
се в село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Р. Б.“; площ:
8151 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по
предходен план: ******; при граници на ПИ: ********, *********,
*********, *********, *********; поземлен имот *********, находящ се
село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „К. Г.“; площ:
3077 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по
предходен план: ******; при граници на ПИ: *********, *********, които
вреди се изчисляват на разликата между цената, на която имотите са
продадени и цената, която би получил ищецът, ако бе продал сам същите, в
това число: за поземлен имот с идентификатор ********* - 188573.97 лева; за
поземлен имот с идентификатор ********* - 351398.86 лева; за поземлен
имот с идентификатор ********* - 420809.77 лева и за поземлен имот с
идентификатор ********* - 500221.11 лева; осъден е Д. ИЛ. С. да заплати на
Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. сумата от 455.25 лева разноски по
производството; осъден е Д. ИЛ. С. да заплати на адвокат Г.Я. К. сумата от
35340.06 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и
съдействие на ответника по гр.д. № 2534 по описа на Окръжен съд – Пловдив,
ІV гр.с. за 2018 г. – Частен съдебен изпълнител Т. И. Л.; като Решението е
постановено при участието на „Д** - О.З.“ ЕАД, ЕИК - *********, със
седалище в град С. и адрес на управление – ул. „Г. Б.“ № *, както и на „ЗД Е.“
2
АД, ЕИК - **********, със седалище в град С. и адрес на управление – бул.
„Х. К.“ № **, като трети лица-помагачи на страната на ответника Частен
съдебен изпълнител Т. И. Л.; отхвърлени са като неоснователни предявените
от Д. ИЛ. С. против Д. З. Б. с ЕГН - **********, от град А., ул. „И.“ № *,
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11457
лева като сбор от обезщетения за вреди от незаконосъобразно образувано
изп.д. № ************* по описа на ЧСИ рег. № *** – Т. Л., след като
давността за вземането, негов предмет е изтекла, което е установено с влязло
в сила решение постановено по гр.д. № 912 по описа на Районен съд – А. за
2017 г., които вреди съставляват разходи за извършвани различни действия с
цел защитата на С. по изпълнителното производство, в това число: сумата от
60 лева, преведени по изп. дело № **/**** г. на 27.10.2015 г. и 5 лева такси и
комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени на
27.10.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от
65 лева, от които 60 лева, преведени по изп. дело на 09.12.2015 г. и 5 лева
такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева,
преведени на 09.12.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към
банката; сумата от 30 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата
14.12.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 65 лева, от
които 60 лева, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 5 лева такси и
комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по
изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 2 лева такси и комисионни към банката;
сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 19.09.2016
г. и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 88 лева, от които 84
лева, преведени на 20.09.2016 г. по изп. дело и 4 лева такси и комисионни към
банката; сумата от 6 лева, платена на 12.09.2018 г. за такси по изп. дело;
сумата от 7230 лева, заплатени по банков път на 30.04.2015 г. за погасяване на
дълга по изп. дело; сумата от 200 лева, платена по банка на 25.05.2015 г. за
погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 100 лева, платена чрез банков
превод на 30.06.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 2500
лева, платена по банков път на дата 24.08.2015 г. за погасяване на дълга по
изп. дело и сумата от 1000 лева, платена за адвокатски хонорар по изп. дело
№ **/**** г., както и предявените от Д. ИЛ. С. против Д. З. Б. искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД за заплащане на сумата от
5927 лева, като получена на отпаднало основание от извършена по изп.д. №
3
************* по описа на ЧСИ рег. № *** – Т. Л. публична продан на
четири недвижими имота, в това число от продажбата на поземлен имот с
площ от 3077 квадратни метра, находящ се в село М., Община А., местността
„К. г.“ - 935 лева; от продажбата на поземлен имот с площ от 5726 квадратни
метра, находящ се в село М., Община А., местността „Б. - 1380 лева; от
продажбата на поземлен имот с площ от 6857 квадратни метра, находящ се в
село М., Община А., местността „Б.“ - 1650 лева и от продажбата на поземлен
имот с площ от 8151 квадратни метра, находящ се в село М., Община А.,
местността „Б.“ - 1962 лева, поради установяване с влязло в сила решение
постановено по гр. д. № 912 по описа на Районен съд – А. за 2017 г., че С. не
дължи изпълнение на вземанията, за принудителното събиране на които е
образувано изп. д. № ************* по описа на ЧСИ рег. № *** – Т. Л., със
същото Решение е осъден Д. ИЛ. С. да заплати на Д. З. Б. сумата от 2500 лева
разноски по производството.
Недоволен от така постановеното решение жалбоподателят Д. ИЛ. С.
чрез адвокат Н.И. И., вписана в Адвокатска колегия – С. го е обжалвал. В
жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно, недостатъчно мотивирано, необосновано е и е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат
се доводи във връзка с наличие на съществено писмено доказателство –
съдебно решение по гр.д. 912/2017 г. на Районен съд - А., които не са били
взети предвид от съда, твърди се изтекла погасителна давност и нейния срок,
заявява се, че съдът не е зачел задължителна сила на постановено предходно
съдебно решение, че самият жалбоподател не е злоупотребявал с права.
Анализира се експертно заключение, детайлно се сочат предявените искания
срещу ответниците, като се иска отмяна изцяло на първоинстанционното
решение и уважаване на исковите претенции в пълнота.
Ответникът - ЧСИ Т. И. Л. чрез процесуалния си пълномощник – адвокат
Г.Я. К., вписан в Адвокатска колегия - П.. Счита жалбата за неоснователна.
Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира
разноски. Сочи доводи, като излага хронологията на изпълнителното дело,
анализира постановени съдебни актове, както и изложените в жалбата
твърдения за изтекла погасителна давност. Коментира се предходно
процесуално поведение на ищеца, както и приетите от окръжния съд
4
експертизи. Цитира се съдебна практика относно предприети изпълнителни
действия и давността.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ищец, засяга се неблагоприятно за него отхвърлително
първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима. При осъществяване на служебната проверка по чл.
269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
След преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ищецът Д. ИЛ. С. чрез пълномощника му адвокат Н.И. е внесъл пред
Пловдивски окръжен съд (ПОС) искова молба, в която твърди, че в полза на
Д. З. Б. са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 08.11.2011 г. по гр.
дело № 2063 по описа на Районен съд – А. за 2011 г. за следните вземания: за
сумата от 12200 лева – главница, дължима по запис на заповед, издаден на
30.12.2008 г. в А., с падеж – 30.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата
на издаване на изпълнителния лист до окончателното й изплащане и за сумата
от 1650 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на
които е образувано изп.д. № *** по описа на ДСИ при Районен съд – А. за
2011 г., след прекратяването на което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
образувано изп.д. № ** по описа на ДСИ при Районен съд – А. за 2015 г.,
продължено от Частен съдебен изпълнител рег. № *** - Т. Л., с район на
действие – Окръжен съд – Пловдив, под № **/** г., в хода на което след
извършени публични продажби на 4 поземлени имота – негова собственост: с
постановление от 08.10.2015 г. на „С. З. З.“ ООД е възложен поземлен имот,
находящ се в село М., Община А., местността „К. Г.“ с площ от 3077
квадратни метра за сумата от 935 лева; с постановление от 23.12.2015 г. на М.
Г. Г. са възложени поземлен имот, находящ се в село М., Община А.,
местността „Б.“ с площ от 5726 квадратни метра за сумата от 1380 лева,
поземлен имот, находящ се в село М., Община А., местността „Б.“ с площ от
6857 квадратни метра за сумата от 1650 лева и поземлен имот, находящ се в
село М., Община А., местността „Р. б.“ с площ от 8151 квадратни метра за
сумата от 1962 лева. На 14.12.2017 г. е постановено решение по гр. дело №
5
912 по описа на Районен съд - А. за 2017 г., влязло в сила на 12.07.2018 г., с
което е признато за установено, че ищецът Д.С. не дължи на Д.З. Б. сумите по
изпълнителния лист издаден от Районен съд – А. на 08.11.2011 г. по гр.д. №
2063 по описа на същия съд за 2011 г., предмет на изпълнително дело №
**/**** г. по описа на ЧСИ Т. Л. поради изтекла двугодишна давност по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и неизвършване на действия в период от 4 години и 1
месец от последното по изпълнителното дело действие – 22.12.2011 г. С оглед
на постановено от Районен съд – А. решение по гр. д. № 912/17 г. ищецът е
твърдял, че у него е възникнал правен интерес от образуването на настоящото
производство за възстановяване на всички произтекли вреди от
изпълнителното производство след изтичане на давността по чл. 433, ал. 2, т.
8 ГПК и след изтичането на общата давност на изпълнителния лист издаден
по гр.д. № 2063/11 г. на Районен съд – А.. Въпреки, че е знаел за изтеклата
давност за вземането, както и за настъпилата перемция преди образуване на
изпълнителното дело в кантората му, на 17.03.2015 г. ЧСИ Т. Л. е образувал
изп.д. № *************, без да предупреди и да заяви на кредитора, че не
желае да образува изпълнително производство след изтичането на
давностните срокове, както и че той ще следва да понесе значителни щети за
отговорността за нанесени вреди от тези си действия, незаконосъобразно е
извършил публична продан на горните четири поземлени имота, собственост
на ищеца и е продал същите на значително по-ниски цени - от около 0,20 лева
на квадратен метър, от пазарната им цена, която е около 40 - 50 лева за
квадратен метър, като в причинно-следствена връзка с тези
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител ищецът е пропуснал да
реализира приходи от продажбата на недвижимите имоти в общ размер на
1461003.71 лева, съставляващи разлика между цената, на която имотите са
продадени и цената, която би получил, ако бе продал сам същите, в това
число: за поземления имот, находящ се в село М., Община А., местността „К.
Г.“ с площ от 3077 кв. метра - 188573.97 лева; за поземления имот, находящ
се в село М., Община А., местността „Б.“ с площ от 5726 кв. метра - 351398.86
лева; за поземления имот, находящ се в село М., Община А., местността „Б.“ с
площ от 6857 кв. метра - 420809.77 лв.; за поземления имот, находящ се в
село М., Община А., местността „Р. б.“ с площ от 8151 кв. метра - 500221.11
лева. От своя страна взискателят Б. се е бил обогатил неоснователно с
получените от продадените имоти суми в общ размер на 5927 лева, както
6
следва: от продажбата на поземления имот с площ от 3077 кв. м, находящ се в
с. М., Община А., местността „К. г.“ - със сумата от 935 лв; от продажбата на
поземления имот с площ от 5726 кв. м, находящ се в с. М., Община А.,
местността „Б. - със сумата от 1380 лв; от продажбата на поземления имот с
площ от 6857 кв., находящ се в с. М., Община А., местността „Б.“ - със сумата
от 1650 лв; от продажбата на поземления имот с площ от 8151 кв. м, находящ
се в с. М., Община А., местността „Б.“ - със сумата от 1962 лв. Той, също
така, следвало да възстанови на ищеца и всички заплатени в хода на
изпълнителния процес суми, представляващи разходи за извършвани
различни действия с цел защитата му по изпълнителното производство,
възлизащи в общ размер на 11457 лева, в това число: сумата от 60 лв,
преведени по изп. дело № **/**** г. на 27.10.2015 г. и 5 лв такси и
комисионни към банката; сумата от 27 лв, от които 25 лв, преведени на
27.10.2015 г. по изп. дело и 2 лв такси и комисионни към банката; сумата от
65 лв, от които 60 лв, преведени по изп. дело на 09.12.2015 г. и 5 лв такси и
комисионни към банката; сумата от 27 лв, от които 25 лв, преведени на
09.12.2015 г. по изп. дело и 2 лв такси и комисионни към банката; сумата от
30 лв, от които 25 лв, преведени по изп. дело на дата 14.12.2015 г. и 5 лв такси
и комисионни към банката; сумата от 65 лв, от които 60 лв, преведени по изп.
дело на дата 20.01.2016 г. и 5 лв такси и комисионни към банката; сумата от
27 лв, от които 25 лв, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 2 лв такси
и комисионни към банката; сумата от 27 лв, от които 25 лв, преведени по изп.
дело на дата 19.09.2016 г. и 2 лв такси и комисионни към банката; сумата от
88 лв, от които 84 лв, преведени на 20.09.2016 г. по изп. дело и 4 лв такси и
комисионни към банката; сумата от 6 лв, платена на 12.09.2018 г. за такси по
изп. дело; сумата от 7230 лв, заплатени по банков път на 30.04.2015 г. за
погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 200 лв, платена по банка на
25.05.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 100 лв, платена
чрез банков превод на 30.06.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело;
сумата от 2500 лв, платена по банков път на дата 24.08.2015 г. за погасяване
на дълга по изп. дело и сумата от 1000 лв, платена за адвокатски хонорар по
изп. дело № **/**** г. Ищецът е поискал от ПОС да бъде осъден ответника
ЧСИ Л. да му заплати обезщетения за причинените му вреди от процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. д. **/** г. в общ
размер на 1461003.71 лева, както и да осъди ответника Б. да му върне сумата
7
5927 лв, представляващи сбор от получените от него на отпаднало основание
суми от публичната продажба продадените четири недвижими имота и да му
заплати сумата от 11457 лева, представляваща сбор от направени разноски по
прекратеното изпълнително дело. Окръжният съд е приел, че пред него са
предявени пасивно субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1
ЗЗД, както и с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето и чл. 45, ал.
1 ЗЗД. Ответникът ЧСИ Т. Л., представляван от адв. Г.К. е оспорил исковете с
правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, тъй като не са били налице елементите на фактическия състав на
отговорността на ЧСИ предвидена в посочените разпоредби; погасяването на
изпълняемото право преди или в хода на изпълителния процес е въпрос на
материалните отношения между страните по изпълнителното дело, като
съдебният изпълнител е длъжен да съгласува действията си с удостовереното
от изпълнителния лист изпълняемо право до момента, в който то не бъде
отречено чрез съдебно решение, както е сторено и по процесното изп.д. №
**/** г.; не е била налице противоправност в действията по образуването на
изпълнителното дело и провеждането на публичните продани, тъй като тези
действия са извършени и приключили през 2015 г. и през 2016 г., т. е. преди
датата на предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК пред Районен съд – А. –
09.05.2017 г., и съответно преди влизане в сила на постановеното по него
решение – 12.07.2018 г.; изп. д. № **/** г. е образувано, а изпълнителни
действия са провеждани за събиране и на други, удостоверени с
изпълнителни титули задължения на Д.С., различни от вземането, което
последния сочи да е погасено по давност по повод на оспорването му с иска
по чл. 439 ГПК; съдебният изпълнител не е извършил процесуални
нарушения по делото, включително и при определяне на цената на
недвижимите имоти – правомощията му в тази връзка са ограничени до
определяне на началната цена на проданта, което в случая е извършено при
грижа по-голяма от възложената от закона в редакцията му към онзи момент,
тъй като за определяне на тази стойност са ползвани експертни познания на
вещо лице - лицензиран оценител, а сочената от ищеца цена от 40 лв на
квадратен метър надхвърляла възможностите за рационално осмисляне на
причините за подобно твърдение; съдебният изпълнител дължал подчинение
на изпълнителния титул до момента, в който му бъде представено влязло в
8
сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК, съответно, с което се
установява някоя от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 ГПК, като в
настоящия случай решение по иска с правно основание чл. 439 ГПК е влязло в
сила и представено след приключване на изпълнителните способи, т.е.
публичните продани, с които са отчуждени земеделски имоти, във връзка с
които се твърди, че са произтекли вреди; изпълнителното дело е образувано и
изпълнителни действия по него са извършвани за събиране и на други
присъединени вземания – по изпълнителен лист издаден по гр.д. № 176/12 г. и
по удостоверение изх. № ***************/21.04.2015 г. за публично парично
задължение на Д.С. към Н** ведно със съответстващите им разноски и такси,
като поведението на самия ищец както към датата на образуване на
изпълнителното дело, така и впоследствие до 27.11.2017 г. е било такова, че
изключвало възможността той сам да е знаел и допускал, че изпълняемото
право е било погасено; по повод на депозирано срещу издадената по ч.гр.д. №
2063 по описа на Районен съд – А. за 2011 г. заповед за изпълнение
възражение от ищеца С. кредиторът – ответник по настоящото дело Д. Б., е
предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането по заповедта,
който е уважен с решение постановено по гр.д. № 176 по описа на Районен
съд – А. за 2012 г., влязло в сила на 11.02.2015 г., като така постановеното
решение не е било сведено до знанието на съдебните състави, разглеждащи
спора, предмет на гр. д. № 917 по описа на Районен съд – А. за 2017 г., като с
постановяването на това решение давността за процесните вземания е 5-
годишна и тя не е изтекла към датата на образуване на настоящото дело; с
решението по иска по чл. 439 ГПК не се установявал факт с правно значение
към минал момент, а за да бъде ангажиран съдебният изпълнител с
прерогатив да спре/прекрати изпълнението, съществен е моментът на
представяне на решението по този иск; нито към момента на образуването на
изп.д. № **/** г., нито към момента на приключване на публичните продани
ищецът се е позовавал на изтекла давност, а по аргумент от чл. 118 ЗЗД
погасителната давност не се прилагала служебно и съдебният изпълнител
няма нито право, нито задължение да се произнася по въпроса изтекла ли е
давността за вземането по изпълнителния лист, но дори и да приеме, че това е
така, то той дължи безусловно зачитане на изпълняемото право, удостоверено
в изпълнителния лист до момента, в който му бъде представено влязло в сила
решение, с което това право е отречено в някоя от хипотезите на чл. 433 ГПК;
9
необичаен е бил критерият на ищеца за определяне на размера на
претендираните обезщетения – цената, на която той би продал сам имотите
си, като последната е неотносима към изпълнителния процес, а също няма
доказателствена стойност и в настоящото производство; процесните четири
имота – предмет на публичните продани, са посочени като лично имущество
на длъжника, годно за изпълнение от съпруга-недлъжник в контекста на чл.
500 ГПК; ако ищецът С. е смятал, че имотите му струват много повече от
първоначалната цена не е имало пречка да мотивира евентуални купувачи,
които да наддават на публичния търг предвид очевидната изгода да се
постигне по-висока цена, но в чл. 488, ал. 1 ГПК законодателят е определил
конкретен период, в рамките на който продължава публичната продан, като
при подаването на редовно наддавателно предложение ЧСИ нито може да
продължи този период по свое усмотрение, нито може да откаже да възложи
имота при редовна проведена процедура с мотив, че постигнатата цена е
ниска било според него, било според разбиранията на страните – в
прерогативите на ЧСИ е законосъобразната разгласа с цел достигане на
проданта до знанието на максимален кръг потенциални купувачи, такава
разгласа е направена и надлежно документирана по изпълнителното дело и
нито в настоящото, нито в изпълнителното производство се обосновавал
и/или доказвал порок на разгласата на публичните продани, поради което
несъстоятелно е било оплакването на ищеца, че е претърпял каквато и да е
вреда в причинна връзка с процесуално незаконосъобразно поведение на
ответника съдебен изпълнител по повод крайната цена, на която са възложени
имотитe. Третото лице – помагач на страната на ответника ЧСИ Л. - „Д** -
О.З.“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт ЦЛН е оспорило предявените
срещу ответника искове и моли съда да ги отхвърли, тъй като: не са били
налице предпоставките за възникване на отговорността на ЧСИ предвидени в
чл. 441 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 76 ЗЧСИ; изпълнителното дело е
било образувано въз основа на годен изпълнителен титул, с чиято
удостоверителна сила по отношение на изпълняемото право частният съдебен
изпълнител е бил обвързан и както към датата на образуване на
изпълнителното дело, така и към момента на извършване на изпълнителните
действия, включително и извършването на публичните продани на
процесните имоти и възлагането им на трети лица, съдебният изпълнител не е
уведомяван и не е могъл да знае за правопогасяващите по отношение на
10
паричното притезание факти; в периода на водене на изпълнителното дело:
2015 г. – 2016 г., длъжникът не е излагал твърдения и/или правил възражения
пред ЧСИ, че вземането срещу него е погасено, а искът по чл. 439 ГПК е бил
предявен през месец май 2017 г. и решението по него е влязло в сила на
12.07.2018 г.; предмет на изпълнителното производство са били и други
вземания срещу длъжника; не е извършено нарушение при определяне на
началната цена на публичната продан, а според представените доказателства
частният съдебен изпълнител в изпълнение на правомощията си
добросъвестно и при полагане на грижа – по-голяма от предписаната от
закона, е определил начална цена въз основа на оценка възложена и
извършена от вещо лице – лицензиран оценител; несъстоятелни и
неподкрепени с доказателства са твърденията, че проданта на имотите е
могла да бъде извършена на по-висока цена, както и неоснователни са
твърденията на ищеца, че пазарната цена на имотите е 40 лева за квадратен
метър. Третото лице-помагач на страната на ответника ЧСИ Т. Л. - „ЗД Е.“
АД, представлявано от юрисконсулт Й. О. Д. е оспорило предявените срещу
ответника ЧСИ Т. Л. искове и молило съдът да ги отхвърли, тъй като не е
било твърдяното увреждане и виновно неизпълнение на професионалните
задължения на частния съдебен изпълнител – към датата на възлагане на
имотите изпълнителните титули са били валидни и годни да обосноват
принудително изпълнение, а съдебният изпълнител не следи служебно за
изтеклата давност, като изтичането на давността няма за резултат погасяване
на материалното право; твърдяната от ищеца пропусната полза не е призната
от съдебната практика, поради което не подлежи на обезщетяване;
пропуснатата полза следва да бъде доказана, включително и по отношение на
пропуснатото увеличение на имуществото – самата вероятност или хипотеза
за увеличение на имуществото не доказвало наличието на пропусната полза;
съдебният изпълнител е наел вещо лице, което да определи пазарната
стойност на имотите, на страните е предоставена възможност да обжалват
оценката, но предвид обстоятелството, че проданта е проведена може да се
направи заключение, че тази оценка не е обжалвана; твърдяното от ищеца
действие/бездействие на съдебния изпълнител е осъществено през 2015 г.,
поради което е извън обхвата на застрахователното покритие по сключения
между застрахователното дружество и ответника Т. Л. договор за застраховка,
поради което „ЗД Е.“ АД не носи отговорност за увредите; по
11
застрахователния договор е предвидено безусловно самоучастие на
застрахованото лице за всяко настъпило застрахователно събитие – 5% от
всяка щета, но не по-малко от 2000 лева. Ответникът Д. З. Б. не е депозирал в
срок отговор на исковата молба, като в проведеното по делото пред ПОС на
10.12.2019 г. първо открито съдебно заседание пълномощникът му – адвокат
М.А., е депозирала молба-становище, в която оспорва предявените искове,
като твърди, че: тъй като в срока за доброволно изпълнение по изп.д. № ***
по описа на ДСИ при Районен съд – А. за 2011 г. длъжникът – ищец по
настоящото дело, е подал възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 2043 по
описа на Районен съд – А. за 2011 г. заповед за изпълнение, той е предявил
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си по заповедта, по
който е образувано гр.д. № 176 по описа на Районен съд – А. за 2012 г., който
е уважен с влязло в сила решение на 11.02.2015 г., но последното не е било
съобразено при постановяване на съдебния акт по гр.д. № 912 по описа на
Районен съд – А., поради което при решаване на настоящото дело следвало да
се изясни не въпросът дали вземането по изпълнителния лист подлежи на
принудително събиране, а кой е моментът, към който това право е погасено;
при бездействие на кредитора давността тече, но тя се прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече по време на висящността на исковия
процес; в конкретната хипотеза правото на принудително изпълнение за
вземането по процесния изпълнителен лист е погасено най-рано към датата на
постъпване на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 912/17 г.
Районен съд – А. – месец май 2017 г., в която ищецът се е позовал на
изтеклата погасителна давност, поради което всички принудителни действия
извършени преди това са осъществени в период, в който ответникът е имал
право на събиране на вземането чрез съдебна намеса, поради което не е било
налице основание за прилагане на нормата на чл. 55, ал. 1, предложение трето
ЗЗД; не можело да се иска връщане на доброволно внесени от ищеца суми по
изпълнителното дело, а именно – сумата от 7230 лв внесена на 30.04.2015 г.,
сумата от 200 лв, внесена на 25.05.2015 г., сумата от 100 лв, внесена на
30.06.2015 г. сумата от 2500 лв, внесена на 24.08.2015 г., тъй като за тях е
приложима нормата на чл. 118 ЗЗД; по изп.д. № **/** г. са събирани и други
вземания на ответника срещу ищеца, които са извън предмета на гр.д. № 91/17
г.
Окръжният съд, като е обсъдил твърденията и доводите на страните във
12
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност е намерил, следното: един от основните принципи в действащото
право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при
нарушаването му законът - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Или съобразно
цитираната разпоредба елементите на фактическия състав на отговорността за
непозволено увреждане са следните: противоправност; действие/бездействие;
вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия
вредоносен резултат; вина. Съгласно чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД в случаите на
непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Именно на института на
деликтната отговорност според чл. 441 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е
основана и отговорността на ЧСИ в качеството му на лице, на което съгласно
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ държавата е била възложила публични функции по
принудително изпълнение на частни притезания, а също и по събиране на
публични вземания по възлагане от държавата в района му на действие, за
вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, като за
възникването й следвало да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: неправомерни действия на ЧСИ, вреда, настъпила при
упражняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Според трайната
съдебна практика процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение
е било налице, когато то е осъществено извън обективните и субективните
предели на изпълнителния лист, когато предприетите действия не отговарят
на правилата за съответния изпълнителен способ, съответно, когато не са
спазени други изисквания на процесуалния закон, като съдът по деликтния
иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите
са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата, а противоправността,
която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се
състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на ЧСИ. ЧСИ дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а пряка е тази вреда, която
е типична, нормално настъпваща и необходима последица от
незаконосъобразното действие/бездействие на ЧСИ. Не се спорило от
страните, а и се установявало от представените от тях писмени доказателства,
13
в това число и от представения от ответника ЧСИ Т. Л. заверен препис на изп.
д. № **/**** г., че: на 08.11.2011 г. Районен съд – А. въз основа на
постановена от него по ч.гр.д. № 2063/11 г. Заповед за изпълнение №
****/08.11.2011 г. е издал изпълнителен лист в полза на Д. З. Б. срещу ищеца
Д.С. за следните вземания: за сумата от 12200 лева, дължима по запис на
заповед, издаден на 17.11.2008 г. в гр. А., с падеж – 30.12.2008 г. и място на
плащане – А., ведно със законната лихва от 08.11.2008 г. до окончателното й
изплащане, а също и за сумата от 1650 лв – разноски по производството, като
за принудителното им събиране е образувано изп.д. № *** по описа на ДСИ
при Районен съд – А. за 2011 г., прекратено с постановление от 20.01.2015 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; по молба на ответника Б. от 27.01.2015 г.
е образувано ново изпълнително дело под № ** по описа на ДСИ при Районен
съд – А. за 2015 г., по което по молба на взискателя от 10.03.2015 г. са
присъединени за събиране и други негови вземания срещу С. по издаден по
гр.д. № 176 по описа на Районен съд – А. изпълнителен лист, а Н** – ТД- П. е
присъединен взискател; по молба на взискателя от 12.03.2015 г. на основание
§ 3 от ЗЧСИ изп.д. № **/15 г. е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ рег. № *** – Т. Л., пред който с
разпореждане от 17.03.2015 г. е образувано изп.д. № **/** г., след която дата
по него са били извършени следните действия: на 19.03.2015 г. са извършени
справка в НБД „Население“, справки за вписванията, отбелязванията и
заличаванията по персоналните партиди на длъжника и на съпругата му в
Служба по вписванията – А., изпратено е уведомление до Н** – ТД- П. за
образуването на изпълнителното дело; на 24.03.2015 г. е изпратено писмо за
съдействие до Служба по вписванията – А., с което е поискано издаване на
преписи от описани в писмото актове; на 30.03.2015 г. е постъпила молба от
кредитора Д.Б., с която е възложил на ЧСИ извършването на действията по
чл. 18 ЗЧСИ, както и е поискал насрочване на опис и изнасяне на публична
продан на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********, с адрес – А., кв. Д. В., с площ от 96 кв. м; с
разпореждане от 06.04.2015 г. е насрочен опис на 1/2 ид.ч. от гореописания
недвижим имот на 22.04.2015 г. между 10.00 ч. и 16.00 ч.; - на 20.04.2015 г. е
депозирана жалба от длъжника С. до Окръжен съд – Пловдив срещу
„съобщение за извършване на опис на 22.04.2015 г. на недвижим имот…“,
която с разпореждане от 21.04.2015 г. е оставена без движение; на 21.04.2015
14
г. е депозирана молба от С. С. – съпруга на длъжника Д.С., до съдебния
изпълнител, с която е поискана отмяна на насрочения за 22.04.2015 г. опис на
недвижим имот и на основание чл. 502, ал. 1 ГПК е поискано изпълнението да
бъде насочено към недвижими имоти, собственост на съпруга на С., а именно:
поземлен имот № *********, находящ се в с. М., област П. с площ от 5.726
дка в м. „Б.“; поземлен имот № *********, находящ се в с. М., Община А.,
област П. с площ от 6.857 дка в м. „Б.“; поземлен имот *********, находящ се
в с. М., област П., местност „Р. б.“ с площ от 8.151 дка и поземлен имот
*********, находящ се село М., Община А., област П., местност „К. г.“, с
площ от 3.077 дка, като на същата дата съдебният изпълнител е издал
разпореждане, с което на основание чл. 449 ГПК е наложил възбрана върху
тези четири поземлени имота и е изпратил искане до Служба по вписванията
– А. за вписване на възбрана, а също и съобщения до длъжника и съпругата
му за налагане на възбраните, връчени им на следващия ден; на 21.04.2015 г. е
депозирана нова жалба от длъжника С. до Окръжен съд – Пловдив срещу
„изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ рег.№ *** с район на
действие – Окръжен съд – Пловдив, в която е направено искане за спиране на
изпълнението; на 22.04.2015 г. е извършен опис на възбранените четири имота
в присъствието на вещото лице Ч. П., на който е възложено изготвяне на
оценка на имотите; на 22.04.2015 г. е депозирана молба вх. № 5354 от
длъжника до съдебния изпълнител, с която на основание чл. 454, ал. 1 ГПК е
поискал спиране на изпълнението при плащане на 30 на сто от вземанията по
изпълнителния лист ведно с разноските по изпълнението, като е декларирал,
че се задължава да внася всеки месец по 10 на сто от вземанията по
изпълнителния лист ведно с разноските по изпълнението; на 29.04.2015 г. е
депозирано заключение от вещото лице П., съобразно което справедливите
пазарни стойности на имотите са както следва: на поземлен имот №
********* – 2300 лв; на поземлен имот № ********* – 2750 лв; на поземлен
имот ********* – 3270 лв и на поземлен имот ********* – 1240 лв, като на
тази база съдебният изпълнител е определил и началните цени, от които да
започне публичаната продан на същите, съставляващи 75% от справедливата
им пазарна стойност; с разпореждания от 13.05.2015 г. съдебният изпълнител
е върнал депозираните от длъжника две жалби поради неотстраняване на
нередовностите им; по молба на кредитора Б. от 26.06.2015 г. с разпореждане
от 02.07.2015 г. е насрочена публична продан, която да се проведе от
15
26.07.2015 г. до 26.08.2015 г. в сградата на Районен съд – А. на следния
недвижим имот: 1/2 ид. ч. от СОС с идентификатор ***************,
находящ се в А. – Д. В., ул. „А. К.“ № **, ет. *, с площ от 96 кв. м; с
разпореждане от 02.07.2015 г. е насрочена публична продан, която да се
проведе от 26.07.2015 г. до 26.08.2015 г. в сградата на Районен съд – А. и на
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *********,
находящ се в с. М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“, площ: 5726
кв. м; трайно предназначение на територията : земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план:
******; при граници на ПИ: *********, *********, *********, *********,
*********, *********; поземлен имот с идентификатор *********, находящ
се в село М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“; площ: 6857
кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план:
******; при граници на ПИ: *********, *********, *********, *********,
*********; поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в с. М.,
Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед № *******/12.05.2004
г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Р. Б.“; площ: 8151 кв. м; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ******; при
граници на ПИ: ********, *********, *********, *********, *********;
поземлен имот *********, находящ се с. М., Община А., област П. по КККР,
одобрени със Заповед № *******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ:
местност „К. Г.“; площ: 3077 кв. м; трайно предназначение на територията :
земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с
номер по предходен план: ******; при граници на ПИ: *********, *********,
като е разпоредено да се изготви обявление за публична продан и да се
уведомят страните, както и да се поставят обявления в сградата на Община
А., на подходящо място по местонахождение на недвижимите имоти, на
видно място в кантората на ЧСИ, в сградата на Районен съд – А., на интернет
страницата за публични продажби на КЧСИ, на интернет страницата за
публични продажби на Окръжен съд – Пловдив, а също и да се изиска от
Община А. справка за дължимите за горните имоти данъчни задължения,
16
което е и сторено; на 02.07.2015 г. е било извършено и разпределение на
платени от длъжника суми в общ размер на 7430 лв, от които на 30.04.2015 г.
- 7230 лв и на 25.05.2015 г. - 200 лв, с които са погасени общо 3806.07 лв от
дължимите по издадената по ч.гр.д. № 2063/11 г. на Районен съд – А. заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК вземания за главница, законна лихва и разноски по производството, в
това число 1650 лв разноски по ч.гр.д. № 2063/11 г. на РС – А. и 2156.07 лв –
законна лихва върху присъдената главница от 12200 лв; на 21.07.2015 г. е
изготвен Протокол по чл. 487, ал. 3 ГПК за разгласа на насрочената публична
продан на процесните четири недвижими имота; на 27.08.2015 г. е бил
съставен Протокол за обявяване на постъпили наддавателни, с който
публичната продан поземлени имоти с идентификатори *********,
********* и ********* е била обявена за нестанала поради липса на
наддавателни предложения, а предвид постъпило единствено писмено
наддавателно предложение с най-висока цена предложена за поземлен имот с
идентификатор *********, от 935 лв, наддавачът „С. З. З.“ ООД, ЕИК
*********, е обявен за купувач на имота, като му е даден едноседмичен срок
да внесе по сметка на съдебния изпълнител предложената от него цена,
приспадайки внесения задатък; на 03.09.2015 г., с оглед на постъпили суми
платени от длъжника С. в общ размер на 2600 лв, от които 2500 лв на
25.08.2015 г. и 100 лв на 30.06.2015 г., е било изготвено Разпореждане, с което
е разпоредено на взискателя Б. да се преведат общо 2259.56 лв, а с остатъка от
внесените суми от 340.44 лв са погасени такси дължими на ЧСИ; с молба от
09.09.2015 г. „С. З. З.“ ООД е представило на ЧСИ преводно нареждане,
удостоверяващо заплащане на незаплатения остатък до пълния размер на
предложената от него цена за закупуване на изнесения на публична продан
поземлен имот с идентификатор ********* след приспадане на внесения
задатък, равняващ се на 842 лв; на 09.09.2015 г. е депозирана и молба до ЧСИ
от адвокат Е. М. – пълномощник на взискателя Д.Б., с която е поискала да се
предприемат действия по насрочване на нова публична продан на имотите,
собственост на длъжника: 1/2 ид. ч. от СОС с идентификатор
***************, както и тези с. М.; на 08.10.2015 г. е било издадено
Постановление, с което поземлен имот с идентификатор ********* е
възложен на третото лице „С. З. З.“ ООД, като това постановление след
обжалването му от длъжника е влязло в сила на 15.04.2016 г. - с окончателно
17
решение № 546 от 15.04.2016 г. постановено от Окръжен съд – Пловдив по
в.гр.д. № **5 от 2016 г. жалба вх. № 1345 от 15.01.2016 г. на Д.С. срещу
постановление от 08.10.2015 г. е оставена без уважение; с разпореждане от
02.11.2015 г. е била насрочена публична продан, която да се проведе от
14.11.2015 г. до 14.12.2015 г. в сградата на Районен съд – А. и на следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в
с. М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „Б.“, площ:
5726 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: ливада; стар идентификатор няма; с номер по предходен
план: ******; при граници на ПИ: *********, *********, *********,
*********, *********, *********; поземлен имот с идентификатор
*********, находящ се в с. М., Община А., област П. по КККР, одобрени със
Заповед № *******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“;
площ: 6857 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен
план: ******; при граници на ПИ: *********, *********, *********,
*********, *********, както и на поземлен имот с идентификатор *********,
находящ се в с. М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Р. Б.“; площ:
8151 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен
план: ******; при граници на ПИ: ********, *********, *********,
*********, *********, като на основание чл. 485 във връзка с чл. 468, ал. 1
ГПК са били определени начални цени, от които да започне публичната
продан на трите поземлени имота, съставляваща 80% от началната цена за
първата публична продан съгласно чл. 485 във връзка с чл. 468, ал. 1 и чл. 494
ГПК, като е било разпоредено да се изготви обявление за публична продан и
да се уведомят страните, както и да се поставят обявления в сградата на
Община А., на подходящо място по местонахождение на недвижимите имоти,
на видно място в кантората на ЧСИ, в сградата на Районен съд – А., на
интернет страницата за публични продажби на КЧСИ, на интернет страницата
за публични продажби на Окръжен съд – Пловдив, което е и сторено; на
13.11.2015 г. е бил изготвен Протокол по чл. 487, ал. 3 ГПК за разгласа на
насрочената публична продан на процесните четири недвижими имота; на
18
15.12.2015 г. е бил съставен Протокол за обявяване на постъпили
наддавателни предложения, с който: предвид постъпило единствено писмено
наддавателно предложение за трите имота, наддавачът М. Г. е бил обявен за
купувач; с молба от 16.12.2015 г. М. Г. е представил на ЧСИ преводно
нареждане, удостоверяващо заплащане на сумата от 4492.80 лв,
представляваща сбор от незаплатените остатъци до пълните размери на
предложените от него цени за закупуване на изнесените на публична продан
поземлени имоти с идентификатори *********, ********* и *********, след
приспадане на внесените задатъци; на 23.12.2015 г. е било издадено
Постановление, с което поземлени имоти с идентификатори с
идентификатори *********, ********* и ********* са възложени на третото
лице М. Г. Г., като това постановление след обжалването му от длъжника е
влязло в сила на 12.07.2016 г. - с окончателно решение № 1032 от 12.07.2016
г. постановено от Окръжен съд – Пловдив по в.гр.д. № 1415 по описа за 2016
г. жалбата на длъжника Д.С. срещу постановлението за възлагане от
23.12.2015 г. е оставена без уважение; на 13.06.2016 г. е било издадено
разпореждане, с което част от сумите постъпили от проданта и платени от
купувача „С. З. З.“ ООД, възлизаща на 713.07 лв, е било разпоредено да се
преведе на взискателя Б. и с част от нея са погасени вземания на Б. срещу С. в
общ размер на 698.49 лв по издадения по ч.гр.д. № 2063 по описа на Районен
съд – А. за 2011 г. изпълнителен лист; на 25.07.2016 г. е било издадено
разпореждане, с което част от сумите постъпили от проданта и платени от
купувача М. Г. Г., възлизаща на 4667.16 лв, е разпоредено да се преведе на
взискателя Б. и с част от нея са погасени вземания на Б. срещу С. в общ
размер на 4572.85 лв по издадения по ч.гр.д. № 2063 по описа на Районен съд
– А. за 2011 г. изпълнителен лист; с разпореждане от 02.08.2016 г. е била
насрочена нова публична продан, която да се проведе от 11.09.2016 г. до
11.10.2016 г. в сградата на Районен съд – А. на 1/2 ид. ч. от СОС с
идентификатор ***************, с адрес – А., кв. Д. В., ул. „А. К.“ № **, ет.
*; с протокол от 12.10.2016 г. публичната продан е била обявена за нестанала
поради липса на наддавателни предложения; на 23.11.2016 г. е била
депозирана молба от адвокат М. – пълномощник на взискателя Б., до ЧСИ с
искане на основание чл. 494, ал. 2 от ГПК да се предприемат действия по
насрочване на нова публична продан на 1/2 ид. ч. от СОС с идентификатор
***************, с адрес – А., кв. Д. В., ул. „А. К.“ № **, ет. *; с
19
разпореждане от 17.11.2017 г. е била насрочена нова публична продан, която
да се проведе от 09.12.2017 г. до 09.01.2018 г. в сградата на Районен съд – А.
на 1/2 ид. ч. от СОС с идентификатор ***************, с адрес – А., кв. Д. В.,
ул. „А. К.“ № **, ет. *; на 09.05.2017 г. ищецът С. е подал пред Районен съд –
А. искова молба, по която е образувано гр. д. № 912/17 г., с която е предявил
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, по които на 14.12.2017 г. е било
постановено решение, с което е признато за установено, че той не дължи на
ответника Б. „по изп. д. № ** по описа на ДСИ при АРС сумата от 12200 лв,
ведно със законната лихва от датата на издаване на ИЛ до окончателното
плащане, както и сумата от 1650 лв разноски по производството по ИЛ, изд.
по ч.гр.д. № 2063/2011 г. на АРС“; с решение № 688/17.05.2018 г. постановено
от Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 407/18 г. решение № 401/14.12.2017 г.
постановено по гр.д. № 917 по описа на Районен съд – А. за 2017 г. е било
оставено в сила, като след изтичане на срока за касационно обжалване то е
влязло в сила на 12.07.2018 г; на 03.09.2018 г. ищецът С. е депозирал пред
ЧСИ молба заведена във входящия регистър на съдебния изпълнител под №
19151 от същата дата, в която базирайки се на постановеното от Районен съд
– А. решение по гр. д. № 912/17 г. е поискал прекратяване на „изп. дело №
***/**** г.“, като с молбата е представен препис на решението на първата
инстанция без официална заверка, че е влязло в сила; с молба вх. №
19623/12.09.2018 г. длъжникът Д.С. е представил официално заверен препис
на постановеното от Районен съд – А. по гр.д. № 917/17 г. решение №
401/14.12.2017 г.; с постановление от 14.09.2018 г. ЧСИ Л., е прекратил
производството по изп. д. № **/** г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Ответникът ЧСИ Т. Л. е представил незаверени копия на: Решение №
45/2502.2013 г. постановено по гр.д. № 176 по описа на Районен съд – А. за
2012 г., на Решение № 233/31.01.2014 г. постановено по в.гр.д. № **96 по
описа на Окръжен съд – Пловдив за 2013 г. и на Определение №
98/11.02.2015 г. постановено по т.д. № 1547 по описа на ВКС на РБ, Търговска
колегия, І-во отделение за 2014 г., а в първото по делото открито съдебно
заседание на 20.12.2019 г. пълномощникът на ответника Б. е депозирал
заверено копие на решението на Районен съд – А. постановено по гр.д. №
176/12 г., в който са възпроизведени и диспозитивите на двата съдебни акта
постановени по в.гр. № **96 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2013 г. и
на т.д. № 1547 по описа на ВКС на РБ, Търговско отделение за 2014 г., видно
20
от които: с оглед на подадено от ищеца С. възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
срещу издадената по ч.гр.д. № 2063 по описа на Районен съд – А. за 2011 г.
заповед за изпълнение на парично задължение в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК в
редакцията преди изменението му обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г., ответникът Б. е
предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си по
заповедта, по който е образувано гр.д. № 176 по описа на Районен съд – А. за
2012 г.; с решение № 45/25.02.2013 г. постановено гр.д. № 176 по описа на
Районен съд – А. за 2012 г. е било признато за установено, че Д.С. дължи на
Д.Б. сумата от 12200 лв по запис на заповед, издаден на 17.11.2008 г. в А. от
С., с падеж – 30.12.2008 г. и място на плащане – А., ведно със законната лихва
от датата на издаване на изпълнителния лист до окончателното й изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение № ****/08.11.2011 г. по ч.гр.д. №
2043/2011 г. по описа на АРС; с решение № 233/31.01.2014 г. постановено по
в.гр.д. № **96/2013 г. Окръжен съд – Пловдив е потвърдил решение № 45 от
25.02.2013 г. постановено по гр. д. № 176/2012 г. на АРС, 1 гр.с., а с
определение № 98/11.02.2015 г. постановено от ВКС на РБ, по т. д. № 1547/14
г. решение № 233/31.01.2014 г. постановено по гр. д. № **96 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2013 г. не е допуснато до касационно обжалване.
Или от приетите като доказателства заверени преписи на коментираните в
предходния абзац три съдебни акта се е установявало, че: в хода на
производството по изп.д. № *** по описа на ДСИ при Районен съд – А. за
2011 г. е било образувано исково производство по предявен от кредитора Б.
против длъжника С. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането
му по издадената по ч.гр.д. № 2063 по описа на Районен съд – А. за 2011 г.
заповед за изпълнение на парично задължение, която тъй като е издадена въз
основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК - запис на заповед, то с подаването на
възражението срещу нея от длъжника по силата на закона – чл. 420, ал. 1 ГПК
принудителното изпълнение е спряно, но в разрез с посочената норма, преди
разрешаване на спора – предмет на гр.д. № 176 по описа на Районен съд – А.
за 2012, държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното
производство с постановление от 20.01.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК – когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години; с оглед на разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК,
според която влизат в сила решенията, по които касационна жалба не е
допусната за разглеждане или не е уважена, то с постановяване на
21
определение № 98/11.02.2015 г. от ВКС на РБ, Търговска колегия, І о. по т. д.
№ 1547/14 г., недопускащо до касационно обжалване на решението на
Окръжен съд – Пловдив постановено по в.гр.д. № **96/13 г., с което
решението на Районен съд – А. по гр.д. № 176/2012 г. е оставено в сила, е
сложен край на спора между ищеца С. и ответника Б. относно дължимостта на
вземането по издадения от първия на 17.11.2008 г. запис на заповед за сумата
от 12200 лв, като с влязло в сила на 11.02.2015 г. съдебно решение е
установено, че С. дължи на Б. вземането по ценната книга, за което Б. се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 2063 по описа на Районен съд – А. за 2011 г. и поради
обстоятелството, че то е съдебно признато съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД се
погасява с 5-годишна давност, който срок не е бил изтекъл не само към
17.03.2015 г. - датата на образуване на изп.д. № ** по описа на ЧСИ Л. за 2015
г., а и към датата на подаване на исковата молба в съда, по която е било
образувано настоящото дело пред ПОС – 08.11.2018 г. С влизане в сила на
решението постановено по гр.д. № 176 по описа на Районен съд – А. за 2012 г.
по силата на закона – чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК, постановяващи съответно,
че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и
за всички съдилища, учреждения и община в РБ и че то влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание е възникнало
задължение за страните спрямо държавата да преустановят разрешения с него
правен спор и да занапред да съобразяват поведението си с установеното от
съда правно положение. Безусловно задължение, като гаранция за спазване на
регламантираното в чл. 5 ГПК основно начало на законност в граждански
процес, е на участващите в съдебните производства лица и на техните
пълномощници да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и да изнасят пред съда само
истината съгласно чл. 3 ГПК, поради което нарушаването му съставлява
противоправно поведение, а според един от основните принципи на правната
доктрина и на съдебната практика – никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. В нарушение на горните законови
разпоредби, незачитайки силата, с която се ползва това решение, на
09.05.2017 г. ищецът С. е подал пред Районен съд – А. исковата молба, по
която е било образувано гр.д. № 912/17 г., в която премълчавайки факта на
постановяването на този съдебен акт и навеждайки неверни твърдения
22
относно предявеното от него спорно право, а именно, че е изтекла 3-
годишната давност за вземането на ответника С. по записа на заповед и че
последното изпълнително действие проведено по изп. д. № ***/2011 г. на
ДСИ при Районен съд – А. е с датата 20.12.2011 г., е поискал от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
кредитора, че не дължи изпълнение на вземането. В причинно-следствена
връзка с това противоправно поведение на ищеца е постановено решението на
Районен съд – А. по гр. д. № 912/17 г., несъответстващо на действителното
правно положение, на което ищецът основава претенциите си по настоящото
дело, поради което ПОС е приел инициирането му за проява в нарушение на
принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК. Или при приключване на
съдебното дирене по разглежданото дело относно вземането на ответника Б.
по записа на заповед от 17.11.2008 г. срещу ищеца С. е постановено
решението на Районен съд – А. по гр.д. № 912/17 г., което противоречи на
решението на същия съд по гр. д. № 176/12 г., като срокът за отмяната му по
реда на Глава двадесет и четвърта ГПК е изтекъл, поради което възникват
въпросите следва ли то да бъде зачетено и как трябва да се реши спорът.
Според ПОС доколкото в закона липсва предписание, че в подобна хипотеза
следва да се приложи последният по време съдебен акт, при постановяване на
решението по гр.д. № 917 по описа на Районен съд – А. за 2017 г. не е
зачетена задължителната сила на решението по гр.д. № 176 по описа на
Районен съд – А. за 2012 г. и същевременно ПОС е приел, че не само
воденото от ищеца С. срещу ответника Б. гр.д. № 917 по описа на Районен съд
– А. за 2017 г., но и настоящото исково производство съставлява злоупотреба
с процесуални права, и тъй като правният ред не допуска никой да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, ПОС приемал, че спорът
следва да бъде уреден в съответствие с посочения постулат, което разрешение
не е в противоречие с принципа за законност на граждански процес,
регламентиран в чл. 5 ГПК, изречение второ на който постановява, че при
липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото,
обичая и морала.
Окръжният съд е намерил, че към 27.01.2015 г. - датата на образуване на
изп.д. № ** по описа на ДСИ при Районен съд – А. за 2015 г. давността за
вземането на ответника Б. по ценната книга срещу ищеца С. не е текла поради
висящността на гр.д. № 176 по описа на Районен съд – А. за 2012 г., като след
23
приключването му на 11.02.2015 г. е започнал да тече нов, 5-годишен
давностен срок по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който не е изтекъл не само към
датата на образуването на изп.д. № ** по описа на ЧСИ рег. № *** – Т. Л., за
2015 г. – 17.03.2015 г., а и към датата на подаване на исковата молба в ПОС,
по която е образувано настоящото дело – 08.11.2019 г. Освен това издаденият
по ч.гр.д. № 2063 по описа на Районен съд – А. за 2011 г. изпълнителен лист
съставлявал съдебен акт, който удостоверява не само право за принудително
изпълнение и разрешава упражняването му, но и овластява и задължава
изпълнителния орган по молба на кредитора да пристъпи към принудително
изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз
основа на което е издаден изпълнителният лис, поради което, ако не настъпи
някое от визираните в чл. 432 ГПК и чл. 433 ГПК основания за спирането му
или прекратяването му, съдебният изпълнител не може да откаже
извършването на изпълнителни действия Следователно невярно е било
твърдението на ищеца, че образуването на изпълнително дело № **/** г. и
извършените по него изпълнителни действия съставляват незаконосъобразни
действия, че съдебният изпълнител е следвало да откаже образуването на
делото, още повече, че по аргумент от чл. 118 ЗЗД давността не се прилага
служебно и не съставлява процесуална пречка за образуване на
исково/изпълнително производство, съответно, че с „недобросъвестното“ си
поведение ответникът Б. е станал причина за направата на разходи по
изпълнителното производство от страна на ищеца, а също и че е отпаднало
основанието за получаване от страна на взискателя на всички изплатени му от
съдебния изпълнител суми. Неоснователно е било и твърдението на ищеца, че
изнесените на публична продан: поземлен имот с идентификатор *********,
находящ се в с. М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“, площ: 5726
кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план :
******; при граници на ПИ: *********, *********, *********, *********,
*********, *********; поземлен имот с идентификатор *********, находящ
се в с. М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“; площ: 6857
кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план:
24
******; при граници на ПИ: *********, *********, *********, *********,
*********, както и поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в
с. М., Община А., област П. по КККР, одобрени със Заповед №
*******/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Р. Б.“; площ:
8151 кв. м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен
план: ******; при граници на ПИ: ********, *********, *********,
*********, *********, са продадени на „значително по-ниски цени“, от което
е претърпял вреди. Според ПОС изпълнителният процес като производство за
индивидуално принудително изпълнение е регламентиран в Част пета на ГПК
с императивни правни норми, поради което отношенията по него следва да се
развиват в предвидената в закона последователност и за да се ангажира
отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да
е налице виновно отклонение тези задължителни правила, в причинно-
следствена връзка с което да са претърпени вреди. ГПК предвижда различни
изпълнителни способи, като в настоящия случай се твърди
незаконосъобразност при проведеното от ЧСИ изпълнение върху горните
четири недвижими вещи, собственост на ищеца като длъжник по
изпълнителното дело, правната уредба на който способ се съдържа в Глава
четиридесет и трета, раздел І, чл. 483 – чл. 510 ГПК, част от които разпоредби
в хода на производството по изп. д. № **/** г. са изменени. Съобразно същите
при насочване на изпълнението върху недвижима вещ съдебният изпълнител
следва да я опише, като според чл. 484, ал. 1, т. 4 ГПК описът следва да
съдържа и началната цена, от която ще започне наддаването. Съобразно чл.
485 ГПК и чл. 468 ГПК, към който той в прерогативите на съдебния
изпълнител е да определи началната цена, от която ще започне наддаването,
която е 75 на сто от стойността на вещта, като при искане на страна или в
случай на необходимост от специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и др., той следва да назначи вещо лице за определяне на
стойността на вещта. След приключване на проданта в началото на работния
ден след изтичане на срока за подаване на писмени наддавателни
предложения съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи
обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол,
като за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-
висока цена за имота - чл. 493, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ако в едноседмичен срок от
25
приключване на проданта купувачът внесе предложената от него цена - чл.
493, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. В
случай на неявяване на наддавачи или при липса на валидни наддавателни
предложения, или при невнасяне на цената от купувача, взискателят има
право в едноседмичен срок от съобщението да поиска извършването на нова
продан, която се извършва по правилата за първата продан при начална цена,
равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Видно от приетия
като доказателство заверен препис на изп.д. № **/** г. в съответствие с
горепосочените изискванията на процесуалния закон: на основание чл. 483
ГПК на 22.04.2015 г. ЧСИ е извършил опис на четирите поземлени имота по
тяхното местонахождение, за който е уведомил страните по изпълнителното
дело, но нито те, нито техни представители са присъствали на същия, като за
извършването на описа е съставен протокол; видно от протокола за опис на
него е присъствало вещото лице Ч. П., на което, съобразно чл. 485 ГПК и чл.
468 ГПК, към който той препраща съдебният изпълнител е възложил
оценяването на четирите поземлени имота; на 29.04.2015 г. вещото лице П. е
депозирало заключение, въз основа на което съдебният изпълнител е
определил началната цена на всеки от имотите за насрочената публична
продан, която в съответствие с чл. 485 във връзка с чл. 468 ГПК е 75 на сто от
определената от вещото лице стойност на недвижимата вещ; на 27.08.2015 г.
в унисон с чл. 492, ал. 1 и ал. 2 ГПК е съставен Протокол за обявяване на
постъпили наддавателни предложения, с който публичната продан на
поземлени имоти с идентификатори *********, ********* и ********* е
обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения, а предвид
постъпило единствено писмено наддавателно предложение с най-висока цена
предложена за поземлен имот с идентификатор *********, от 935 лв,
наддавачът „С. З. З.“ ООД е обявен за купувач на имота, като му е бил даден
едноседмичен срок да внесе по сметка на съдебния изпълнител предложената
от него цена след приспадане на внесения задатък; след внасяне на цената от
купувача на 09.09.2015 г. на основание чл. 496, ал. 1 ГПК на 08.10.2015 г. е
издадено Постановление, с което поземлен имот с идентификатор *********
е възложен на третото лице „С. З. З.“ ООД; по искане на взискателя от
09.09.2015 г., направено в срока по чл. 494, ал. 1 ГПК, с разпореждане от
02.11.2015 г. е била насрочена нова публична продан за времето от 14.11.2015
г. до 14.12.2015 г. на останалите три недвижими имота - поземлен имот с
26
идентификатор *********, поземлен имот с идентификатор *********, и
поземлен имот с идентификатор *********, чиято начална цена на основание
чл. 494, ал. 2 ГПК е била равна на 80 на сто от началната цена по първата
продан; на 15.12.2015 г. е бил съставен Протокол за обявяване на постъпили
наддавателни предложения, с който : предвид постъпило единствено писмено
наддавателно предложение за поземлен имот с идентификатор ********* от
1380 лв, наддавачът М. Г. е обявен за купувач на имота, предвид постъпило
единствено писмено наддавателно предложение за поземлен имот с
идентификатор ********* от 1650 лв, наддавачът М. Г. е обявен за купувач на
имота и предвид постъпило единствено писмено наддавателно предложение
за поземлен имот с идентификатор ********* от 1962 лв, наддавачът М. Г. е
обявен за купувач на имота, като му е била предоставена възможност да
внесе по сметка на съдебния изпълнител предложените от него цени за трите
имота след приспадане на внесения задатък; с молба от 16.12.2015 г.
купувачът е представил доказателство за внасянето на цената, поради което
на основание чл. 496, ал. 1 ГПК на 23.12.2015 г. е издадено Постановление, с
което поземлени имоти с идентификатори с идентификатори *********,
********* и ********* са бил възложени на третото лице М. Г. Г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка в разрез с
твърдението на ищеца, ПОС е достигнал до извод, че цените на изнесените на
публична продан четири поземлени имота не са били определени самоволно и
необосновано, а в съответствие с императивните правила на процесуалния
закон, въз основа на експертните познания на специалист в областта на
оценяването на земеделски земи, както и че при извършване на
процесуалните действия по публичната продан е спазен стриктно законът,
действал към момента на осъществяване на съответния акт. А щом няма
закононарушение не е налице и противоправност в действията или
бездействията на ЧСИ, поради което не са налице кумулативно всички
законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника ЧСИ Л.
за вреди от твърдяната от ищеца публична продан на процесните четири
имота на „занижени цени“. Ето защо ПОС е приел, че предявените и срещу
двамата ответника искове като неоснователни следвало да бъдат отхвърлени.
Настоящият състав намира, че окръжният съд подробно е изяснил
фактите по делото относими към обжалваната част на решението и в
произнасянето си по същество е постановил правилен съдебен акт.
27
Правилата регламентиращи отговорността на ЧСИ се съдържат в ЗЧСИ –
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, като разпоредбата е обща и според нея за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, ЧСИ носи
отговорност, а в нормата на чл. 441, ал. 1 от ГПК е уредена специален вид
отговорност, като предпоставките за нейното реализиране са по-детайлно
визирани, а именно противоправно поведение при осъществяване на
процесуални действия от съдебния изпълнител, вина, имуществени вреди,
причинно-следствена връзка между деянието на ЧСИ и вредите. И в двата
случая се касае до деликтна отговорност, реализирана по относимите за това
предпоставки. Въззивникът С. е основал иска си на общото правило на чл. 74
ЗЧСИ, като твърди, че ЧСИ Л. е образувал на изп.д. № *************, без да
го предупреди и да заяви на кредитора, че не желае да образува изпълнително
производство след изтичането на давностните срокове, както и че той ще
следва да понесе значителни щети за отговорността за нанесени вреди от тези
си действия. Твърди се, че е извършена незаконосъобразно публична продан
на четири недвижими имота и продажба на същите на значително по-ниски
цени: земеделски поземлени имоти с идентификатори *********, *********,
********* и *********, всички намиращи се в землището на село М.,
Община А., област П., които вреди въззивникът изчислява като разлика
между цената, на която имотите са продадени и цената, която би получил той,
ако бе продал сам същите, в това число: за поземлен имот с идентификатор
********* - 188573.97 лева; за поземлен имот с идентификатор ********* -
351398.86 лева; за поземлен имот с идентификатор ********* - 420809.77
лева и за поземлен имот с идентификатор ********* - 500221.11 лева.
Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато
изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт,
който подлежи на принудително изпълнение и са спазени процесуалните
изисквания. При извършване на изпълнението ЧСИ е обвързан от
установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере
същото. Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да следи за развитието
на материалното правоотношение между страните по изпълнението и не е
длъжен да съобразява действията си с него, освен ако не е уведомен и то за
относими и доказани към изпълнението обстоятелства. В случай, че това не
бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния
28
изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той
предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му
няма да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му
изпълнителен лист. Ако по изпълнителното дело не са представени надлежни
доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на
същото или е настъпило прекратително условие, като никой, включително и
длъжникът не сезира съдебния изпълнител и той продължава да изпълнява
задълженията си, то неговите действия няма да са противоправни и да
доведат до ангажиране на отговорността му за вреди. ЧСИ Л. е образувал
изп.д. **/**** г. по представен му валиден изпълнителен лист. Не е имало
процесуална пречка за образуването му, а впоследствие и за спирането,
включително и чрез нарочен съдебен акт за спиране на изпълнителното
производство. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.
След уведомяването за образуваното изпълнително дело от ЧСИ Л. и преди
извършените публични продажби – въззивникът С. не е представил по делото
влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК, установяващо недължимост.
Напротив – длъжникът С. много добре е знаел за наличието на проведения
процес по реда на чл. 422 от ГПК, който е приключил в началото на 2015 г.,
защото в това дело С. е бил страна – ответник, и в който процес е установена
със сила на пресъдено нещо неговото задължение по изпълнителното дело,
като по силата на закона е започнала да тече нова погасителна давност.
Към момента на образуване на изп.д. **/**** г. от ЧСИ Л. е било налице
влязло в сила на 11.02.2015 г. съдебно решение по гр.д. 176/12 г. на РС – А. с
което в производство по чл. 422 от ГПК е установено вземането на
въззиваемия Б. против въззивника С. в идентични размери с представения
изпълнителен лист издаден по заповедното производство. Това решение
съгласно 297 от ГПК е задължително, както за съда, който го е постановил –
РС – А., така и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. От датата на
влизане в сила на решението по гр.д. 176/12 г. тече нова погасителна давност
и съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД тя е всякога петгодишна. С. не само не
уведомява ЧСИ за възраженията си за погасяване на задълженията си по
давност, но сам по собствено желание и воля започва да прави доброволни
вноски по изпълнителното дело - 7230 лв, заплатени по банков път на
30.04.2015 г.; сумата от 2500 лв, платена по банков път на дата 24.08.2015 г. и
други. Решава да се възползва и от привилегията по чл. 454, ал. 1 от ГПК
29
(молба вх.№ 5354/22.04.2015 г. - л. 145 от изп.д.). По никакъв начин, дори и
чрез конклудентни действия не изразява несъгласие със задълженията си.
Едва след публичната продажба на посочените четири броя земеделски имоти
е образувано по ИМ на С. гр.д. 912/2017 г. на АС – А. с правно основание чл.
439 от ГПК за установяване липса на задължения на С. към Б. по изп.д.
**/**** г. по описа на ЧСИ Л.. Видно от мотивите на постановеното и
уважаващо искането на С. решение, последният не е провел истинно процеса
и в нарушение на чл. 3 от ГПК не е упражнил добросъвестно и съобразно
добрите нрави процесуалните си права, като не е изнесъл пред съда истината
за приключилото гр.д. 176/12 г. на същия съд по чл. 422, ал. 1 от ГПК, влязло
в сила на 11.02.2015 г., установяващо вземането на Б. от С. и прекъсващо
давността. Процесуалното поведение на С. е злепоставило РС – А. в
производството по гр.д. 912/17 г., който съд е бил обвързан на основание чл.
297, предл. I от ГПК със задължителната сила на съдебното решение по гр.д.
176/12 г. и с произтичащите от това последици, включително и досежно
погасителната давност. Първо - на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността
е прекъсната с образуване на гр.д. 176/12 г. и второ, че след установяването
на вземането с решението по това дело съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва
да тече нова давност, която съгл. ал. 2 е винаги петгодишна. Изводът е, че към
момента на извършените публични продажби на четирите земеделски имота
на длъжника С. през 2015 г. не е била изтекла погасителната давност на
вземанията на взискателя Б.. Не съществува законово задължение за даване на
съвети и правни консултации от страна на ЧСИ на длъжника. Поведението му
е в съответствие с диспозитивното начало в процеса – чл. 6, ал. 2 от ГПК.
Липсва противоправност в действията на ЧСИ при образуване на
изпълнителното дело. Не може да се търси форма на вина в ЧСИ и относно
постановено решение по съдебно дело, заведено повече от година след
извършване на публичните продажби.
Не се установи противоправно поведение на въззиваемия ЧСИ при
определяне оценката на четирите продадени публично земеделски имоти,
собственост на длъжника С.. Според трайно установената съдебна практика
оценката на продаваната вещ се извършва от съдебния изпълнител при описа,
а след промяната на ГПК – ДВ 50/15 г. се назначава вещо лице. Оценката е
основа за определяне на началната цена при публичната продан, тъй като
нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания - не
30
може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е
неразумно висока. Има различни начини за оценка на едно имущество, но
нито един от тях, нито някаква средна претеглена величина от всички тях,
могат да послужат за определяне на реалната пазарна цена. Реалната пазарна
цена е паричната сума, която в действителност се получава на пазара за
определен имуществен обект през определен период от време, се постига на
публичната продан, когато тя е проведена според процесуалните правила.
Процесуалната уредба на публичната продан гарантира, че при всяка отделна
продан ще бъде постигната максимално високата цена на пазара. Когато
публичната продан е извършена процесуално законосъобразно, няма
потребност от определяне на реалната пазарна цена по друг начин - реалната
пазарна цена е тази, която е получена при публичната продан. Необходимост
да бъде определена предполагаемата реална пазарна цена възниква, когато
публичната продан не е извършена или е извършена в нарушение на
процесуалните правила. Колкото и ниска да е началната цена, ако проданта е
надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече наддавачи. Нито
е възможно да се твърди, нито е възможно да се докаже, че на пазара е
съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при
извършването на публичната продан в съответствие с процесуалните правила.
Така Опр-1269/13.11.2013 г. по гр.д. 4487/2013 г., ГК, IV г.о. на ВКС.
Констатира се, че е извършена по изпълнителното дело **/** оценка от ВЛ Ч.
П. и на четирите имота, която е съобразена от ЧСИ. Един от тях е продаден на
първа публична продан при явяване на един наддавач за него. Останалите
три, след липса на какъвто и да е първоначален интерес, са продадени на
втора публична продан при явяване само на един наддавач за тях. Без
значение са приетите пред първоинстанционният съд оценъчни експертизи,
тъй като отговорът на това какъв е размерът на пазарната цена на четирите
ниви е даден от публичните продани. А видно от приложеното изпълнително
дело те са разгласени съгласно закона и в предвидения достатъчен за
информиране на заинтересуваните период от време. По отношение на довода
на въззивника С., че ако той би продал имотите си е щял да получи
претендираните искови суми за тях, то не е имало никаква пречка, никаква
забрана да мотивира своите купувачи да се явят на публичните продажби, да
предложат цените отговарящи на претенциите на въззивника; да наддават ако
са повече от един и след обявяването им за купувачи да ги внесат по
31
изпълнителното дело.
Решението на първостепенния съд е правилно и по отношение исковете
на въззивника С. спрямо въззиваемия Б.. Липсва деликт осъществен от
взискателя по изпълнителното дело Б.. Като ищец по гр.д. 176/2012 г. на РС –
А., той е бил наясно с влязлото на 11.02.2015 г. решение по него,
установяващо вземанията му спрямо С.. Липсва противоправност на
поведението му при образуване на изп.д. **/** по описа на ЧСИ Л., липсва
субективната страна на непозволеното увреждане – вина. Дори не следва да се
обсъжда оборването на презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Защото това
решение следва да бъде зачетено съгласно чл. 297 от ГПК както от ЧСИ, така
и от всички съдилища, учреждения и общини в РБ и не е налице никаква
пречка за взискателя да образува това изпълнително дело и да удовлетвори
вземанията си чрез него. Не се установи отпаднало основание за връщане на
получените суми по изпълнителното дело от въззиваемия Б.. Същите са
получени на годно правно основание, при законосъобразно провеждане на
изпълнителния процес и при неизтекла погасителна давност.
Поради гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни.
Окръжният съд, като е достигнал до същия извод е постановил правилно
решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемия Б. следва да се присъдят
разноски в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение, а на адвокат
Г.К., така както е поискано от него в минимален размер - съгласно чл. 38, ал.
2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата при материален интерес
от 1461003.71 лева - възнаграждение в размер на 26140.04 лева, определено
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: „при
интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. - 21 530 лв. плюс 1% за горницата
над 1 000 000 лв.“
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008/17.01.2022 г. по гр.д. 2534/2018 г.
32
Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. С. с ЕГН - **********, от град А., ул. „А. К.“ № **, да
заплати на адвокат Г.Я. К. с ЕГН – **********, със служебен адрес – град П.,
бул. „М.“ № ***, секция А, ет. *, офис **, сумата от 26140.04 лева адвокатско
възнаграждение за оказани помощ и съдействие по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. С. с ЕГН - **********, от град А., ул. „А. К.“ № **, да
заплати на Д. З. Б. с ЕГН - **********, от град А., ул. „И.“ № *, сумата от
2000 лева разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБ
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33