Решение по дело №14136/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,23.06.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ                                                     

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 14136 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               С решение № 20207131 от 24.09.2020 г. по гр.д. № 10036/20 г., СРС, ГО, 41 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *** срещу И.В.Я., ЕЕН **********, и Д.В.Я., ЕЕН **********, двамата със съдебен адрес ***, офис партерен етаж, обективно кумулативно и пасивно субективно съедиени искове с правно основание чл.124, ал.1 ТПК във вр. с чл.415 и чл.422 ТПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ТПК във вр. с чл.415 и чл.422 ТПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.В.Я. и Д.В.Я. дължат на „Т.С.” ЕАД по 1*2 всеки един от тях от сумата от 2 033,26 лева, представляваща цена на доставена до топлоснабден недвижим имот - апартамент № 9, находящ се в гр.София, ж.к. „******с аб. № 283463 и незаплатена цена на топлинна енергия за периода месец 05.2016 г. - месец 04.2018 г., от сумата от 29,55 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. -

30.04.2018             г„ ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ТПК (21.03.2019 г.) до окончателното плащане, както и от сумата от 187,83 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 06.03.2019 г., за които суми е издадена на 27.03.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ЕПК по ч.гр.д. № 16337/2019 г. по описа на CPC, I ЕО, 41-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 2 033,26 лева главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 4 652,50 лева, за разликата над сумата от 29,55 лева главница за дялово разпределение до пълния предявен размер от 30,70 лева и за месец 02.2016 г„ за разликата над сумата от 187,83 лева на обезщетението за забава до пълния предявен размер от 429,77 лева и за периода 31.10.2016 г. - 14.09.2017 г„ като и за сумата от 5,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за забава за периода от 30.03.2016 г. до

06.03.2019             г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ЕПК, И.В.Я., ЕЕН **********, и Д.В.Я., ЕЕН **********, двамата със съдебен адрес ***, офис партерен етаж, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от по 139,60 лева всеки един от тях, представляваща разноски в исковото производство за тази съдебна инстанция и сумата от по 33 лева всеки един от тях - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З ЕПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.В.Я., ЕЕН **********, и Д.В.Я., ЕЕН **********, двамата със съдебен адрес ***, офис партерен етаж, сумата от по 112,06 лева на всеки от тях, представляваща разноски в исковото производство за тази съдебна инстанция и сумата от по 28,01 лева на всеки един от тях - разноски в заповедното производство.

          Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу решението в частта,с която е отхвърлен иска за признаване за установено,че ищецът дължи сумата над 2033.26 лв. главница за доставена ТЕ и за сумата над 187.83 лв.мораторна лихва върху главницата като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон.Не били погасени по давност суми,тъй като по обща фактура от месец 07.2017 г. задълженията са изискуеми на м.08.2017 г.Неправилно отхвърлени били частично исковете по чл.86 ЗЗД-налице били констативни протоколи за публикуване на задълженията,но не им било указано да ги представят.Моли да се отмени решението и да се признае за установено дължимост на цялата  искова претенция.Претендират се разноски.

Постъпил е отговор по жалбата ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците в частта ,в която предявените искове са уважени.Решението било недопустимо в частта,в която е призната дължимост на суми по иск за дялово разпределение и в частта ,в която е призната дължимост на суми по иск вземане по главница за ТЕ за период 01.05.2014 г.-30 .04.2016 г.

По жалбата не е постъпил отговор.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, следва да бъдат разгледани по същество .

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,чл.86 ЗЗД вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена.

                   Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

         Съдът е приел,че погасените по давност задължения за заплащане на ТЕ са за  период- м.05.2014 г.-30.04.16 г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 21.03.19 г.За задълженията  май-юни 2016 г. са действали ОУ-2014 г.   Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.Няма доказателства за датата на публикуване на интернет страницата на дружеството на задълженията ,поради което правилно съдът е приел,че ответниците не са изпаднали в забава за този период.

    В периода м.08.2016 г.-м.04.2018 г. в отношенията между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от същите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако те не са заплатени в посочения 45-дневен срок.Обезщетение за забава се дължи след изтичане на 45 дни от издаване на фактурата.

Жалбата на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По жалбата на ответниците:Решението не е недопустимо ,противно на  твърдението на ответниците ,че съдът признал вземане за главница за периода м.05.14 г.-30 .04.2016 г.Периодът е включен в издадената заповед за изпълнение и за същия период е претендиран в исковото производство.Няма съвпадения на периоди с друго водено дело,както правилно е констатирал РС.

Не е недопустимо решението в частта,с която съдът е признал задължение за заплащане на суми за дялово разпределение. Претенцията за такса за дялово разпределение се дължи на ищеца по силата на разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енргия за битови нужди на клиенти , чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването  като таксата се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Жалбата на ответницитге се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото по двете отхвърлени жалби разноски на страните не следва да се присъждат.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И :

             ПОТВЪРЖДАВА  решение № № 20207131 от 24.09.2020 г. по гр.д. № 10036/20 г., СРС, ГО, 41 с-в  в обжалваните части.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                    ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                          

                                      ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                              2.