Р Е
Ш Е Н
И Е № 221
Гр. Кубрат, 16.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският
районен съд в публично заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 357 по описа на РСКт за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж
рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сгр.14, представляван от Д.Д.–
заместник управител чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.М., като твърди, че в
изпълнение на Договор за потребителски паричен кредит №
CARU-11384761/03.08.2015 г., е предоставил на ответника заем в размер на 6
000.00 лева и 1 350.00 лв. – за закупуване от него на застраховка, а сумите са
изплатени от кредитора по начин, уговорен в чл. 1 от договора, с което
дружеството е изпълнило задълженията си по договора; ответникът като
кредитополучател се е задължил да погаси заема с плащането на 60 месечни вноски
– всяка по 162.10 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 16.25 % и
годишния лихвен процент – 14.22 %, посочени в параметрите по договора, но не е изпълнил задължението си да погасява
в срок задължителните вноски, като преустановил плащането им на 20.12.2017 г.,
като към тази дата е погасил 28 месечни вноски и останал задължен за 32 месечни
вноски; съгласно чл.5 от договора, тъй като е просрочил повече от две месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска – 20.01.2018 г., вземането на кредитора е
станало изискуемо в пълен размер, считано от посочената дата, за което кредиполучателят е уведомен по реда и условията на чл. 9 от
договора с изпратено му на посочения от него адрес за кореспонденция между
страните уведомление и покана за доброволно изпълнение, връчена на 19.03.2018
г., моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, на който
издадената срещу него Заповед №
126/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.
дело № 167/2019 г. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните суми:
3 848.55 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 год. до изплащане на
вземането; 590.86 лева – възнаградителна лихва
начислена за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2020 г.; 208.04 лева – мораторна лихва начислена за периода от 20.01.2018 г. до
11.02.2019 г., както и за присъждане на разноските по заповедното и настоящото
производство.
Ответникът
П.В.П., ЕГН ********** *** чрез особен представител адв.
М.Н.от АК-Разград депозира писмен отговор, с който заявява становище, че
исковата молба е допустима, но неоснователна. Оспорва представеното като
доказателство „Извлечение от кредит“, като несъответстващо на размера на
исковата претенция и на датата на сключване на Договор за потребителски паричен
кредит № CARU-11384761/03.08.2015 г. При сключване на договора за потребителски
кредит и договора за застраховка не е спазено изискването за форма и същите са
нищожни, тъй като текста е изписан на шрифт по-малък от определения в закона –
12, който е нечетлив и неясен. Твърди, че договорът е нищожен и поради
обстоятелството, че погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска; че ищецът не е представил доказателства, че заетите пари са предадени
на заемателя и какъв е евентуално размера на заетата
сума; уговорената в договора лихва е нищожна; предвидената „такса ангажимент“ в
договора противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и е нищожна; че претенцията за възнаградителна лихва е неоснователна; че неоснователно се
претендира и законна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 11.02.2019 г., и
едновременно с това и възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 20.08.2020 г. Поради това моли съда да отхвърли
исковете като неоснователни, както и претенциите за разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
От
приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 167/2019 г.по описа
на РС – Кубрат, приети като
доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски паричен
кредит № CARU-11384761/03.08.2015 г., условия по договора (л. 18 - л. 21);
сертификат за сключване на застраховка „защита на плащания“ (л. 22), се
установи по несъмнен начин, че на посочената дата между ищцовото
дружество и ответника са сключени два договора – договор за кредит и договор за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“.
Сключеният
договор за кредит е за 6 000.00 лв., по силата на който, ответникът се
е задължил да върне заемната сума на 60
равни месечни вноски с оскъпяване, с краен падеж 20.07.2020 г. Договорен е ГПР
– 16.25%, лихвен процент 14.22 %, удържана е такса ангажимент 120.00 лева и
застрахователна премия от 1 350.00 лева.
Ищецът
твърди, че П.В.П. е преустановил плащането на вноските по договора на
20.12.2017 г., като към тази дата е погасил общо 28 месечни вноски.
Съгласно
чл. 3 от договора, месечната погасителна вноска съставлява изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на кредитора, а съгласно чл. 5 от договора, при забава на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането,
извършени по преценка на кредитора, а при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. Видно от чл. 7, че месечните погасителни вноски покриват
компонентите на задължението в последователност разноски, включително за
събиране на вземането, лихви, главница.
Поради
това, че ответникът не платил следващите две месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска – 20.01.2018 г., вземането
на кредитора е станало изискуемо в пълен размер, за което кредитополучателя е
уведомен по реда и условията на чл. 9 от договора с изпратено му на посочения
от него адрес за кореспонденция между страните уведомление и покана за
доброволно изпълнение, връчена 19.03.2018 г., удостоверено с неоспорена от
ответника товарителница 8201803160165, с положен от него подпис за получател на
изпратената му покана – предсрочна изискуемост (л.39).
Ищцовото
дружество, позовавайки се на договореното с ответника свое право на предсрочна
изискуемост, на 20.02.2019 г. предявило целия дълг за плащане подавайки заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №
167/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Издадената
по цитираното гражданско дело Заповед № 126/22.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което заявителят е бил
уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната
заповед.
Приетият
като писмено доказателство Договор за потребителски паричен кредит №
CARU-11384761/03.08.2015 г., съставляващ частен диспозитивен
документ, подписан и от двете страни, е годно доказателствено
средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли
лица.
От
заключението на вещото лице по назначената ССчЕ и
приложените към нея писмени доказателства се установява, че по сметка с титуляр
П.В.П. с IBAN ***.08.2015 г. е преведена сумата от 5880 лева, която е формирана
като от общия размер по кредита от 6 000 лева дружеството кредитор е удържало
такса ангажимент от 120 лева. Длъжникът е извършил плащания в общ размер от
4541.60 лева, с които са погасени задължения по главници – 2173.95 лева, по
договорни лихви – 1692.65 лева и за застраховки – 675 лева (30 вноски *22.50
лв. Вещото лице посочва, че към дата – 02.03.2018 г. общия дълг по кредита
възлиза на 3826.05 лева – главница и 683.35 лева – договорна (възнаградителна) лихва. След обявяване на кредита за
предсрочно изискуем ответникът е внесъл общо 300.00 лева – 200 лв. на
30.04.2018 г. и 100 лв. на 21.08.2018 г. След приспадане на всички плащания,
извършени от кредитополучателя, е останала дължима главница в размер на
3 826.05 лева и договорни лихви –
590.68 лева. Според заключението на експерта размерът на начислената възнаградителна лихва е 2376 лв.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Искът
за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Установява
се по безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка със
сключеният между тях на 03.08.2015 г., в писмена форма договор за потребителски
паричен кредит.
Конкретният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015
г.
Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В
настоящия казус, процесният договор е сключен в
предвидената в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие
относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със застрахователна
премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен
лихвен процент от 14.22 % и годишният процент на разходите – 16.25%,
погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски и техния размер.
Безспорно
изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване договора
за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Но в конкретния случай,
доколкото за целия срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент, липсва
задължение погасителния план да съдържа информация за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. С оглед на това и
предвид, че размерът на уговорената договорна лихва (и ГПР) по процесния договор не надвишава максимално предвидения като
допустим размер в ЗПК, не е налице
основание за прогласяване нищожността на уговорката за възнаградителна
лихва и тя е дължима от заемополучателя заедно с
получената в заем сума.
Следователно
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
Безспорно
от доказателствата приложени към исковата молба се установи, че ответникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 19.03.2018 год.,
т. е. преди подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното и при съобразяване с данните от заключението на вещото лице, дължими
на кредитора са задълженията за главница в размер на 3826.05 лева и договорни
лихви в размер на 590.68 лева. Претенцията за главница над установения от
вещото лице до предявения размер от 3848.55 лева следва да бъде отхвърлена.
Законна лихва върху главницата се дължи от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата
на плащането, поради което
искането за присъждането на такава за периода преди 20.03.2018 г., а именно от
20.01.2018 г. до 20.03.2018 г. е лишено от основание. Доколкото обаче дължимата
законна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 11.02.2019 г. е в размер на 349.66
лв., а в настоящото производство се претендира такава в размер на 208.04 лева,
то в този размер следва да бъде установено вземането на ищеца.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски по настоящото
производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените
такива за заповедното. Общият размер на сторените е 953.94 лв., порадие което
съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят сторени
разноски в размер на 950.00 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.П., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,
Париж рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от Д.Д.– заместник управител чрез
пълномощник юрисконсулт Н.А.М. следните
суми, за които е издадена Заповед № 126/22.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 167/2019 г. по описа на РС – Кубрат: 3 826.05 лева (три хиляди
осемстотин двадесет и шест лева, и пет стот.) – представляваща
главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит №
CARU-11384761/03.08.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 год. до изплащане на
вземането; 590.68 лева (петстотин и
деветдесет лева, шестдесет и осем стот.) – възнаградителна лихва; 208.04
лева (двеста и осем лева, и четири стот.) – мораторна лихва
начислена за периода от 20.03.2018 г. до 11.02.2019 г., на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ претенцията за
главница над уважения размер до сумата 3848.55 лева като недоказана.
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сгр.14, представляван от Д.Д.–
заместник управител чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.М. сумата от 950.00 лева (деветстотин и петдесет лева, нула стот.)
представляваща направени в настоящето и в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова