РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. Силистра, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420101191 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “Е.” ООД срещу заповед № РД 04-400-39
от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „З.“ – Сс., чрез която е наредено изземването на ПИ с
идентификатор ............... в землището на с. П., общ. С., обл. Сс., причислен към ДПФ поради
неправомерното му ползване от дружеството – жалбоподател. Жалбоподателят оспорва
заповедта като незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния
орган фактическа обстановка и твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот, нито е
обработвало и съседните такива. Счита, че е нарушена процедурата по издаването на
административния акт (чл. 35 АПК), тъй като административният орган не провел
разследване за установяване на фактите по случая, не назначил комисия за извършване на
проверки на място и не изискал становища и обяснения от заинтересуваните страни,
включително и от самия жалбоподател. Счита също така, че заповедта за изземване не
отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като липсвали точни данни
за адресата (липсвал ЕИК и представляващ на дружеството, поради което не можело да се
установи, че заповедта касае именно него), както и фактическите основания за нейното
издаване, тъй като не съдържала данни за констатациите на административния орган и за
документите и доказателствата, въз основа на които приел, че са налице предпоставките за
нейното издаване. Отделно от това заповедта била издадена три месеца след съставянето на
констативния протокол, на който тя се позовавала, поради което липсвали доказателства, че
дружеството е обработвало имота и към момента на издаването на административния акт.
1
Счита, че по делото нямало доказателства, че иззетият имот е собственост на държавата,
нито бил ясен механизма, по който е образувано средното рентно плащане, въз основа на
което жалбоподателят следвало да заплати обезщетение за неправомерното ползване на
имота в неговия троен размер, още повече че иззетият имот бил с начин на трайно ползване
„пасище“, за каквито имоти липсвали критерии за средно рентно плащане. Поради
изложените причини моли атакуваният административен акт като незаконосъобразен да
бъде отменен.
Ответникът по жалбата Директорът на ОД „З.” – Сс изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди,
че в изпълнение на изискването на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ била извършена проверка на
земите от ДПФ, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № 1 от
22.05.2023 г., установяващ неправомерното ползване на имота. Твърди, че при теренната
проверка било установено, че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от
жалбоподателя, както и че той и съседните му имоти, са с една и съща обработка на почвата
и са засети с една и съща култура, а освен това до него нямало осигурен пътен достъп, а се
достигало единствено през другите ползвани от жалбоподателя имоти. Счита, че размерът на
обезщетението за неправомерното ползване е правилно определен въз основа на средното
рентно плащане за съответното землище за имоти с начин на трайно ползване „нива“
съобразно начина на реално ползване на конкретния имот.
Постъпилата жалба е разгледана и отхвърлена с решение № 188 от 12.03.2024 г. по
адм.д. № 1550 по описа на СРС за 2023 г.; решението на първата инстанция е отменено с
решение № 792 от 04.07.2024 г. по адм.д. № 197 по описа на АС – Сс 2024 г., чрез което са
установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първата
инстанция, и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС – Сс, като са дадени
конкретни указания във връзка със събирането на доказателства.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ
във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „З. – Сс наредил да се
извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава
на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за
осъществяването ; на 22.05.2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в
землището на с. П., общ. С., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че част
от ПИ с идентификатор ............ в землището на с. П., общ. С., целият с площ 5 дка, която
част е с площ от 2,800 дка, е засята с едногодишни полски култури и се ползва
2
неправомерно от жалбоподателя. Чрез писмо до “Е.” ООД от 03.07.2023 г., връчено му на
05.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на
констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени
искания или възражения. На 07.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу
констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 от 03.07.2023 г.
Директорът на ОД „З.“ – Сс. назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по
основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на правомощията си комисията
провела заседание на 28.08.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно,
тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът се обработва от
жалбоподателя. В завършек на така проведената процедура била издадена атакуваната в
настоящото производство заповед чрез която било наредено изземването на посочения по –
горе имот, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била
предоставена възможност да спре изпълнението , ако в тридневен срок от получаването
внесе по сметка на МЗХ сумата от 336 лв., представляваща трикратния размер на средното
рентно плащане (40 лв./дка) за землището на с. П., общ. С.. Заповедта за изземване на имота
е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно
основание от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост
се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата,
които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За
установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата
по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от
държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция
"З." /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да
се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган,
комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните
имоти, принадлежащи към ДПФ.
Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно
извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния
поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и ползването им. В
конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. Сс. и извършена по
силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора
на областна дирекция "З." – Сс., като след извършването на констатациите на назначената
комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал.
1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и
възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на
засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че
административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на
3
атакувания административен акт.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена
форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на
изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на
определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително
следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за
издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на
имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен
начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат
уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният
ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в
предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не
намира, че оспорената заповед страда от допълнителен порок във формата поради липсата на
ЕИК на нейния адресат и поради непосочването на законния му представител, понеже като
адресат тя сочи именно жалбоподателя, чиято индивидуализация не би могла да се постави
под съмнение, тъй като осъществяването й чрез изписване на неговата фирма в достатъчна
степен го отграничава от останалите правни субекти и фактически не го е затруднила в
разпознаването му като засегнато от разпорежданията на акта лице.
Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от
жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК
следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации
на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В
конкретния случай по делото е представено извлечение от кадастралната карта на масива,
както и ортофотокарта, незаверени като преписи от административния орган, поради което
неприети като доказателства по делото; ако същите да бъдат взети под внимание, биха могли
да установят, че предмет на заповедта за изземване е средната част на имот с идентификатор
................, че същата се обработва, както и че граничи с имот с идентификатор ............. (на
север) и имот с идентификатор ................. на юг, като източната част на имота представлява
самозалесила се територия, а западната – територия с друг вид земеделска обработка.
Същевременно ответникът твърди, че през стопанската 2022/2023 г. земеделският блок,
който обхваща и спорната земеделска площ, е бил разпределен за ползване на “Е.” ООД чрез
споразумение по реда на чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, но същевременно той не представя по делото
въпросното споразумение, поради което твърденията му в тази насока остават недоказани.
Съдът приема, че с оглед на еднаквата земеделска обработка ползвателят на процесната
част от имот с идентификатор ............. е земеделецът, обработил и съседните имоти, но по
делото липсват данни, индивидуализиращи това лице, тъй като не е представено
4
споразумението по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, от което да е видно на кого земеделският масив е
разпределен за ползване. В тази насока следва да се отбележи, че в изпълнение на
указанията, дадени с решение № 792 от 04.07.2024 г. по адм.д. № 197 по описа на АС – Сс.
2024 г., съдът на свой ред е указал на административния орган липсата на доказателства за
ползването на имота, както и непредставянето на споразумението за разпределението на
масивите за ползване в землището на с. П. за стопанската 2022/2023 г., но въпреки
указанията ответникът не е пристъпил към действия, насочени към попълване на
недостатъчния за установяване на твърденията му доказателствен материал.
Сам по себе си констативен протокол № 1 от 22.05.2023 г. не доказва ползването, тъй
като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на
имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред
него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от
длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът
от 22.05.2023 г. установява единствено обработването на имота (засяването му с
едногодишни полски култури), но не и лицето, което е осъществило обработките. Съдът
също така приема, че констативният протокол по недвусмислен начин удостоверява
принадлежността на процесния имот към ДПФ, доколкото изготвилите го длъжностни лица
са имали достъп до съответната база данни за държавните имоти, въз основа на която са
направили констатациите си в протокола. Въпреки тази принадлежност липсата на яснота
относно ползвателя на иззетия имот обосновава незаконосъобразността на атакувания в
настоящото производство административен акт, който поради тази причина следва да бъде
отменен. Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД 04-400-39 от 29.08.2023 г. на
Директора на ОД „З.“ – Сс, чрез която е наредил да се изземе неправомерно ползван от “Е.”
ООД с ЕИК .......... и адрес на управление: с. П., общ. С., обл. Сс, представлявано от М. М.,
ПИ с идентификатор ........... в землището на с. П., общ. С., включен в ДПФ.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Административен съд-
Сс, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5