О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в закрито
заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ТАТЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.ч.гр. дело № 408 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 420, ал. 3 вр. чл. 274 и сл.
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.М.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. И.М., с адрес ***, пл. ***, против
Определение № 1232/22.05.2019 г. по ч.гр.д. 3148/2013 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което е отхвърлено като недоказано искането за спиране на
основание чл. 420, ал. 2 от ГПК на изпълнението на Заповед № 2363/13.08.2013 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист в полза на ТБ „Юробанк България“ АД, по изпълнително дело №
750/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц..
В частната жалба се
твърди, че обжалваното определение е неправилно и немотивирано. Посочва, че
изводите на първоинстанционния съд, че твърденията за изтекла погасителна
давност за вземането и за нередовно уведомяване за извършена цесия на същото,
са въпроси по същество, които биха били разгледани в евентуален бъдещ исков
процес, а не в производството по чл. 420 от ГПК, са незаконосъобразни. Изтъква,
че вземането на ТБ „Юробанк България“ АД е станало изискуемо преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и издаването на същата на
13.08.2013 г. Сочи, че искането за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва погасителната давност за вземането, но дори и да се приеме, че от този
момент е започнал да тече нов давностен срок, то същият е изтекъл на 13.08.2018
г. Изтъква, че давността се прекъсва предприемането на действия по принудително
изпълнение, което е станало през 2019 г, като дотогава не са осъществявани
действия, които да я прекъснат.
Посочва се още, че
изпълнително дело № 750/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц. е образувано не от
кредитора ТБ „Юробанк България“ АД, а от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ***, като
длъжникът Г.Г. не е уведомен за прехвърляне на вземането от първото дружество
на второто. Излагат се съображения, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не може да бъде
носител на правата по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
както и взискател по изпълнителното дело, тъй като единствено финансова
институция, въз основа на извлечения от счетоводните си книги, може да иска
издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и да участва в тази
процедура до приключването ѝ с окончателен стабилизиран акт, а в случая производството
не е завършило поради депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника.
Навеждат се доводи, че
въз основа на писмените доказателства, представени от длъжника с молбата му по
чл. 420 от ГПК, може да се направи предположение за евентуална недължимост на
сумите по издадената заповед за изпълнение, поради погасяването им по давност,
както и за недължимост на същите към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Посочва се и, че на
изтеклата погасителна давност след издаване на заповед за изпълнение, но преди
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, длъжникът следва да се позове в
производството по чл. 422 от ГПК, а не в производството по чл. 439 от ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното определение и
спиране на незабавното изпълнение на
Заповед
№ 2363/13.08.2013 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК от
насрещната страна
по частната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ***, не е постъпил отговор.
Врачанският окръжен
съд, като обсъди данните по делото, във връзка с изтъкнатите в частната жалба доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК, произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес, насочена е против
съдебен акт от категорията на обжалваемите
по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 420, ал. 3 от ГПК, което я прави процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред
районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, подадено от ТБ „Юробанк България“ АД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ***, против Г.М.Г. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, за суми в размер на 11 980,00 лв. – главница,
381,68 лв. - договорна лихва за периода 06.12.2012 г. – 18.07.2013 г., като е
поискано присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
заявлението до изплащането на вземането, както и разноски за производството в
размер на 247,23 лв. – държавна такса, 596,68 лв. – адвокатско възнаграждение и
5,49 лв. – разходи за куриер. В заявлението се сочи, че вземането произтича от
Договор за потребителски кредит № FL661122/06.11.2012
г., сключен между длъжника и ТБ „Юробанк България“ АД. Твърди се, че по
силата на този договор кредитополучателят Г.Г.
е получил сума в размер на 11 980,00 лв. Посочва се, че погасяването на
кредита става на месечни вноски с падеж 6-то число на съответния месец, но
длъжникът не е погасил две месечни вноски по погасителния план за месеците март
и април 2013 г. в размер на 77,38 лв. всяка, при което на 07.04.2013 г. вземането
на банката за възстановяване на целия кредит е станало предсрочно изцяло
изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта е
настъпила, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Въз
основа на представените документи – Извлечение от счетоводните книги на ТБ
„Юробанк България“ АД към 18.07.2013 г. и Договор за потребителски кредит № FL661122/06.11.2012 г., заповедният съд е издал Заповед № 2363/13.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е издаден и изпълнителен лист
в полза на заявителя, получен на 11.09.2013 г.
Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20198990400750 по описа на
ЧСИ И.Ц., рег. № 899, с район на действие ОС – Враца, по което на длъжника е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 20.05.2019 г. На
21.05.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал писмено
възражение, с което е оспорил дължимостта на вземането в заповедното производство,
като
се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. С Разпореждане № 3888/22.05.2019 г. на кредитора са дадени
указания за предявяване на иск в едномесечен срок,считано от съобщението, за установяване на вземането.
На 21.05.2019 г. длъжникът
е подал и молба за спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420,
ал. 2 от ГПК, в която е изложил съображенията, посочени и в частната жалба. Към
молбата са приложени заверени копия на Покана за доброволно изпълнение до
длъжника Г.М.Г. с изх. № 9190/09.05.2019 г. на ЧСИ И.Ц., обратна разписка за
връчването ѝ на 20.05.2019 г., Заповед № 2363/13.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 13.08.2013 г.,
издаден по ч.гр.д. № 3148/2013 г. по описа на Районен съд – Враца.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.
420, ал.2 от ГПК, тъй като
длъжникът не е представил писмени
доказателства, от които непосредствено да
може да се направи обоснован извод за дължимост или недължимост на вземанията, а възраженията на длъжника, че вземането е погасено по
давност и че не е налице надлежна цесия
на вземанията, следва да се обсъдят и решат в исков процес
между страните.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В заповедното производство законът не дава правомощия на съда да
разглежда въпросите относно това дали претенцията на кредитора е основателна или не, като за длъжника е предвидена възможността да може да възрази по чл.
414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, както и да поиска
спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 от ГПК. Според
разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК в случаите по чл. 417, т. 1-9, когато в срока за възражение е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Изискването искането
за спиране да бъде подкрепено с писмени доказателства означава, че следва да
бъдат представени документи, от които да е видно, че задължението е погасено
или не е възникнало, т.е. такива, въз основа на които да може
да се приеме, че посочената в заповедта сума не се дължи.
Настоящият съдебен състав намира, че приложените към искането за
спиране документи не представляват писмени доказателства за недължимост на
вземането по издадената заповед за изпълнение по смисъла на чл. 420, ал.2 от ГПК. От тях е
видно единствено, че на 13.08.2013 г. са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на кредитора ТБ „Юробанк България“ АД срещу длъжника Г.М.Г.,
за които длъжникът е редовно уведомен на 20.05.2019 г. с покана за доброволно
изпълнение по ИД № 20198990400750 по описа на ЧСИ И.Ц.. По отношение на
твърдението на длъжника, че от тези документи може да се направи предположение
за недължимост вземането по издадената заповед за изпълнение поради
погасяването му по давност, настоящият съдебен състав приема, че възражението за изтекла погасителна давност
предполага преценка по същество на спора, която
не може да бъде направена в производството по чл. 420 от ГПК. Давността не се прилага служебно и не е в правомощията на съда в едностранно производство, само въз основа на твърденията
на длъжника, да преценява момента на настъпване на изискуемостта на вземанията,
откогато според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече давността, както и да съобразява спиране, прекъсване и изтичане на давностни
срокове.
Установяването с категоричност
налице ли е погасяване на вземането, е предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Съобразяването
на възражението за изтекла погасителна давност предпоставя вече направена
констатация от съда за съществуване на вземането и евентуална негова
изискуемост, каквато констатация обаче не може да бъде направена в рамките на
производство за спиране на изпълнението. Преценката по
чл. 420, ал. 2 от ГПК, която прави съдът,
не
може да обхваща нито действителното съществуване на изпълняемото право, нито
евентуално неговото погасяване по давност.
По отношение на
възражението на длъжника за недължимост на сумата към „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради
неуведомяването му за извършената цесия на вземането от ТБ „Юробанк България“
АД на горепосоченото дружество, и поради неприключване на процедурата за
стабилизиране на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, настоящият съдебен
състав намира също, че преценката на тези твърдения е извън възможните действия
на съда в производството по чл. 420, ал. 2 от ГПК. С оглед постъпилото
възражение от длъжника, с Разпореждане
№ 3888/22.05.2019 г. на цедента „ЕОС
Матрикс“ ЕООД са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок, считано от съобщението. Именно в това производство, ако бъде проведено, частният
жалбоподател разполага с възможността да направи своите
възражения относно действието по отношение на него на договора за цесия.
Предвид гореизложеното, за съда е налице основание да
приеме, че представените от длъжника документи към искането за
спиране на изпълнението не представляват
писмени доказателства за това, че последният не дължи
процесните суми, поради което не е изпълнено
изискването на чл. 420, ал.2 от ГПК, както правилно е заключил и районният съд.
Като правилно и постановено без
отклонения от приложимия закон, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1232/22.05.2019 г., постановено по
ч.гр.д. 3148/2013 г. по описа на Районен съд – Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.