Р Е Ш
Е Н И Е
№ 225
Гр. Перник, 21.10.2021 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 426 по
описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.С.Т. с ЕГН **********
***, тел. ***против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-1158-000997 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 22.08.2020 година,
издадена от Р.Г.А. – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна
полиция“, с която е отнето временно свидетелството за управление на МПС до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният
административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на
материално правните разпоредби, поради което моли съда да отмени заповедта за
налагане на принудителната административна мярка.
В проведеното съдебно заседание на 18.10.2021 година
жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание на 18.10.2021 година ответникът
по жалбата младши
автоконтрольор Р.Г.А. към
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, редовно призован се явява лично, който моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2020
година, около 02:10 часа в община Трън, на общински път, В.С.Т. – настоящ жалбоподател е управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № РК *** АТ, като при извършената проверка отказва да бъде изпробван с техническа
средство „Алкотест Дрегер“ за установяване употребата на алкохол. Водачът е бил
видимо в нетрезво състояние и е имал мирис на алкохол, като му е издаден талон
за медицинско изследване № 0044984 от 22.08.2021 година. Младшият
автоконтрольор Д.С.С. в присъствието на свидетеля Р.Г.А. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 274466 на В.С.Т. – настоящ жалбоподател. Със
съставения АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, както и на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като не представя контролен талон към СУМПС или заместващ го
документ. При съставянето на АУАН са иззети: СУМПС № *********.
Съставеният
АУАН не е подписан от нарушителя.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОДМВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж т. 1.8.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1158-000997 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от
22.08.2020 година, Р.Г.А. – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор
„Пътна полиция“, на
основание чл. 22 от ЗАНН е наложил
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решав6ане на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като водача
отказва да бъде изпробван с техническа средство „Алкотест Дрегер“, за
установяване употребата на алкохол, представляващо нарушение на чл. 174, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 97 от 2017 година,
в сила от 01.01.2018 година.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение
на принудителните мерки по чл.
171, т. 1, т. 2,
т. 2а,
т. 4, т.
5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на
ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП при РУ към
ОДМВР Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.8. Ето защо в случая
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, поради което
направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно
неоснователно.
Заповедта съответства на предвидената за нея
мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно
наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат,
фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част,
дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания
са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата
материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата
хипотеза на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите
основания за неговото формиране. Възраженията на жалбоподателя за обратното са напълно
неоснователни.
Заповедта е издадена при спазване на общите
процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните
факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички
относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за
истинност по чл. 7 от АПК.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи
факти, от които черпи права като обори констатациите относно отказа да бъде
изпробван за установяване употребата на алкохол. В съставения АУАН, на който се
позовава административният орган в заповедта е посочено, че лицето
/жалбоподателя/ управлява МПС, като при извършената проверка отказва да бъде
изпробван с техническа средство „Алкотест Дрегер“ за установяване употребата на
алкохол. Водачът е бил видимо в нетрезво състояние и е имал мирис на алкохол,
като му е издаден талон за медицинско изследване № 0044984 от 22.08.2021
година. Със съставения АУАН е
установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на чл. 174,
ал. 3, предложение първо от ЗДвП. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП съставения
АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая
фактическата обстановка не е оборена от жалбоподателя, за който е
доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства.
За да се наложи ПАМ е достатъчно да има
съставен АУАН. Неприложими са останалите правнорегламентирани в ЗАНН процедури
за издаване на НП, включително възможността за писмени обяснения по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише
възражения в съдържанието на АУАН, което не е сторено и да оспори заповедта за
ПАМ, което в случая е сторено.
Настоящият съдебен състав намира за доказана
фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на административно
нарушение № 274466 от 22.08.2020 година. Безспорно са възникнали
материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена
в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна
мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при
действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения
административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно
изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради
което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл.
4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на
закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане
административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки, като в нормата на т. 1, б. „б“ е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Нарушението представлява управление
на МПС след отказ за установяване употребата на алкохол с техническо средство,
което е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ.
Заповедта отговаря на материалния закон.
Материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е свързана
с управление на МПС след отказ за установяване употребата на алкохол с
техническо средство. Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл. 174, ал.
3, предложение първо от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН от
компетентно длъжностно лице. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Констатациите в АУАН не бяха оборени в настоящото съдебно производство
от жалбоподателя.
Административната
принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба
административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е
нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален
административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я
наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от
процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е
постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на
жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците
от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че
същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Т. с ЕГН ********** ***, тел. ***против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000997 по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 22.08.2020 година, издадена от Р.Г.А. – младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е отнето
временно свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/