№ 3579
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110204117 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
„О.В.И. КАР“ ЕООД представлявано от управителя В. Е. Б. чрез адв. Л. е
обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата №********** на АПИ, с искане за отмяната му, като издаден
незаконосъобразно. Сочи, че ел. фиш е издаден в разрез с правилата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, тъй като видно от същия санкцията на
дружеството била наложена за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Намира, че
процесният ел. фиш е издаден след изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН
и не отговаря на утвърдения образец. По същество, относно нарушението, сочи че не е
ясно и точно направено описание на деянието, което е квалифицирано като
административно нарушение, не е посочено разбираемо място на неговото
извършване. Също от издадени ел. фиш не можело да се установи неговия издател, а от
там да се провери компетентността на органа, а по отношение на техническото
средство, с което е установено нарушението, не бил посочен номер на устройството,
което не е индивидуализирано, с цел проследяване на неговата валидност, годност и
одобрен тип към датата на използване. Изтъква също, че дружеството е наказано, за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща задължение за собствениците на
ППС да не допускат да се движат, без да е определен размера и заплатена таксата по
1
чл.10, ал.1 от ЗП, каквото деяние не било описано в текстовата част на ел. фиш, а е
посочено, че ППС се движи без да са заплатени дължимите пътни такси по чл.10, ал.1
от ЗП, т.е. неясно оставало, за какво действие или бездействие е наказано
юридическото лице, което ограничавало правото на защита. В допълнение към това,
насочва към отразеното в доклада от електронната система за липса на ТОЛ
декларация, като фишът бил издаден за незаплащане на ТОЛ такса, каквото деяние не
било установено от електронната система, а същевременно законът въвеждал именно
доклада да се използвала като доказателство за извършеното нарушение, за което е
наложена санкцията. Излага и съображения във връзка с противоречие с европейските
източници на правото относно размера на санкцията, който бил в разрез с чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като не се явява
ефективна, съразмерна и възпираща, както и с чл.5, §4 от Договора за европейския
съюз, касаещо принципа за пропорционалност и санкцията, т.е. като мярка не може да
надхвърля границите на подходящото и необходимо постигане на легитимно
преследваните цели, а в случай на избор между няколко мерки, трябвало да се
прибягва до мярката, която създава най-малко ограничения. На последно място,
насочва с оглед на незначителния размер на незаплатената такса към приложение на
чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. А., която
поддържа жалбата и моли фишът да бъде отменена, като издаден незаконосъобразно.
Представя писмени бележки, в които повтаря изложените в жалбата съображения.
Допълва, че към момента не се издавали ел. фишове, заради процедура в НС по
изменение на ЗДвП в частта на чл.189ж от същия закон. Излага съображения за
несъразмерност на санкцията по размер, която надвишавала 1600 пъти дължимата
пътна такса. Претендира присъждане на разноски по предоставен списък от 780 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, въз основа на договор за правна защита и
съдействие.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалвания ел. фиш на „О.В.И. КАР“ ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лева, за това, че на 08.02.2021г. в 06:19ч. е установено нарушение с
ППС - влекач „МАН ТГХ 18.540 БЛС“, рег.№******* с техн. допустима маса 18000,
бр. оси - 2 в състав с ремарке, с общ брой оси - 5 и обща допустима маса от 40000,
движещо се в гр. София по път А-3 км. 8+226 с посока намаляващ километър, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, установено с устройство №20422, представляващо
2
елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ДП, намиращо се на път А-3 км. 8+226,
представляващо нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което е наложено наказание по
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Ел. фиш е издаден въз основа на снимков материал и доклад от ЕССПТ.
Приобщени по делото са материалите от административнонаказателната
преписка по издаване на обжалвания ел. фиш, приложени към жалбата и изпратени с
писма от АПИ - Национално ТОЛ Управление с вх.№144202/23.05.2023г. и вх.
№186373/29.06.2023г. писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът счита, че от представените в АНП доказателства и изпратени в
последствие от въззиваемата страна, не се установява нарушение на чл.10, ал.1 от ЗП,
за което да е предвидено наказание по чл.179, ал.3 от ЗДвП, а съгласно чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП електронният фиш се издава при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето
от електронната система по чл.167а, ал.3 в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Макар във фиша да е посочено, че нарушението е установено
и заснето с електронна система по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, създала доклад
за конкретното установено нарушение, с приложени статични изображения във вид на
снимков материал и този доклад, заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал, да са използвани като доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с рег. номер, дата, часа и
място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
както и местонахождението на техническото средство - част от системата, а в
конкретния случай №20422, в конкретния случай, чрез доклада от електронната
система не е установено нарушение, което да се наказва по чл.179, ал.3 от ЗДвП, т.е. с
електронен фиш, издадено по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не отлича, че използваната електронна система отговаря на дефиницията
на чл.10, ал.1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база
време и изминало разстояние, а именно: електронната система за събиране на ТОЛ
такси като съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани
компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране,
пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото
разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата
3
им, декларираните за ППС ТОЛ данни, изчисляване на дължимите такси за изминато
разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране, но според доклада от тази
електронна система и снимковия материал, за ППС - влекач „МАН ТГХ 18.540 БЛС“,
рег.№*******, движещо се в гр. София по път А-3 км. 8+226 с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено, че за това ППС
няма отразяване за валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация.
За разлика от установеното в доклада на електронната система, с процесния ел.
фиш, дружеството е наказано за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, т.е. че
като собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП или накратко -
за незаплатена ТОЛ такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП или такса за изминато разстояние за
ППС по чл.10б, ал.3, чието заплащане дава право на едно ППС да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък. Според изискана справка от
АПИ, незаплатената ТОЛ такса е в размер на 1.56 лева за влекач „МАН ТГХ 18.540
БЛС“, рег.№******* на 08.02.2021г. в 06:19 часа.
При това положение за установеното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, е
следвало да се издаде АУАН и НП, а не ел. фиш, поради което е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по налагане на наказанието, водещо до отмяна
на ел. фиш, тъй като по правилата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с ел. фиш се налага
наказания само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, касаещи незаплащане на винетна
такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за ППС по чл.10а, ал.7, даваща право на едно ППС да
ползва за определен срок платената пътна мрежа. В настоящия случай нарушението,
което е установено и заснето с електронна система по чл.167а, ал.1 от ЗДвП не е по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, а по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Изводите не се променят и нарушението не може да бъде санирано, поради
обстоятелството, че фишът е по утвърден образец от Управителния съвет на АПИ,
видно от решение по т.1.3 по Протокол №28765/21 и заповед №РД-11-983/13.09.2021г.
на ИД Председателя на УС на АПИ и е със задължителното съдържание по чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП - място, дата, точния час на извършване на нарушението, рег. номер на
ППС, собственика, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността
за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на санкцията, срока и начините за
доброволното й заплащане.
Освен вече посочените съществени нарушения на процесуалните правила, съдът
установи и съществено противоречие между описанието на нарушението, в частта на
изпълнителното деяние в ел. фиш и посочената законова разпоредба, която е нарушена,
което ограничава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило
и за какво е наказано. На дружеството е наложена имуществена санкция, за това, че
4
собственото му ППС се е движило по пътен участък от платената пътна мрежа без
заплатена ТОЛ такса, а като законова разпоредба, която е нарушена е посочен чл.102,
ал.2 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът е длъжен да не допуска движението на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за същото не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Според чл.10б, ал.3 от ЗП /към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането й дава
право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса се
определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостоверени по
реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут.
Изхождайки от установеното нарушение, според доклада на електронна система
по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, че за ППС - влекач „МАН ТГХ 18.540 БЛС“, рег.№*******,
движещо се в гр. София по път А-3 км. 8+226 с посока намаляващ километър, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, няма отразяване за валидна маршрутна карта или
валидна ТОЛ декларация, означава, че задължението не е изпълнено от ползвателя на
пътя, а не от собственика на ППС, който е дружеството - жалбоподател. Той има
задължение да заплаща ТОЛ таксата по правилата на чл.10б, ал.3 /относима към датата
на деянието/ от ЗП. Само, че дружеството не е наказано за такова нарушение, а за
друго - по чл.102, ал.2 от ЗДвП, т.е. за допускане ППС да се движи без заплатена ТОЛ
такса, което е напълно различно с неизпълнение на задължението да заплати ТОЛ
такса за ППС.
При тези съображения, обжалваният електронен фиш, следва да бъде отменен,
тъй като е издаден незаконосъобразно, без да се обсъжда спазени ли са сроковете по
чл.34 от ЗАНН, въпроса за правилността на наложеното наказание по размер,
включително и приложението на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените от него разноски, в размер на 650 лева, като заплатено
адвокатско възнаграждение. Що се отнася до претендираното заплащане на
разноските, включващо освен адвокатското възнаграждение и ДДС, то следва да се има
предвид, че уговореното възнаграждение, според договора за правна помощ е 650 лева.
В коментираната разпоредба, която насочва субсидиарно към АПК и конкретно чл.142
и следващите, става въпрос за разноски за адвокат, а не за държавни вземания, каквито
за данъците, поради което искането за присъждане на разноски, съдът счита, че следва
5
да бъде уважено само до размера на уговореното и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед на разпоредбата на чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, което означава, че служебно съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. При положение, че въззиваемата страна не е отправила
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по правилата на чл.80 от
ГПК, тази страна няма право да иска и изменение на решението в частта за разноските.
Тук, само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че уговореното адвокатско
възнаграждение от 650 не надвишава значително минималния размер по чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., което е 550 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на АПИ, тъй като е издаден
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна - АПИ да заплати на жалбоподателя
„О.В.И. КАР“ ЕООД с ЕИК ********* направените от него разноски, в размер на
650 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя, чрез адв. А. за присъждане на
разноски, в размер горницата над уважения размер от 650 лева до 780 лева като
неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6