О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 04.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 38 по описа на
съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577 ГПК,
вр. чл. 32а ПВ.
Образувано по частна жалба на
Ц.Г.В. срещу определение от
17.12.2019 г. на съдия по вписванията при РС – гр.
Сливница, с което се отказва заличаване на вписана възбрана.
Съдът, като обсъди доводите на молителя и доказателствата по делото, приема за установено следното.
Производството пред Служба
по вписванията при
РС – гр. Сливница е образувано по молба на Ц.Г.В. с искане да бъде заличена възбрана, вписана по искане на ЧСИ Н. Д.
Към
молбата, към която доказателства за платена държавна такса не са представени, е
приложена в незаверен препис страница първа от постановление за възлагане на недвижим имот от 16.01.2018 г. по изп. д. № 388/2013 г. на ЧСИ Н. Д, рег. № 793 в
КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, в която е отразено, че молителят е обявен за купувач по публична продан на
следния недвижим имот, а именно: УПИ с площ от 820 кв. м., съставляващ
УПИ VIII – 202 в кв. 146.
За да постанови обжалваното
определение, съдията по вписванията приел, че искането е неоснователно, тъй като липсват доказателства
за платена държавна такса в полза на АВ, а и липсвал надлежен акт, постановяващ заличаването.
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срок от лице
с интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно
принципните разяснения по т. 6 от
Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г.
на ВКС, ОСГТК, част
от хипотезите,
в които съдията по вписванията може да постанови мотивиран отказ за вписване, са следните: когато след
преглед на съдържанието на акта се установи, че същият не фигурира сред
актовете, които подлежат на вписване; по съображения за местна некомпетентност
на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която
се следи служебно; по съображения, извлечени от формата на акта или неговото
съдържание (липса на идентификация на страните и на недвижимия имот); както и
при невнасяне на дължимата за вписването такса, при непредставяне на скица-копие
от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, и ако не са представени
доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, какъвто е настоящият случай.
Съгласно
задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 7/2012 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.
129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по
вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на
молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно
чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за
отстраняване на нередовността.
В
случая непредставянето на доказателства за внесена по сметка на АВ държавна
такса е достатъчно основание за постановяване на отказ.
Независимо
от това, за пълнота на изложението въззивният съд
следва да посочи следното.
Въпросът дали след
извършване на публична продан на недвижим имот подлежат на заличаване
възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан, е разгледан в т. 3 Тълкувателно решение № 01/2015 г.
от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС. С него се приема, че вписана възбрана по реда
на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от
закона хипотези. Като примери за такива са посочени разпоредбата на чл. 31 ПВ
(с "писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението", или "по искане на заинтересования със
заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение,
че вписването може да се заличи"); освобождаването на недвижимия имот от
изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно
заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебният изпълнител, който е
поискал налагането й (чл. 494, ал. 2 in fine ГПК); влизане в сила на постановление за прекратяване
или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно
вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на
възбраните по публични продани, извършени преди
влизането в сила на съответното постановление или разпореждане (чл. 433, ал. 3
и ал. 4 ГПК); отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството
по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз
основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна (чл. 402 ГПК).
Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан
на възбранения имот, и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят
интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост (от вписването
на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване
на постановлението за възлагане), така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на
длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана - обезпечават удовлетворяването на
имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно
действие (така определение № 177 от 12.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1418/2018 г., II г. о.,
ГК и определение № 470 от 6.08.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1147/2018 г., II т. о., ТК).
В конкретния случай е отправено искане от
заинтересования, а именно Ц.В., в качеството й на купувач на недвижим имот с наложена възбрана на
публична продан. Към
заявлението за заличаване на вписаната възбрана липсва приложен акт на съдебния
изпълнител, по почина на който е наложена възбраната, че
вписването може да се заличи. Няма данни това изпълнително производство да е приключило или прекратено, няма данни и взискателите по него да са удовлетворени. Не се установява
и някоя от другите предвидени хипотези, в които е възможно след проведена
публична продан възбраната да се заличи по искане на купувача. Ето защо
настоящата инстанция намира, че в правилното приложение на закона съдията по
вписванията е отказал исканото заличаване на възбраната.
Значението
на обстоятелството дали след вписването на възбраната са били извършени
разпоредителни сделки с имота, които биха били противопоставими
на придобилия собствеността от публичната продан купувач, ако възбраната бъде
заличена, се преценява от самия купувач въз основа на справка по партидата на
собственика и в тази хипотеза възбраната се заличава на негов риск.
Обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица обаче
следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване на
вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство
е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели,
ползващи се от вписаната възбрана, тъй като, ако такива са налице, до пълното
удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде
запазена доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота
и приключване на извършеното разпределение е възможно същият имот да се върне
отново в патримониума на длъжника и по отношение на
него да се проведе нова публична продан (опр. № 86 от 17.05.2019 г. по ч. гр. д. №
1590/2019 г., I г. о.; опр. № 177 от 12.10.2018 г. по
ч. гр. д. № 1418/2018 г., ІІ г. о. и др.).
С оглед изложеното частната жалбата следва да
се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц.Г.В. срещу определение от
17.12.2019 г. на съдия по вписванията при РС – гр.
Сливница, с което се отказва заличаване на вписана възбрана.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.