Определение по дело №508/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе,взе в предвид следното:

Смолянският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 13813 от 07.10.2015година,депозирана от И. К. Н., срещу действия на ЧСИ П.Мачъкрски,рег.№881 и район на действие Смолянски окръжен съд,по изпълнително дело 1373/2014г., по отношение на поземлен имот 559 с площ 917.5 кв.м., с административен адрес: общ.З., с.С., ул.Г.М. № 24, участващ в образуването на УПИ 1Х-559 в кв.51 по ПУП на с.С., ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с площ 72 кв.м. и пристройка към нея с площ от 20 кв.м., и допълваща полумасивна сграда с площ от 15 кв.м., при граници на имота: на север - имот извън регулация, на юг - улица, на запад - УПИ УШ-558, на изток - УПИ Х-561,за който твърди,че е негова собственост.Жалбоподателят твърди,че не е информиран по никакъв повод и на сочената дата, когато съдебния изпълнител се предполага, че е извършил оглед и респективно опис на място, твърди,че е бил в къщата и категорично не е наясно и не е информиран да са извършвани каквито и да било действия от съдебен изпълнител, същия не го е търсил за съдействие,нито за достъп до имота и не е влизал в пределите на двора, нито в къщата.Жалбоподателят твърди още,че за предприетите действия по отношение на процесния имот разбрал едва след като видял залепеното съобщение на вратата от съдебния изпълнител за насрочване на публична продан по отношение на имота.

Иска се окръжният съд да отмени изцяло изпълнителните действия извършени по изп.д.№ 1373/2014 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски по отношение на поземлен имот 559 с площ 917.5 кв.м., с административен адрес: общ.З., с.С., ул.Гео Милев № 24, участващ в образуването на УПИ 1Х-559 в кв.51 по ПУП на с.С., ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с площ 72 кв.м. и пристройка към нея с площ от 20 кв.м., и допълваща полумасивна сграда с площ от 15 кв.м., при граници на имота: на север - имот извън регулация, на юг - улица, на запад - УПИ УШ-558, на изток - УПИ Х-561, който имот на първо място се твърди,че е негова собственост, придобит по давностно владение от 1969 година и до настоящия момент, включително и по време на извършването на описа,поради което се твърди,че са налице нарушения на разпоредбата на чл.483 от ГПК, което опорочава по-нататъшните действия и се засягат права и интереси на жалбоподателя.Иска се при разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание да бъдат допуснати 3 свидетели, които да установят факта на владение на имота от 1969 година, както и към настоящия момент, моли му бъде дадена възможност да представи доказателства в съдебно заседание.

В срок не са постъпили възражения от взискателя „. И. Б. и длъжника по изпълнителното дело Н. К..

В обясненията си ЧСИ сочи недопустимост на жалбата поради подаването й след изтичане на установения в чл.436ал.1изр.2 от ГПК преклузивен срок, с оглед на факта,че като трето лице е узнал за насочване изпълнението върху процесния недвижим имот в деня на извършване описа -31.03.2015г.,като към момента на възбраната 16.08.2012година не е установено имотът да е във владение на жалбоподателя и съпругата му.Излага съображения и за неоснователност на жалбата,като твърди,че жалбоподателят разполага с иск по чл.440 от ГПК,тъй като не е в правомощията на СИ да се произнася по вещното право на собственост,с оглед твърденията за изтекла в негова полза придобивна давност, а в съдебно решение от 23.09.2009 година,с което е развален договорът за покупко-продажба,с купувач длъжника по и изпълнителното дело,легитимира като собственици на имота ищците по делото-шестимата братя и сестри, а жалбоподателят е съпруг на една от страните по делото и няма правен интерес да обжалва действията на ЧСИ,без да е установил по надлежен ред правата си на собственост.Твърди още,че към настоящия момент учредената в полза на взискателя ипотека не е заличена,сключеният договор не е обявен за недействителен,поради което се запазва действието му и СИ следва да го зачете.

СМОЛЯНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД прецени следното:

Изпълнителното производство е образувано като изпълнително дело №8082012година,по описа на СИ при Златоградски районен съд,въз основа на издаден изпълнителен лист в производство по чл.417 от ГПК по ч.Г.д.№14282012година по описа на ЗРС,по молба на взискателя „. И. Б.,към която е приложен нотариален акт за учредена в негова полза договорна ипотека върху поземлен имот 559 с площ 917.5 кв.м., с административен адрес: общ.З., с.С., ул.Г.М. № 24, участващ в образуването на УПИ 1Х-559 в кв.51 по ПУП на с.С., ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с площ 72 кв.м. и пристройка към нея с площ от 20 кв.м., и допълваща полумасивна сграда с площ от 15 кв.м., при граници на имота: на север - имот извън регулация, на юг - улица, на запад - УПИ УШ-558, на изток - УПИ Х-561,като ипотеката е вписана в Служба по вписванията –З.(стр.6 от изп.дело),като акт№56,том І,дв.вх.регистър №478 от 21.09.2007година,н.дело 131/2007година(стр.40 от изпълнителното дело).Съгласно представения нотариален акт собственици на имота,придобит на 10.05.2007година чрез покупко-продажба от физически лица-съсобственици е длъжникът.Върху имота е вписана възбрана в Службата по вписванията-З.-акт№**,том І,с дв.вх.р.№342 от 16.08.2012година(стр.15).Въз основа на искане вх.№1049 от 13.11.2014година изпълнителното дело е продължено от ЧСИ Петко Мачкърски под №1373/2014година.На 31.03.2015година ЧСИ е извършил опис на имота и е съставен Протокол(л.45),като е вписал,че при извършване на описа И. Н. заявил,че е собственик на имота.Насрочена е публична продан(л.85)-17.11.2014година,спряна с постановление от 12.10.2015година(стр.147) по повод постъпила молба от взискателя на 16.10.2015година.На л.121 е приложено Решение №68 от 25.03.2008,постановено по Г.д.№144/2008г.по описа на ЗРС, с който сключеният договор за покупко-продажба с длъжника Н. К. е развален на основание чл.87ал.3 от ЗЗД,като отбелязването е,че е влязло в законна сила на 13.04.2010г..Решението е вписано в Службата по вписванията в З. под 034/24.04.2009година,том І-,стр.88,89,90 и 91(л.121 и следващите).

Жалбата е по реда на чл.435 ал.4 ГПК срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие от надлежно процесуално правно легитимирано лице – съобразно твърденията по жалбата същото се явява трето лице спрямо изпълнителното производство, развиващо се между взискателя „. И. банка” , Г.С. и длъжника Н. М. К.. Надлежната процесуална легитимация се извежда и от наведените твърдения, че това трето лице е било във владение на недвижимия имот, които са обект на обжалваните действия по принудително изпълнение и че те принадлежат нему , а не на длъжника.

Съдът намира, че преди да се произнесе по основателността на жалбата, следва да прецени нейната допустимост. Същата е просрочена и затова е налице хипотезата на чл.262 ал.2 т.1 вр.чл.436 ал.1,пр.последно ГПК и съответно извод за нейната недопустимост и прекратяване на настоящето производство.

Видно от отразяването по обжалвания протокол от 31.03.2015г (л.45-46 от изп.дело1373/2014година, приложено към в.Г.д.№ 9/2016г.) при извършването на описа и оценката на поземлен имот 559 с площ 917.5 кв.м., с административен адрес: общ.З., с.С., ул.Г.М. № 24, участващ в образуването на УПИ 1Х-559 в кв.51 по ПУП на с.С., ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с площ 72 кв.м. и пристройка към нея с площ от 20 кв.м., и допълваща полумасивна сграда с площ от 15 кв.м., при граници на имота: на север - имот извън регулация, на юг - улица, на запад - УПИ УШ-558, на изток - УПИ Х-561 е присъствал жалбоподателят И. К. Н.,който не е оспорил отразяването на този факт по процесния протокол.

Смолянският окръжен съд намира, че на осн.чл.467 ал.1 т.5 ГПК, ЧСИ се явява длъжностно лице по см. на чл.179 ал.1 ГПК, овластено от закона в кръга на службата му по установените форма и ред да съставя доказателства за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Следователно, изявлението на ЧСИ относно присъствието на третото лице И. К. Н. при извършване на атакуваните изпълнителни действия по протокол от 31.03.2015г. има характер на официално удостоверително изявление, респ. на официален свидетелстващ документ. И същият има обвързваща настоящия съд материална доказателствена сила. Няма направени изявления за оспорване на материалната доказателствена сила на официалния документ и не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението, че жалбоподателят не е присъствал на 31.03.2015г при извършване на принудителните действия.

С оглед на горното и на основание чл.179 ал.1 ГПК настоящият състав прави извод, че жалбоподателят е присъствал на обжалваните изпълнителни действия и затова срокът за атакуването им е изтекъл на 07.04.2015г. Ето защо жалбата, подадена на 07.10 .2015г, се явява просрочена.

Дори да се приеме тезата на жалбопадателя, че за извършваните по отношение на имота негова собственост изпълнителни действия не е информиран по никакъв повод, то тогава сам той опровергава твърдението си, че при извършването на оглед и опис на място на посочения недвижим имот към датата на извършваното действие са се намирали в негово владение. Жалбата би била недопустима, тъй като би била подадена от лице, което няма право на жалба съобразно чл.435 ал.4 ГПК. Въпросът за упражняване на фактическа власт върху процесния имот към момента на описа е въпрос по допустимостта на жалбата, а не по основателността. По съществото на жалбата се преценява титулярството на правото на собственост върху имота.

Жалбата е процесуално недопустима и на друго основание. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4, изр. 1-во ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Възбраната върху недвижим имот не представлява същинско изпълнително действие, а е такова по обезпечение на вземането в изпълнителния процес и действията на СИ по налагането на възбраната не подлежат на контрол по реда на обжалването. Налагането на възбрана е правомощие на съдебния изпълнител по смисъла на чл.427 от ГПК, което може да се осъществи дори и по отношение на вещ, която не се намира в неговия район на изпълнение. Взискателят винаги може да поиска от съдебния изпълнител налагането на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника за обезпечаване на бъдещото принудително изпълнение. След налагането на възбраната съдебният изпълнител извършва опис на имота. В този случай, всяко трето лице, което по време на налагането на възбраната се намира във владение на имота, може да обжалва извършения опис като незаконосъобразен, излагайки доводи, че той владее този имот и е негов собственик, а не длъжника по изпълнението. Самата разпоредба на чл.435 ал.4 ГПК изрично не визира обжалване на налагането на възбрана на недвижим имот като същинско изпълнително действие. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на съдилищата (Определение № 133 от 30.06.2005 г. на ВтАС по в. ч. Г. д. № 337/2005 г., ГК; Решение № 404 от 19.03.2008 г. на ОС - Враца по в. ч. Г. д. № 186/2008 г; Определение № 214 от 23.04.2009 г. на ВКС ч. Г. д. № 187/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 522 от 23.09.2010 г. на ВКС по Г. д. № 380/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 1810 от 10.11.2009 г. на ОС - Пловдив по Г. д. № 2884/2009 г., 10-ти Г. Определение от 16.06.2008 г. на ОС - Кюстендил по Г. д. № 285/2008 г. и други ).

Следователно, по начало налагането на възбрана върху един недвижим имот не е от категорията на изпълнителните действия, които полежат на обжалване по реда на чл.435 и следващите от ГПК. Освен това за пълнота на изложеното, в конкретния случай към момента на налагане възбраната по отношение процесния имот - на 16.08.2012година, не е установено наличие на визираното в чл.435,ал.4,пр.1 от ГПК условие-недвижимия имот в деня на налагане възбраната да е бил във владение на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи,че от извършените по двете изпълнителни дела справки, писмени доказателства и вписванията в имотния регистър не се установява този факт,още повече,че противопоставимостта за третите лица възниква от момента на вписването.

От изложеното, следва, че жалбата на третото за изпълнителното производство лице И. К. Н. е просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Третото лице разполага с исковата защита, съгласно чл.440 ГПК.

На основание гореизложеното,Смолянският окръжен съд в настоящия си състав

О П Р Е Д ЕЛ И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 13813 от 07.10.2015година,депозирана от И. К. Н., срещу действия на ЧСИ П.Мачъкрски,рег.№881 и район на действие Смолянски окръжен съд,по изпълнително дело 1373/2014г., по отношение на поземлен имот 559 с площ 917.5 кв.м., с административен адрес: общ.З., с.С., ул.Г.М. № 24, участващ в образуването на УПИ 1Х-559 в кв.51 по ПУП на с.С., ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с площ 72 кв.м. и пристройка към нея с площ от 20 кв.м., и допълваща полумасивна сграда с площ от 15 кв.м., при граници на имота: на север - имот извън регулация, на юг - улица, на запад - УПИ УШ-558, на изток - УПИ Х-561,като процесуално недопустима, поради просрочие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Г.Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на глава ХХІ ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: