гр.
София………..2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Албена
Арсова и с участието на прокурор Нина Янева, като разгледа докладваното от
съдия Ангелова ВНОХД № 1200 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XXI от НПК.
С присъда от 14.06.2017г.
по НОХД 18790/2016г., Софийски районен съд - НО, 114 състав е осъдил подсъдимия
И.Р.С. с ЕГН ********** да заплати на А.И.Г. с ЕГН ********** сумата от
7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението,
за което е признат за виновен неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 06.02.2016 г. - датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
С присъдата подсъдимият
С. е осъден да заплати на А.И.Г. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, както и държавна такса в размер на 4 % върху
уважената част от гражданския иск – 280 /двеста и осемдесет/ лева по сметката
на Софийски районен съд.
В тежест на подсъдимия е
възложено да заплати 10 /десет/ лева държавна такса по сметката на Софийски
районен съд за служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
Срещу
постановената присъда са подадени въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощен
защитник на подсъдимия, в която се претендира отмяна на съдебния акт или
алтернативно намаляване размера на уважения граждански иск с оглед неговата
явна несправедливост. Излага се довод за допуснати съществени нарушения на
материалния закон в частта относно гражданския иск, като първостепенният съд не
е спазил принципа на справедливост и на съпричиняване. Твърди се, че по делото
не са се събрали достатъчно доказателства относно периода, в който пострадалият
не е бил в състояние да посещава училище, както и че не е налице хирургическа
интервенция. Защитата счита, че фрактурата на А.Г. е от най-лека форма, при
която зъбите се шинират, при което състоянието на пострадалия не е болезнено,
нито психически депресиращо. В жалбата се коментира и че пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като с поведението си е
създал предпоставки за неговото настъпване чрез провокация. С жалбата не се
депозират искания за събиране на доказателства.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна
жалба и от повереника на гражданския ищец - адв. В., с която моли въззивният
съд да измени присъдата като уважи предявения иск в пълен размер.
В съдебно заседание адв. В.
поддържа жалбата и моли съда да я уважи изцяло като измени присъдата на районния съд и увеличи размера
на гражданския иск до стойността, в която е предявен. Твърди, че степента на телесното увреждане и последиците
от него за пострадалия най-добре се изясняват от изготвените по делото
експертизи, както и от събраните гласни доказателства относно състоянието на Г.
след операцията. Моли съда да остави без уважение подадената жалба от
гражданския ответник.
В съдебно заседание, адв. С. поддържа жалбата. Твърди,
че размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени врЕ.е
несправедливо завишен. Твърди, че степента на телесното увреждане и състоянието
на пострадалия в най-пълна степен се установяват от изготвените по делото епикризи
и съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателства,
относно състоянието на пострадалия след операцията. Моли съда да остави без
уважение подадената жалба от гражданския ищец. Излага довод, че след
интервенцията А.Г. е изглеждал по същия начин, както при поставяне на брекети.
Поддържа, че в оперативния протокол, посочен в издадената епикриза от СБАЛ за
лицево-челюстна хирургия е дадена препоръка за щателна устна хигиена и гаргара
с антисептични разтвори, но не е предписано медикаментозно лечение, включително
и болкоуспокояващи вещества. Твърди, че инцидентът е предшестван от конфликт и
е налице причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди, както и че последният е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал предпоставки с поведението си
за неговото настъпване. Посочва, че в разпита на пострадалия е отразено, че
същият заедно с гражданския ответник и техните приятели са се видели пред
магазин „Хит“ в жк „Младост“ и са си разменяли заплахи. Цитира извадки от
разпити на свидетели по делото, в които е отразено, че между двамата е имало
конфликт, като това не е взето предвид от първостепенния съд. В края на
пледоарията си защитникът застъпва
становището, че подзашитният му е бил улеснен от непълнолетната си възраст, за
която са характерни неизградени механизми за контрол върху поведението,
недооценъчност, снижена възможност за предвиждане на неблагоприятните последици
от действията. Моли настоящия съд да отмени постановената присъда и да
постанови нова такава, с която да отмени предявения граждански иск като
недоказан или алтернативно да намали неговия размер, съобразно правилата на чл.
52 от ЗЗД.
Прокурорът счита, че
присъдата в обжалваната част трябва да бъде отменена като незаконосъобразна, а
производството - прекратено. Твърди, че са извършени съществени нарушения на
процесуалния закон във връзка с допускането на гражданския иск, а именно, че
към момента на постановяване на присъдата и сега подсъдимият е непълнолетен.
Родителите и законни представители на подсъдимия не са били конституирани като
граждански ответници, а предвид ограничената дееспособност на подсъдимия е било
необходимо съгласието на родителите при извършване на съдопроизводствените
действия.
Гражданският
ответник С. поддържа казаното от своя процесуален представител.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като повери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна
или изменение поради следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от СРС. По
делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и
проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени
правилни фактически изводи. Съобразявайки събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, тъждествена
с възприетата от решаващия съд:
На 06.02.2016
г. около 16.30 ч. в гр.София, жк „********бул. „А. Малинов“, пред закусвалня „Макдоналдс“,
гражданският ответник И.Р.С. като непълнолетен /навършил 15 години към момента
на извършване на деянието/, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с юмрук в
областта на лицето на гражданския ищец А.И.Г. му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в ляво, реализиращ
медико-биологичния признак счупване на челюст. На 06.02.2016г. пострадалият Г.
постъпил на лечение в Специализирана болница за активно лечение по
лицево-челюстна хирургия ЕООД, откъдето бил изписан на 09.02.2016 г. Гражданският
ищец бил опериран на 07.02.2016г. като под локална анестезия са адаптирани и
фиксирани стандартни шини на горна и долна челюсти. Била е осъществена
междучелюстна фиксация с гумени пръстени. Следоперативния период бил протекъл
гладко и след приложено медикаментозно лечение с амоксиклав и аналгин бил
изписан с подобрение. След като се прибрал в дома си за период от малко повече
от месец пострадалият Г. можел да се храни само със сламка, бил психически
травмиран, през първата седмица плачел от болките, които изпитвал, имал също и неразположение поради факта, че спрял да
излиза от дома си, не можел да ходи на училище и да се вижда с приятели. Цялата
му челюст била обездвижена с шини, всеки един зъб поотделно бил захванат с
шината. И на горната, и на долната челюст на шината имало кукички, които били
вързани с ластици, за да се обездвижи напълно челюстта. Гражданският ищец не
можел да говори, комуникирал с жестове. Бил обездвижен с шините около месец и
седмица след това. В резултат на инцидента отслабнал с 10 кг. От заключението
по изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се
установява, че травматичното увреждане, причинено на пострадалия А.И.Г. е счупване
на долната челюст вляво. Според заключението на вещите лица срокът за
възстановяване на нормалното дъвчене и говор след счупване на долна челюст е
2-3 месеца.
Така възприетата
фактология се подкрепя от гласни доказателствени следства-показанията на
свидетелката М.Г.- майка на пострадалия; показанията на свидетелите Е.И.И.и М.М.М.;
писмените доказателства - И.З. №203 и епикриза от СБАЛЛЧХ на гражданския ищец Г.;
справка за съдимост на подс. С., както и чрез способите за доказване -
заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на А.Г. и съдебно-психиатрична експертиза на подс. И.С..
Решаващият съд след
направен анализ на доказателствените източници по делото е стигнал до верни
крайни изводи, с които настоящият въззивен състав се съгласява. Въззивният съд
споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си
съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото като е възприел установените чрез тях
факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с
разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни доказателствените материали се приемат. Въззивната
инстанция изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената
съвкупност.
Правилно в основата на доказателствените си изводи,
първоинстанционният съд е поставил епикризата на А.И.Г., издадена от
Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, както и съдебно-медицинската
експертиза, изготвена в досъдебното производство. Според епикризата
пострадалият е приет по спешност на 06.02.2016г. с оплаквания от болки в
долната челюст вляво, изтичане на кръв от устата, затруднено отваряне на
устата, хранене и гълтане. Оплакванията са от удар с юмрук по лицето от познато
лице. Според лекуващите лекари отварянето на устата е леко ограничено,
лигавицата е разкъсана и кърви, има подвижност на зъба. Налице е лицева
асиметрия, дължаща се на дифузна подутина в областта на левия долночелюстен
ъгъл, болезненост в областта на предния зъб. Оперативната интервенция е
извършена на 07.02.2016г., с която под локалната анестезия са адаптирани и фиксирани
стандартни шини на горната и долна челюст, осъществена е междучелюстна фиксация
с гумени пръстени. След операцията е налице гладък следоперативен период, като
при изписването си пациентът е бил в добро общо и локално състояние. Не са били
налице усложнения, като му е било предписано медикаментозно лечение и течна
храна в продължение на 30 дни. Според съдебно-медицинската експертиза
причинените травматични увреждания на А.Г. са счупване на долна челюст вляво.
Последното е резултат от удар или удари със или върху твърди тъпи предмети.
Според експертите, възстановяването на нормалното дъвчене и говор след счупване
на челюстта става след 2-3 месеца.
Правилно решаващият съд
е кредитирал показанията на свидетелката М.Г.. Въпреки че тя е майка на
гражданския ищец, показанията й са вътрешно непротиворечиви, логически
издържани и са в съответствие с останалия доказателствен материал. От
показанията й се установява, че след инцидента гражданският ищец е имал синини
и отоци по лицето, както и че челюстта
му е била счупена. Твърди, че бил обездвижен, изпитвал болка в областта на
челюстта и цялата глава. Можел да се храни само със сламка за период от малко
повече от месец. Бил травмиран, плакал е от болките и е изпитвал неразположение
от факта, че е спрял да излиза, да ходи на училище и да се вижда с приятели. Не
е можел да говори, като е комуникирал с жестове и писане. В резултат на
инцидента свалил 10 килограма. Въззивният съд се довери на св. Г., тъй като в пълнота описва както физическото състояние
на пострадалото лице след инцидента, така и неговото психическо състояние,
което е предмет на настоящия спор. Съдът намира, че показанията на свидетелката
са достоверни с оглед факта, че същата е имала най-близък контакт с пострадалия.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел,
че са налице условията за приложение на чл. 45 от ЗЗД.
Според разпоредбите на
чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната отговорност, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато
вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК,
то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и
на облигационно правоотношение и пострадалият е процесуално легитимиран да
предяви в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за
обезщетение на вредите (имуществени и неимуществени) от престъплението.
Основанието на
предявения граждански иск е деянието - предмет на обвинението. Следователно
деянието е общото правно основание за възникване едновременно на две
материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската
отговорност за неговия извършител.
Наказателната
отговорност на подсъдимия е реализирана в протоколно определение на Софийски
районен съд от 14.06.2017г., влязло в сила на същата дата, с което съдът е
одобрил постигнатото между страните споразумение по реда на чл.381 и сл. НПК по
НОХД № 18790/2016 г. като на подсъдимия И.Р.С. е наложено наказание „обществено
порицание” за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1
вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за това, че на 06.02.2016г. около
16.30 часа в гр. София, жк „********бул. “А. Малинов” пред закусвалня
„Макдоналдс”, като непълнолетен /навършил 15 години към момента на извършване
на деянието/, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на А.И.Г.,
му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст
вляво, реализиращ медико- биологичния признак счупване на челюст.
От юридическия факт на
извършеното деяние, в което се изразява престъплението, възниква материално
наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което държавата е
носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност чрез
наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно
с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което
увреденото лице - пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител
на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е
повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление.
Поради общия предмет на
доказване в наказателното производство на двата вида отговорности, търсени от
подсъдимото лице, нормите, регламентиращи наказателния процес и свързаните с
него наказателно-процесуални правоотношения дават едновременна защита и санкция
по всяко от двете паралелно съществуващи материални правоотношения - това за
реализиране на наказателната отговорност за престъплението и другото - за
поправяне на виновно причинените от деянието вреди.
За да се реализира
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД следва да са налице следните
обстоятелства: 1) противоправно деяние; 2) реално настъпила и претърпяна вреда;
3) причинна връзка между настъпилата вреда и деянието; 4) вина – във формата на
пряк умисъл. Безспорно всички задължителни елементи от фактическия състав са
налице в процесния случай. Извършено е непозволено увреждане, което в
наказателноправен аспект се припокрива със състава на престъплението „средна
телесна повреда” по НК – гражданският ответник И.С. нанесъл два последователни
удара с юмрук в областта на лицето, с които причинил на гражданския ищец средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст вляво, реализиращ
медико-биологичния признак – счупване на челюст.
Въззивният съд счита, че
са налице законоворегламентираните предпоставки за търсене и реализиране на
деликтна отговорност от И. С..
Действията му отговарят на изискванията на 45 от ЗЗД. Същите са противоправни –
те не само нарушават закона, но са издигнати от него и в престъпление.
Престъплението причиняване на средна телесна повреда засяга личността на
пострадалото лице, като подсъдимият С. е признал извършеното от него престъпно
деяние в сключеното споразумение с прокуратурата, одобрено от контролирания
съд. По делото се установи, че поради извършената средна телесна повреда за
гражданския ищец са настъпили неимуществени врЕ.– причинени са му болка и
страдание. За тяхното наличие районният съд е направил своя извод от наличните
по делото във фазата на досъдебното производство епикриза и съдебно-медицинска
експертиза, както и от показанията на свидетелката М.Г., които се кредитират
изцяло и от настоящия съдебен състав. Налице е и причинна връзка между извършеното
деяние от подсъдимия и вредите, причинени на гражданския ищец – именно
извършеното посегателство против личността на пострадалия е причинило болката и
страданието на последния. В резултат от причинената средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюстта, гражданският ищец е изпитвал болка и е
бил обездвижен, не е могъл да се храни нормално в период от около месец. Били
са му поставени шини на всички зъби, както на горната, така и на долната
челюст, което е затруднявало говора му и му е създавало дискомфорт.
Пострадалият не е ходел на училище и не се е виждал с приятелите си. Виновното
поведение на подсъдимия е прието за доказано чрез акта на признаване в
съдебната зала, който е обективиран в сключеното и влязло в сила споразумение.
Подсъдимият е действал със съзнанието, че нанася удари в областта на главата на
гражданския ищец, предвиждал е, че със същите причинява телесна повреда на
пострадалия, като същият е искал настъпването на тези последици. Поради тона и
въззивният съд споделя правния извод на първостепенния съд, че са налице всички
предпоставки, за да възникне за И.С. отговорността по чл. 45 ЗЗД.
Настоящият състав
споделя правния извод на първостепенния и относно допустимостта и
основателността на акцесорната претенция на гражданския ищец - акцесорното
искане за обезщетение за забавено плащане. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава за плащане на обезщетение за причинените от него
врЕ.от датата на увреждането – в настоящия случай това е 06.02.2016 г. и дължи
да заплати обезщетение за забавено плащане на пострадалия именно от тази дата,
поради което следва да заплати законната лихва, считано от момента на деликта
до окончателното изплащане на сумите.
Настоящият съдебен
състав преценява като неоснователно възражението на защитата във връзка с
приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени врЕ.от Софийски районен съд. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетенията
за неимуществени врЕ.се определят от съда по справедливост. Размерът на обезщетението
за неимуществени врЕ.следва да се определи към датата на деликта, а именно –
06.02.2016 г.
При определянето на
размера на обезщетението настоящият състав съобрази, че като част от
психическите процеси на личността неимуществените врЕ.не са осезаеми, както и
благата, които са засегнати. Пряко доказателство за тях не може да има в
процеса. Неимуществените врЕ.са субективни преживявания, които се отразяват по
определен начин в реалността, поради което се доказват само с косвени
доказателства. При правния анализ на всички доказателства съдът направи извода
си за характера, интензивността и вида на неимуществените вреди, които
пострадалият е преживял, като съобрази най-вече заключението на съдебномедицинската
експертиза и показанията на свидетеля М.Г..
При определяне на обичайните врЕ.според общовалидния обществен критерий за
справедливост съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания
на даден етап от общественото развитие като по-тежките по характер и степен
увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения, респективно
–по-леките увреждания – с по-малък размер на обезщетението. Неимуществените врЕ.нямат
стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. За тяхната
преценка съдът се позова на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които съдът отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания са: характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето и
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от
ППВС 4/1968 г.).
Според Решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр.д.
№1107/2012 г. на ВКС, IV ГО е налице връзка между стандарта на живот в страната
и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно
на критерия за справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическото развитие, конкретната икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средностатистически размер на доходите.
Относно първият белег,
свързан с характера на увреждането, въззивният съд преценява, че гражданският
ответник е причинил средна телесна повреда на гражданския ищец като вследствие
на ударите в лицето последният е получил лицева асиметрия, дължаща се на
дифузна подутина в областта на левия долночелюстен ъгъл, при палпация – праг и
болезненост в областта на предния зъб на масетера вляво. Тези травматични
увреждания са получени от двата последователни удара в областта на главата, по
– конкретно - в долната челюст. Инцидентът е извършен през деня, като към
момента на неговото осъществяване пострадалият е бил непълнолетен – на 15
години. Според епикризата отварянето на устата било ограничено, лигавицата
разкъсана и кървяла, зъбът бил подвижен. Пострадалият постъпил в болница в
същия ден и бил опериран на следващия – 07.02.2016 г. Вследствие на счупването на долната челюст
дъвкателната и говорната функции на гражданския ищец са били затруднени.
Продължителността на лечебния и възстановителния период била повече от тридесет
дни, през които пострадалият бил обездвижен, изпитвал болка в областта на челюстта,
било му предписано медикаметозно лечение и течна храна за период от тридесет
дни. Комуникирал е трудно. Освен болките от нараняването пострадалият преживял
стрес, който се отразил негативно на неговите психически изживявания, които
били подсилени от факта, че му се наложило да спре да ходи на училище, да
излиза и да се вижда с приятели. По делото няма данни травматичните увреждания
да са свързани с негативни последици за здравето на пострадалия, последният е
изписан от лечебното заведение с подобрение. Според заключението на експертите
възстановителният период след такива травми е с продължителност от 2-3 месеца.
Към настоящия момент е възстановен.
Икономическата
обстановка в страната също се е променяла от датата на увреждането – 06.02.2016г.
до постановяване
на атакувания акт – 14.06.2017г. Размерите
на минималната работна заплата са били: 420.00 лева - от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. и 460.00 лева - от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
Отчитайки всички тези
обстоятелства и разпоредбите на чл. 51,
ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав се солидаризира с извода на районния съд, че сумата 7 000 /седем хиляди/ лева би обезщетила ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав намира възражението на защитата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия за неоснователно. Съпричиняване
по смисъла на чл. 52, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно и виновно. От показанията на св. Е.И.,
който е очевидец на случилото се, става ясно, че в процесния ден и час И.С. е удрял
гражданския ищец Г., като последният е седял и не е правил нищо, дори не си е
вдигнал ръцете, за да се предпази, а в показанията си св. М.М.(също очевидец на
инцидента) посочва, че не е наблюдавал да е имало конфликт между пострадалия и
други хора. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като техните
показания са еднопосочни и обективни като свидетелите са възприели пряко
случващото се. Въззивният съд намира, че намаляването на обезщетението ще е
допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса,
че вредите не биха настъпили, респективно не биха настъпили в този обем. При липса
на доказан принос на увреденото лице и то при условията на пълно и главно
доказване, приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е недопустимо. Приносът не може
да бъде зачетен, ако е само вероятен или предполагаем. По делото не бе
установено с категоричност съпричиняване от страна на пострадалия, поради което
възражението на защитата в тази насока следва да бъде отхвърлено.
Въззивният
съд преценява искането на прокурора за прекратяване на наказателното
производство за неоснователно. Изложеният довод за нарушаване на процесуалния
закон при конституиране на страните по делото е неправилен. Към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил непълнолетен, като първоинстанционният
съд правилно е приложил особените
правила при провеждане на съдебното производство, предвидени в закона,
касателно и искане на съгласие на неговите родители.
Правилно
с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата
от 800 /осемстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и
държавна такса върху гражданския иск, в указаните от районен съд размери.
Правилно контролираната
инстанция е осъдила подсъдимия, на основание чл. 190, ал. 2 НПК, да заплати 10
/десет/ лева държавна такса по сметката на СРС за служебно издаване на два броя
изпълнителни листа.
При служебна проверка на материалите по делото
въззивният съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, водещи до отмяна или изменение на атакувания
съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 14.06.2017г., постановена по НОХД № 18790/2016г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 114 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.