Решение по дело №6/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 14б от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.

Административното дело е образувано по жалба от А. М. И. от с. Малчика, общ. Левски, [улица]срещу заповед №Д_EH_Л –BC-17 от 02.12.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Левски, с която е наредено възстановяване на неправомерно получени социални помощи от страна на оспорващата, в размер на 553,75 лева за отоплителен сезон 2024/2025г.

В жалбата лицето посочва, че не е съгласна с постановената заповед, както и че страда от заболяване на очите, като не вижда добре. С жалбата е направено искане за предоставяне на правна помощ.

С определение №227/14.01.2025г. съдът е предоставил правна помощ на оспорващата А. М. И., под формата на процесуално представителство по административното дело, а с определение №396/04.02.2025г. за служебен защитник на оспорващата е назначен адв. Н. Т. Д. от АК- Плевен, вписан под №6601 в Национален регистър за правна помощ, с адрес гр. Плевен, [улица], ет.3, офис 12 за осъществяване на процесуално представителство по административно дело №6 по описа на Административен съд Плевен за 2025 година до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

В съдебно заседание оспорващата - А. М. И. от с. Малчика, общ. Левски, [улица]се явява лично и заедно със служебния защитник адв. Н. Т. Д. от АК- Плевен. Поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Левски се явява лично директорът И. П. И., който оспорва жалбата, като заявява, че държи да бъде отхвърлена жалбата, тъй като оспорващата е получила помощ за отопление в следствие на неверни данни. Заявява, че заповедта е законосъобразна, като има подробно описано описание на юристите на РДСП – Плевен, с което те потвърждават заповедта за възстановяване и заявява, че държи жалбата да бъде отхвърлена точно именно поради тези факти.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ЕН-Л-397 от 09.07.2024 година /л.л.45-48/ до Директора на Дирекция "СП" – Левски, А. И. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. Заявлението- декларация е подписано и от В. С. К., като е декларирано че същият съжителства с И..

На 29.07.2024 година е извършена социална анкета и на л.л. 49-50 по делото е изготвен социален доклад, в който се посочва, че И. има определен процент на намалена работоспособност със заболяване от 71% до 89,99%, пожизнено и В. С. К., с който живее на семейни начала, също има определен процент на намалена работоспособност със заболяване от 50% до 70,99% и не притежават доходи освен от пенсии. Обитават жилище собственост на А. И. и не притежават друг недвижим имот, а диференциран доход за отопление е 172% х 157,80+172% х 157,80 =542,84 лева, а средно месечен доход за предходните 6 месеца на лицето е 375,96 лева. Посочено е, че оспорващата отговаря на изискванията за отпускане на целева помощ за отопление в пари, като е посочен размер на помощта 553,75 лева.

Със заповед №ЗСП/Д-ЕН-Л/397 от 29.07.2024г. /л.54/ директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Левски, въз основа на социалния доклад и на основание чл. 4, ал. 4, вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, отпуска на А. М. И. целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари, в размер на 553,75 лева за отоплителен сезон 2024/2025г.

Постъпил е сигнал за сигнал за недобросъвестно получени социални помощи с №1504-94Г-00-0846/22.10.2024 г. /л.55/, въз основа на който е издадена заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи с №1504-РД01-0200/28.10.2024 г. /л.л.56-57/ на директор ДСП- Левски.

На 31.10.2024 г. е съставен констативен протокол от извършена проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи /л.л.58-59/, като в него е описано, че не са изпълнени условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД7-05 от 2008 г., във връзка с чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП, обитаваният собствен жилищен имот не е единствен. Констативният протокол е връчен на И. чрез Български пощи на 08.11.2024г. с известие за доставяне ИД PS 5900 003NN0 8 /л.60/.

Постъпило е писмено възражение от А. И. с № 1504-94А-00-0907/11.11.2024 г., като в него И. твърди, че не живее на семейни начала с В. К. и той е само ползвател на жилището й.

Издадена е заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ с №Д_ЕН_Л-ВС-17/02.12.2024 г. /л.л.64-64/ на директор ДСП- Левски, която е връчена чрез Български пощи на А. И. на 04.12.2024г. с известие за доставяне ИД PS 5900 003R3D 5 /л.66/.

Заповедта е обжалвана и с решение № 15-РД06-0029/23.12.2024 година /л.л.84-87/ директор на РДСП -Плевен е преценил същата като неоснователна и я е отхвърлил. В мотивите са изложени съображения, че е установено, че В. К. притежава на свое име жилищен имот в село Градище, общ. Левски, който се явява втори жилищен имот, освен притежавания от А. И. такъв в село Малчика, в който и двамата живеят. В тази връзка е стигнато до заключението, че лицата не отговарят на всички изисквания за отпускане на заявената целева помощ за отопление, поради фактът, че обитаваното жилище не е единствено, с което не отговарят на условието, което разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) изисква. В резултат на констатираните обстоятелства, на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. издадена от министъра на труда и социалната политика, във връзка с установените факти и обстоятелства при извършената проверка, със Заповед № Д_ЕН_Л-ВС-17 от 02.12.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Левски, е установено, че отпусната на И. целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2024/2025 г. е недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване.

Прието е че жалбата е неоснователна по следните съображения: Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика (Наредбата). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат лица и семейства, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е по- нисък или равен от индивидуално определен диференциран доход за отопление (ДДО) и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Нормата на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП въвежда допълнителни условия за отпускане на социални помощи, като изброените изисквания се намират в кумулативна зависимост помежду си и липсата само на едно от тях е достатъчно основание на лицата или семействата да бъде отказана помощ. С разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП е поставено изискване към лицата или семействата обитаваното собствено жилище да е единствено. Посоченото изискване е императивно и наличието на втори жилищен имот представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставяне на заявената социална помощ. Разпоредбата на чл. 6 от Наредбата указва, че недобросъвестно получената целева помощ за отопление подлежи на установяване и връщане по реда на чл. 14а и 14б от Закона за социално подпомагане. В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция „Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва (съгласно чл. 14а, ал. 3 от ЗСП).

Посочено е, че за да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповеди по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. В конкретния случай, от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на А. И. със Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Л/397 от 29.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Левски е отпусната целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, за отоплителен сезон 2024/2025 г., като е посочено, че съжителства с В. К., а едно от условията за отпускане на исканата целева помощ е, заявителят да декларира дали притежава на свое име друга недвижима и движима собственост, в раздел VIII на заявление - декларацията.

По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. при прилагане на Наредбата се спазва § 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП. В тази връзка, законът, в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗСП дава легално определение на понятието „съжителстващи лица“ - съвместно живеещите в едно жилище, със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. Същевременно, съгласно нормите на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство. Посочва се в решението, че в изпълнение на тази разпоредба, преценката на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към правото на достъп до целева помощ за отопление, следва да се извършва както за заявителя на помощта, така и за неговия съжител. Именно поради тази причина недекларирането на притежавания от В. К. имот в село Градище, общ. Левски в заявление-декларацията, от името на А. И. е възприето като съзнателно укриване на правнорелевантен факт, имащ отношение към правото на подпомагане на лицата, тъй като декларирането му би било основателна причина за постановяване на отказ на заявената целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП. На следващо място в раздел XIV на заявлението-декларация се съдържа текст, с който лицата се уведомяват, че при неизползване на отпуснатата целева помощ по предназначение, ще бъдат лишени от правото на този вид помощ и през следващия отоплителен сезон. Недобросъвестно получените суми подлежат на възстановяване заедно със законната лихва. При положение, че заявлението е подписано и от двамата и този факт не се оспорва, следователно те са запознати изцяло с неговото съдържание и съответно с декларираните в него обстоятелства. Посочва се, че съгласно § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗСП „недобросъвестно получени средства от социални помощи" са налице, когато за получаването им не са изпълнени или са нарушени изискванията на този закон или други норми на действащото законодателство, които имат отношение към определяне на правото на подпомагане, включително когато получателят притежава имущество или прави разходи, които не съответстват на заявените от него доходи, което е установено с влязъл в сила акт на съответните компетентни органи.

Като доказателства по делото са представени лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа и опис на документите /л.51/, справка за собственост за А. М. И. /л./52/, справка за собственост за В. С. К. /53/, фактура по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност № **********/07.06.2021 г. /л.72 гръб/, саморъчно завещание от 04.06.2021 г. /л.73/, епикриза от Клиника по очни болести при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен от 20.09.2024 г. на А. М. И. /л.73 гръб/, епикриза от Клиника по неврология при МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр. Плевен за периода 14.11.2024 г.-19.11.2024 г. на А. М. И. /л.л.74-75/; епикриза от клиника по неврология при МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр. Плевен за периода 26.11.2024 г.-29.11.2024 г. на А. М. И. /л.л.76-77/, писмо № 30-101244/09.12.2024 г. на директор РДСП – Плевен /л.л.79-80/, становище № 30-103157/16.12.2024 г. от директор Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Левски /л.л.81-82/, нотариален акт - акт 61, том 1 от дело 125/1988г. /л.36/.

Представени са и справка МДТ – Левски за А. М. И. /л.89/, справка от служба по вписванията гр. Левски за В. С. К. /л.115/ и справка МДТ – Левски за В. С. К. /л.118/, експертно решение от ТЕЛК № 90490 от зас. 21/30.01.2025 г. на първи състав при „МБАЛ-Пазарджик“ АД – гр. Пазарджик /л.127-128/, епикриза от Клиника по очни болести при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен за периода 25.11.2019 г.-27.11.2019 г. на А. М. И. /л.129/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 14а, ал. 3 от ЗСП в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – Директора на дирекция "Социално подпомагане" – Левски. Заповедта е в писмена форма, като са изложени мотиви, че при извършената проверка на основание Заповед № 1504-РД01-0200/28.10.2024 г на директора па ДСП — Левски, във връзка с подаден от социален работник сигнал за недобросъвестно получена целева помощ за отопление от страна на А. М. И. на 31.10.2024 г., е изготвен Констативен протокол, в който длъжностните лица са установили недобросъвестност при подаване на заявлението-декларация, а именно в т.VIII от заявлението е декларирано, че семейството не притежава друг жилищен или вилен имот, като семейството включва А. И. и съжителстващият с нея на семейни начала В. С. К., тъй като съгласно нормите на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД- 07-5 от 16.05.2008 г., съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство. Посочено е, че в изпълнение на тази разпоредба, преценката на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към правото на достъп до целева помощ за отопление, следва да се извършва както за заявителя на помощта, така и за неговия съжител, а В. К. е собственик на жилищен имот в с. Градище, [улица], обстоятелство, което не е декларирано от лицата и е умишлено укрито, тъй като би било основателна причина за постановяване на отказ на исканата целева помощ за отопление, поради това, че обитаваният собствен жилищен имот не е единствен.

Съдът намира, че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и материалния закон.

В Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални помощ, а условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с Правилник за прилагане на Закона за социалните помощи /ППЗСП/, както и с други подзаконови нормативни актове.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. /Наредбата/ за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /в прил. редакция/.

Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата регламентира условията на които следва да отговарят лицата за отпускане на посочената целева помощ, а в чл. 4, ал. 1 от Наредбата е процедурата за отпускане на помощта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата лицата и семействата подават заявление – декларация по образец в дирекции "Социално подпомагане" по настоящ адрес и при спазване изискванията на чл. 26 ППЗСП. /В заявлението – декларация по ал. 1 задължително се заявява видът на ползваното отопление – топлоенергия, електроенергия, твърдо гориво или природен газ. В срок до 20 дни от подаване на заявлението социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта.

Социалната анкета е дейност, по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома по настоящ адрес на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби към ЗСП). Социалният работник извършва социална анкета по установения от чл. 27 от ППЗСП ред и след като вземе предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по- нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. По делото не се спори, а и от събраните от съда доказателства се установява, че доходът на оспорващата и В. К. е само от пенсия.

Оспорващата обаче, не е отговаряла на условията на чл. 10 от ППЗСП, а именно: обитаваното от тях собствено жилище да е единствено, тъй като както от административният орган, така и от съда е установено /а и не се спори между страните/, че В. С. К. е собственик на недвижим имот в с. Градище, общ. Левски – съгласно справка на л. 53 по делото, както и съгласно справка МДТ – Левски за В. С. К. /л.118/.

Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващата, че с К. не са семейство, а само си помагат, поради което не следва да се взема предвид неговият недвижим имот, независимо че живеят заедно на един и същ настоящ адрес. Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. при прилагане на Наредбата се спазва § 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП, а в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗСП дава легално определение на понятието „съжителстващи лица“ - съвместно живеещите в едно жилище, със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес и следователно съгласно нормите на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство. Съгласно заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ЕН-Л-397 от 09.07.2024 година /л.л.45-48/ до Директора на Дирекция "СП" – Левски, с което А. И. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво, И. декларира, че живее заедно с В. К. на настоящ адрес – с. Малчика, [улица] заявлението- декларация е подписано както от И., така и от В. С. К., като е декларирано, че същият съжителства с И..

Отделно, от доказателствата в административната преписка, а и по делото се установява, че И. страда от заболяване на очите, поради което същата е освидетелствана и има издадени Експертни решения на ТЕЛК, приложени са и епикризи, като същата действително има затруднения при четене и писане. В случая обаче, според съда, същата е разбирала какво декларира и какво подписва с подаване на заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ЕН-Л-397 от 09.07.2024 година до Директора на Дирекция "СП" – Левски. Заявлението- декларация е подписано, освен от оспорващата и от В. С. К., като е декларирано че същият съжителства с И. на един адрес, което според съда потвърждава, че както оспорващата И., така и съжителстващият с нея К. са наясно, какво точно са подписали и декларирали пред ДСП- Левски, за да им бъде отпусната исканата помощ, но декларираното от тях, че притежават единствено жилището, което обитават не е вярно и следователно като са пропуснали да декларират, че и В. К. притежава жилище в с. Градище, те са действали недобросъвестно, за да може помощта да им бъде отпусната.

Недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно получаване на парични средства, а случаят е именно такъв и съдебната практика е непротиворечива в тази насока.

След като и съжителстващият с оспорващата е собственик на недвижим имот, то не е било налице едно от изискванията за отпускане на помощта за отопление - обитаваното от оспорващата собствено жилище да е единствено, тъй като К. притежава също недвижим имот, като по този начин И. не е отговаряла на условията на чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП.

С оглед на изложеното, правилен и съответен на закона е изводът на административния орган, обективиран в оспорената заповед, че не са били налице законовите предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2024/2025г., поради което така получената помощ се явява недобросъвестно получена и следва да бъде възстановена, като на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, с оглед констатираната недобросъвестност, правилно директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Левски е издал заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.

Предвид горното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на А. М. И. от с. Малчика, общ. Левски, [улица]срещу заповед №Д_EH_Л –BC-17 от 02.12.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Левски, с която е наредено възстановяване на неправомерно получени социални помощи от страна на оспорващата, в размер на 553,75 лева за отоплителен сезон 2024/2025г.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред В. А. съд, подадена чрез Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението.