Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1428
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 694 ТЗ.
Ищецът Н.А.ПО П.предявява
срещу „Т.“ ООД /н/ иск за
установяване съществуването на предявени
и неприети в производството по несъстоятелност на ответника – т. д. № 2459/2016 г. на СГС, ТО, 14
състав публични вземания в общ размер на 5053.42 лева, от
които 4646.87 лева главница и 110.36 лева лихва, които са възникнали преди
откриване на производството по несъстоятелност и 296.19 лева лихви, които са
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Посочва, че
тези вземания са по декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
11-07-00/0051/05.07.2010 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
11-07-00/0050/05.07.2010 г. /в
молба-уточнение от 01.08.2018 г. – стр. 181 от делото ищецът индивидуализира по вид данък и
основание за възникването вземанията,
като ги конкретизира като размер и период на начисляване в рамките на общо
заявената претенция/. Ищецът посочва, че общият размер на предявените от него
вземания в производството по несъстоятелност е 672 773.56 лева. Така
предявените вземания са включени в пълен размер от синдика в списъка на
приетите вземания. Срещу списъка в тази част е подадено възражение от длъжника, във връзка с което с
определението на Съда по чл. 692 от ТЗ са изключени от списъка на приетите
вземания публични вземания за данъци и такси в общ размер на 129 840.80
лева, от които главници 120 517.85 лева и лихви в размер на 9322.95 лева.
Като мотив да бъдат изключени тези вземания, Съдът е посочил постъпилата в НАП
сума за погасяване на публични държавни вземания от 82017.19 лева, както и
суми, постъпили от ЧСИ Я. и ЧСИ М.. Ищецът признава погасяването с постъпилата
в Агенцията сума, но поддържа, че постъпилите от ЧСИ суми вече са били взети
предвид и съобразени при предявяване на процесните вземания, съответно няма основание
предявените публични вземания в общ размер на 5053.42 лева, от които 4646.87
лева главница и 110.36 лева лихва, които са възникнали преди откриване на
производството по несъстоятелност и 296.19 лева лихви да бъдат изключени от
списъка с приети вземания. Претендира направените по
делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба е връчена на
ответника „Т.“ ООД /н/ по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, като по делото не е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не взема становище по предявения иск и
събраните доказателства и в хода на съдебното производство.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „Т.“ ООД /н/ - Р.Т., подава становище по исковата молба,
с което излага доводи за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Ищецът
Н.А.ЗА П.предявява срещу „Т.“ ООД /н/ иск по чл. 694, ал. 2,
т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на предявени в производството по
несъстоятелност на ответника - т. д. № 2459/2016 г. на СГС, ТО, 14 състав и
изключени от списъка с приети вземания с определение на Съда по несъстоятелността
по чл. 692 от ТЗ публични вземания в общ размер на 5053.42 лева, от които
4646.87 лева главница и 110.36 лева лихва, които са възникнали преди откриване
на производството по несъстоятелност и 296.19 лева лихви, които са възникнали
след откриване на производството по несъстоятелност. Предявеният иск e процесуално
допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция,
искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване
на вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл.694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от
кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен
интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да
се приеме за установено по отношение на участващите в производството по
несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите кредитори, че
притежава вземане в размера на претендираните от него суми.
В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи
съществуването на всички обстоятелства, от които произтича претендираното
вземане, включително, че са спазени правилата, установени в закона относно
предявяването на процесните вземания. В случая не съществува спор относно
обстоятелството, че процесните вземания са част от предявените в установените в
Търговския закон срокове и са включени в изготвен от синдика списък на приети
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 09.03.2018
г. С определението на съда по чл. 692 от ТЗ, по възражение на длъжника, част от
тези вземания в размер на 129840.80 лева /120517.85 лева главница и 9322.95
лева лихва/ са изключени от списъка с приети вземания, с довода, че след
изготвяне на списъка са представени доказателства
за постъпило плащане в размер на 82017.19 лева за погасяване на задължения на
длъжника за данъци и такси и постъпили
при СО, дирекция „Общински приходи“ суми по изплатени от ЧСИ Я. и М. суми, с
които се погасяват част от задълженията на длъжника за данъци и такси.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява
наличието на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания.
Спорно между страните е обстоятелството дали част от тези вземания и по
конкретно тези, установени с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
11-07-00/0051/05.07.2010 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
11-07-00/0050/05.07.2010 г. са погасени с постъпилите от ЧСИ Я. и ЧСИ М. суми.
В производството по несъстоятелност са предявени установените с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11-07-00/0051/05.07.2010 г. вземания за
данък за недвижим имот за 2016 г. в размер на 3709.37 лева главница и лихви за
периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г. в размер на 54.61 лева и за периода
от 15.10.2016 г. до 11.07.2017 г. в размер на 278.22 лева.
В производството по несъстоятелност са предявени установените с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11-07-00/0050/05.07.2010 г. вземания за
данък за недвижим имот за 2015 г. в размер на 468.75 лева и за 2016 г. в размер
на 468.75 лева главница и лихви за периода от 01.01.2015 г. до 14.10.2016 г. в
размер на 55.75 лева и за периода от 15.10.2016 г. до 11.07.2017 г. в размер на
17.97 лева.
Видно от писмо на СО, дирекция „Общински приходи“, отдел „Красна
поляна“, по сметка на СО във връзка с откритите партиди по горепосочените
декларации са постъпили следните суми: 46811.66 лева /по декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 11-07-00/0050/05.07.2010 г./ от изпълнително дело по описа на
ЧСИ М., съответно с платежни нареждания от 11.07.2017 г. и 29.12.2017 г. и сумата от 1011.22 лева /по декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 11-07-00/0051/05.07.2010 г./ от изпълнително дело по описа
на ЧСИ Я. с платежно нареждане от 22.12.2016 г.
От приетото, като неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че сумата от 1011.22 лева по декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11-07-00/0051/05.07.2010 г., заплатена с платежното нареждане от
22.12.2016 г. не е фигурирала като дължима в актуалната към 04.12.2017 г.
справка, издадена от Столична община, въз основа на която ищецът е предявил процесните вземания в
производството по несъстоятелност. Сумата от 4072.20 лева по декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 11-07-00/0050/05.07.2010 г., заплатена с платежното
нареждане от 11.07.2017 г. не е фигурирала като дължима в актуалната към
04.12.2017 г. справка, издадена от Столична община, въз основа на която
ищецът е предявил процесните вземания в
производството по несъстоятелност. Вещото лице посочва и какъв е бил пълният
размер на установените с горепосочените декларации задължения.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема, че се
установява наличието на процесните вземания в полза на ищеца. От заключението
на вещото лице и вписаният в декларациите
по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11-07-00/0051/05.07.2010 г. и вх. №
11-07-00/0050/05.07.2010 г. пълен размер на задълженията, се установява, че при
предявяване на вземанията по тези декларации в производството по
несъстоятелност ищецът е съобразил и приспаднал постъпилите от изпълнителните
дела на ЧСИ М. и Я. суми, съответно тези суми не са включени в общия размер на
предявените от НАП вземания. Затова няма основание да се приеме, че предявените
в производството по несъстоятелност публични вземания по горепосочените
декларации са погасени с преведените от съдебните изпълнители, съответно на
22.12.2016 г. и 11.07.2017 г. суми.
Предвид
изложеното, Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което
същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Съда дължимата за производството по делото
държавна такса в размер на 50.53 лв.
Искането на ищеца
за присъждане на разноски
и юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „Т.“ ООД /н/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
съществуването на публични вземания, установени с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
11-07-00/0051/05.07.2010 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
11-07-00/0050/05.07.2010 г. в общ размер на 5053.42 лева, в това число 4646.87 лева главници;
110.36 лева лихви, които са възникнали преди откриване на производството по
несъстоятелност и 296.19 лева лихви, които са възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД /н/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на Софийски градски
съд държавна такса за производството по делото в размер на 50.53 лв.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.А.заП., гр. София,
бул. „**********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, разноски в размер
в размер на 400 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: