Решение по дело №353/2024 на Административен съд - Враца

Производството е  по  реда  на  чл. 149, ал. 5 и сл.   АПК.

Образувано по протест  на  ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА,  депозиран чрез прокурор Николай Лалов против РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ № СТ-05-1108/27.09.2017г., издадено от Заместник  Началник на ДНСК-София, с което е разрешено  ползването на строеж: „***“ в УПИ I-197,кв.30,ЦГЧ по плана на ***. Твърди се, че монтажът на асансьорната уредба е извършен, без да е одобрен и подписан акт 14 за приемане на конструкцията, както и констативен акт 15 за установяване годността на строежа, което прави атакувания акт нищожен.

В  с.з.  протестът  се  поддържа  от Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор Николай Лалов. Моли за уважаване на протеста, така както е депозиран.

Ответникът – Зам. Началник на ДНСК-София, чрез процес. си представител ** Ц.Х., с ** моли за не уважаване на протеста. Счита, че оспорения акт не е нищожен, не страда от тежки пороци, които да възпрепятстват пораждането му на правните последици. Подробни съображения са изложени в писмени бележки, представени по делото. Претендират се  разноски по делото за  процесуално представителств

Заинтересованата страна – ***, представлявана от кмета не ангажира становище по делото.

По  делото са събрани писмени доказателства. Приложено  е заверено копие от образуваната  пред  административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема  за  установено следното:

С Разрешение за строеж № 260/15.12.2015г. от *** в качеството на възложител с Акт №73/06.08.1998г. и Акт №169/03.05.2000г. за общинска публична собственост/приложени по преписката/ е разрешено да извърши  строителство на “***“ в УПИ I-197,кв.30,ЦГЧ по плана на *** с идентификатор 12259.1020.197 по кадастралната карта на ***, като е посочено, че строежа е трета категория. Разрешението е допълнено със заповед №1521/02.11.2016г. на ***. Строежа е изпълнен и завършен, като за отделните СМР своевременно и последователно са изготвени и подписани от участниците в строителството всички необходими за конкретния вид и категория строеж актове и протоколи по време на строителството и по реда на Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и приложения към нея. Изготвени са и подписани АКТ обр.15/10.08.2017г. - 2 броя,  АКТ обр.14 от 14.12.2016г. -2 броя, за приемане на конструкцията на строежа отделно и за двете тела на сградата на общината, като впоследствие е съставен и подписан и АКТ обр.16/20.09.2017г., всичките приложени по преписката.

Назначена  е Държавна приемателна комисия/ДПК/ със Заповед №РД-19-1053/12.09.2017г. на Зам.началник на ДНСК, като със Заповед №1053-1/13.09.2017г. на Председателя на ДПК е привлякъл проектант по част „Конструктивна“ на одобрения инвестиционен проект за строежа на заседанията на комисията, която е започнала работа на 14.09.2017г. Всички участници са посетили строежа и са запознати със съставените актове, строителните книжа и цялата документация във вр. със строежа.  Изразени са положителни становища от участниците и членовете на комисията от 14 и 20.09.2017г. /приложени по преписката/, че  процесния строеж е приет без забележки и особени мнения, като комисията е предложила на Началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване.  Съставен  е и подписан протокол за установяване годността на строежа/Акт обр.16/ от всички участвали в работата на ДПК без изключение на 20.09.2017г. Налице е и приложен по преписката съставен  окончателен доклад  от лицето упражняващо строителен надзор „Б.к.“ ЕООД на 24.08.2017г.

С Разрешение  за  ползване  № СТ-05-1108/27.09.2017г., издадено от Зам. Началник на ДНСК-София  е разрешено  ползването на строеж: „***“, в УПИ I-197,кв.30,ЦГЧ по плана на ***, “ в УПИ I-197,кв.30,ЦГЧ по плана на *** с идентификатор 12259.1020.197 по кадастралната карта на ***, първи етап: „***: ***. В разрешението за ползване са посочени правните и фактическите основния въз основа на които е издадено.

Със Заповед № РД-13-188/15.08.2014г. на Началника на ДНСК са предоставени правомощия на Зам. Началник на ДНСК, изрично посочени в заповедта, вкл. и да издава разрешение за ползване/т.1/.

При  така  установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно  чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което протестът е процесуално допустим за разглеждане.  Преценен относно изложените в него твърдения за нищожност  протеста  се явява неоснователен.   

Производството по издаване на разрешение за ползване на строежите е уредено в разпоредбата на чл.177-178 ЗУТ, както и в Наредба №2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти/Наредба/. Представлява сложен фактически състав, съвкупност от фактически и правни действия, обективирани в съответен протокол с удостоверителен характер, който  се депозира пред компетентния орган по чл.177, ал.2 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредбата "Протокол обр.16  е основание за издаване на разрешение за ползване на строежа или отказ за издаване на същото".

Оспореното Разрешение за ползване е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма  и  всички изискуеми за едно властническо волеизявление реквизити. Съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване. Видно от приложената по делото заповед № РД-13-188/15.08.2014г. на Началника на ДНСК са предоставени правомощия на Зам. Началника на ДНСК да издава разрешения за ползване/т.1/, поради което същото е издадено от компетентен орган и не е нищожно на това основание.

Направеното с протеста искане за прогласяване нищожност на оспореното Разрешение за ползване № СТ-05-1108/27.09.2017г. е  аргументирано с това, че монтажът на асансьорната уредба е извършен без да е одобрен и подписан акт 14 за приемане на конструкцията, както и констативен акт 15 за установяване годността на строежа.

От събраните по делото доказателства, се установява, че Разрешението за ползване е издадено  от ответника след представяне на всички  необходими документи. Съставени са  надлежно и подписани два броя Акт  обр.15/10.08.2017г., 2 броя Акт  обр.14 от 14.12.2016г. за приемане на конструкцията на строежа отделно и за двете тела на сградата на общината, както е съставен и подписан   Акт  обр.16/20.09.2017г.,  който съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата е основание за издаване на разрешение за ползване на строежа или отказ за издаване на същото. Назначена е и ДПК, извършила проверка на място, запознала се със строителните книжа и документи, изразени са положителни становища от участниците и членовете на комисията от 14 и 20.09.2017г. по въпросния строеж и е предложено да бъде издадено РП. Тоест спазена е процедурата по издаване на РП, предвидена  в  наредбата.  В тази насока твърдението в протеста за липса на  одобрен и подписан акт 14 и констативен акт 15 за установяване годността за приемане на строежа не се подкрепя от доказателствата. Същите са  налични  и  представени в адм.преписка.  По принцип неспазването на установената от закона форма и нарушението на административнопроизводствените правила са пороци, които водят до унищожаемост на административния акт и могат да обосноват неговата нищожност само ако са толкова съществени, че практически се равняват на липса на волеизявление, какъвто настоящият случай не е.

С оглед на изложеното съдът приема, че  издаденото и протестирано Разрешение за ползване не е нищожно. Същото е издадено от компетентен орган в рамките на законовите и предоставените му правомощия, в писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Оспорваният административен акт не страда от пороци във формата, пороци в процедурата и не нарушава материалния закон в степен, която да води до неговата нищожност. За да е налице нищожност следва да се касае за особено съществен, тежък порок, че да е невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Следва административният акт изцяло да е лишен от законово основание или изобщо да не са налице предпоставките на материалния закон за издаването му. Нищожността на издаден административен акт може да бъде прогласена при липса на компетентност на органа, както и при установяване на допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на  целените  с  него  правни  последици. В случая не се установява нищо подобно, видно от данните по преписката,  не може да се направи извод за такъв съществен, основен порок на обжалвания акт по чл.146, т.1-5 АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици.

С оглед на изложеното протеста се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и  съгласно чл.143, ал.3 АПК, на  ответника се дължат разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.37 Закон за правната помощ. Следва да се осъди Окръжна прокуратура Враца да заплати същите  в полза на  ДНСК-София.  

Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ   протеста на Окръжна Прокуратура Враца, депозиран чрез прокурор Николай Лалов  срещу  Разрешение  за  ползване  № СТ-05-1108/27.09.2017г.  на  Зам. Началник на ДНСК-София  с   искане  за  нищожност.

ОСЪЖДА  Окръжна прокуратура Враца да заплати на ДНСК-София разноски по делото в размер на 100.00/сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред  ВАС –София  в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на  които  на основание  чл.138   АПК  да  се  изпрати  препис  от същото.