№ 80
гр. И., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100020 по описа за 2023 година
Производството е исково с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В. А. В., ЕГН: ********** е предявил против Ц. С. М. П. С., кумулативно
обективно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № ЗП-105/07.12.2022г., с които е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение"; иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„Шофьор линейка” в ЦСМП - С. и иск за заплащане на парично обезщетение за времето
след уволнението, през което не е полагал труд по трудово правоотношение в размер на
10 800 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът, твърди че е полагал труд при ответника на длъжността „Шофьор линейка“ в
ЦСМП – С. с адрес: гр. С., бул. „В. Л.“ № ***. Поддържа, че ТПО било прекратено на
12.12.2022г. поради нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че заповедта е
незаконосъобразна поради липса на нарушение на трудовата дисциплина, както и че не са
налице посочените в заповедта основания за прекратяване на ТПО, същата е немотивирана,
като не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове, като поддържа, че е упражнил законосъобразно потестативното право да прекрати
процесното трудово правоотношение, тъй като твърдяното дисциплинарно нарушение
действително е извършено. Сочи се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
съдържа всички необходими реквизити (посочен е нарушителят, описано е нарушението и
конкретните действия, осъществяващи нарушението, датата на нарушението и законовият
текст, въз основа на който е наложено). Поддържа, че работникът е получил екземпляр от
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което е удостоверено с подписите на
двама свидетели. Твърди, че на работника са поискани обяснения, които е депозирал.
1
Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а и от представения по делото писмени доказателства – Трудов
договор № ***/25.10.2018, се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което В. е изпълнявал длъжността “шофьор линейка” при
ЦСМП С., като със Заповед № 225/07.12.2022 г. на Директора на ЦСМП С. това
правоотношение е било прекратено. Като основание за прекратяване на трудовия договор в
заповедта е посочено дисциплинарно уволнение - на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т.
3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяване на работника в периода 23.08. до 30.08 2023 г.
От представения по делото болничен лист № Е20221788973 от 23.08.2022 г. се
установява, че В. В. му е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност в
периода от 23.08.2022 г. до 31.08.2022 г.
Впоследствие работодателят е оспорил болничния лист, като видно от решение на ЛКК
№ 392 от 11.11.2022 г. същият е бил отменен с мотива, че не е представена достатъчно
медицинска документация и не е спазван определения режим на лечение.
На 23.11.2022 г. от страна на Директора на ЦСМП С. е било поискано писмено
обяснение от В., което той заявил, че е заминал за Г. за да консултира и лекува хронично
заболяване.
Със Заповед № 225/07.12.2022 г. на Директора на ЦСМП С. на В. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в периода от 23.08.2022
г. до 31.08.2022 г., като със Заповед № ЗП-105/07.12.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта е връчена на В. на 12.12.2022 г.
От показанията на св. С., която работи като ръководител на ФСМП-И. се установява,
че на В. е бил разрешен платен годишен отпуск за срок от един месец през месец септември
2022 г., тъй като ходил ежегодно да работи в Г.. На 24.08.2022 г. обаче бил донесен
болничен лист на В., като свидетелката се усъмнила относно редовността му. На 30.08.2022
г. била извършена проверка от служители на ЦСПМ С. относно спазване на предписания
домашен амбулаторен режим на болничния, при която се установило, че В. не е на
домашния си адрес
Обстоятелството, че е извършена проверка относно спазване на определения режим се
потвърждава от показанията на св. Д., който работи като административен специалист в
ЦСМП С.. Свидетелят отишъл до дома на В. и той не се намирал на адреса, като при
позвъняване на телефона заявил, че се намира в Г. за изследвания и лечение
От показанията на св. Д., който е колега на ищеца, се установява, че В. често се
оплаквал от главоболие, задух, сълзене на очите. В. споделил с него, че е отишъл в Г. за
изследване и лечение.
От приложената по делото трудова книжка се установява, че ищецът след прекратяване
на трудовото му правоотношение не е започнал работа.
От заключението на счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява,
че обезщетението за оставане без работа, поради уволнението за 6 месеца за периода от
12.12.2022 г. до 11.06.2023 г., възлиза на 7063,48 лева, като последното му брутно трудово
възнаграждение преди уволнението е в размер на 1187,20 лева. .
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Тежестта за доказване в производството по установяване на незаконността на
уволнение лежи върху работодателя, тъй като правото на уволнение е субективно
преобразуващо право на работодателя и твърдението на работника или служителя, че
уволнението е незаконно се основава на неговото упражняване.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т.
5 поради нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода
от 23.08.2022 г. до 30.08 2022 г.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина,
т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото
правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални
изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази
насока относно изслушване или приемане на обясненията на работника или служителя
преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ, относно срока за налагане на
дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и относно съдържанието, мотивирането и
връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 КТ.
При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“,
от значение винаги е конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Тъй като нормата, с която са определени реквизитите на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е императивна, за тяхното наличие
съдът следи служебно. Само при наличието на изискуемите реквизити на заповедта за
уволнение дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено и е възможно
извършване на преценка за това дали депозираните от ищеца писмени обяснения преди
уволнението са свързани с неизпълнението на задълженията му по трудовото
правоотношение, послужили като основание за дисциплинарното му наказание, и оттам за
изпълнение задължението на работодателя по чл. 193 КТ, за конкретни нарушения на
трудовата дисциплина на уволнения, за спазването на критериите за определяне на
дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.
Заповедта на работодателя, с която се налага дисциплинарно наказание, трябва да
съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който
се налага, описание на нарушението и време на извършването му. Това означава
нарушението да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволнения работник
или служител с цел да бъде гарантирана възможността за ефективна защита срещу
уволнението, а и с оглед преценката на изискването за еднократност на наказанието и за
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ.
От събраните по делото доказателства се установи, че работодателят е спазил
процесуалния ред за установяване и наказване на извършено дисциплинарно нарушение – на
В. са изискани писмени обяснения, а заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание съдържа всички законоустановени реквизити, като същата е надлежно
мотивирана - работодателят е посочил, че причините за налагане на дисциплинарното
наказание е обстоятелството, че В. не се е явил на работа в периода от 23.08.2022 г. до
31.08.2022 г.
3
За този период е имало издаден болничен лист от лекуващ лекар по реда на Наредбата
за медицинската експертиза, който е бил обжалван от работодателя и впоследствие е бил
отменен. От показанията на свидетелите се установи, че В. не е спазил предписания му
режим в издадения болничен лист, което обстоятелство е станало основание впоследствие с
решение на ЛКК след оспорване по реда на чл. 112 от Закона за здравето този болничен лист
да бъде отменен.
Самият В. не е представил пред работодателя медицинска документация, от която би
могло да бъде установено, че неспазването на режима е било свързано с допълнителни
изследвания. Пребиваването на В. в Г. по време на разрешения му болничен обосновава
извод за негова недобросъвестност. Според съда с отмяната на издадения болничен лист
отсъствието и от работа за времето от 24.09 2022 г. до 30.08.2022 г. представлява нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което е основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца и налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание (определение № 602 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 1564 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение). Предвид на продължителността на
отсъствието, както и обстоятелството, че неявяването на работа е осъществено през лятото,
когато колеги на ищеца са ползвали отпуск, според съда обосновава извод за съответствие
на тежестта на наложеното наказание с извършеното нарушение.
В този смисъл съдът намира, че така предявеният иск за отмяна на уволнението е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, уважаването му е
обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. След като съдът приема, че главният иск е неоснователен, неоснователен се явява и
обективно съединения с него иск за възстановяване на предишната работа.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца, т.е. и тук, за да е налице основание за изплащане на подобно
обезщетение, следва да бъде уважен главния иск, с който уволнението бъде признато за
незаконно. След като съдът прие, че прекратяването на трудовото правоотношение между
страните е извършено при спазване на закона, то претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение по чл. 225 КТ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси и разноски във връзка с делото, то заплащането на държавна такса не следва
да бъде присъждана.
Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът като съобрази
разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ приема, че
следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, а именно 50,00 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. В., ЕГН: ********** от гр. И., ул. „С. С.“ № **
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ срещу Ц. С. М. П. С., гр. С.,
бул. „В. Л.“ № *** за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № ЗП-105/07.12.2022г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„Шофьор линейка” в ЦСМП – С. и за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа в размер на 10 800 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: ********** от гр. И., ул. „С. С.“ № ** да заплати на Ц. С.
М. П. С., гр. С., бул. „В. Л.“ № *** сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок, считано от
10.04.2023 г., на която дата е съобщено на страните, че решението ще бъде обявено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5