№ 3821
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100505310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.11.2021 г., гр.д. 7146/20 г., СРС, 172 с-в отхвърля
предявения от Г. К. Г. срещу Д. Т. К. иск с правно основание чл. 34 ЗС за
допускане до делба при равни квоти от по 1/2 ид.ч. на апартамент № 1, с
идентификатор 68134.508.1393.3.1, находящ се в гр. София, район „Сердика“,
кв. „*******“, ул. „*******, с площ 65.23 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 2 от 5.53 кв.м. и 3,570 %
ид.ч. о.ч. сградата и правото на строеж върху мястото, като осъжда ищцата да
заплати на ответницата сумата 1 300 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Г. К. Г.. Счита,
че давност не тече срещу лице, което не може да защити правото си.
Придобивна давност върху 1/2 ид.ч. от делбения имот, собствена на ищцата, е
възможно да тече най-рано, считано от вписване в АВп. на завещанието,
извършено от А.П. в полза на В.В., в качеството му на недобросъвестен
владелец, а не, считано от смъртта на завещателя. Не се доказва, В.В. да
приема завета и да упражнява несъмнена и трайна фактическа власт върху
1
имота. Свидетелските показания за упражнявано владение са противоречиви
и непълни. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
се допусне делбата.
Въззиваемата – ответницата по иска Д. Т. К. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Производството е за делба във фаза по допускане.
С влязло в сила решение от 13.06.2008 г., гр.д. 2471/2008 г. на РС –
Плевен, БО се прекратява с развод по взаимно съгласие на основание чл. 100
СК /отм./ гражданският брак, сключен на 12.01.1991 г. между А.Г.П. и
настоящата ищца Г. К. П., с променена фамилия на Г.. Брачният съд
утвърждава писменото споразумение, според което на съпруга се предоставя
семейното жилище, а именно процесния апартамент № 1, находящ се в гр.
София, район „Сердика“, кв. „*******“, ул. „*******, с площ 65.23 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено
помещение № 2 от 5.53 кв.м. и 3,570 % ид.ч. о.ч. сградата и правото на строеж
върху мястото.
Според съдебно-почерковата експертиза, не са изпълнени от
настоящата ищца подписите върху брачното споразумение, молбата за развод
и декларацията за семейно и материално състояние.
Принципно, брачното споразумение има договорен характер и отразява
постигнато между съпрузите съгласие за уреждане на свързаните с
прекратяването на брака отношения. Съдебното утвърждаване му придава
правна значимост и служи за пораждане на правните последици, към които то
е насочено. Доколкото споразумението има договорен характер, установените
по исков ред пороци пречат да прояви правно действие, без да засегнат
съдебното решение за прекратяване на брака.
В случая, споразумението по чл. 101 СК /от 1985 г., отм./ не е
2
подписано от едната страна – съпругата, поради което остава с незавършен
фактически състав и не е годно да породи насрещни права и задължения за
договарящите, както и вещноправен транслативен ефект за 1/2 идеална част
на съпругата. Възникналата съпружеска имуществена общност се счита
прекратена с развода по взаимно съгласие, при равни права по силата на чл.
27 СК /отм./ вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 1 СК /отм./.
Със саморъчно завещание от 20.12.2009 г., А.Г.П. завещава на В.Т.В.
„цялото си движимо и недвижимо имущество“ на процесния адрес. Липсват
твърдения и доказателства, наследствената маса да включва и други
недвижими имоти. Затова завещателното разпореждане има характер на
универсално завещание и придава на облагодетелствания качеството
универсален наследник по завещание - чл. 16, ал. 1 ЗН.
Съпругът А.Г.П. след развода е титуляр само на 1/2 ид.ч. от
апартамента, а също и при откриване на наследството му на 12.01.2010 г.
Неговото завещателно разпореждане от 20.12.2009 г. в полза на В.Т.В. за
целия апартамент, не произвежда вещно-прехвърлително действие в частта за
чуждата 1/2 ид. ч. от апартамента, притежавана тогава от бившата му съпруга
– ищцата Г. Г..
Според УН № ККЛ21/67/01.08.2021 г., СО, с. Кокаляне, В.Т.В., поч.
13.06.2018 г. и оставя за единствен законен наследник Й.Щ.Б. - майка.
Последната прехвърля срещу издръжка и гледане целия апартамент на
ответницата Д. Т. К. с договор от 02.08.2019 г., обективиран в нот. акт № 232,
т. IХ, д. 1422/2018 г., н-с рег. № 039 НК.
Свидетелите М.К., живеещ в съседен имот, както и свидетелката Б.Т.,
лекар на А.П. около 2 - 3 години, извършваща му прегледи в кабинета си, а
по-късно в дома му, имат продължителни и непосредствени впечатления за
упражняваното владение в апартамента. Свидетелите по еднакъв начин
установяват, че от 2008 г., респ. 1 година и половина - 2 години преди В.В. да
започне да полага грижи, А.П. живее в апартамента, а след това В.В.
постоянно е при него и го съпровожда навън, включително на медицински
прегледи.
Свидетелят К. допълва, че от 2008 – 2009 г., едновременно В.В. и Й.Б.
неотлъчно са в апартамента и се грижат за А.П. до смъртта му, след това
продължават да са там, като след смъртта на сина си В.В., Й.Б. постоянно
3
сама живее в имота.
От кореспондиращите помежду си писмени и гласни доказателствени
средства се налага извод, че А.П. владее за себе си притежаваната от ищцата
1/2 ид.ч. от апартамента, считано от влизане в сила на брачното споразумение
- 13.06.2008 г. до смъртта си на 12.01.2010 г.
След тази дата, В.В. установява владение върху имота с намерение за
своене до смъртта си на 13.06.2018 г. Същият не продължава започнатото
владение по реда на чл. 82 ЗС върху същата 1/2 ид.ч., за която завещателният
акт не произвежда правен ефект, респ. спрямо нея владелецът няма
качеството на универсален наследник по завещание. Като владее целия имот
на годно правно основание и без да знае, че праводателят му не е собственик,
владението му е добросъвестно съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, разясненията на
ППВС № 6/27.12.1974г. и приетото в решение № 436/ 25.05.2009 г., гр.д.
1028/200 г., ВКС, І г.о. Започналата да тече в негова полза кратка 5-годишна
придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС изтича на 12.01.2015 г., приживе.
Безспортото обстоятелство, че през 2011 г. другият съсобственик -
ищцата, чрез процесуален представител, прави неуспешен опит да осъществи
достъп до апартамента, не води до прекъсване на придобивния давностен
срок. Персоналният опит за влизане в съсобствения имот не попада в никоя
от изчерпателните хипотези на чл. 116, б. „а“ – б. „в“ ЗЗД, а именно
признание правата на владелеца, предявяване на иск за защита на
собствеността или предприемане на действия за принудително изпълнение.
Вследствие на неосигурения си достъп до жилището, до знанието й
достига, демонстрираното по явен и недвусмислен начин отблъсване на
нейното владение от другия съсобственик, който владее и нейните идеални
части като свои, независимо от волята й, в съответствие с постановките на ТР
№ 1/06.08.2012 г., ОСГК на ВКС.
Даже и ищцата да не беше предприела действия за влизане в имота,
след като по делото няма данни да са се познавали с В.В., самото
демонстриране на промяна в неговото отношение към общия имот е било
„обективно невъзможно“ по смисъла на мотивите към ТР № 1/06.08.2012 г.,
ОСГК на ВКС и изключва въведеното със същото изискване (решение
№ 17/01.03.2017 г., гр. д. 2923/2016 г., ВКС, II г.о. и решение № 214 от
28.10.2015г. по гр.д. № 1919/2015г. на І г.о.).
4
Отделно, при условията на продължавано владение по чл. 82 ЗС от сина
си В.В., Й.Б., като единствен негов законен наследник, в качеството си на
добросъвестен владелец, упражнява фактическа власт с намерение за своене
до сключване на алеаторния договор от 02.08.2019 г. в полза на ответницата.
При изповядване на сделката пред нотариуса, Й.Б. се позовава на последиците
от изтеклата придобивна давност за сина си, както и за себе си, като негов
наследник, по смисъла на т.2 и т. 3 от ТР № 4/17.12.2012 г., ОСГК на ВКС.
Предвид липсата на установено познанство или контакт между Й.Б. и ищцата,
отново е налице обективна невъзможност да се демонстрира промяна в
намерението към чуждите идеални части. Към момента на договарянето,
прехвърлителката е собственик на целия имот, поради което настъпва
транслативно действие.
Ответницата, като приобретател по алеаторния договор се легитимира
за изключителен собственик на апартамента. Настоящят иск е предявен на
10.02.2020 г., след изтичане на придобивната давност, поради което не я
прекъсва по реда на чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
При недоказана съсобственост спрямо процесния имот към настоящия
момент, искът за допускане на делба при равни квоти следва да се отхвърли
като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява разноски от 1 200
лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.11.2021 г., гр.д. 7146/20 г., СРС, 172 с-
в.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
******* да заплати на Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.
5
„******* сумата 1 200 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6