Решение по дело №10486/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4910
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330110486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пловдив, 18.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ гр. състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември 2019г., в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ  

 

При секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10486  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Исково производство. Решение по спора.

       Делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон юридическо лице, със седалище и управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, депозирана против Г.Н.И., ЕГН **********,***.

      Според изложеното , на 13.05.2015 г. ответникът,  управлявайки лек автомобил „Деу Есперо“ с ДКН ….,  предизвиква пътнотранспортно произшествие,   като при двупосочно движение навлиза частично в лентата за движение и удря насрещно движещия се лек автомобил мярка „Ланчия“, модел „Дедра“ с държавен контролен номер ... Към момента на произшествието, за водача на  л.а.  „Деу Есперо“ с ….. няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на водачите“.

  При удара, на л.а. „Ланчия“ са причинени щети на стойност от 1163.76 лв.

  По молба на пострадалото лице  - собственик на лекия автомобил Ланчия (В. Г. К.) Гаранционен фонд образувал преписка по щета № …..20.10. 2015г., и изплатил на К. сума от 1163.76 лв., ликвидирайки щетата. С плащането фонда встъпил в правата на удовлетвореното трето лице и поканил на свой ред причинителя на вредата да му заплати регресно обезщетение в същия размер. Това не било направено. Затова се иска от съда да се постанови решение , с което да осъди Г.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати на  Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон юридическо лице, със седалище и управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, сума от 1163.76 лева регресно обезщетение по щета  110994/ 20.10. 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се да се присъдят в полза на ищеца и сторените по делото разноски.

   Ответната страна признава иска. 

    Осъдителен иск – чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А  от Кодекса за застраховането.

     Искът е допустим и основателен.  

     Предпоставките да се ангажира отговорността  на ответника по реда на тази разпоредба  са следните : Най – напред, необходимо е той да управлява МПС, и като водач, да е виновен за причиняването на пътнотранспортно произшествие. Необходимо е при това произшествие да са причинени вреди, и да липсва към момента на ПТП валидно сключена застраховка  „ ГО на водачите”. 

     Освен че иска е признат , но и всички тези елементи на сложния фактически състав на чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А  от Кодекса за застраховането са налице, в съвкупност, като признанието се подкрепя от доказателствата по делото.  

     От протокола  за ПТП личи настъпването на ПТП и това , че лекия автомобил „Деу Есперо“ с ДКН ……, управляван от ответника , не разполага със изискуемата застраховка „ГО“, а и доказването на валидна застраховка към датата на ПТП е в тежест на ответника, доколкото съставлява за ищеца отрицателен факт.  

     Вида и размера на причинените на третите лица вреди не се оспорват, но са и доказани от приложените описи. Последните кореспондират и с  протокола за ПТП като констатации, и помежду си – по отношение на обема на вредите. Стойността на отстраняването на тези вреди не е спорна.   

    Представени са доказателства за извършено от ищеца плащане в полза на третото увредено лице , при което на основанието по чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А  от Кодекса за застраховането, Гаранционния фонд се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и има право на иск срещу деликвента.

      Представена е и регресната покана до И. , връчена лично , като не се оспорва  подписа на ответника ,положен под обратната разписка на л. 16 от делото.        

     Искът се явява основателен в пълен размер.  

     Разноските по делото – в тежест на ответника предвид изхода на спора, като това очевидно са само разноските за заплатената по делото държавна такса. Разноски под формата на възнаграждение за процесуално представителство не се търсят от ищеца.

      Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

      Осъжда против Г.Н.И., ЕГН **********,***., да заплати на Гаранционен фонд гр. София , ул Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от и. д. Б. М., сумата от  1163.76 лева регресно обезщетение по щета  110994/ 20.10. 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 24.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по производството в размер от 50 лева (държавна такса по делото).

 

     Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

                                                                                                                                                  

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП