Р Е Ш Е Н И Е
№ 597/11.7.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ВИДЕВ
2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
При
секретар Радослава Цоневска и с участието
на
прокурора Стефан Янев изслуша докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
к.н.а.х.
дело № 476 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба
на „Етно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Р-н Приморски, ж.к. Златни пясъци, сп. „Журналист“ СБР – Варна, офис № 1,
представлявано от управителя В. А. М., подадена от адв. Д. *** против Решение №
55/15.03.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 430/2021 г. по описа на Районен
съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002913 от 18.10.2021 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на касатора за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, за допуснати съществени
процесуални нарушения, излагат се аргументи, че санкционираното дружество не е
субект на отговорността. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено
обжалваното решение, съответно отменено и издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора се явява
адв. Д., който излага аргументи за отмяна на решението на РС - Велинград и за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание ответникът - Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик не се представлява. В постъпило становище се
иска потвърждаване на решението на РС гр. Велинград и се претендират разноски
по делото.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС гр. Велинград следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 13-002913 от 18.10.2021 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на касатора за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка, а именно че в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, касаторът не
е изпълнил принудителна административна мярка, приложена от гл. инспектор Г. С.
по т. 2 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., със срок на изпълнение до
10.06.2021 г., а именно: „В предприятието, независимо от периодичните прегледи,
осъществявани от компетентните органи за поддържане, ремонтиране и
преустройство на асансьорни уредби, да се извършат и необходимите технически
прегледи от страна на ведомството, в съответствие с разпоредбата на чл. 204,
ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
(обн. ДВ, бр. 86 от 1999 г.)“.
Въз основа на това е съставен АУАН и е издадено обжалваното
НП за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 416, ал.
5 от същия кодекс.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от жалбоподателя нарушение. В мотивите на поставеното решение,
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитваните по делото свидетели. В тази
връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите в жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН факти по
никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат и съмнения относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение, както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което не
е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни са и направените в
касационната жалба възражения, относно законосъобразността на административния
акт, с който са дадени задължителни предписания на дружеството, тъй като същите
са ирелевантни в настоящия правен спор. Съображенията, относно
законосъобразността на дадените предписания, е предмет на друго административно
производство, в което дружеството – адресат на тези предписания, е можело да
упражни правото си на жалба, като оспори издадения индивидуален административен
акт. Това в случая не е сторено, касаторът не се е възползвал от дадената му
възможност, в резултат на което задължителните предписания са влезли в законна
сила и са породили своите правни последици.
В решението на районния съд е застъпено
и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като
е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал.
1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя имуществена санкция в минимален размер.
Съдът правилно е приел, че наложената санкция е съобразена с тежестта на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
решението му. Решението на Районен съд – Велинград следва да бъде оставено в
сила, а касационна жалба, като неоснователна, без уважение.
При този
изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Административен съд Пазарджик,
ХІ - касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/15.03.2022
г., постановено по н.а.х. дело № 430/2021 г. по описа на Районен съд гр.
Велинград.
ОСЪЖДА „Етно“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Р-н Приморски, ж.к. Златни пясъци,
сп. „Журналист“ СБР – Варна, офис № 1, представлявано от управителя В. А. М. да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик направените по
делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)