РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Пловдив, 17.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 419 по
описа за 2022 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на М.Д.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 22-1030-000110/26.01.2022г.,
издадена от началник на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда.
3. Ответникът – началник на
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Съставен е АУАН № АД227767/26.01.2022
г. от П. Т. М. на длъжност старши полицай при ОДМВР – Пловдив, в който е
отразена следната фактическа обстановка: На 26.01.2022 г., около 13:50 часа, в
гр. Пловдив, ул. „Трети март“ - до № 5, в посока изток – запад, М.Д.Н. като
водач на лек автомобил Фолксваген с рег. № *** /лична собственост/ управлява след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, изпробван с полеви тест
дрегер Drug Check 3000 STK6 C LOT № ARPC-0023, REF № 8327961, годен до 2022-09,
скалата на който отчела положителна проба за употреба на „THC“
/марихуана/.
На водача
бил издаден талон за медицинско изследване № 0066409, според който следвало да
се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив до 45 минути от връчването на талона,
сторено на 26.01.2022г. в 14:50 часа. Н. изпълнил задължението да се яви за
вземане на кръвна проба и урина, за което бил съставен протокол от
26.01.2022г., 15:15 ч. и издаден лист за преглед на пациент № 008564/26.10.2022г., 15:41 часа, извършен от
лекар при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 22-1030-000110/26.01.2022г., с която
административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т. 1, б.
„Б” от ЗДвП, е приложил спрямо М.Д.Н. принудителна административна мярка –
отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017
г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началника на сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Пловдив, в качеството му на длъжностни лица от ОДМВР –
Пловдив, да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1 от ЗДвП.
9. В хода на съдебното дирене бе събрано като
доказателство заключение рег. № И-3607/19.04.2022г. по съдебна химико –
токсикологична експертиза, изготвяна от експерти при Военномедицинска академия
– София по пробата, предоставена от М.Д.Н., в изпълнение на талон № 0066409 от
26.01.2022 г., според което във взетите кръв и урина от водача не се установява
наличие на наркотични вещества.
ІV. От правна страна:
10. Описаните в АУАН №
АД227767/26.01.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач. Според чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ
се прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения
ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването
на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
Обсъденият
правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната
принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално
компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на
административно-производствените правила, но се явява в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона.
Според чл.
142, ал. 2 от АПК събраните в хода на съдебното дирене доказателства, установяващи
нови факти от значение за делото след издаване на акта следва да се преценят
към момента на приключване на устните състезания.
Релевантният
за приложението на мярката по чл. 171, т. 1 от ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено
под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на нарушителя.
В случая
резултатът от представената експертиза по смисъла на закона е определящ за
наличието или липсата на извършено административно нарушение. След като не се
установява поведение на водача, в разрез с поставеното в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП задължение, то не се налице фактически и правни основания за прилагане на
предвидената принудителна административна мярка, поради което подадената срещу издадената
заповед жалба се явява основателна
V. По съдебните разноски:
11. Жалбоподателят в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
22-1030-000110/26.01.2022г., издадена от началник на сектор „Пътна полиция” при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: