РЕШЕНИЕ
№ 14808
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110144700 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Й. З. Б. и З. З. Б., с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответниците при условията на разделност при
квоти по 1/2 за всеки от тях, че дължат на дружеството следните суми – общо
1372,60 лева за доставена за периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г.
до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Х. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2022 г., до
окончателното плащане; общо 161,38 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. - 19.05.2022 г.; общо 48, 35
лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2019 г. - месец април
2021, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2022 г., до окончателното плащане,
и общо 9,52 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана
сума за периода 01.07.2019 г. - 19.05.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 29481/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
1
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“
ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Й. З. Б. и
З. З. Б., с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Ответниците твърдят, че нито те, нито етажната собственост били давали
съгласие да им се доставя топлинна енергия; че ответниците небили дали
съгласие за топлинно счетоводство от посоченото от ищеца лице и поради
това не могат да бъдат обвързани с констатациите на това лице; че
счетоводството на ответника не било редовно и документално обосновано.
Оспорват и доказателствата за доставените количества и цени на топлинна
енергия.
В съдебното заседание ответниците поддържат оспорванията си от
отговора на исковата молба, като допълнително посочват, че радиаторите в
топлоснабдения имот били изключени, като ответниците не били съгласни до
имота им да се доставя топлинна енергия, както и че договорът за топлинно
счетоводство бил изтекъл, поради което данните за такова не могат да се
ползват. Излагат се доводи, че няма ред за уреждане на посещения за
отчитане на имотите, поради което не може да се начислява прогнозна
консумация. Иска се отхвърляне на иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 15 – 16 от делото в препис и неоспорен от
ответниците Нотариален акт № **********на първия нотариус при Втори
районен съд в София, жилище с адрес: ************ (процесният имот) е
станало по замяна собственост на З. Й.ов Б. и Татяна Христова Б.а.
Съгласно представено на лист 17 от делото Удостоверение за
наследници с изх. № РПД21-ТД26-61/12.01.2021 г. З. Й. Б. е починал на *****
г., а Т. Х. Б. – на ***** г., като същите са оставили като наследници синовете
си Й. З. Б. и З. З. Б. – ответници по делото.
Съгласно Протокол от проведено на 10.09.2002 г. общо събрание на
живущите в сграда с адрес: София, ж.к. *********** (на лист 23 – 26 от
делото), етажните собственици са се съгласили да изберат за дружество,
извършващо дялово разпределение на доставяната до блока от ищеца
2
топлинна енергия третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съгласно представен на лист 21 – 22 от делото договор между етажните
собственици и третото лице – помагач от 19.09.2002 г. последното се е
задължило да извършва услугата „дялово разпределение“ на топлинна
енергия за три години от датата на подписване на договора.
Съгласно представен на лист 146 от делото от третото лице – помагач
протокол, съставен от служители на последното, на 01.06.2020 г. е направено
посещение за отчитане на уредите за измерване на топлинна енергия в
сградата на ответниците, като ответниците не са осигурили достъп до ап. 137
по сведение на Й. П. от ап. 141, а на 06.06.2020 г. е направено второ
посещение, като ответниците не са осигурили отново достъп. Съгласно
представен на лист 144 от делото от третото лице – помагач протокол,
съставен от служители на последното, на 09.05.2021 г. е направено посещение
за отчитане на уредите за измерване на топлинна енергия в сградата на
ответниците, като ответниците не са осигурили достъп до ап. 137 по сведение
на И.н Радев от ап. 138, а на 13.05.2021 г. е направено второ посещение, като
ответниците не са осигурили отново достъп.
На лист 109 е представен протокол от допълнителен отчет от 06.07.2021
г., подписан от ответника Й. Б., по който са отчетени нулеви стойности на
всички топломери и водомери за топла вода.
Съгласно представена на лист 106 от третото лице – помагач
изравнителна сметка за отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г.,
съставена на 11.07.2020 г., задължението за апартамента на ищците възлиза на
552,35 лева без ДДС за отопление на имота и сградна инсталация, от които за
отопление на имота са начислени 5424,775 кВтч енергия, което по единична
цена за периода 102,80 лева, прави задължение от 557,67 лева.
Съгласно представена на лист 107 от делото изравнителна сметка от
27.08.2021 г. на третото лице – помагач за отоплителния сезон от май 2019 г.
до април 2020 г. задължението на ответниците е 143,02 лева без ДДС за
подгряване на сградна инсталация.
Съгласно заключението на приетата на 22.05.2023 г. техническа
експертиза (писмено на лист 91 – 96 от делото) задължението на ответниците
по данни от ищеца за целия процесен период възлиза на 834,45 лева.
Експертизата посочва, че са спазени правилата за отчитане на енергия за
общите части на сградата. Съдът кредитира експертизата в тази част, с оглед
на това, че са отчетени стойности за служебна енергия до април 2020 г., а
след това – нулеви стойности. Съдът кредитира и данните от вещото лице, че
могат да се свалят показания за предходен отоплителен сезон от топломерите,
според устен отговор на въпрос в заседанието от 22.05.2023 г. (на лист 123 от
делото), тъй като съответстват на данни от третото лице – помагач,
представени като електронна кореспонденция от ответниците на лист 134 от
делото. Вещото лице посочва, че последната метрологична проверка на
топломера в абонатната станция на сградата, където се намира процесния
имот, е от септември 2018 г., като е изтекла към септември 2020 г. На
топломера не е правена последваща проверка, а той е бил директно
3
демонтиран и сменен.
Съгласно чл. 33 от общите условия на ищеца, служебно известни на
съда, и представени на лист 40 – 41 от делото задължението за заплащане на
месечните фактури за топлинна енергия е с падеж на 45-ия ден от края на
месеца, за който се отнасят, а изравнителната годишна фактура – на 45-ия ден
от издаването. В чл. 33, ал. 2 от същите общи условия е посочено, че
възражения срещу фактурите могат да се правят в срока за плащането им.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът излага възражения за неправилно изчисляване на размера на
задължението и оспорва всички твърдения на ищеца от правна страна.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията.
Не се спори между страните, че ответниците са собственици на
процесния имот, в който се установява от подписания от ответника Й. Б.
протокол за отчет от 06.07.2021 г., че има инсталирани радиатори. Същите
очевидно не са ползвани през отоплителния сезон от май 2020 г. до април
2021 г.
Това обаче не означава, че собствениците нямат задължения за
заплащане на топлинна енергия, доставена до сградата им. Това следва от
правилата на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ, според които дори собственикът да е
прекратил топлоснабдяването към отоплителни тела в имота си, той
продължава да дължи заплащане на доставената до сградната инсталация
топлинна енергия. Това правило не противоречи на изискванията на правото
на Европейския съюз, както изрично е прието в решението на Съда на
Европейския съюз от 9 септември 2021 г. по съединени дела C‑208/20 и
C‑256/20 „Топлофикация София“, където се приема, че правила на
държавите, които са свързани със заплащане на енергия, доставена до общо
обитавани сгради, са съвместими с целите за енергийна ефективност, в
частност и поради това, че така се насърчават етажните собственици да
инвестират в изолация на общите части и намаляване на отдаваната от цялата
сграда топлина. Следва да се има предвид, че наличието на това правило
следва и от установения в чл. 41 ЗС характер на етажната собственост като
единно място за живеене, в което макар и да има индивидуални обекти, всеки
собственик отговаря за част от общите разходи на сградата, вкл. и за
топлината, която преминава от един апартамент в друг и така повишава
4
цялостната температура на сградата. Поради това настояването на ищците да
не заплащат никакви разходи, тъй като не отопляват апартамента, няма
правно основание. Отчасти това задължение е въведено и в друг обществен
интерес – да се осигуряват обитатели за всички жилища, а не те да стоят
празни, като няма пречка ответниците да отдават например имота си под
наем, като в този случай разходите за отопление ще се поемат от
наемателите. Избирайки да държат апартамента празен, те поемат
негативната последица на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ и дължат стойността на определената по нормативен ред
енергия за подгряване на сградната инсталация.
Поради това следва да се присъдят разходите за сградна инсталация,
които ответниците да заплащат за отоплителния сезон от май 2020 г. до април
2021 г. Същите възлизат според представената изравнителна сметка от
третото лице – помагач на 143,02 лева без ДДС. Очевидно тази сума,
разпределена за цял отоплителен сезон, не е непосилна, не обременява
ищците прекомерно и нормативно установената формула в техния случай не
води до сериозно финансово натоварване – това е така обаче, ако ответниците
добросъвестно спазват задълженията за отчет. За посочения период
задължението на ответниците е изчислено на 143,02 лева без ДДС. Вещото
лице обаче посочва, че след септември 2020 г., когато е започнало
действителното топлоподаване, топломерът в абонатната станция е бил с
изтекла метрологична проверка. Противно на обичайната практика за същия
не е правена последваща метрологична проверка и няма доказателства, че е
измервал точно. Поради това следва да се приеме, че измерванията на
топломера нямат гарантирана съобразно чл. 23, ал. 2 от Закона за
измерванията точност, а такава не може да се установи и към последващ
период. Поради това и с оглед на задължението на ищеца да поддържа в
изправност средствата си за измерване и да ги подлага на редовен контрол по
закона, съдът намира, че следва да наложи на ищеца тежест и да приеме, че
измерванията за периода не са верни, поради което не е доказано какво е
общото потребление в сградата и претенцията за този период следва да се
отхвърли изцяло като недоказана.
За отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. ответниците не са
осигурили достъп до имота си. Те не са поискали, както са направили за
последващия сезон, допълнителен отчет. Поради това, без значение как са
били уведомявани или не от третото лице-помагач, доколкото имат
задължение да предоставят достъп, те попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 4 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването във връзка с т.
6.5. от приложението към същата и се отчита максимален специфичен разход.
Същият е в размер на 543,16 лева за имота, към което се прибавят и
изчислените 119,66 лева за сградна инсталация, или общото задължение е
662,83 лева, което е установено по делото и в този размер следва да се уважи
исковата претенция, като за всеки ответник се признае задължение в размер
на по 331,42 лева. Върху тази сума следва да се присади и законна лихва от
датата на подаване на заявление за образуване на заповедното дело –
02.06.2022 г.
5
Не следва да се вземат предвид възраженията на ответниците, че е
следвало да се вземат показанията от паметта на топломерите за минали
години, тъй като освен отчитане на показанието при посещение на място се
прави и преглед дали е имало демонтаж на топломерите, което няма как да
стане при отчитане на последващи показания. Поради това и настоящият
съдебен състав намира, че ответниците следва да изтърпят тежестта от
неосъществен достъп и дължат поисканите за периода начислени по
нормативен ред суми при корекция.
По отношение на задължението за лихва за забава, то се дължи от
падежа на годишните задължения съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на
ищеца. Поради липса на точни изчисления съдът следва да изчисли лихвата за
забава върху 662,83 лева от поискания от ищеца последващ ден, който е
настъпил след настъпването на забавата на 45-ия ден след изготвяне на
изравнителната сметка от 11.07.2020 г., т.е. от 15.09.2020 г. (дата по исковата
молба) до 19.05.2022 г., по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвения калкулатор на
НАП – единствен такъв на държавна институция, и да определи задължението
за лихва на 112,69 лева, от които всеки ответник дължи по половината, или по
56,34 лева.
С оглед изготвените от третото лице – помагач отчети, които доказват
извършване на услугата, и чл. 36 от общите условия на ищеца, според които
на него се заплащат разходите за дялово разпределение, които възлизат на
4,20 лева на уред съгласно представения договор с етажната собственост.
Същият следва да се смята, че продължава да обвързва страните, въпреки че
писменият договор е изтекъл, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ при липса на
писмен договор се приема, че договор съществува, ако страните го
изпълняват доброволно, което се установява от поискания от ответниците
отчет. Съгласно списъка към протокола от общо събрание (на лист 24) в
топлоснабдения имот има 4 уреда, т.е. задължението е по 16,80 лева годишно.
По делото няма друга цена, поради което искът следва да се уважи за двете
години за сумата от 33,60 лева, или по 16,80 лева за всеки от ответниците,
като се отхвърли до пълния претендиран размер от общо 48,35 лева. Върху
тази сума следва да се присади и законна лихва от датата на подаване на
заявление за образуване на заповедното дело – 02.06.2022 г.
Лихва върху задължението за дялово разпределение преди образуване
на делото не се дължи, тъй като съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД това право на
ищеца възниква при забава, а съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД при безсрочни
задължения, доколкото в общите условия няма падеж на задължението за
цена за дялово разпределение, такава настъпва от покана за плащане, каквато
не е доказана. Затова искът за лихва върху цената за дялово разпределение в
размер на 9,52 лева следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (50,83 %), а ответниците –
пропорционално на отхвърлената част (49,17 %), съгласно чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК.
6
Ищецът е доказал разноски в заповедното производство за 31,84 лева и
му се определят 50 лева за юрисконсулт, от сбора на които пропорционално
следва да получи 41,60 лева, или по 20,80 лева от всеки ответник. В исковото
производство са доказани разноски за 31,84 лева такса; 600 лева депозити за
експертизи и съдът определя 150 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 781,84 лева, от които пропорционално ответниците дължат 397,40 лева,
или по 198,70 лева всеки.
Ответниците не доказват разноски и не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Й. З. Б., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Хаджи Димитър“,
бл. 90, вх. Д, ап. 137, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от
331,42 лева (триста тридесет и един лева и 42 ст.) – цена за доставена за
периода месец май 2019 г. – месец август 2020 г. до топлоснабден имот с
адрес С., ж.к. „Х. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното плащане; 56,34 лева
(петдесет и шест лева и 34 ст.) – лихва за забава за плащане на посочената по-
горе сума за периода 15.09.2020 г. – 19.05.2022 г., и 16,80 лева (шестнадесет
лева и 80 ст.) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“
за гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2019 г. – месец
април 2021, ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над
присъдените 331,42 лева до пълната претендирана сума от 686,30 лева
(шестстотин осемдесет и шест лева и 30 ст.) и за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2021 г. – цена за топлинна енергия; разликата над присъдените 56,34
лева до пълната претендирана сума от 80,69 лева (осемдесет лева и 69 ст.)
– законна лихва върху цена за топлинна енергия; разликата над
присъдените 16,80 лева до пълната претендирана сума от 24,17 лева
(двадесет и четири лева и 17 ст.) – цена за дялово разпределение, и 4,76 лева
(четири лева и 76 ст.) – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение № 17233/22.06.2022 г., издадена по частно гражданско дело №
29481/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че З. З. Б., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Левски“ В, бл. 16,
вх. В, ап. 60, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 331,42 лева
7
(триста тридесет и един лева и 42 ст.) – цена за доставена за периода месец
май 2019 г. – месец август 2020 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Х.
Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** топлинна енергия, ведно със законната лихва от
02.06.2022 г. до окончателното плащане; 56,34 лева (петдесет и шест лева и
34 ст.) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2020 г. – 19.05.2022 г., и 16,80 лева (шестнадесет лева и 80 ст.) – цена за
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода месец май 2019 г. – месец април 2021, ведно
със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдените 331,42 лева
до пълната претендирана сума от 686,30 лева (шестстотин осемдесет и
шест лева и 30 ст.) и за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021 г. – цена за
топлинна енергия; разликата над присъдените 56,34 лева до пълната
претендирана сума от 80,69 лева (осемдесет лева и 69 ст.) – законна лихва
върху цена за топлинна енергия; разликата над присъдените 16,80 лева до
пълната претендирана сума от 24,17 лева (двадесет и четири лева и 17 ст.)
– цена за дялово разпределение, и 4,76 лева (четири лева и 76 ст.) – законна
лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2019
г. – 19.05.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение № 17233/22.06.2022 г.,
издадена по частно гражданско дело № 29481/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК Й. З. Б., с ЕГН: **********,
и адрес: София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 90, вх. Д, ап. 137, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 20,80 лева – разноски в заповедното
производство, и 198,70 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК З. З. Б., с ЕГН: **********,
и адрес: София, ж.к. „Левски“ В, бл. 16, вх. В, ап. 60, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 20,80 лева – разноски в заповедното
производство, и 198,70 лева – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8