№ 81
гр. Враца, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.М.Г., в качеството й на
пълномощник на М. В. П., против Определение № 950/29.11.2021 г. по гр.д.№
4121/2021 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
В жалбата се изразява несъгласие с основния мотив на
първоинстанционния съд за прекратяване на производството, свързан с
приложимостта на ППВС № 3/1973 г. Посочва се, че макар и правната теория
да приравнява загубването на правото на приемане на наследство по реда на
чл.51 ЗН с отказа от наследство, всъщност се касае до различни по своя
характер производства. Навеждат се доводи, че производствата по чл.49 и
чл.52 ЗН имат ясно изразен охранителен характер, тъй като се развиват въз
основа на едностранно заявление на молителя, след разглеждането на което в
закрито заседание съдът се произнася с акт, който не подлежи на обжалване и
въз основа на който се извършва вписване в особената книга на съда на отказа
или приемането на наследството. Жалбоподателят счита, че разпоредбата на
чл.51 ЗН съдържа специфики, които отличават това производство от
посочените такива, а именно – образува се по искане на всеки заинтересован
и се призовава лицето, което има право да наследява, като му се определя
срок, в който да заяви дали приема наследството или се отказва от него. В
жалбата се развиват теоретични съждения по въпроса какво включва
понятието „всеки заинтересован” по смисъла на чл.51 ЗН и се прави
обобщение, че следва да бъде извършено стеснително тълкуване, според
което в това понятие се включват само лица, които са наследници по закон
или завещание, т.е. които имат право върху наследството. Жалбоподателят
1
посочва, че в случая производството по чл.51 ЗН е образувано по молба на
кредитор на наследодателката на ищеца, който би могъл да се ползва
единствено от втората хипотеза на ал.1 на посочената разпоредба,
предвиждаща, че когато има заведено дело срещу наследника, срокът за
приемане или отказ от наследство се определя от съда, който разглежда
делото. В подкрепа на това становище навежда доводи, че кредиторът
разполага с възможности да реализира правата си, но само ако вече е заявил
вземанията си по съдебен ред, за да може в съдебното производство да се
установят задълженията на наследодателя и действителното положение на
наследника. Аргументи черпи и от разпоредбата на чл.56 ЗН, като счита, че
след като с определение по гр.д.№ 1226/2021 г. е прието, че М.П. е загубил
правото да приеме наследството, то последващото действие на кредитора е да
иска унищожаване на отказа в своя полза, в което няма правен смисъл. В
жалбата се сочи, че проведеното производство по чл.51 ЗН няма сила на
пресъдено нещо по отношение на ищеца в настоящето производство, тъй като
той не е бил конституиран като лице, което има право да наследява, по реда
на чл.51, ал.1, пр.1 ЗН, нито пък е постановен акт по чл.51, ал.1, пр.2 ЗН.
Жалбоподателят изтъква, че с постановеното определение, с което се
отрича правото му на наследяване, се създава бъдеща правна несигурност и
непредвидимост. Навежда доводи, че при постановките на ППВС № 7/73 г.
наследникът, който е загубил правото да приеме наследството, трябва да
очаква другите наследници да заведат съдебно производство за делба, но
това може и да не се случи. Изтъква, че в случая той е единствен пряк
наследник на починалата наследодателка и няма други наследници от същия
ред, поради което няма друг ред за защита, освен предявения иск срещу
кредитора, по чието искане е проведено производството по чл.51 ЗН. Освен
това твърди, че след смъртта на наследодателката си е извършил множество
действия, с които е приел наследството мълчаливо в хипотезата на чл.49, ал.2
ЗН.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното определение и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал., т.1 и т.2 вр. чл.130
ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на М. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, чрез пълномощника му адв.М.Г., с която се иска
да бъде признато за установено по отношение на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, че ищецът не е
загубил правото си за приемане наследството на М. Г. Т., б.ж. на гр.Враца,
поч. на 26.08.2018 г., както и да бъде отменено определение по гр.д.№
1226/2012 г. по описа на ВРС и да бъде заличено вписването, извършено в
2
особената книга на съда въз основа на този съдебен акт.
В исковата молба се твърди, че с посочения съдебен акт е разпоредено
да бъде вписано в особената книга на съда, че съгласно чл.51, ал.2 вр. ал.3 ЗН
ищецът М. В. П. е загубил правото си да приеме наследството от своята
наследодателка М. Г. Т., б.ж. на гр.Враца, поч. на 26.08.2018 г. Посочва се, че
това определение е постановено по молба на „Профи Кредит България”
ЕООД, в която се твърди, че по силата на сключен договор за потребителски
кредит дружеството е отпуснало кредит на М. Г. Т. със срок на погасяване 36
месеца, като след смъртта й кредитът не е обслужван и е останало непогасено
парично вземане в размер на 3 821,51 лв. В молбата е било поискано да бъдат
издирени наследниците на починалото лице и да бъде инициирано
производство по чл.51 ЗН. Сочи се също, че съдът е приел за разглеждане
молбата и след като е установил, че наследник по закон на починалата
кредитополучателка е М. В. П. е насрочил открито съдебно заседание, като е
изпратил съобщение до наследника с указания да заяви до насроченото
заседание дали приема или не наследството на М. Г. Т. и е указал, че ако не
отговори в определения срок ще загуби правото да приеме наследството.
Признава се обстоятелството, че М. В. П. не се е явил в съдебно заседание,
нито е посочил изрично дали приема или не наследството на М. Т., поради
което съдът е постановил посочения съдебен акт.
В исковата молба се твърди, че макар и да не е изпълнил указанията на
съда, М.П. вече е бил приел мълчаливо наследството на своята майка.
Посочва се, че е организирал погребението й, след което е започнал да
установява правното и фактическо положение на наследството, при което е
установил, че има непогасени задължения към доставчици, че има получени
суми по банковата й сметка, които трябва да бъдат възстановени, както и че
има съобщения от съдебен изпълнител и от кредитна институция. Ищецът
твърди, че е бил запознат с отпуснатия кредит от ответника „Профи Кредит
България” ЕООД, във връзка с който се е свързал със служители на
дружеството и е заявил, че желае да извършва разсрочено плащане на дълга.
Заявява, че е била постигната договореност плащането да бъде прието от
кредитора и същият да не предприема други действия. След като е получил
съдебните книжа, отново се е свързал с представител на дружеството и
получил уверение, че срещу него няма образувани дела за събиране на суми
по договора, поради което е преценил, че заведеното съдебно производство не
е от съществено значение. Посочва, че едва когато е получил посоченото
съдебно определение е установил какви са последиците от бездействието за
правната му сфера.
В исковата молба се развиват правни съображения, че за ищеца не е
налице друг съдебен ред, по който да установи, че не е загубил правото да
приеме наследството, тъй като от една страна е единствен законен наследник
и няма кредитори, които по реда на чл.56 ЗН да предявят отменителни искове,
а от друга страна всички претенции към наследодателката му, вкл. и тези на
ответника „Профи Кредит България” ЕООД, са удовлетворени. Посочва се, че
3
правното му състояние на загубил право да приеме наследството обаче го
поставя в правна несигурност, което поражда правен интерес от
предявяването на настоящата искова претенция.
С обжалваното Определение № 950/29.11.3032 г. по гр.д.№ 4121/21 г.
по описа на ВРС, съдът е прекратил производството по делото поради
недопустимост на предявения иск. Изложени са мотиви, че за да е допустим
един установителен иск следва да е налице правен интерес от предявяването
му, а в случая липсва такъв интерес, тъй като самият ищец твърди, че
отношенията му с ответника са уредени и е погасил задълженията на
наследодателката си. Не посочва други взаимоотношения, с които да
аргументира правния си интерес и които да обуславят конституирането на
„Профи Кредит България” ЕООД като надлежна страна в процеса. Изложени
са съображения, че предявяването на такъв установителен иск е недопустимо
с оглед сигурността в правния мир доколкото вписването на загубване на
право на наследяване на едно лице се приравнява на отказ от наследство и
има същите правни последици. Извършва се позоваване на ППВС № 3/1979
г., т.3, б.”д”, според което отказалият се от наследство, който поддържа, че
отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и
всеки друг иск – вещен или облигационен, основан на наследяването, в който
да се позове на нищожността, и няма правен интерес да иска самостоятелно
установяване на приемането на наследството или на нищожността на отказа, а
може да предяви самостоятелно такъв иск само когато не разполага с никакъв
друг иск. От тези тълкувателни разрешения, районният съд прави извод, че
единственият път за защита на ищеца е да иска нищожност /унищожаемост/
на вписването на загубване на правото му да приеме наследството на майка си
и то при доказан правен интерес и наличието на законовите предпоставки за
това при приложение общите правила, важащи за едностранните
волеизявления по чл.44 и чл.26 и сл. ЗЗД. Изложени са и мотиви, че до ищеца
са били изпратени надлежни книжа от съда, които той не е взел под
внимание, а е осъществявал контакт с представител на дружеството, поради
което е налице самозаблуждение, което не е основание за атакуване на
вписването поради грешка. Най-сетне се сочи, че самото искане за отмяна на
определението за вписване е недопустимо, тъй като определения на съд, които
не са по движение на делото, могат да се отменят само по жалба от горната
инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното
определение на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на
процесуалните правила.
След като е изложил принципно правилни съображения, че наличието
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск, районният съд неправилно е приел, че в конкретния
случай ищецът М. В. П. не е обосновал наличието на такъв интерес от
търсената защита.
За да съществува интерес от предявяване на установителен иск е
4
достатъчно да бъде смутено нормалното упражняване на правата на ищеца. В
случая М. В. П. търси защита на правото си на наследяване, което твърди, че е
нарушено с издаването на Определение от 26.05.2021 г. по гр.д.№ 1226/2021 г.
по описа на ВРС. Този съдебен акт е издаден в самостоятелно проведено
производство по чл.51 ЗН, инициирано по молба на кредитор на починалата
наследодателка. В съдебната практика /напр. Определение № 315 от
23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 184
от 2.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017 г., II г. о., ГК; Определение №
60167 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2021 г., I г. о., ГК и др./
непротиворечиво се приема, че по своята правна същност това производство е
охранително, тъй като е едностранно, безспорно и не дава защита на
накърнено гражданско право, а оказва съдействие на молителя при
упражняване на граждански права. Молбата може да бъде подадена от всяко
заинтересовано лице, т.е. всяко лице, което има правен интерес да бъдат
определени лицата, имащи права върху имуществото, останало след смъртта
на наследодателя. Такъв интерес имат не само наследниците по закон и
завещание /Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3092/2015 г., I г. о., ГК/, но и кредиторите на наследството / Определение №
210 от 15.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3625/2020 г., II г. о., ГК и др./.
Издадените в това производство актове не формират сила на пресъдено нещо,
вкл. и по въпросите налице ли е право на наследяване, съответно придобити
ли са права на основание наследствено правоприемство.
Предназначението на охранителните актове е да породят изгодни за
молителя правни последици, без с тях да се посяга върху чужда правна сфера.
В случай, че с издадения охранителен акт се засягат правата на трети лица,
ГПК предвижда възможност същите да предявят иск за разрешаване на
материалноправния спор срещу лицата, които се ползват от акта. Трети лица
на охранителното производство са всички лица, различни от молителя.
Следователно срещу издадения по реда на чл.51 ЗН охранителен акт и
извършеното на основание чл.51, ал.3 ГПК вписване всяко трето лице със
засегнати права би могло да се защити по исков ред, в т.ч. и призованото към
наследяване лице може да предяви иск срещу ползващото се от акта
заинтересовано лице.
Както бе посочено, в конкретния случай съдът е сезиран с предявен
иск от призовано към наследяване лице - М. В. П. за признаване за
установено по отношение на кредитор на наследството - „Профи Кредит
България” ЕООД, че ищецът не е загубил правото си за приемане
наследството на своята наследодателка М. Г. Т., б.ж. на гр.Враца, поч. на
26.08.2018 г. Правният интерес от търсената защита е обоснован със
засегнатото от издаване на охранителен акт, постановен в инициирано от
кредитора производство по чл.51 ЗН, право на наследяване на ищеца. Така
изложените твърдения за смутено от действията на ответника упражняване на
субективно материално право на ищеца са достатъчни, за да се приеме, че е
налице тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
5
предявения иск. Изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е
изплатил кредита на наследодателката си, не водят до извод, че между
страните липсва правоотношение, което да обоснове пасивна легитимация на
ответника, каквито съображения са изложени от първоинстанционния съд.
Тъкмо напротив, от една страна тези твърдения са пряко свързани с преценка
за наличието на предприети от ищеца конклудентни действия по приемане на
наследството, извършени преди постановяване на охранителния акт, а от
друга страна косвено имат значение и за наличието на основание за
извършените от ищеца плащания в случай на евентуална неоснователност на
исковата претенция. По отношение на пасивната легитимация следва да бъде
отбелязано и това, че в случая ищецът твърди, че е единствен законен
наследник на М. Г. Т., поради което за него не е налице възможност да търси
защита на наследствените си права с иск за делба, вещен или облигационен
иск срещу други наследници от същия ред.
Най-сетне следва да бъде отбелязано, че въззивният съд не споделя и
изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, че искането за отмяна на
определението за вписване е недопустимо, тъй като районният съд не може да
отменя определения на същия по степен съд, а това може да бъде извършено
само от горната инстанция. Както бе посочено, производството по чл.51 ЗН
има охранителен характер, поради което при разрешаване на спор за
материално право, засегнато с постановен акт в рамките на това
производство, правна последица от уважаването на предявения иск е
отмяната или изменението на издадения охранителен акт /чл.537, ал.2 ГПК/,
дори и без да е направено изрично искане в тази насока.
В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на
процесуалните правила, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 950/29.11.2021 г. по гр.д.№ 4121/2021 г. по
описа на Районен съд-Враца, с което е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7