РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Бургас, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Бояна Люб. Кузманова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100600097 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на подсъдимия С. И. Б., ЕГН
**********, против Присъда № 204 от 11.12.2024 г., постановена по НОХД №
3797/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас (БРС, РС-Бургас).
С атакуваната присъда подсъдимият С. Б. е признат за виновен за това,
че на 01.06.2024 г. в гр. Бургас, от апартамент на ул. „***“ № **, в условията
на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство – ключ, отнел
чужди движима вещ – 1 бр. мъжки парфюм марка „Давидоф“ - 100 мл, почти
пълен, на стойност 150,00 (сто и петдесет) лева; 1 бр. мобилен телефон марка
„Моторола“, модел „J30“, на стойност 50,00 (петдесет) лева; 1 бр. мобилен
телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“, на стойност 550,00 (петстотин и
петдесет) лева; 1 бр. калъф за мобилен телефон марка „Моторола“, модел
„edge neo“, на стойност 20,00 (двадесет) лева; 1 бр. ръчен часовник –
електронен, черен на цвят, „TANK M1 PRO 5 ATM”, на стойност 40,00
(четиридесет) лева; чифт маратонки марка „BULDOZER” на стойност 30,00
1
(тридесет) лева; 1 бр. мъжко яке марка „Найк“ – шушлеково, с голям джоб
отпред и емблема, поставена върху джоба, на стойност 80,00 (осемдесет) лева;
1 бр. бутилка с карибски ром марка „Captain Morgan” – 700 мл, на стойност
12,00 (дванадесет) лева; 1 бр. бутилка уиски марка „Hankey Bannister” – 700
мл, на стойност 22,00 (двадесет и два) лева; 1 бр. раница марка „BBS” на
стойност 20,00 (двадесет) лева; 1 бр. зарядно за мобилен телефон, състоящо се
от кабел и адаптер за мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“,
на стойност 30,00 (тридесет) лева; 1 бр. кутийка за безжични слушалки,
съдържаща една слушалка на стойност 10,00 (десет) лева; чифт слушалки за
компютър с кабел марка „Genesis” на стойност 30,00 (тридесет) лева; 1 бр.
долница на анцуг марка „NIKE” на стойност 15,00 (петнадесет) лева; 1 бр.
метална халка с два секретни ключа на нея марка „JMA“ на обща стойност
8,00 (осем) лева и 1 бр. висулка „лунен камък“ - бял на цвят, елипсовиден, на
стойност 5,00 (пет) лева, или всички вещи са на обща стойност 1072,00
(хиляда седемдесет и два) лева, от владението на К. Д. Ц. от гр. **** и К. А. С.
от гр. ****, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 НК, е осъден на две години лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим на
основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
С атакуваната присъда подсъдимият Б. е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР-Бургас сумата от 327,24 лева (триста двадесет и седем лева и
двадесет и четири стотинки) за направените в досъдебното производство
разноски. Районният съд се е произнесъл и по отношение на веществените
доказателства по делото, като е постановил приложените по делото 1 брой
метална халка с три ключа да се съхраняват заедно с делото.
Първоинстанционната присъда е обжалвана само в частта й относно
размерът на наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода,
което жалбоподателят намира за явно несправедливо, защото то, според него,
не съответствало на тежестта на престъплението, което е извършил.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него в
мотивите на обжалваната присъда първостепенният съд е изложил подробни
съображения защо размерът на наказанието е точно в размер на две години
2
лишаване от свобода. Прокурорът счита, че са спазени всички изисквания на
закона по индивидуализация на наказанието, като намира за правилно съдът
да отчете при индивидуализацията на наказанието и тежкото съдебно минало
на подсъдимия Б., който е осъждан общо 40 пъти. Изразява становище, че
определеното наказание е справедливо, тъй като е правилно
индивидуализирано, а и съдът правилно е приложил и институтът на
съкратеното съдебно следствие, намалявайки наказанието с една трета. Ето
защо, като намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна,
прокурорът моли въззивния съд да я потвърди изцяло.
В съдебно заседание подсъдимият Б. поддържа въззивната си жалба.
Моли за намаляване размера на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, като се аргументира с доброто си процесуално поведение и със
съдействието, което бил оказал на разследващите в хода на досъдебното
производство. Акцентира и на обстоятелството, че наскоро е починал баща му.
Изразява съжаление за извършеното престъпление и моли за по-леко
наказание.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия изразява
становище за основателност на въззивната жалба, като моли съда, при
определяне на справедливото наказание, да съобрази и социалната среда, в
която подсъдимият е отрасъл и която е дала отражение на начина му на живот.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се
страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се
явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения
срок от подсъдим, който има безспорно защитим правен интерес, но и
процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII
3
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в
съдебно заседание за желанието на подсъдимия С. Б. съдебното производство
да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен
съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на
подсъдимия неговите права и го е уведомил, че доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство, както и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при
постановяване на присъдата. Пред съда, Б. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е
произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4
НПК, в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е приел за
установени фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
е позовал на направените от подсъдимата самопризнания, както и на
доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
От фактическа страна районният съд е приел за установено следното:
Подсъдимият С. И. Б. е роден на **** г. в гр.***, *** гражданин е, живее
в ****, ***,****, ***образование и в момента се намира в Затвора в гр. ***.
Видно от справка за съдимост подсъдимият Б. е многократно осъждан,
като към момента на инкриминираното деяние спрямо него са били
постановени следните присъди:
- с влязла в сила на 26.08.2019 г. присъда от 31.05.2018 г. по НОХД №
142/2018 г. по описа на РС - Бургас на подсъдимия Б. е било наложено
наказание от 6 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“
режим, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б „а“ и б. „б“ НК. Наказанието изтърпяно за периода от 14.10.2017 г. до
10.06.2023 г.;
- с влязла в сила на 08.11.2023 г. присъда от 08.11.2023 г. по НОХД №
4492/2023 г. по описа на РС - Бургас на Б. е било наложено наказание от 10
месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Наказанието
изтърпяно за периода от 01.08.2023 г. до 29.04.2024 г.
В нощта на 31.05.2024 г. срещу 01.06.2024 г. подсъдимият С. Б. се
4
намирал в центъра на гр. Бургас, като след полунощ на 01.06.2024 г. стигнал
до сграда, намираща се на ул. „***“ № ** в гр. Бургас. Забелязал, че входната
врата на кооперацията е отворена и влязъл вътре. Качил се на първия етаж
като там видял ключове, забравени на ключалката на входната врата на
апартамент, обитаван от свидетелката К. Ц. и нейното семейство. Ключовете
били оставени по-рано вечерта от сина на св. Ц. – св. К. С., който в същия ден
към 20:00 ч. излязъл от жилището и ги забравил на вратата на апартамента,
след като я заключил.
Б. решил да се възползва от предоставената му възможност и като се
уверил, че никой няма да му попречи, влязъл в апартамента. По това време
семейството на св. Ц. отсъствало.
От жилището на пострадалата подсъдимият Б. отнел следните вещи: 1
бр. мъжки парфюм марка „Давидоф“ – 100 мл., почти пълен; 1 бр. мобилен
телефон марка „Моторола“ модел „J30“; 1 бр. мобилен телефон марка
„Моторола“, модел „edge neo“; 1 бр. калъф за мобилен телефон марка
„Моторола“, модел „edge neo“; 1 бр. ръчен часовник-електронен, черен на
цвят „TANK M1 PRO 5 ATM”; чифт маратонки марка „BULDOZER”; 1 бр.
мъжко яке марка „Найк“ - шушлеково, с голям джоб отпред и емблема
поставена върху джоба; 1 бр. бутилка с карибски ром марка „Captain Morgan”-
700 мл; 1 бр. бутилка уиски марка „Hankey Bannister” 700 мл; 1 бр. раница
марка „BBS”; 1 бр. зарядно за мобилен телефон, състоящо се от кабел и
адаптер за мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“; 1 бр.
кутийка за безжични слушалки, съдържаща една слушалка; чифт слушалки за
компютър с кабел марка „Genesis”; 1 бр. долница на анцуг марка „NIKE”; 1 бр.
метална халка с два секретни ключа на нея марка „JMA“ и 1 бр. висулка
„лунен камък“ – бял на цвят, елипсовиден, след което напуснал апартамента.
На 01.06.2024 г. през деня, близък на семейството на св. Ц. – св. Р. Н.,
бил помолен от тях да провери за състоянието на дома им и евентуално да го
заключи. Св. Н. отишъл до жилището им и го намерил в разхвърляно
състояние. По-късно свидетелката Ц. и близките й се прибрали и се обадили в
полицията. На местопроизшествието бил извършен оглед.
След подадения сигнал в полицията за извършената кражба и незабавно
извършените оперативно-издирвателни мероприятия подсъдимият Б. бил
установен и задържан. При извършено на 04.06.2024 г. претърсване и
5
изземване в дома му, намиращ се в гр. ***, ул. „****“ № ***, били открити и
иззети 1 брой мобилен телефон „Моторола“, 1 брой ръчен часовник
електронен, 1 брой бутилка с жълтеникава течност с надпис на етикета
„Каптан Морган“, 1 брой бутилка с жълтеникава течност с надпис на етикета
„Hankey Bannister“ 700 мл, 1 брой зарядно за телефон, 1 брой адаптер с кабел,
1 брой черна кутийка за безжични слушалки, съдържаща една слушалка, 1
брой шушлекова горница, черна на цвят, с надпис „Найк“, чифт големи
слушалки черни на цвят, 1 брой черна раница с червено и чифт черни
маратонки „Булдозер“ номер 46. Вещите били приобщени като веществени
доказателства по делото, бил им извършен съответен оглед, като по-късно
били върнати на пострадалата срещу разписка.
Видно от приложеното по делото писмено заключение по назначената в
хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на
отнетите от подсъдимия вещи възлиза общо на 1072 лева.
Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от
страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите
по делото.
С оглед изявлението на подсъдимия Б., направено в съдебното
заседание, следва да се приеме, че направеното от него самопризнание по реда
на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в предмета
на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Същевременно, това
самопризнание, направено доброволно и в присъствието на защитник, не е
единствения доказателствен източник в подкрепа на обвинителната теза.
Признанията на подсъдимия намират своето потвърждение в показанията на
разпитаните в хода на разследването свидетели К. Ц. (л. л. 30-32, л. 34 и л. 108
от ДП), К. С. (л. 33 от ДП), А. Т. (л. 35 от ДП) и Р. Н. (л. 109 от ДП); в
обясненията на подсъдимия, дадени от него като обвиняем (л. л. 18-19 от ДП);
в приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум (л. л. 38-43 от ДП); за претърсване и изземване ведно с фотоалбум
(л. л. 45-55 от ДП), за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум
(л. л. 110-124 от ДП); в приложените по делото писмени доказателства –
протоколи за доброволно предаване (л. л. 56-57 от ДП), приемателно-
предавателни протоколи и разписка (л. л. 58-60 от ДП), справка за съдимост
6
(л. л. 22-28 от съд. дело), както и от останалите писмени доказателства,
събрани при спазване на установения в НПК ред и явяващи се относими към
предмета на делото. Правилно районният съд е приел, че всички посочени
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства
кореспондират помежду си, и в пълна степен съвпадат с признанията на
подсъдимия.
Не търпи критика решението на районния съд, при установяване на
относимата към делото фактическа обстановка, да се довери на писмените
заключения по назначените в досъдебното производство съдебно-техническа
съдебна оценителна и допълнителна оценителна експертизи, тъй като те са
подробни, ясни и добре обосновани, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на вещите лица.
Доколкото приетата за установена по реда на 373, ал.3 от НПК и
относима към предмета на делото фактическа обстановка намира своята
доказателствена обезпеченост в самопризнанието на подсъдимия Б. и в
подкрепящите го допустими, достоверни и относими доказателствени
източници, законосъобразен и правилен се явява правният извод на районния
съд, че деянието, извършено от подсъдимия С. Б., осъществява от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т. 4,
вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК.
Съставът на Районен съд – Бургас, разглеждащ наказателното дело, е
извършил кратък, но достатъчен за преценка на действителната му воля,
правен анализ относно наличието на изискуемите съставомерни признаци от
обективната и субективната страна на състава по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195,
ал.1, т.4 от НК, вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, който настоящият въззивен
съдебен състав изцяло споделя.
Вещите, предмет на престъплението, се установяват по безспорен начин
от свидетелските показания, обясненията на подсъдимия Б. и приложените по
делото писмени доказателства. Същите доказателствени източници сочат, че
инкриминираните вещи са собственост на св. Ц. и семейството й, но не и на
подсъдимия. Пазарната стойност на вещите, предмет на престъплението, се
установява несъмнено от заключенията на вещото лице по назначените в хода
на разследването съдебна оценителна и допълнителна оценителна експертизи.
Тези заключения не се оспорват от страните, а и съдът няма основание да не
7
им се довери.
Престъплението е извършено от подсъдимия Б. като това се установява
по безспорен начин не само от неговите самопризнания, но и от приложените
по делото фотоалбум и протокол за претърсване и изземване. От тях е видно,
че по-голяма част от вещите, предмет на престъплението, са били открити в
дома на подсъдимия, което обстоятелство пряко свързва Б. с престъпното
посегателство. Конкретното изпълнително деяние, а именно физическото
отнемане на вещите, предмет на престъплението, е довършено от подсъдимия
с изнасянето им извън дома на пострадалата Ц., за което, видно от нейните
показания, тя не е давала съгласие.
От обективна страна, доказан е и квалифициращия елемент по т. 4 на чл.
195, ал.1 от НК – за отнемането на инкриминираните вещи е било използвано
техническо средство – ключове. Чрез тях подсъдимият Б. си е осигурил достъп
до жилището на пострадалата, като ги е използвал за отключване на входната
врата на апартамента.
Инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия Б., следва да се
квалифицира и като престъпление, извършено при опасен рецидив при
кумулативното наличие на предпоставките и по двете букви на чл. 29, ал.1 – б.
„А“ и б. „Б“ от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост, вкл.
и от посочените по-горе конкретни негови осъждания, преди извършване на
настоящото престъпление Б. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода за срок не по-малък от една година, чието изпълнение
не е било отложено по реда на чл. 66 НК, а също така е бил и осъждан повече
от два пъти на лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления от
общ характер, и изпълнението им не е било отложено по чл. 66 НК.
Престъплението е реализирано при пряк умисъл. Б. е пълнолетно
вменяемо лице и установените по делото негови действия по несъмнен начин
обосновават извод, че същият е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е и е искал настъпването на следващите се от тях
общественоопасни последици, като е имал специфичното за този вид
престъпления користно намерение – да свои вещите, т.е., да си служи с тях
като техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в
свой или чужд интерес.
Установената от районния съд фактическа обстановка по делото и
8
направената от него правна квалификация на инкриминираното деяние като
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4 от НК, вр. чл. 29, ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ НК не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник. Б. е
недоволен от размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“,
който преценява като несправедливо завишен. Въззивният съд, в настоящият
си съдебен състав, намира това оплакване за неоснователно.
Видно от мотивите на обжалваната присъда, първостепенният съд е
индивидуализирал наказанието на Б. прилагайки разпоредбата на чл. 54 от
НК. За смекчаващи обстоятелства решаващият съд е приел направеното от
подсъдимия самопризнание на досъдебно производство и оказаното от него
съдействие на разследващите органи при извършване на разследването, а
също и затрудненото му материално състояние. Районният съд правилно е
отказал да приеме самопризнанието на Б., направено при условията на чл. 371,
т.2 и сл. от НПК, за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
същото се явява необходимо и задължително условие за прилагане на
благоприятната за подсъдимия редукция на определеното наказание по реда
на чл. 58а, ал.1 от НК. Посочените от първостепенния съд смекчаващи
отговорността обстоятелства очевидно не са нито многобройни, нито
изключителни, нито несъобразяването с тях би довело до определяне на
наказание, което и в най-лекия си предвиден от закона размер, би се оказало
несъразмерно тежко. При новото разглеждане на делото не бяха установени
нови обстоятелства, които да променят този извод. Твърдяната от подсъдимия
настъпила смърт на негов родител безспорно е трагично и разтърсващо
събитие в живота на Б., но тя не е достатъчна, наред с посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства, да аргументира налагането на по-леко по размер
наказание. Справедливо е това наказание, което, определено в предвидените
от закона рамки, по своя вид, размер и тежест, съответства на тежестта на
престъплението и неговата и на извършителят му обществена опасност. В
конкретният случай на изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства се противопоставят сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление, предвид мотивите за извършването
му и сравнително високата стойност на инкриминираните вещи, както и
високата степен на обществена опасност на подсъдимия, изводима от трайно
утвърдените престъпни навици на Б.. Няма спор за това, че криминогенна
среда, както и липсата на образование са фактори, допринесли за по-лесното
9
формиране у подсъдимия на светоглед, според който набавянето на средства
за препитание и други нужди чрез престъпления е естествен и нормален
процес, но данните за многобройните му осъждания показват, че наложените
му наказания „лишаване от свобода“, дори търпени ефективно, не са
допринесли за постигане на търсения с тях възпиращ и превъзпитателен
ефект. Ето защо и предвид липсата на изградени силни морално-волеви
задръжки у подсъдимия, за което свидетелства и сегашното му престъпление,
следва да се приеме, че Б. е вече с трайно утвърдени навици, т.е. за него
извършването на конкретни престъпления се е превърнало в осъзнат и търсен
начин на живот. Затова е и неоправдано да се занижава наказателната
репресия спрямо подсъдимия Б..
За осъщественото престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4
от НК, вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ с конкретен минимум от три години и
конкретен максимум от петнадесет години лишаване от свобода. От мотивите
на обжалваната присъда е видно, че районният съд е определил на Б.
наказание от три години лишаване от свобода, което, предвид направеното по-
горе уточнение, се явява законово определения минимален размер на
наказанието, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление.
Определеното от районния съд наказание от три години лишаване от свобода е
в синхрон и с установения от съда превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което следва да се приеме, че е съобразено с
разпоредбата на чл. 54 от НК и е справедливо.
Районният съд е спазил разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК като е
редуцирал с една трета определеното на Б. наказание. Доколкото подсъдимият
е бил осъждан към момента на извършване на настоящото престъпление, а и с
оглед данните за личността му и високата степен на обществената му
опасност, правилно и законосъобразно съдът е приел, че липсват основания за
прилагане на чл. 66 от НК. Законосъобразно и правилно е решението на съда
да определи първоначален строг режим за изтърпяване на определеното и
редуцирано наказание от две години лишаване от свобода, тъй като са налице
предпоставките по чл. 57, ал.1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия Б. престъпно деяние, правилно се явява
10
решението на първостепенния съд да му възложи да заплати направените по
делото разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189
ал.3 от НПК. Не търпи корекция и разпореждането на районния съд с
веществените доказателства, доколкото то е съобразено с данните по делото.
По реда на служебната проверка и предвид правомощията си,
въззивният съдебен състав прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимата, както и на процесуалните права на
страните в производството въобще.
Предвид изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от
НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда 204 от 11.12.2024 г. на Районен съд –
Бургас, постановена по НОХД № 3797/2024 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11