Решение по адм. дело №379/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила жалба от „Д.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***, чрез *В.Ч., с адрес *** против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г. на Изп. Директор на ДФ „Земеделие“ гр.София.

Оспорва се частта от УП с отказано плащане на сумата от 69 577,77 лева за подпомагане по схема ***.

В жалбата подробно и мотивирано се релевират доводи, че така оспорения административен акт липсват достатъчно пълни и ясни мотиви за направените намаления/отказаното плащане по интервенция *** При издаването на Уведомително писмо на ДФЗ с изх. № 02-060- 2600/1649 от 02.06.2025г., изпълнителният директор на ДФЗ е допуснал съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което било самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, предвид и цитираната в тази насока съдебна практика на ВАС, V отд. Сочи се още, че наличните, но недостатъчни мотиви са изложени в табличен вид, с пояснения към съответната таблица, откъдето би могло да се извлече вероятната причина за отказ за подпомагане по *** а именно че жалбоподателя е използвал ***., видно от приложение на таблица 19.1, касаещо интервенциите по ** /Приложение 19/. Тези изводи административния орган е направил от представената фактура №**********/21.03.2023г., с която е закупил процесния препарат ** от 5л., количество 20 броя, на стойност 640,00 лева без ДДС заедно с друг растителен препарат Аминазол – 1000 л., количество 1000 бр. на стойност 19 300 лева без ДДС. Според жалбоподателя, първичиният счетоводен документ, който е представен е за закупеният продукт за растителна защита Аминазол, който е включен в дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2022/2023 година, докато препарата **, въпреки че е закупен през 2023г. е използван от него през стопанската 2023/2024г., когато е разрешен за употреба съгласно Заповед № РД 11-1867/08.08.2023г. на изп. Директор на БАБХ. Доказателства в тази насока според жалбоподателя е и счетоводната му сметка302, в която е отразено, че препарата е закупен през 2023г., като е осчетоводен на 31.03.2023г. и е изписан на 30.04.2024г. Приема се административния орган не е извършил необходимата проверка в дневника  за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2022/2023 година, съгласно Наредба №4/2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни.

Тези оплаквания съдът подвежда по хипотезата на чл.146, т.2 и т.3 от АПК – „неспазване на установената форма“ – досежно твърдяната липса на мотиви, което е и нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по т.3 - „съществено нарушение на административнопроизводствени правила“, свързано с липсата на мотиви и неяснотата на административния акт, непозволяваща организиране на адекватна защита срещу него, както и неспазване на установената в чл.61, ал.1 от Наредба №3/10.03.2023г. процедура, а по отношение на аргументите по същество – основание по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Същите доводи се излагат и поддържат в писмено становище по хода на делото и по съществото на спора.

Иска се от Административния съд да отмени Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г. в частта за отказано плащане на сумата от 69 577,77 лева за подпомагане по интервенция *** по подадено от дружеството жалбоподател заявление за подпомагане с УИН *********, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-София. Претендират се направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФЗ София, действащ чрез процесуалния си представител ***счита жалбата за неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Съдът, като разгледа доводите и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че „Д.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******, представлявано от *** е регистриран **.

На 12.05.2023г., Д. ООД подало до ДФЗ общо заявление за подпомагане (л.258 и сл.) с УИН ****** и заявление за подпомагане за кампания 2023 от 04.07.2023г. /л.262/.

Исканото подпомагане е основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК) и касае *схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване *** за намаляване използването на пестициди ***

Неразделна част от това заявление са таблиците към него (л.278 гръб и сл.), първата от които е за използваните парцели, за които иска подпомагане. Видно от тази таблица е, че ЗП иска подпомагане по ОПДУ за всичките 37 броя БЗС. Втората таблица описва ** за които се кандидатства и конкретните БЗС-30 броя, свързани с приложение на тези **, в частност **. Видно от таблиците е, че са заявени 697.33 ха по ОПДУ, 485.26 ха по Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000, 9,94 ха по Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури, 50,43 ха по ** и 681,2 ха по ** за намаляване използването на пестициди.

На л.304 от делото е представена и таблица 2, свързана с подадени от ЗП данни към ДФЗ досежно приложението и проверката на **, като тези документи са подадени, съответни извлечени от СЕУ(Системата за електронни услуги). По т.9 от таблицата е описана фактура за закупуване на ПРЗ (препарат за растителна защита) **, а като количество е посочено 20 л.

В следваща такава таблица виждаме, че същият този *** е посочен като неподходящ за Практика 1 и Практика 2.

На 09.04.2024г., зам. изпълнителният директор на ДФЗ отправил питане(л.226) до изпълнителния директор на БАБХ, свързано с искане за предоставяне от БАБХ на списък на разрешените за употреба в *ПРЗ, с уточнение кои от тях съдържат глифозат и кои са от първа професионална категория.

На 25.04.2024г. в ДФЗ е получена информация по отправеното запитване, която информация според придружителното писмо била актуална към месец юли 2023г. В таблицата на л.233 гръб е видно, че под №311 е записан ПРЗ Фокстрот 69 ЕВ, с посочена първа професионална категория.

До изпълнителния директор на БАБХ е изпратено ново запитване(л.251), свързано с уточняване за всеки един от ПРЗ, първа професионална категория, дали е за третиране на семена или не.

На 21.06.2024г. в ДФЗ постъпва писмо от изпълнителния директор на БАБХ, с приложена таблица по повод допълнителното запитване. От нея е видно, че Фокстрот 69 ЕВ не се употребява за третиране на семена.

Така на 02.06.2025г., изпълнителният директор на ДФЗ издава и оспореното в настоящото производство Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г., с което е извършена оторизация и отказано плащане на сумата от 69 577,77 лева за подпомагане по схема за интервенция ** за кампания 2023г. по подадено от „Д.“ ООД заявление за подпомагане с УИН ***** То е изтеглено на 15.07.2025г., от СЕУ от дружеството, а жалбата срещу отказаната сума за оторизация по схема за интервенция ** за кампания 2023г. е депозирана чрез Изп.Директор на ДФЗ София пред АС-Враца на 28.07.2025г.

Към жалбата е приложено като доказателство (л.195 и Заповед №РД 11-1867/08.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ. От нея е видно, че от датата на издаването на заповедта се променя част от характеристиките на ПРЗ ** като категорията на употреба от Първа професионална категория става на Втора професионална. От приложено към доказателствата писмо от Асоциация за Растителна индустрия в * става ясно, че причината за тази промяна, не само по отношение на ПРЗ **, а като цяло на ПРЗ от Първа професионална категория е не в промяна на съставки, а на основание критериите за определяне на категорията, съгласно Наредба за разрешаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г., издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” по заявление УИН ********* е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Съдът приема, че в оспорената му част то е издадено при съществено нарушение на административно-производствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, включително и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.

Издателят на оспорения административен акт е допуснал нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съдържанието на уведомителното писмо не е достатъчно ясно и мотивирано относно отказано плащане на сумата от 69 577,77 лева за подпомагане по интервенция ** за кампания 2023г. Съгласно тази норма индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В таблица 1, в колона 2 от Уведомителното писмо по отношения на схема за интервенция ** е записано искана сума – 69 577,77 лева, а в колона 3 „Намаления“ – същата – 69 577,77лева.

В обясненията под таблицата е записано, че в колона 3 „Намаления“ се отчита намаления на субсидията в резултат на извършени проверки съгласно чл.70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл.76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл.82, чл.83 и чл.88, т.1, т.4-8 от „Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции“ и намаления съгласно чл.17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо.

Това са няколко различни хипотези, в различните разпоредби от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., при които АО е възможно или да намали с определен % исканата субсидия или да я откаже изцяло. Коя точно е приел, че е налице, от тази част на УП не става ясно. Всъщност АО е отказал изцяло субсидията, видно от таблицата, но в разпоредбата на чл.88, в т.1-8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., издателят й е предвидил осем различни хипотези, при които се намалява размера на плащането или се отказва плащане.

Поглеждайки внимателно Приложение 19, свързано с ** за намаляване на пестициди(л.209) виждаме следното: в първата част на таблицата – Подадена е декларация по **, а в КОЛОНА 3 е записано „НЕ“ под описание на колоната със следното съдържание „В декларативната част е посочено, че не са използвани ПРЗ на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1“. В описанието под таблицата е посочено още, че „На основание чл.41, ал.4 от Наредба № 3, плащането по еко схемата по ал.1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал.2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения или за постоянно затревени площи“.

В обясненията още по - долу е записано, че „Съгласно декларираните от Вас данни, след извършване на проверките по реда на чл.70 от ЗПЗП, в Таблица 19.1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. За тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.88, т.7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“. Следва таблица с описани ПРЗ, като в последните две колони е записано „Подходящо за Практика 1“ и „Подходящо за Практика 2“. Срещу препарата Фокстрот 69 ЕВ в тези две колони е посочено „НЕ“. Следват и обяснения за всяка една колона, като е уточнено напр за Колона 7 - „Подходящо за Практика 1“, че когато използването на ПРЗ е от втора професионална категория….в колоната се попълва „Да“. Записано е кога се попълва „Не“ и е уточнено, че когато има един или повече записи с отговор „Не“ в Колона 7, стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане.

При това съдържание на акта е видно, че не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК относно неговата форма, тъй като от съдържанието му е невъзможно да се установи какви са фактическите основания за постановяването му, т.е. какви конкретно факти и обстоятелства, установени от органа могат да обосноват приложение в конкретния случай на цитираните разпоредби, които уреждат възможните хипотези за намаляване на размера на исканата субсидия, без да е посочено, коя конкретно от тях е приложима в случая. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени и от съдържанието на приложената административна преписка. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно в уведомителното писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. В писмото липсва препращане към друг документ изготвен от органа, за да се приеме, че констатираните факти послужили за намаление  са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за частичен отказ за подпомагане по заявлението на жалбоподателя.

АО при констатирани несъответствия от извършени автоматични проверки, проверка на място или други, е следвало да изясни на какво се дължат несъответствията и да опише в окончателния акт/или в друг акт предхождащ издаването на окончателния, причините поради които отказва подпомагане в пълен размер. Посочените в писмото пояснения след таблица 1 не носят информация за основанието, на което е отказано частично подпомагане на оспорващия и защо е недопустим кандидат за подпомагане за  част от исканата сума, а именно тази по схема **. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени и от съдържанието на приложената административна преписка. Не може да бъде установено поради наличието на какви фактически обстоятелства е намалена цялата искана сума по ** в  Таблица 1, част от акта в колона 3 – Намаления. Такива данни не се съдържат и в приложените по преписката Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 г., с последно стартиране 04.07.2023г.

Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, от твърдения на страните или чрез доказателства в хода на съдебното му обжалване, чрез които да се изясняват фактическите и правните основания за издаване на акта. За първи път такива са изложени в Становището от ответника пред настоящата съдебна инстанция, като са посочени правните и фактическите основания за отказ по отношение на оспорващата за кампания 2023г. Недопустимо е обаче, административен акт да се мотивира във фазата на съдебното оспорване, защото е извън хипотезите на ТР № 16/31.03.1975г. на ВС, ОСГК и не може да санира порока на издадения индивидуален административен акт.

Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В случая в оспорения административен акт липсва и препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта. Липсата на конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства съдебния контрол.

Нещо повече. Съгласно чл.41, ал.4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., „Плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал.2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи“. Никъде в УП, или в придружаващите го документи, с оглед на отказа на АО за изплащане на исканата субсидия не откриваме диференциация според типовете земеползване и съответно дали недопустимостта или несъответствията за уважаване на исканото подпомагане са свързани с определен вид от тези площи, или касае всичките видове. Защото както посочихме по-горе видно от таблиците към УП е, че са заявени 697.33 ха по ОПДУ, 485.26 ха по Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000, 9,94 ха по Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури, 50,43 ха по *** и 681,2 ха по Еко схема за намаляване използването на пестициди, където земеделският стопанин е посочил 30 броя БЗС ***. Липсва разграничение за кои БЗС и кои типове земеползване АО приема, че е ползван ПРЗ **** с посочена Първа професионална категория.

Липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на УП с изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г. в оспорената му част.

Уведомителното писмо, предмет на контрол пред АдмС-Враца, в частта, която се оспорва е издадено, както правилно се твърди от оспорващата страна, и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Същественото нарушение се състои в нарушаване на правилото на чл.35 от АПК, съгласно което „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени“.

Съгласно цитираната и по-горе чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., „Допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или 2. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2024 г., в сила от 1.11.2024г.) при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби)“.

Според чл.41, ал.3 от същата Наредба, „Земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи.

А изр. 2-ро на чл.41, ал.3 Професионалната категория на употреба по ал.1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява „към последния ден на срока по чл.12, ал.1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни“.

Не е спорно, а е и видно от доказателствата в административната преписка, че ЗП „Д.“ ООД за процесната 2023г. е закупил ПРЗ *** с посочена Първа професионална категория и осчетоводен на 31.03.2023г.

Не е спорно, че изпълнителният директор на ДФЗ на два пъти е изискал от БАБХ да му се представи списък на разрешените за употреба в * ПРЗ, с уточнение кои от тях съдържат глифозат и кои са от Първа професионална категория. Факт е, че в самата кореспонденция е поискано тази информация да е актуална към юли месец 2023г., именно предвид срока по чл.12, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни и точно така е била подадена към ДФЗ.

Независимо от липсата на достатъчно мотиви в оспорения АА, съдът приема че по същество административният орган е приел следното: Спазвайки „буквата на закона“, в случая разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. според която „Професионалната категория на употреба по ал.1, т.2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл.12, ал.1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни“, изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното пред АдмС-Враца УП с отказ за подпомагане. Приел е, че ЗП е използвал ПРЗ *** с посочена Първа професионална категория, а това прави искането за финансиране/подпомагане по ** за намаляване използването на пестициди ** недопустимо.

Този извод на изпълнителния директор на ДФЗ е в нарушение на закона и целта му.

Видно от представените с жалбата доказателства е, че съгласно Заповед №РД 11-1867/08.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, от датата на издаването на заповедта се променя част от характеристиките на ПРЗ „*** като категорията на употреба от Първа професионална категория става на Втора професионална. От приложено към тези доказателства становище от *** става ясно, че причината за тази промяна, не само по отношение на ПРЗ *** а като цяло на ПРЗ от Първа професионална категория е не в промяна на съставки, а на основание критериите за определяне на категорията, съгласно Наредба за разрешаване.

Това означава, че на практика ПРЗ *** с посочена Първа професионална категория е преминал в по-лека такава и то в същата стопанска година, само дни след приключване на срока за приемане на заявления за подпомагане на ЗП. И по-важното е, че е прекатегоризиран не заради промяна на съставки в неговото съдържание, а поради административна промяна. От датата на издаване на Заповед №РД 11-1867/08.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ до датата на изготвяне на УП изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г. са изминали почти две години. Административният орган е следвало да съобрази тази промяна по отношение на ПРЗ *** и едва тогава да издаде уведомителното писмо. Този пропуск е на практика неизясняване от АО на факта на реалното влияние на ПРЗ, ползван от ЗП. А това е нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, като с несъбирането на допълнително доказателства за изясняване на обективната истина, АО е нарушил и следващата норма - на чл.36 от АПК. Ако беше изяснил и съобразил това, издателят на УП щеше да приеме, че ЗП подлежи на подпомагане по ** за намаляване използването на пестициди **Отделно от това, следва да се има предвид, че препаратът е изписан едва на 30.04.2024г., от което следва, че е използван след тази дата, т.е. за стопанската 2023/2024г., когато вече е попаднал в категорията на разрешените препарати за растителна защита, считано от 08.08.2023г. От прегледа на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2022/2023г. препаратът за *** не фигурира в него. Същият е включен в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2023/2024г. и на л.172 от делото е видно, че на 13.04.2024г. този препарат е използван 100 мл./дка върху 204,4 дка. От тук може да се направи извод, че АО е отказал да извърши плащане по **, като е приел, че жалбоподателя е използвал ПРЗ ** без да е извършена необходимата проверка в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2022/2023г., съгласно Наредба № 4/2023г. за условията и реда  за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Обн. ДВ бр.30/2023г.)

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт в оспорената му част е издаден и в нарушение на материалния закон и целта на закона.

По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за основателна и доказана. Административният акт страда от пороците, записани в чл.146, т.2, т.3 и т.4 и 5 от АПК.

Съдебната практика е непротиворечива досежно причините, по които съдът приема, че административният акт е издаден както при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и при съществено нарушение на административно-производствени правила. УП изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г. е и в противоречие с материално правни разпоредби и целта на закона.

Това налага отмяна на УП изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г. в оспорената му част.

Преписката следва да се изпрати на ответника - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН *** по интервенция ** за кампания 2023г., подадено от „Д.“ ООД, при спазване на процедурата по издаването му и дадените по-горе указания по прилагане на закона.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК административният орган дължи направените и доказани от жалбоподателя разноски в съдебното производство. Те са поискани за адвокатско възнаграждение и доказани в размер на 7 500,00 лева и държавна такса в размер на 50,00 лева.

Воден от горното, на основание чл.172 от АПК, вр. с чл.173, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо, изх. № 02-060-2600/1649 от 02.06.2025г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано плащане на сумата от 69 777,77 лева за подпомагане по интервенция ** за кампания 2023г. по подадено от едноличния търговец заявление за подпомагане с УИН *******.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за подпомагане по интервенция ** по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2023 година, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „Д.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от *** направените разноски по делото в размер на 7 550 (седем хиляди петстотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.