МОТИВИ към Присъда №56/17.04.2019год.
по
НОХД №41/2019год. по описа на МРС.
Повдигнато е обвинение срещу М.Ю.Ч. *** за извършено престъпление по
чл.343в,ал.3 от НК за това,че на 24.07.2018год. на ГКПП“Маказа“ на вход от Р
Гърция в Р България е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.“
,с рег.№**в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство,наложена му със Заповед за прилаганена принудителна административна
мярка №106/11.06.2018год. на РУ-Кирково.
Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и
счита,че с деянието си на 24.07.2018год., подсъдимия Ч. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на текста,по който е предаден
на съд.Моли съда да признае подсъдимия за виновен и предлага да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“
при условията на чл.55, ал.1, т.2, буква „б” от НК, към минималният размер на
предвидения,а именно за срок от 4/четири /месеца.Моли да му се наложи
кумулативно предвиденото наказание за това престъпление, а именно „глоба” в размер
на 300/триста/ лв. Предлага също така свидетелството за правоуправление на
същия да бъде отнето за срок от 12/дванадесет/месеца, като бъде приспаднато
времето и отнемане на същото със заповед за принудително изпълнение, считано от
11.06.2018г.
В съдебно заседание подсъдимия М.Ю.Ч.,
нередовно призован на посочения от него адрес в хода на досъдебното
производство,който се явява негов постоянен и настоящ адрес, не се явява.Производството
спрямо него се разглежда по реда на чл.269,ал.1 от НПК,“задочно“,тъй като
присъствието му в съдебно заседание не е задължително, като съда приема и че явяването му е необходимо за разкриване на
обективната истина и разпореди личното му явяване.
В с.з. подсъдимия М.Ч. се
представлява от назначен от съда служебен защитник,адв.Д.Г.,***,който приема
изложената от прокурора фактическа
обстановка,която счита че е доказана в хода на съдебното следствие. С оглед на
това моли съдът да наложи на поддзащитният му едно наказание към минималния
размер предвиден за даденото деяние и същевременно лишаване на правоуправление
на МПС ,пак в минималния срок.
Съдът
като обсъди всички доказателства, събрани по делото - показанията на
свидетелите Н.Д.,В.Т. и С.Х.,дадени в съдебно заседание, свидетелство за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др.
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
М.Ю.Ч. е роден на ***г***,с постоянен и настоящ адрес *** Загора,български
гражданин,неженен,с основно образование,безработен,осъждан,ЕГН : **********.
Съгласно
Справка за съдимост от 22.10.2018год.,същия е осъждан :с Присъда от
28.06.2002год. по НОХД№236/2002год. на РС-Казанлък ,за деяние по чл.195,ал.3
вр. ал.1,т.2 вр. чл.63,ал.1,т.4 му е наложено наказание „Обществено
порицание“,като е реабилитиран по право на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК.
С
Присъда №701/19.09.2012год. по НОХД № 652/2012год. по описа на РС-Свиленград,в
з.с. от 05.12.2012год.,за извършено на 23.07.2011год. престъпление по
чл.234,ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година ,чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години,както и
кумулативно наказание Глоба в размер на 8000лв.
От представената по делото Справка за нарушител/водач,се установява,че на М.Ю.Ч.
е издадено СУМПС на 05.10.2009год.,валидно до 05.10.2019год.,като същото е със
статус „отнето“,на основание ЗППАМ №18-0318-000106/11.06.2018год.,с дата на
връчване 11.06.2018год.,на основание чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП ,до заплащане на
дължимата глоба.
На 11.06.2018год. на ГКПП Маказа,подсъдимият М.Ч. управлявал МПС,л.а. „Ф.Г.“
с рег.№ СТ5748РА,собственост на трето лице,като при извършена проверка било
установено,че водача Ч. не е изпълнил задълженията си за заплащане в
едномесечен срок от влизане в сила на наложеното му наказание Глоба ,с НП.За
това му нарушение на 11.06.2018год. ,св.В.Я.Т.,мл. автоконтрольор при
РУ-Кирково съставил против Ч. АУАН ,за нарушение на чл.190,ал.3;чл.100,ал.1,т.1
и т.2 от ЗДвП.Въз основа на АУАН е издадено НП №18-0318-000216/25.06.2018год.,с
коет оса му наложени административни наказания,но същото не е връчено на
нарушителя и съответно не е влязло в законна сила.
Със Заповед №106/11.06.2018год. на Началника на РУ-Кирково за прилагане на
принудителна административна мярка ,на основание чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП на
подсъдимия Ч. е било временно отнето СУМПС,до заплащане на дължимата
глоба,считано от 11.06.2018год.Препис от ЗППАМ №106/11.06.2018год. е връчен на
нарушителя на 11.06.2018год. при отказ на същия да го получи,който е надлежно
удостоверен с имената и подпис на един свидетел.ЗППАМ №106/11.06.2018год. не е
обжалвана пред компетентния Адм.съд ,гр.Кърджали,като предвид разпоредбата на
АПК обжалването не спира изпълнението й.
На 24.07.2017год. около 22,15часа на ГКПП-Маказа,пред св.С.Х.,*** с МПС,л.а.
„Ф.Г.“ с рег.№ СТ5748РА,собственост на трето лице се явил водача М.Ю.Ч.,който
не представил СУМПС.При провека от страна на св.Н.Д.,*** било установено,че СУМПС на водача Ч. е отнето. Ето
защо от св.Д. съставен против Ч. АУАН
,за извършено нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на свидетелите Х.
,Д. и Т.,които съдът кредитира ,от които се установява,че действително
подсъдимия на посочената дата е управлявал моторно превозно средство,без да
притежава свидетелство за управление на същото,тъй то му е било отнето със
ЗППАМ,която е била връчена на същият.
Останалите събрани по досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира
изцяло, като прие, че са единни, събрани са по надлежния процесуален ред, не си
противоречат и взаимно се допълват, кореспондират и със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
При тези данни съдът намира,че подсъдимия М.Ю.Ч. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.343в,ал.3 от НК ,тъй като на 24.07.2018год.
на ГКПП“Маказа“ на вход от Р Гърция в Р България е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Ф.Г.“ ,с рег.№**в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство,наложена му със Заповед за прилаганена
принудителна административна мярка №106/11.06.2018год. на РУ-Кирково.
От обективна страна подсъдимия на 24.07.2018год. е управлявал МПС без да
притежава свидетелство за управлението му,тъй като то му е било отнето на
11.06.2018год. със ЗППАМ,която му е била надлежно връчена.
Заповед №106/11.06.2018год. на Началника на РУ-Кирково за прилагане на
принудителна административна мярка е
издадена на основание чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП като със същата на подсъдимия Ч.
е било временно отнето СУМПС,до заплащане на дължимата глоба,считано от
11.06.2018год.Заповедта не е обжалвана пред компетентния Адм.съд
,гр.Кърджали,като предвид разпоредбата на АПК обжалването не спира изпълнението
й.Следователно на 24.07.2018год. подсъдимият е управлявал МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
От субективна страна подсъдимия е имал представа ,че се касае до
неправомерно действие – управление на МПС без свидетелство за управление на МПС
.Същия е бил наясно,че свидетелството му да управление на МПС е било временно отнето,като
е съзнавал,че на 24.07.2018год. управлява МПС именно в срока на изтърпяване на
тази принудителна мярка,тъй като ЗППАМ му е била надлежно връчена . Или същия е
действал при форма на вината – пряк умисъл.
За да
определи наказанието на подсъдимия М.Ч.,
съдът на основание чл.54 от НК прецени степента на обществена опасност на
конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за
извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия,
констатира следното:
Обществената опасност на извършеното
от подсъдимия е типична за този вид деяния,които се отличават с висока степен на обществена опасност,поради
обществените отношения,които засягат;тази на дееца е висока,предвид обремененото
му съдебно минало /с изключение на реабилитацията му по право/,като следва да
се вземат предвид и наложените многократно административни наказания по
ЗДвП,които не са и изтърпени.Съдът отчете и обстоятелството,че подсъдимия на досъдебното производство е признал вината
си и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото ,което следва
да се отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства.
За престъплението по чл.343в,ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ без специален
минимум до 3 години,както и кумулативно наказание Глоба в размер от 200лв. до
1000лв.
Ето защо съдът намира,че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства,които да
водят до прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК,но същите имат все пак превес,поради което едно наказание ,определено
към минималния размер предвиден в закона
,а именно „лишаване от свобода„ за срок
от четири месеца,както и кумулативното наказание „Глоба” над минималния размер
от 200лв.,а именно в размер от 300лв. е съразмерно с извършеното от подсъдимия.
Подсъдимият Ч. е
осъждан на „лишаване от свобода“
за престъпление от общ характер в размер на 1 година,като му е бил
определен и изпитателен срок от три
години.
За това осъждане не е постановена съдебна реабилитация по
реда на чл.87 от НК,а не са налице и основанията за абсолютната реабилитация по
чл.88а от НК,която също е по право,предвид ,че не е изтекъл срокът по
чл.88а,ал.1 вр. чл.82,ал.1,т.4 от НК,който в случая е в размер на 5 години.Ето
защо така определеното от съда наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца следва да бъде изтърпяно от този подсъдим ефективно.
Ето защо съдът
определи Първоначален „Общ„ режим за
изтърпяване на наказанието от „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,на
основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС .
На основание чл.343г,вр.
чл.37,ал.1,т.7 от НК подсъдимият М.Ю.Ч.
бе лишен и от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет месеца/ месеца,считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Не следва да бъде приспаднато на
основание чл.59,ал.4 от НК времето, подс.Ч. е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява право да управлява МПС,тъй като това му лишаване не е
във връзка с деянието,за което с настоящата присъда е ангажирана наказателната
му отговорност.
Съдът
наложи именно това наказание,с което напълно ще се осъществят целите на личната
и генералната превенция,визирани в чл.36 от НК.
Водим от изложеното,съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :
/П.Амбарева/