Решение по дело №1411/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1175
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100501411
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                              Р     Е   Ш    Е    Н    И    Е   № І- 166    

                                    

 

 

                                   град Бургас , 20.12. 2019 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   публично      заседание  

на .............единадесети декември……..през

две хиляди и  деветнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова         

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                             

при  секретаря  А.Цветанова    като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  1411    по описа  за

                    2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  Е.Е.И.-ищец по гр.д. № 899/2018 год. по описа на Районен съд-Несебър против решение № 114/20.06.2019 год. постановено по същото дело  ,с което е  са отхвърлени исковите претенции  на въззивницата против Етажната собственост  на комплекс „Афродита 1“,с адрес – гр. Несебър ,к.к.Слънчев бряг –запад ,кв.“Пясъците „ № 85,представлявана от А. У. ,с провно основание чл. 40 ЗУЕС ,за отмяна на всички решения ,взети на проведеното на 03.08.2018 г. Общо събрание на ЕС на комплект „Афродита 1“,като въззивницата –ищ;ата е осъдена да заплати на ответника и разноските по делото в размер на 630 лв.

                                               Въззивникът   изразява недоволство от решението  , като счита същото за неправилно и  необосновано,в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила  .

                                                Обосновават се подробни съображения против  изводите на първоинстанционния съд  за валидно свикване и провеждане на събранието ,като  се възразява ,че  не е разгледал  твърденията на ищцата  ,че още поканата за свикване на същото /нейното съдържание / прави незаконни взетите  решения по обявения в тях дневен ред-самият дневен ред бил в противоречие със закона.Счита се ,че  районният съд  не е обсъдил всички доказателства ,не е изразил становище кои приема и кои не и превратно тълкува фактите по делото .В тази връзка превратно са тълкувани показанията на свид. О. ,като  спрамо същите  неправилно не е приложената и разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед на нейната заинтересованост .

                                      Оспорват се изводите на районния съд  относно нарушението на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС –тъй като „не са положени подписи на лицата ,които са гласували „ върху протокола ,като се излагат подробни съображения в тази връзка и се цитира съдебна практика.Тъй като на ищцата не били връчени  посочените в двете покани до  управителя У. документи  ,по отношение на  нея не бил започнал да тече срокът по чл. 16 ал. 9 ЗУЕС ,а и в едната покана  е посочила ,че оспорва съдържанието на протокола ,поради което  неправилно районният съд приема ,че   относно това е настъпила преклузия.Ако  се приеме ,че преклузията не е настъпила,то тогава  отхвърлянето на претенцията по т. 6 от исковата молба е неоснователно .

                                      Оспорва се  и изводът ,че част от приетите на събранието решения  не подлежали на преценка за законосъобразност ,тъй като били по целесъобразност.Подробно се анализират   претенциите  по пера в исковата молба и се излагат доводи в подкрепа на твърденията на ищцата за незаконосъобразност на  сочените в нея решения .Твърди се ,че  с решението  е накърнено диспозитивното начало в процеса –посредством произнасяне   извън определения от страните предмет на делото .Докладът по делото не е очертал подобен предмет,не са дадени точни указания  относно подлежащите на доказване факти ,поради което се иска от въззивнатаа инстанция  да даде точни указания за подлежащите на доказване факти .Тъй като голяма част от доказателствените искани  на ищцовата страна не са били уважени ,същите се поддържат и се иска да бъдат допуснати от въззивния съд .

                                     Моли се ,след преценка за валидността на атакуваното решение ,ако се приеме ,че същото не е нищожно  или недопустимо ,да бъде отменено и вместо него  постановено ново ,с което се уважат исковите претенции.

                                        Въззивната   жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

                                           В писмения отговор по реда на чл. 263 ГПК   въззиваемия ответник,чрез процесуалния си  представител ,оспорва въззивната жалба  и счита ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните в нея нарушения. Излага подробни съображения във връзка с възраженията за нищожност или недопустимост на постановеното решение.Обосновава се и становище ,че решението не е необосновано ,постановено  при нарушение на материалния закон и  нарушения на съдопроизводствените правила .Оспорва се тезата на въззивника ,че решенията на ОС на ЕС  били сделка ,като се подчертава ,че те са правни актове на общност от лица ,които не са персонифицирани  и за които не се прилагат правилата за нищожност по ЗЗД.

                                         Оспорват се твърденията ,че съдържанието на   поканата за свикване на събранието  не било съобразено с императивните норми на закона . Сочи се ,че документите ,във връзка с които   е следвало да се приемат решенията ,са били предоставени на присъствалите лица преди гласуването на съответните точни от дневния ред и етажните собственици са имали пълната възможност да се запознаят със съдържанието им .Твърди се ,че  свид. О. не е заинтересована от изхода на делото ,както се твърди от въззивника ,поради което правилно спрямо  показанията й не е приложената разпоредбата на чл. 172 от ГПК.Оспорва се твърдението  за нарушение на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС относно съставянето на протокола от ОС ,тъй като същият не бил подписан от всички присъстащи /излагат се подробни доводи /.Сочи се ,че  началото на срока по чл. 16 ал. 9 от ЗУЕС  относно оспорването съдържанието на протокола не се поставя в зависимост  от предоставянето на приложенията към протокола от ОС/както се приема от въззивната страна /.Освен това  ,макар да твърди , че оспорва изцяло съдържанието на протокола ,въззивницата не сочи какво точно  от отразеното в него оспорва.

                                          Подробно се излагат доводи и за останалите твърдения във въззивната жалба –относно  бюджета на ЕС,относно кворума  и мнозинството при вземане на решенията .Сочи се ,че съдът не се е отказал да разгледа част от претенциите на ищцата , а е посочил защо не следва да изложи подробни мотиви спрямо някои от тях.Счита се ,че не е налице произнасяне от съда  извън определения от страните  предмет на делото .Липсва произнасяне  по въпрос ,който  не е наведен от някоя от страните Правилно е разпределена доказателствената тежест с оглед характера на предявената искова претенция и  делото е докладвано съобразно твърденията и исканията на страните.Ищецът е нямал никакви възражения по отношение на доклада ,не е поискал изменение или допълване ,поради което  е настъпила преклузия за искането му въззивният съд да преразгледа доказателствената тежест  и да даде указания относно подлежащите на доказване факти .

                                           Що се касае до възражението ,че  районният съд е пренебрегнал всички доказателствени искания на ищеца ,се сочи ,че  без уважение са оставени  исканията за доказване на факти ,ирелевантни за доказване законосъобразността а атакуваните решения на ОС на ЕС.Затова се моли за оставяне без уважение на доказателствените искания  на въззивника .Моли се за потвърждаване на решението .

                                         По отношение на  исканията за служебна проверка относно  валидността на атакуваното съдебно решение ,както и  преразпределяне на доказателствената тежест  с указания относно релевантните за спора факти ,следва да се подчертае ,че въззивният съд служебно следи пороците ,водещи до недопустимост на решението ,респ. по неговата нищожност .В случая липсват признаци за недопустимост или нищожност на решението .С оглед петитума на исковата молба и твърденията на ищеца правилно е и квалифицирана исковата претенция – като такава по чл. 40 от ЗУЕС,като по този начин е докладвано делото  и е предявен доклада на съда ,изготвен с определение № 51/08.01.2019г .Ищецът не е изразил  възражения по доклада ,не е поискал изменението или допълването му ,съгласил се е и с разпределяне на доказателствената тежест между страните на осн.чл. 154 ГПК . .При това положение действително е  настъпила преклузия  за искането на въззивната страна  за преразпределение на доказателствената тежест  и даване на нови указания относно подлежащите на доказване факти.

Моли се за потвърждаване на решението.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС,като ищцата – в качеството си на собственик на  ап. № ** в жилищна сграда с адрес –гр.Н.,к.к.С. ,кв.“П.“№ **,к-с“Афродита 1“,секция „А“ ,с идентификатор 1500.507.150.2  моли за отмяна на решенията ,взети на проведеното на 03.08.2018 г.  Общо събрание на Етажната собственост на  сочения комплекс ,като твърди ,че са извършени нарушения на закона при свикването и провеждането на събранието,избраени в 22 пункта на исковата молба .

За да отхвърли предявения иск ,първостепенният съд подробно е обсъдил наведените от ищцовата страна възражения и твърдения относно нарушенията при свикването и провеждането на  соченото общо събрание ,считайки ги за неоснователни.Настоящата съдебна инстанция споделя изложените от районния съд мотиви ,към които изцяло препраща  на осн.чл. 272 от ГПК ,като в допълнение следва да се изтъкне следното :

Въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество, поради което следва да изложи свои фактически и правни изводи по предмета на делото, така както е очертан с исковата молба и твърденията и възраженията на страните. Когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по-късно по реда за отстраняване нередовностите в исковата молба или чрез изменение на иска. Тези правомощия на въззивния съд и естеството на производството пред въззивната инстанция са разяснени в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отмяната на решение на общото събрание на етажната собственост поради наличието на порок, който не е бил въведен като предмет на спора, представлява изненада за страната, която не е обжалвала първоинстанционното решение и съответно не е организирала защитата си срещу новото основание за нищожност /респ. незаконосъобразност/, възприето от въззивния съд.Затова и правилно първоинстанционният съд  е посочил ,че дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания.

Следвайки  именно изложението в исковата молба и имайки предвид приложените по делото доказателства ,районният съд правилно е анализирал данните по свикването на процесното ОС:че на 02.08.2018 г. е било проведено ОС на ЕС на процесния комплекс „Афродита1“ в к.к. Слънчев бряг,като поради липса на кворум   събранието било отложено с един час по-късно ,но въпреки това  отново не бил събран  изискуемият кворум от 33%  от общите части на ЕС.Затова и на осн.чл. 15 ал. 3 от ЗУЕС  ОС било отложено и проведено на 03.08.2018 г. За проведеното ОС е бил съставен протокол , съдържащ и списък на присъстващите на ОС етажни собственици .

Ищцата – въззивник поддържа  възраженията си относно процедурата по свикването на ОС ,като твърди ,че същата не била спазена –оспорва се предтавителната власт на управителя У.  за свикване на събранието ,поканата за хпровеждането  била за два входа на сградата /при все ,че всеки вход бил с отделен идентификатор  и представлявал отделна ЕС/;дневният ред бил незаконосъобразен –липсвали контретни предложения ;в поканата не били посочено място и час на отложеното ОС;в поканата се свиквало ОС на единия от двата входа ,а в протокола било отразено ,че ОС е за цялата сграда .Твърди се ,че не бил налице и необходимият кворум за провеждане на ОС ;не били предоставени документи за площообразуването на ЕС,както и първични счетоводни документи  за приходите и разходите  за сочения период  2017-2018 г. ;както и че липсват подпис на лицата ,които са гласувари след всяко едно от решенията .

Редът за свикване на общо събрание на собствениците в сгради в режим на етажна собственост е регламентиран в разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС. В първоначалната си редакция /ДВ бр. 6/2009 г./ нормата предвиждаше свикването да се извърши чрез покана, която се връчва на собственика, обитателя или пълнолетно лице от неговото домакинство, което е вписано в книгата на етажната собственост по чл. 7. Самото връчване следваше да се удостовери с разписка в два екземпляра, подписана от получаващото лице и връчителя, в която се отбелязват датата и часът на връчване. За да бъде редовно връчването в случаите, когато собственикът или обитателят отсъстват или откажат да получат поканата, законът предвиждаше поканата да се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата, като залепването се удостовери с протокол, съставен от връчителя и подписан от един свидетел, в който се посочват обстоятелствата, поради поканата не се връчва лично, и се отбелязват датата и часът на залепването й.

 С изменението на ЗУЕС /ДВ бр. 57/2001 г./ е променен редът за свикване на общото събрание. Вместо лично връчване на поканата на всеки собственик или ползвател, законът предвиди поканата да се постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа, като върху поканата се отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се съставя протокол. За да гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото събрание, както и телефонен номер - чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. При изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС - чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени. Този ред за свикване на общото събрание на собствениците е приложим след 29.07.2011 г., когато влиза в сила изменението на ЗУЕС, публикувано в ДВ бр. 57 от 26.07.2011   .

В настоящия случай е установено ,че ОС е било свикано на осн.чл. 12 ал. 1 от ЗУЕС от А. У. в качеството му на председател на УС на ЕС,избран с решение  на УС ,обективирано в протокол № 5 от 09.01.2017 г. /затова и районният съд е счел за неоснователно възражението ,че събранието било свикано  от лице ,наясно в какво качество /.Нещо повече – с решение на УС на ЕС от 02.07.2018 г. председателят на УС У. е бил упълномощен да свика ОС през август 2018 г. .Поканата  за ОС  е била поставена съобразно разпоредбата на чл. 13 ал. 1 ЗУЕС  на видно място – на вратите и входовете на сградата с идентификатор  51500.507.150 – поставянето е станало на 19.07.2018 г. в 20,50 часа ,което е надлежно удостоверено с протокол от същата дата , подписан от председателя У. и един свидетел .От разпита на свид. О. е било установено ,че покани за ОС са били залепени и на асансьорите в двата входа . Действително  преди това –на 1107.2018 г. в 18 часа първоначално била залепена  покана за свикване на ОС на сграда с идентификатор  51500.507.150.1/съставляваща единия от двата входа  на сградата /.Седмица след залепването на първата покана  била залепена втората – поради допусната грешка при изписване на цифрата  от кадастъра в първите покани .При това положение  ,доколкото поканата следва да бъде поставена не по-късно от  7 дни преди датата на провеждане на сълбранитето –съгласно чл. 13 ал. 1 ЗУЕС,правилен е изводът на съда ,че втората покана ,с поправения идентификатор  ,е била поставена в законния срок – на 19.07.-за провеждане на събрание на 02.08.2018 г.,при спазване на изискването за срок.

Поканата изцяло отговаря по съдържание  на императивните изисквания на чл. 13 ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС-подписана е от свикващия  събранието председател на УС,поставена е на видни места  на сградата ,с отбелязване на датата на поставянето  и на дневния ред ,датата ,часа и мястото на провеждане на ОС.Следва да се подчертае ,че ОС е било проведено и е взело решения само по точките от  обявения  дневен ред ,което е видно и от протокола от ОС-не са били приети решения извън обективирания дневен ред ,поради което  не е налице твърдяната от въззивницата незаконосъобразност на решенията в тази връзка ,не е налице и твърдяното противоречие на дневния ред със закона ,което представлявало „несъответствие на дневния ред с определена императивна законова разпоредба „/всъщност не е много ясно точно какво е съдържанието на това възражение ,доколкото нито една от точките от обективирания в поканата дневен ред не е забранена и не нарушава някакъв закон/.

 За провеждане на общото събрание на етажната собственост се води протокол от избран от него протоколчик - чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Изискуемото се съдържание на протокола е нормативно установено в следващата ал. 5 на същия текст - дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание протокола е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-девен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. При отказ от някой от тях да го подпише, това се отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на управителния съвет, респективно управителя и един етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението - чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в две насоки. Проверява се още веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен собственик, респективно обитател, или ползвател и се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок - 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Взетите решения за парични вземания, доказани с препис-извлечение от протокола са основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и факта, че такова изобщо не е проведено.

 В случая по делото е представен протокол относно поставяне на съобщение относно протокола от проведеното на 03.08.2018 г. общо събрание на ЕС/лист 168 от първоинстанционното дело /,от който става ясно ,че  съобщението за изготвения протокол е  поставено на 10.08.2018 г. в изпълнение изискванията на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС .Протоколът за оповеставяне на протокола от ОС на 03.08.2018 г. е подписан от  управителя на ЕС и един свидетел и от момента на поставяне на съобщението  тече срокът за оспорване съдържанието на протокола от проведеното ОС .По делото ищецът не е представил доказателства ,че е оспорил съдържанието на протокола от проведеното ОС на 03.08.2018 г. в законния срок,поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд ,че всички възражения  против съдържанието на  протокола са преклудирани  и съдът не следва да се занимава с тях.В тази връзка несъстоятелни са твърденията ,че  поради непредставяне на приложенията към протокола от ОС на ищеца –въззивник /до представянето им по делото / не бил започнал да тече срокът по чл. 16 ал. 9 ЗУЕС.Началото на срока по чл. 16 ал. 9 от ЗУЕС не се поставя  с предоставяне на приложенията към него/протоколи за регистрация ,пълномощни и т.н. /,като  законът е категоричен относно началото на този срок – а именно –от момента на  оповестяването ,че протоколът е изготвен.Верно е ,че с поканата от 23.08.2018 г. до управителя на ЕС  ищцата е посочила ,че упражнява правото си по чл. 16 ал. 9 от ЗУЕС да оспори съдържанието на протокола от ОС  /без да става ясно какво точно от съдържанието оспорва /  ,но това оспорване е направено след изтичане на  7-дневния срок ,визиран в закона ,поради което правото й действително е преклудирано .С оглед на всичко това правилно районният съд не е обсъждал възраженията ,свързани със съдържанието на въпросния протокол от проведеното ОС – тези по т.9,1820,21,3,5,6,8 от исковата молба .

Противно на изложените твърдения, за проведеното на 03.08.2018  г. ОС на ЕС е съставен протокол, съдържанието на който удовлетворява изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, доколкото в същия са вписани датата и мястото на провеждането на общото събрание; дневния ред; явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват – 28,932%/след отлагането на събранието на два пъти от предния ден/, същността на изявленията при разискванията и направените предложения, както и приетите решения. Протоколът е подписан от лицата по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС и е годен да удостовери валидното провеждане на ОС на 03.08.2018 г. За оповестяването на изготвения протокол е съставено съобщение на 10.08.2018 г. - в срока, установен с чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В протокола е отразено колко ид.части от общите части са  "за" приемането на решенията по всички  точки от дневния ред, предварително оповестен посредством покана,  като по т. 2 и 3  е взето решение за приемане на отчетните доклади на Управителния и Контролния съвет на ЕС за изминалия  период, а по т.4 и 5  - за избор на членове на УС на ЕС (управител, ) , както и за избор на членове на КС на ЕС (председател и двама членове),по т.6-обсъждане и приемане на ПВР на ЕС и т.н. . С оглед естеството на така взетите решения и удостоверените с протокола кворум  и мнозинство  се налага извода, че при вземането им са спазени изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС и чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. Обстоятелството, че "за" решенията са гласували вписаните в протокола идеални части от общите части се установява и от разпита на свидетеля, но и от допълнително съставен списък, съдържащ и подписите на притежателите на идеалните части, формиращи общия сбор от присъсващите на събранието  Този списък по своето естество също съставлява частен свидетелстващ документ, като нито се е твърдяло, нито се установява същият да не изхожда от лицата, сочени за негови автори или същите да не притежават посочените в него права върху общите части. Протоколът от ОС има изискуемото от закона съдържание и отразява точно взетите от етажните собственици решения. Както стана дума по-горе , протоколът от ОС е надлежно оформен съобразно изискванията на ЗУЕС. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.Изрично са вписани  лицата ,които са гласували „за“ и каква ид.част от общите части на сградата притежават ,както и гласувалите „против „ и „въздържал се“,както и общия сбор на ид.части ,гласували „за“ и „против „Доколкото чл. 16 ал. 6 от ЗУЕС изисква изготвеният протокол от ОС да съдържа единствено подписите на председателя на ЕС и протоколчика ,настоящият съдебен състав счита ,че не е необходимо да съдържа подписи на участващите в събранието  под всяко решение /участващите в събранието  са се подписали в протокола за регистрация ,представляващи неразделба част от протокола от ОС/.Това е така ,защото  протоколът се съставя не в момента на провеждането на събранието , а в 7-дневен срок след това и се подписва /както стана дума / от председателя на ЕС и протоколчика .Сам по себе си  той има удостоверителна сила  и не е необходимо  всички присъствали на събранието да се подписват поотделно под всяко решение. 

Възразява се във въззивната жалба и  против решението  на ОС относно приемането на бюджета ,като се твърди ,че  така приетият бюджет нямал приходна част .Бюджетът на ЕС ,инкорпориран в протокола от ОС ,дава отговор на въпросите ,касаещи  подточките на т. 8 от дневния ред.Доколкото към датата на провеждане на ОС  все още не са постъпили средства  по сметката на ЕС  като натрупана сума във „Фонд“Ремонт и обновяване“ е посочено 0,00 лв.Направените от етажните собственици вноски към ЕС обаче представляват приходи  за ЕС,затова и размерът на доходите е в съответствие с размера на разходите /доколкото ЕС не получава доходи от други източници ,освен суми от вноски от етажните собственици /.Следва да се посочи ,че с решенията по т. 18 и т. 19 от  протокола не са били нарушени разпоредбите на закона ,изискващи квалифицирано мнозинство ,тъй като  с тях не се вземат решения за възлагане на правомощията на УС по смисъла на чл. 17 ал. 2 т. 7 ЗУЕС.

По отношение възражението ,че  документите ,във връзка с които  ще се приемат решенията /бюджет,правилник за вътрешния ред ,счетоводни документи и т.н. / не са били връчени на етажните собственици своевременно преди събранието ,следва да се посочи,че законът не предвижда срок ,в който тези документи следва да се представят на собствениците /още по-лако има изискване това да стане няколко дни преди самото събрание /.В  тази връзка  е било установено по делото ,че документите са били предоставени на присъствалите на ОС преди гласуването на съответните точки от дневния ред и те са били запознати с тях/в този смисъл и показанията на свид. О./.Неоснователни са възраженията   относно показанията на свид. О. ,доколкото последната не се намира в никакви родствени връзки или други близки отношения  с управителя на ЕС У. .Не може да бъде основание за прилагане разпоредбата на чл. 172 от ГПК и извод за нейната заинтересованост  доводът,че  свид.О. и управителят У. „гласували в синхрон по точките от дневния ред „ Всъщност ,видно от протокола от ОС „в синхрон“ с управителя са гласували значителна част от присъстващите на събранието ,което не означава ,че и те за били заинтересовани .Затова в  тази връзка не са допуснати твърдяните процесуални нарушения от районния съд .

Не се установява допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд ,както се твърди във въззивната жалба –че съдът не бил обсъдил всички доказателства  ,без да посочи кои приема и кои не  и е извършил неправилна интерпретация на фактите . Всъщност районният съд  обосновано и задълбочено е обсъдил всички  представени доказателства и е направил  изводи въз основа на тях.Не е налице и произнасяне извън определения от страните предмет на спора .Доколкото предметът е очертан в исковата молба  и съдът е обвързан от посочените в нея основания за отмяна /както стана дума по-горе /, районният съд не се е произнесъл по въпрос ,който не е бил наведен  от страните ,поради което твърденията на въззивника в тази връзка са избяло неоснователни .Правилно е била разпределена и доказателствената тежест,като страните не са изразили никакви възражения по доклада на съда ,изготвен с определение № 5/08.01.2019 г.  и обявен за окончателен с протоколно определение от 21.02.2019 г. Затова и  преразпределяне на доказателствената тежест  е недопустимо от въззивния съд – с оглед и настъпилата преклузия.

Възраженията за недопустимост  на решението също са несъстоятелни -липсва хипотеза ,при която съдът да се е произнесъл по непредявен иск .

Мотивирайки се от горното настоящата инстанция счита ,че атакуваното  решение следва да бъде потвърдено . При този изход на спора на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на ответната ЕС направените  разноски по делото пред настоящата инстанция ,които видно от представения списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

По тези съображения Бургаският окръжен съд

 

 

                                 Р       Е     Ш       И :

 

 

                                 ПОТВЪРЖДАВА  решение № 114/20.06.2019 г. постановено по гр.д. № 899/2018 г. по описа на Несебърския районен съд .

                                 ОСЪЖДА Е.Е.И. ,ЕГН  **********, със съдебен адрес – гр. София ,ПК 1415,кв.Драгалевци,бул.“Черни връх“ № 175,вх.А,ап.9  да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ А НА КОМПЛЕКС „Афродита 1“,с адрес – гр. Несебър ,КК Слънчев бряг-запад ,кв. „Пясъците“ № 85,представлявана от А. А. У. ,съдебен адрес съдебен адрес за съобщения-гр. Бургас ,ул. „Славянска „ № 77 ,ет. 1-чрез адв. Невена Чакърова, сумата 300 /триста /лева – направени разноски по делото пред настоящата инстанция.

                                РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване . 

 

                                     

                           

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :1.

                                                                                                                                                                                                                                                

 

 

                                                                           2.