Р Е Ш
Е Н И Е
№ 42, 06.08.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На девети юли през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията АНД № 73 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно
административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Община-И,
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.И обл.Р, ул.”Д” № , представлявана
от Кмета Б Ш против Наказателно
постановление № 7/24.02.2020г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и водите (РИОСВ)-гр.Р, с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.6 от Закона
за водите, на същото основание и чл.83, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева. Жалбоподателят оспорва
изцяло Наказателното постановление, като претендира за отмяната му, като
незаконосъобразно. Твърди допуснати нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН във връзка с приложението на чл.40 от ЗАНН, както и оспорва
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган поради
липса на оправомощаване за установяване и санкциониране на конкретното
нарушение. Твърди и неправилно прилагане на материално-правните норми, като
счита за относимо към конкретните факти прилагането на чл.69, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) вместо чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите
(ЗВ). С оглед на приложената правна норма и поради липсата на препращане към
други нормативни актове счита, че нарушението е неясно и неточно формулирано,
което засяга правото на защита на санкционираното лице. Оспорва и данните от
извършения физико-химичен анализ на взетите проби от отпадъчни води, като
несъответни на изследванията от периода 15.10.2019г. -20.10.2019г., извършени
от акредитирана Лаборатория за изпитване на води-гр.Р, с която Община-И била в
договорни отношения. Оспорва процедурите за вземане на проби/извадки и
измерване относно избора на определените за изземване количество отпадни води и
интервали от време, мястото, откъдето са взети пробите, което било описано
различно в съставените документи, начина на съхраняване на пробите,
продължителността на изпитването, използваните
устройства и тяхната годност за изпитване, както и твърди допусната грешка
относно отразената числова стойност на отпадното водно количество към момента
на проверката. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, доразвива доводите, поддържани в
жалбата относно неправилното прилагане на
материалния закон, като счита че относимата правна норма за квалифициране на
конкретното нарушение е по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите.
Въззиваемата
страна – Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ)-гр.Р, чрез
процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата и
моли Наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура – гр.Р,
ТО-гр.И, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не ангажира становище.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Община-И е титуляр на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и
повърхностни води № 13740085 от 15.05.2015г. за воден обект Сухо дере „Бейгир
гьолджук”, поречие Дунавски Добруджански реки и собственик на канализационна
мрежа с Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ), находяща се
землището на гр.Исперих, местност „Мезар Къшла”, имот № 000051, в която се
извършва механично и биологично
пречистване на отпадъчните води от канализационната мрежа на града и
които се изхвърлят в посочения воден обект.
На 17.10.2019г.
екип от служители на РИОСВ-гр.Р – свидетелите С.М.Ж. и Г.Б.К., двете старши
експерти в отдел „Контрол на околната среда”, съвместно с представител на
Регионална лаборатория-гр.Р към ИАОС – старши специалист С Д Кв и в
присъствието на представител на Община-Исперих – О К М – началник ГПСОВ, извършили
планова проверка, съгласно Заповед № РД-788/20.12.2018г. на Министъра на
околната среда и водите за контрол на емитерите, формиращи отпадъчни води и
заустващи във водни обекти, подлежащи на контрол през 2019г. Проверката е
извършена на площадката на ГПСОВ-гр.Исперих, като е взета съставна проба
отпадъчни води от Пункт № 2 – изход на ГПСОВ (пречистена отпадъчна вода,
непосредствено преди заустване на водоприемника), определен в цитираното горе
Разрешително за заустване № 13740085 от 15.05.2015г., с географски координати
на мястото на зауставане: СШ 43*43`32,8” и ИД 26*48`42,4”.
Въз
основа на извършения физико-химичен анализ на пробите отпадъчни води, съгласно
Протокол от изпитване № 11-0515 от 05.11.2019г., е установено, че извърляните
във водния обект „Сухо дере” отпадъчни води превишават индивидуалните емисионни
ограничения (ИЕО) по показатели: анионоактивни детергенти (резултат 3.6 мг/л
при норма 1 мг/л), неразтворени вещества (резултат 57 мг/л при норма 35 мг/л),
ХПК/3 (резултат 140 мг/л при норма 125 мг/л) и БПК/5 (резултат 84.5 мг/л при
норма 25 мг/л), което е в нарушение на ИЕО, определени в Разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води №
13740085 от 15.05.2015г.
Горните
обстоятелства били отразени в Констативен протокол № СЖ-74 от 20.11.2019г.,
връчен на Кмета на Община-И, а въз основа на тях издаден АУАН № 0002271 от
26.11.2019г. на Община-И за нарушение на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите,
за това, че на 17.10.2019г. на площадката на ГПСОВ, собственост на Общината и
като собственик на канализационната система на гр.И, изхвърля отпадъчни води,
формирани от канализационната мрежа на града (смесен поток от битови,
промишлени отпадъчни води и дъждовни води) във воден обект Сухо дере „Бейгир
гьолджук”, поречие Дунавски Добруджански реки, в нарушение на индивидуалните
емисионни ограничения. АУАН е подписан от Кмета на Общината без възражения,
като в законния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН са направени писмени възражения с
оспорванията, поддържани и в жалбата, сезирала настоящото производство, относно
процедурите за вземане на проби/извадки и измерване
- избора на определените за изземване
количество отпадни води и интервали от време, мястото, откъдето са взети
пробите, описано различно в съставените документи, начина на съхраняване на
пробите, продължителността на изпитването,
използваните устройства и тяхната годност за изпитване, както и относно допусната
грешка в отразената числова стойност на отпадното водно количество към момента
на проверката. В отговор на същите възражения и по искане на Директора на
РИОСВ-гр.Русе, е изготвено Становище от Началник на Отдел „Регионална
лаборатория-Русе” към ИАОС, съдържащо данни, че Лабораторията е акредитирана за
изпитване със Сертификат за акредитация № 135 ЛИ/24.06.2019г., издаден от ИА
„Българска служба за акредитация (БСА)”, съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025,
като последният одит на Лабораторията от ИА „БСА” е извършен в периода
28.08-30.08.2019г. Дейността й включва освен измервания/изпитвания за контролна
дейност на РИОСВ и измервания за външни клиенти, така и извършване на
национален мониторинг. Участва и в междулабораторни сравнителни изпитвания на
национално и международно ниво. Посочено е, че методът на вземане на проба БДС ISO 5667—10:2002 фигурира в протоколи за вземане
на проба/извадка от води (ФК 11-708-8) - №№ 548, 549/17.10.2019г., като са
посочени вида и количеството на бутилките. Консервирането на пробите е съгласно
БДС EN ISO 5667-3:2018. Всяка лаборатория притежава формуляри по качество,
които защитава. В протокола за изпитване се посочват стандарти/валидирани
методи за изпитване, без задължение за посочване на метод за пробовземане.
Лабораторията работи с технически средства (аналитична апаратура), подлежащи на
калибриране и периодична проверка, със сертифицирани референтни материали и
референтни материали, което е абсолютно задължително условие. Пробите се
съхраняват при строго определени условия. За всеки показател има строго
фиксиран срок, в който трябва да се извърши изпитването, като Лабораторията
спазва всички изисквания на методите за изпитване, като анализирането на проби
на по-късен етап би
довело до значително несъответстие при одит от страна на ИА „БСА”. Конкретното
изпитване е извършено в срок от 17.10.2019г. до 01.11.2019г., като има
характеристики (напр. тежки метали), които могат да се анализират и до 6
месеца, т.е. в период по-голям от посочения в протокола за изпитване.
Резултатът от анализа се отнася за моментното състояние към конкретната дата и
конкретния час на пробовземане и не е основателно сравнение с резултати от
проведен собствен мониторинг. Контролната проверка се извършва без
предварително фиксирана дата.
Въз основа на АУАН последвало издаване на атакуваното Наказателно постановление
№ 7/24.02.2020г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ)-гр.Р,
с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите, на същото основание
и чл.83, ал.1 от ЗАНН, на Община-И е наложена „имуществена санкция” в размер на
1 000.00 (хиляда) лева.
Разпитаните по
делото свидетели С.М.Ж., Г.Б.К. и Р.В.Д.,
съответно актосъставител и свидетели при установяване на нарушението и
съставянето на акта, като последната е
свидетел само при съставянето на Акта, потвърждават пред съда фактическите
констатации, описани по-горе.
По делото са представени Заповед № РД-154 от 28.02.2019г.
на Министъра на околната среда и водите, за оправомощаване на длъжностни лица
за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по чл.200,
ал.1 от Закона за водите, сред които, в пунк ХІ за РИОСВ-гр.Р е посочена
свидетелката –актосъствител С.М.Ж.. Съгласно друга
Заповед № РД-8 от 10.01.2011г. на на Министъра на околната среда и водите, са
оправомощени Директорите на Ретионалните инспекции по околна среда и водите да
издават Наказателни постановления, вкл. за извършени административни нарушения
по чл.200 във вр. с чл.151, ал.4, т.2 и т.3 от Закона за водите.
Въз основа на така изложеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание.
Преди всичко и с оглед на възраженията
по жалбата, съдът приема, че АУАН е
състъвен при пълно съблюдаване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на нарушителя чрез неговия законен
представител (кмета на Община-И) и свидетелите, които са присъствували при
установяване на нарушението, потвърждаващи лично пред съда този факт –
свидетелката-актосъставител С.М.Ж. и свидетелката Г.Б.К..
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя относно липса на компетентност у актосъставителя да установява с акт
нарушението, предвид наличие на безспорни доказателства, че същият е бил
надлежно оправомощен за това със Заповед на минсистъра на околната среда и
водите, издадена на основание чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН във
вр. с чл.201 от Закона за водите и чл.3, ал.1, т.5 от Устройствения правилник
на министерство на околната среда и водите. Констатираното от проверяващия
орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени
дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от
фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с това
деяние и съставляваща основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Безспорна е и компетентността на административнонаказващия орган за
издаване въз основа на АУАН и на процесното НП, съобразно извършеното изрично
оправомощаване на Директора на РИОСВ-гр.Р с цитираната горе Заповед № РД-8 от 10.01.2011г. на Министъра на
околната среда и водите. Директорът на РИОСВ – гр.Р се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностното качество (заеманата длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл.201, ал.2 от ЗВ – Министъра на околната
среда и водите по надлежния ред с индивидуален административен акт – Заповед, като в обжалваното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то
отговаря на изискванията на закона (чл.57, ал.1 от ЗАНН) от формална страна.
В съответствие с изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията по АУАН и изясняване на спорните факти и обстоятелства
– изискано и изготвено Становище от Началника на акредитираната Регионална лаборатория-Р към ИАОС относно направените
възражения на нарушителя срещу процедурата по вземане и анализ на изследваните
проби от отпадъчни води. Тези проби са били взети в присъствието на
представител на Община-И, а именно Началника на проверяваната ГПСОВ, като не са
направени възражения в момента на проверката. В тежест на нарушителя е да
докаже, ча са допуснати съществени нарушения, съобразно заявените възражения
относно начина на вземане и анализ на пробите, а такива доказателства не бяха
ангажирани и в хода на настоящото съдебно производство. В хода на делото, въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, категорично се доказа, че
мястото на вземане на пробите е винаги едно и също, посочено в Разрешителното
за зауставане, със съответни географски координати на изхода на ГПСОВ,
определено като пункт за мониторинг, след който следва заустването във
водоприемника. Не са доказани обстоятелства, с оглед на които да се направи
извод за опорочаване и компрометиране на процедурата по вземане и изследване на
взетите проби, поради което наведените доводи по жалбата в обратния смисъл, се явяват
необосновани и неоснователни.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, не налагат извод
за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган. Констатациите на проверяващите органи изцяло покриват
фактическия състав на нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, изразяващо се в изхвърляне на отпадъчни води във водните обекти и канализационната система в нарушие на емисионните норми и
изисквания, осъществено от Община-И.
Безспорно и категорично е установено, че последната във връзка с дейността си
като водоползвател и титуляр на Разрешително за заустване, е нарушила ИЕО,
определени в това Разрешително по отношение на показателите за анионоактивни детергенти, неразтворени вещества, ХПК/3 и
БПК/5, като не е изпълнила задължението
си да поддържа необходимото качество на заустените води в съответствие с
условията на Разрешителното (чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ) и
изхвърля отпадъчни води във воден обект – Сухо
дере „Бейгир гьолджук”, при нарушение
на ИЕО. Съдът приема, че нарушението е правилно
квалифицирано, съобразно приложимия специален материален Закон за водите спрямо
общия Закон за опазване на околната среда, като ясно и прецизно е посочена нарушената законова разпоредба
на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите. За съставомерността на деянието не е
необходимо заявеното от жалбоподателя препращане към други нормативни актове, тъй като дадената правна кмвалификация на деянието
не засяга правото на защита на нарушителя. В НП се съдържат конкретните факти
по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил) и
тези факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от Закона
за водите. Съобразно чл.38, ал.3 от Наредба 2 от 08.06.2011г.
за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, по смисъла на чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ за нарушаване на емисионните
норми се счита неспазването на определените в Разрешителното за заустване ИЕО,
какъвто безспорно е настоящият случай. Нормите за
ИЕО се съдържат в Таблицата към издаденото Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води. В същата Таблица е посочен процесният Пунк № 2 като място за контрол (собствен мониторинг), като с взетите проби от същото място са отчетени
и превишенията на ИЕО. По този начин
съдът приема, че законосъобразно е ангажирана и административнонаказателната
отговорност на Община-И по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ поради това, че изхвърля във водоприемника отпадъчни
води, при неспазване на ИЕО в Разрешителното за заустване, посочени ясно видово и
количествено в АУАН и НП.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЮЛ,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана при стриктното прилагане на
чл.83 от ЗАНН. По смисъла на тази законова разпоредба по отношение на
юридически лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата при осъществяване на тяхната дейност. Наложената на жалбоподателя Община-Исперих имуществената
санкция е определена в минималния, предвиден от закона размер от 1 000.00 (хиляда)
лева, без възможност за редуциране и е съответна на характера и тежесттта на
извършеното нарушение, както и съответна
на целите на закона за превенция.
Като законосъобразно
обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 7/24.02.2020г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и водите (РИОСВ)-гр.Р с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.6 от Закона
за водите, на същото основание и чл.83, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя Община-И
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.И, обл.Р, ул.”Д” № , представлявана
от Кмета Б Ш, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 (хиляда)
лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.Р в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: