Р Е Ш Е Н И Е
№ 261047/8.10.2021г..
гр. Перник, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Даниела
А., като разгледа докладваното гр. дело № 5525
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на В.А.А. срещу „Емералд Травел България“ ООД, с която е предявен
осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 1056 лева, представляваща
30 % от платена цена по договор за
туристически пакет и услуги
В
исковата молба се посочва, че на 26.02.2020 г. страните по делото чрез
турстическия агент са сключили договор за туристически пакет № ЕЕ099264 с
предмет: организиране на пътуване (ваканция) с маршрут България – Бодрум –
България, в хотел „Vogue Hotel Supreme Bodrum”, 6 нощувки, с период на престоя:
нчалана дата 17.09.2020 г. и крайна дата 23.09.2020 г., при резервирани 2 броя
стаи за настаняване на общо четирима пътуващи и при релаизиране на пътуване със
собствено транспорт. Ищецът и неговото семейство взели решение да не пътуват
заради усложнената и динамична епидемиологична обстановка и с оглед спазване на
задължителните противоепидемични мерки, наложени от здравните власти на
Република България и Република Турция, свързани с разпространение на COVID –
19. На 19.08.2020 г. ищецът уведомил ответното дружество, че отменя пътуването
и моли да му се върне заплатения депозит или да му се предостави алтернативна
оферта за следващата година. Ответната страна отказала да върне заплатения
депозит.
Ответното
дружество не е подало отговор на исковата молба. В депозирано становище, както
и в откритото съдебно заседание моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Излага съображения по приложението на чл. 89 от Закона за
туризма и чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, като намира, че материалните предпоставки на относимите текстове в
процесния случай не са налице. Поддържа, че препоръките на МВнР имат единствено
препоръчителен, но не и задължителен характер и не са били налице
обстоятелства, която да засягат в значителна степен изпълнението на
туристическия пакет и в крайна сметка пътуването до процесната дестинация е
било осъществено. Изразява становище, че е право на потребителя да отмени
пътуването си по всяко време, но срещу обоснована и справедлива парична
компенсация. Претендира разноски в производството.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 89, ал. 6, вр.
ал. 5 от Закона за туризма (ЗТ), вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Текстът
на чл. 89, ал. 5 ЗТ представлява транспониране в българското законодателство на
чл. 12, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета
от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните
пътнически услуги. Нормата урежда потестативно право на пътуващите да прекратят
договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване,
когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна
степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства. Аналогично на чл. 12, ал.
3 от Директивата, чл. 89, ал. 6 ЗТ предвижда, че при прекратяване на договора
за туристически пакет в тази хипотеза пътуващият има право на пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма
право на допълнително обезщетение. Когато не са налице извънредни и непреодолими
обстоятелства, пътуващият следва да заплати подходяща и обоснована такса за
прекратяване на договора.
За
да възникне потестативното право за едностранно прекратяване на договора в
хипотезата на чл. 89, ал. 5 ЗТ, в обективната действителност следва да са се
проявили следните юридически факти: 1) валиден договор за пакетно туристическо
пътуване, 2) изпълнението на който да не е започнало; 3) наличието на
непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до
него; 4) тези непреодолими и извънредни обстоятелства да засягат в значителна
степен изпълнението на туристическия пакет. В случай, че посочените
предпоставки са налице в кумулативна даденост и ищецът докаже, че е извършил
плащане по договора преди прекратяването му, ответникът дължи възстановяване на
плащанията по туристическия пакет на основание чл. 89, ал. 6 ЗТ и в
съответствие с общата забрана за неоснователно обогатяване.
По
делото не е спорно, а от представените доказателства се установява, че на
26.02.2020 г. чрез туристически агент „Инвизия“ ЕООД страните са сключили
договор за туристически пакет № ЕЕ099264, с предмет организиране на пътуване (ваканция) с маршрут България – Бодрум –
България, с период на престоя 6 нощувки – 17.09.2020 г. – 23.09.2020 г. в петзвезден
хотел в гр. Бодрум, при резервиране на 2 бр. стаи за настаняване на общо
четирима души, и при реализиране на пътуването със собствен транспорт. Съгласно
чл. 7, ал. 3 и чл. 8, ал. 1 от Договора,
резервацията е направена при условията на ранно записване, като стойността на
туристическия пакет възлиза на общо 1799,20 евро /3518,93 лв./
Видно
от приложеното платежно нареждане, ищецът авансово е заплатил капаро в размер
на от 1056 лв., равняващо се на 30% от стойността на пакетната услуга, съгласно
чл. 9 от Договора, като остатъкът следвало да бъде заплатен не по-късно от 20
календарни дни преди датата на отпътуване. Съгласно чл. 3, ал. 7 от приложимите
към договора Общи условия /Приложение № 1, съгласно чл. 16/, при резервации по
пакет „Ранно записване“ в случай на отказ от пътуване след 7 дни от датата на записване потребителят
губи 100% от вече платената цена.
Съгласно
чл. 7 и чл. 8 от Стандартния формуляр /Приложение № 6, съгласно чл. 16 от Договора/, преди започване изпълнението на
договора пътуващите могат да го прекратят, без заплащане на такса, при
настъпване на извънредни обстоятелства, като например – сериозни проблеми със
сигурността на мястото на дестинацията, които биха могли да засегнат
туристическия пакет. Наред с това пътуващият би могъл да прекрати договора
винаги срещу подходяща и обоснована такса.
Не
е спорно и че правоотношенто е прекратено едностранно от ищеца, във връзка с
който факт е представена и електронна кореспонденция между страните от
19.08.2020 г. Видно от съдържанието на същата, на 19.08.2020 г. ищецът е
уведомил ответното дружество за желанието си да се откаже от договора, като е
поискал възстановяване на сумата – в брой или получаване на ваучер за пътуване
през следващата година. В изпратените имейли представител на дружеството
указал, че пътуването за м. септември 2020 г. не попада сред отменените поради
извънредното положение пътувания, а хотелът е отворен и приема туристи, при
спазване на изискванията за хигиена и безопасност.
От
показанията на свид. А.Б., заедно с когото ищецът е щял да реализира пътуването
си, се установява, че резервацията е била направена преди началото на
пандемията от COVID-19. Свидетелят изяснява, че именно с оглед настъпилата
пандемия ищецът и приятелите му не се чувствали комфортно да заминат в чужда
държава, която е с високо ниво на риск – 4 от 5, и се съобразили с препоръките
на Външно министерство. Поради тази причина ищецът и спътниците му били
уплашени и преценили, че не си заслужава с пътуването да поемат риск за
здравето си. Ищецът писал до Агенцията за отмяна на резервацията, но Агенцията
отказала да възстанови платените до този момент суми и не предложила ваучери за
друга, по-късна дата.
Разпитана
в с.з., свид. М.С.Д. – организатор „Туризъм“ при ответното дружество, изяснява,
че пътуванията към Турция през 2020 г. били възобновени към края на м. юли, а
през м. септември Агенцията настанявала множество туристи в различни хотели в
Турция, включително и за гр. Бодрум. Споделя, че за м. 09.2020 г. е имало и
други туристи, които са отменили пътуванията си, но не е имало административни
ограничения във връзка с пътуванията. Изяснява, че при груповите резервации –
без значение със собствен транспорт или без, плащанията към контрахентите в
Турция се извършват групово, а конкретно при резервациите с ранно записване плащанията
се извършват предварително в по-дълъг период преди самото пътуване, за да е
възможно и ползването на съответната отстъпка от цената. Уточнява, че за да се
ползва съответната отстъпка и да се гарантира настаняването на туристите, се
налага и плащането към хотела да е извършено предварително от страна на
тур-оператора.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото почиват на
непосредствени впечатления, последователни са и житейски правдиви.
С
обявения за окончателен в о.с.з. доклад по делото съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 11.06.2020 г. е
била вдигната забраната за влизане в Турция, както и че е било възможно преминаването
на границата с организиран автобус.
Не
се спори и досежно факта, че процесното пътуване и настаняване на туристи в
хотел „Vogue Hotel
Supreme Bodrum” в периода 17.09-23.09.2020 г. фактически
е било реализирано, което обстоятелство се изяснява и от приложената справка,
получена от Хотела, за всички туристи по сключените договори на „Емералд
Травел“ за посочения период, както и от разпита на свид. Д..
Спорното
между страните обстоятелство е налице ли са били обективни обстоятелства с извънреден
характер, обусловили прекратяването на договора при условията на чл. 89, ал. 5
ЗТ, или същият е прекратен едностранно от ищеца без основателна причина.
От
събраните доказателства се установи, че в конкретния случай въпреки
разпространението на COVID-19 пътуването до Република Турция се е състояло, хотелът е
работел и приемал клиенти. Ето защо процесният случай не съвпада със сочената
от ищеца хипотеза на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. Разпоредбата визира
хипотеза, в която пътуването фактически е било отменено във връзка с разпространението на COVID-19, а в процесния
случай пътуването, предмет на договора между страните, се е осъществило, т.е.
основната предпоставка за приложение текста на чл. 25 от ЗМДВИП не е налице.
В
§ 31 от Преамбюла на Директива (ЕС) 2015/2302 неизчерпателно е посочено в какво
биха могли да се изразяват такива непредотвратими и извънредни обстоятелства,
които засягат изпълнението на туристическия пакет в значителна степен и при
които потребителят да може да откаже пътуването си без заплащане на такса за
прекратяване. Същите включват „значителни рискове за човешкото здраве, като
огнище на сериозна болест на мястото на пътуването“, които правят невъзможно
безопасното пътуване до дестинацията,
съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване. По
смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 3, т. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302
„непредотвратими и извънредни обстоятелства“ означава ситуация извън контрола
на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха могли
да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки.
Изброяването
е примерно, но с оглед на конкретно сочените обстоятелства, няма съмнение, че като
извънредни и непреодолими обстоятелства могат да се квалифицират именно случаи
на наличие на сериозна болест на мястото на пътуване, поставящо в риск
човешкото здраве. Това поставя въпроса дали такъв риск в дестинацията на
пътуването е бил наличен през м. 08-09.2020 г., когато ищецът е отправил
изявлението си за прекратяване на договора.
В
конкретния случай съдът намира, че пандемията от коронавирус и произтичащите
във връзка с нея действия на държавите – настъпили след сключването на
договора, съставляват именно такава извънредна ситуация, надхвърляща по мащаб
възможностите за контрол на обикновения човек, като дори и чрез мащабните и
целенасочени усилия в световен план за предприемане на мерки по нейното овладяване,
последиците ѝ не са избегнати.
При
тези данни се установява, че след
сключването на договора (м. 02.2020 г.), започналото в световен мащаб бързо
разпространение на инфекциозна болест, причинено от нов и непознат вирусен щам,
през м. 03.2020 г. е обявено за „пандемия“ от СЗО, като ситуацията се развива
изключително непредвидимо. В периода от
13.03.2020 г. до датата на планираното туристически пътуване с множество
заповеди на министъра на здравеопазването са били въвеждани различни
противоепидемични мерки на територията на Република България, засягащи всички
сфери на социалния живот, в т.ч. свободно придвижване на гражданите, полагане
на труд, здравеопазване, образование, бизнес, културен живот и много други. Ноторно,
същите са променяни многократно, непредвидимо и интензивно и засягат многобройни
аспекти от ежедневието, в т.ч. спазване на дистанция на открити и закрити пространства,
използване на лични предпазни средства и дезинфектант, извършване на PCR-тестове, поставяне под карантина, затваряне на граници, въвеждане
на ограничения при провеждане на различни мероприятия, затваряне на различни
търговски или културни обекти и др. Ежедневно променящата се динамична и
непредвидима обстановка не само в национален, но и в международен и световен мащаб,
постоянно увеличаващият се ръст на новозаразени, създава основателно съмнение и
неяснота дали и по какъв начин в периода през м. септември 2020 г. би могло
да се осъществи безпрепятствено пътуване и безопасна почивка с дестинация в
чужда държава, така, както е била планувана към момента на сключване на
договора, когато извънредните събития още не са били настъпили.
Същевременно
създалата се ситуация, застрашаваща живота и здравето на населението, не е била
преминала към датата на планираното пътуване. Видно от писмото от Дирекция
„Ситуационен център“ към МВнР, индексът на риска при пътуване в Република
Турция е оценен от компетентните органи на ниво 4 (от скалата между 1 и 5, т.е.
относително висок) – предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата
страна, освен при крайна необходимост). В този смисъл, възможността от заразяване
с опасно за населението непознато до този момент заболяване, предаващо се по
въздушно-капков път, е била реална. Рисковете за човешкото здраве, в частност –
огнището на сериозна болест на мястото
на пътуването представляват обстоятелства с непреодолим и извънреден характер
по см. на § 31 от Директивата, съответно – и по см. на чл. 89, ал. 5 ЗТ.
Макар
призивите на компетентните органи от МВнР да нямат задължителен характер, в
случая не може да се изключи тяхното значение като достоверен и общодостъпен
източник на информация за всеки гражданин при вземане на решение и отговорен и информиран
избор. В този смисъл предписанията на компетентните държавни органи предвид
пандемията да се пътува до Република Турция единствено „при крайна необходимост“, каквато категорично не представлява
организираното туристическо пътуване.
В
заключение, съдът приема, че към м. август 2020 г., когато ищецът е отправил
изявлението си за прекратяване, са били налице предпоставките на чл. 89, ал. 5
ЗТ и ищецът е имал право да прекрати договора на това основание, респ. да се
ползва от последиците на чл. 89, ал. 6 ЗТ. Установи се, че към момента на
сключване на договора ищецът е заплатил авансово сумата от 1056 лв., като при
липса на доказателства ответникът да е възстановил сумата, последният следва да
бъде осъден да я заплати в пълен размер. Следователно искът се явява основателен
в цялост и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На
основание чл. 78, 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените и доказани
в настоящото производство разноски в общ размер на 350 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 89, ал. 6, вр. ал. 5 от Закона за
туризма, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул. „Шандор
Петьофи“ № 36-партер, представлявано от управителя Янка Хитова, чрез адв. К.А.,
да заплати на В.А.А., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 1056,00
лева представляваща платено капаро по Договор за туристически пакет № ЕЕ0
99264 от 26.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Емералд Травел
България“ ООД, ЕИК ********* да заплати на В.А.А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 350,00 лева – разноски пред Районен
съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА:В.А.