Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.03.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 207 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 194619 от 16.08.2019 год., постановено по гр.дeло № 40249/2018 г. на
СРС, І Г.О., 26 състав е отхвърлен предявеният от Д. Г.Т., ЕГН **********, срещу Й.В.С., ЕГН **********,
иск за заплащане на сумата от 420 лева консумативи за ел.енергия, сумата от 50
лева за ВиК услуги потребени от ищеца през периода на наема по Договор за наем
от 11.05.2015 г., както и за сумата от 550 лева, представляваща стойността на
ремонтни дейности – пребоядисване на стени и циклене и лакиране на паркет,
които наемателя се е задължил да извърши по договора за наем, но не е извършил.
С решението на съда е осъдена Й.В.С., ЕГН **********, да заплати на Д.Г.Т., ЕГН
**********, сумата от 138 лева неустойка за забава в плащането на наемната цена
по договор за месеците август 2017 г. – април 2018 г., като е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 3750 лева. С решението на съда е осъдена Й.В.С., ЕГН **********,
да заплати на Д.Г.Т., ЕГН **********, сумата от 19,99 лв. разноски по делото,
съобразно уважената част от иска. С решението на съда е осъден Д.Г.Т., ЕГН **********,
да заплати на Й.В.С., ЕГН **********, сумата от 582, 64 лв. разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
В срока по чл.259 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 26 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
Ищецът по делото Д.Г.Т., обжалва решението с
въззивна жалба, подадена чрез пълномощника му адв.В.Б., в частта, с която са
отхвърлени предявените от него обективно съединени осъдителни искове, с искане
същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените осъдителни
искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата
се излагат доводи, че решението в обжалваната от
ищеца част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Й.В.С., чрез пълномощника си адв.А.Т. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна
да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззивникът- ответник Й.В.С., обжалва решението с насрещна въззивна жалба, подадена чрез пълномощника
адв. А.Т., в
частта, с
която е осъдена да заплати на Д.Г.Т., сумата от 138 лева неустойка за забава в
плащането на наемната цена по договор за месеците август 2017 г. – април 2018
г. Моли съда решението да бъде отменено в
обжалваната част, като неправилно, по съображения изложени в насрещната
въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД,
като неоснователен. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец Д.Г.Т., чрез пълномощника си адв.В.Б. оспорва подадената насрещна
въззивна жалба, като неоснователна. Моли съда, насрещната въззивна жалба, като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната от
ответницата част- потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и
делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца
в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно
право или правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но процесуално недопустимо, поради следните съображения:
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от хипотезите, при
които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса
на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от
иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на
страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези
случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати
производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или
родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане
на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено
основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а
делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези
принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно
прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно:
решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І
т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015
г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело №
3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е
недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното
начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от
страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на
което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните
решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се търси
чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез
обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Предмет на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да
определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца
твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното
основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения,
решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да
изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
На следващо място, съдът приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за
последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
В процесния
случай, настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявените от ищеца Д.Г.Т. срещу
ответницата Й.В.С. обективно съединени осъдителни искове с правно основание с
правно основание чл.92 от ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, така както са изрично заявени по петитума на исковата
молба, поради което е постановил недопустимо решение. В процесния случай, диспозитивът на решението на
първостепенният съд не изяснява предмета, по който се е произнесъл – посочени
са страните, но не е посочена точната правна квалификация на спорното материално
право по чл.92 от ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.79,
ал.1 от ЗЗД. От друга страна,
диспозитивът на първоинстанционното решение не съответства и не е в отговор на
петитума на исковата молба, който от своя страна е напълно съобразен с наведеното
с обстоятелствената част на исковата молба, договорно основание на предявените осъдителни
искове. Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи
юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната
част на съдебното решение. С оглед на
което, съдът приема, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.
С оглед на изложеното, обжалваното решение,
като процесуално недопустимо следва да се обезсили изцяло, включително и в
частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на
изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С
оглед цената на предявените обективно съединени осъдителни искове и дадените
задължителни за съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване –
арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при
спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди
СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
194619 от 16.08.2019 год., постановено по гр.дeло № 40249/2018 г. на
СРС, І Г.О., 26 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, на предявените осъдителни искове с правно основание чл.92
от ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, с които е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.