Решение по дело №341/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                   16.03.2010 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Бургаски районен съд                                        ХХ граждански състав

    На петнадесети март                                           две хиляди и десета година

    в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ

                                              

 

   при секретар З.М.    

   изслуша докладваното от съдията И. Дечев

   гражданско дело № 341/2010 г.

   и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба на Б.К.С. ЕГН ********** ***, к-с „Меден Рудник" бл. 416, вх. 1, ет.4, ап.П, за предоставяне на защита от осъществено по отношение на молителката и детето й Е.И.С. домашно насилие от страна на съпруга й И.С.С. с ЕГН **********. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: на 11.01.2010 г. около 10,30 часа дъщерята на молителката Е.  й се обадила по телефона и й казала, че баща й отново се е заял с нея, без особена причина, и започнал да я обижда с нецензурни думи, заплашвал я и я блъснал няколко пъти по рамото; на 14.01.2010 г. около 20,30 часа ответникът отново се прибрал в дома на страните, употребил алкохол, започнал да обижда молителката с нецензурни думи, наричайки я: „курво, бедна въшко", заплашвайки я със саморазправа. Тъй като ответникът бил доста агресивен, от страх молителката се заключила в стаята. Наложило се молителката, заедно с двете си деца, да напуснат семейното жилище, за да се укрият от ответника. В разговор с бащата на молителката, ответникът заплашил, че „ще я залее с киселина, ще я убие и ще я излежи за три години".

Молителката се страхува от ответника, твърди, че е жесток и неконтролируем и че непрекъснато я тормози и заплашва. Претендира налагане на следните мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и децата й; отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката и децата жилище на адрес гр. Бургас, ж.к. „Зорница", бл. 72, ет.4, ап.14; забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката и децата при условия и срок, определени от съда; временно определяне местоживеенето на децата Е.И.С. и Мария-Магдалена И.С. при пострадалия родител или родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда.

Към молбата е приложена и декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

С определение от 25.01.2010г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е наложил исканите от молителката мерки.

Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

                   Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.

Съдът намира, че молителката е провела успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея домашно насилие. Представената от нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН има качеството на годно доказателствено средство по силата на закона. Същата е пълна и подробна, в нея ясно са описани двата конкретни случаи на домашно насилие на 11.01.2010г. и на 14.01.2010г. Освен това, описаното в декларацията се подкрепя от представения по делото протокол за предупреждение от 14.01.2010г., съставен в 21.20 часа, с който на основание чл.56 ЗМВР ответникът е предупреден да не се саморазправя и да не заплашва съпругата си.

Фактът на домашно насилие се установява и от показанията на свидетелите Калчо Костадинов и Минка Костадинова, родители на молителката. Наистина показанията им принципно следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК, тъй като са заинтересовани от изхода на спора. Данните, изнесени от тях обаче са логични и непротиворечиви и подкрепят декларацията на молителката. Св. Костадинов изрично заявява, че на 11.01.2010г. ответникът е бил почерпен и е блъскал внучка му, после му се обадил и казал, че щял да я убие. На 14.01.2010г. ответникът се върнал пиян след 21.00 часа, като крещял и блъскал. Това му отношение не било изолиран случай, а се наблюдавало на много пъти, когато се напивал. Според св. Костадинова, майка на молителката, ответникът е обидил внучка й на 11.01.2010г. На 14.01.2010г. и се обадила дъщеря й и казала, че ответникът бил много пиян и е обиждал баща й, като се наложило да викнат полиция. Свидетелката твърди, че зет й обича да си пийва. Знае, че ответникът е посягал на внучката й, но не пред нея.

Следва да се имат предвид и обстоятелствата, изложени от детето Е. при изслушването му. Детето не помни точно датата, но се сеща, че рано сутринта е трябвало да ходи на тренировка, като баща й следвало да я заведе на училище, но той се е държал много грубо с нея, обиждал я с нецензурни думи.

При така установените факти съдът намира, че е доказано извършването на  домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Установи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, че на 11.01.2010 г. ответникът се е заяждал с дъщеря си, обиждал я е и я е блъснал няколко пъти по рамото. Установи се също така, че на 14.01.2010 г. след 21.00 часа ответникът се прибрал в дома си, употребил алкохол и започнал да обижда молителката с нецензурни думи, заплашвайки я със саморазправа.

Ангажираните от И.С. свидетелски показания не разколебават горните изводи. Свидетелят Тодоров, макар и да е виждал семейството на ответника при техни събирания, познава С. преди всичко по служба. Същият няма пряк поглед върху семейните отношения на ответника със съпругата му и дъщеря му. Съдът не кредитира показанията му за случилото се на датата 14.01.2010г., тъй като е бил заедно с ответника до 19.00 часа, а случаят на домашно насилие се установява след 21.00 часа. По същите причини не следва да се кредитират и показанията на св. Македонов, който е чакал И.С. и св. Тодоров, докато те са провеждали среща.  

Установеното по делото поведение на ответника не е инцидентно, а е по – скоро практика. Действията му са морално укорими и са в противоречие с разпоредбата на чл.14 СК, според която отношенията между съпрузите следва да се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Ето защо съдът намира, че следва против ответника С. да се наложат мерки за защита, идентични с мерките, наложени със заповедта за незабавна защита, т.е. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на двете молителки, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, да му се забрани да приближава жилището на молителките и местата за социални контакти и отдих, които посещават на по – малко от 100 метра, както и временно да се определи местоживеенето на децата Е. и Мария Магдалена при майка им. Мерките за защита, като се изключи задължението за въздържане от домашно насилие, законът разпорежда да се налагат за определен срок, който е определен от три до 18 месеца – чл.5, ал.2 ЗЗДН. Настоящият съдебен състав намира, че мерките следва да бъдат наложени за срок от 5 месеца. Това е достатъчно дълъг срок, за да може ответникът С. да осъзнае противоправното си поведение и да се поправи. В тази връзка е неоснователно искането на молителката мерките да бъдат наложени за максималния предвиден в закона срок. Ответникът е баща и съпруг и като такъв следва да има възможност да коригира поведението си в кратко време и да установи нормални взаимоотношения със семейството си.

С оглед изхода на делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и държавна такса в размер на 30 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Молителката има принципно право на разноски по делото, но не е отправила искане да й се присъдят.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА мерки за защита на Б.К.С. ЕГН ********** и Е.И.С. с ЕГН **********,***, к-с „Меден Рудник" бл. 416, вх. 1, ет.4, ап.11, от осъществено спрямо тях домашно насилие на 11.01.2010г. и на 14.01.2010г. от страна на И.С.С. с ЕГН ********** ***, като:

             ЗАДЪЛЖАВА И.С.С. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б.К.С. ЕГН ********** и Е.И.С. с ЕГН **********.

             ОТСТРАНЯВА И.С.С. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Б.К.С. ЕГН ********** и Е.И.С. с ЕГН ********** *** за срок от 5 /пет/ месеца.

ЗАБРАНЯВА на И.С.С. с ЕГН ********** да приближава на по – малко от 100 метра жилището на молителките на адрес гр. Бургас, ж.к. „Зорница", бл. 72, ет.4, ап.14, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Б.К.С. ЕГН ********** и Е.И.С. с ЕГН ********** за срок от 5 /пет/ месеца.

ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на децата Е.И.С. с ЕГН ********** и Мария-Магдалена И.С. с ЕГН ********** при майката Б.К.С. ЕГН ********** *** за срок от 5 /пет/ месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава И.С.С. с ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта-на осн. чл.21, ал.3 ЗЗДН  при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на  БРС държавна такса в размер на 30 лева.

Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: