№ 457
гр. Русе, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Т.И.П.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520102476 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ” АД гр. София, твърди, че на 01.03.2017г. в гр. Русе, по улица
„Тулча”, настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „***”, модел
„***”, с рег. № ***, преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие на
платното за движение- изрязан асвалт, вследствие на което са причинени материални щети
по автомобила изразяващи се в изкривена задна дясна джанта. Във връзка с причинените
щети на автомобила при ищеца била заведена преписка по щета № ***. Посоченият
автомобил бил застрахован по застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС с полица № ***
от 13.04.2016г. със срок на действие от 05.06.2016г. до 04.06.2017г. Увреденият автомобил
бил ремонтиран, като ЗАД „АРМЕЕЦ” АД заплатило обезщетение за ремонта в размер на
1556,82 лева. Ищецът претендира сумата 1566,82 лева (представляваща изплатеното
обезщетение плюс 10 лева ликвидационни разходи) да му бъде изплатена от Община Русе на
основание чл. 410 ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като счита, че общината носи
отговорност за поддържане на пътя, на който се е случило произшествието в състояние
позволяващо безопасно движение. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за
посочената сума плюс лихва за забава на основание чл. 410 от ГПК, но ответникът подал
възражение поради което в настоящото производство се иска установяване на вземането на
ищеца по заповедта за изпълнение.
Ответникът депозира отговор с който оспорва иска, като го намира за недоказан. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от водача на
автомобила поради управление с несъобразена с пътната обстановка скорост. Прави и
възражение, че увредената джанта е можело да бъде ремонтирана, а ако това е невъзможно,
то от стойността на обезщетението следва да се приспадне стойността на увредената джанта.
1
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от
ГПК- за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е чл. 410 ал.1 от КЗ. Претенцията за законна лихва е
с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 13.04.2016г. е бил сключен договор за застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС с
полица № *** (л.9) между ДСК АУТОЛИЗИНГ ЕООД и ищеца ЗАД „АРМЕЕЦ” АД гр.
София по отношение на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***. Срокът на
застраховката бил от 05.06.2016г. до 04.06.2017г.
Б. А. А. депозирал пред ЗАД „АРМЕЕЦ” АД гр. София уведомление- декларация за
щета по застраховка (л.10) за настъпване на застрахователно събитие на 01.03.2017г. с
участието на лек автомобил лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***.
Произшествието настъпило в в гр. Русе, по улица „Тулча”, като Б. А. А. декларирал, че по
време на движение преминал през изрязан асфалт на пътното платно, при което увредил
задна дясна джанта на автомобила.
Застрахователят изготвил опис на претенцията за щетата (л.15), в който посочил, че е
увредена „джанта лята з.д. 20 цола“, която подлежи на подмяна. ЗАД „АРМЕЕЦ” АД гр.
София издало възлагателно писмо към Атосервиз „Русе кар“ АД за извършване на
необходимия ремонт, който бил извършен от сервиза, била издадена фактура на стойност
1556,82 лева, която сума била изплатена от застрахователя на сервиза (л.23).
Настъпването на застрахователното събитие, по начина посочен в декларацията на Б.
А. А. се потвърждава от същия лично в съдебно заседание, като А. не си спомня
подробности около инцидента.
Назначеното по делото вещо лице дава заключение в съдебно заседание, че заплатената
сума от 1556,82 лева за ремонта на увредената джанта съответства на пазарната му цена, а
увреждането съответства на настъпилото на 01.03.2017г. ПТП. Вещото лице не може да даде
отговор на въпроса дали водачът на автомобила е имал възможност да избегне пътната
неравност ако се е движел с разрешена скорост.
Съдът кредитира заключението на вещото лице тъй като същото не е оспорено от
страните и не са събрани доказателства, които да го опровергават или поставят под
съмнение.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 31 от ЗП „Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините.”
Съгласно § 7. от ЗМСМА : „С влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти:
..........
4. общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
2
селищата и зелените площи за обществено ползване;”
Съгласно чл. 167 от ЗДвП: „Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.”
Посочените законови текстове вменяват в задължение на ответника- Община Русе да
поддържа в изправно състояние общинските пътища (какъвто е улица „Тулча”). Наличието
на неравност на пътя сочи на неизпълнение на това законово задължение. Вследствие на
това неизпълнение са настъпили вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника, като
отговорно лице съгласно чл. 49 от ЗЗД. Застрахователят е заплатил на увреденото лице
обезщетение за щетата и съгласно чл. 410 от КЗ: „С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.” Прилагайки тази норма към разглеждания казус и като се съобразят
изложените по-горе правни доводи се стига до извода, че ищеца изплащайки
застрахователното обезщетение (чрез заплащане на ремонта на сервиза, който го е
извършил) има право да получи същата сума от Община Русе, която се явява отговорно лице
за настъпилата вреда. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като сумата се
дължи със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД.
Не се доказа възражението на ответника за съпричиняване на вредата от страна на
водача на автомобила, както и възражението, че джантата е можело да се ремонтира без да
се заменя. Съдът приема, че разходите и усилията по остойностяване на отпадъка от
увредената джанта са съизмерими със сумата, която би могло да се получи за тях, поради
което тази стойността на увредената джанта като отпадък не следва да се приспада от
размера на обезщетението.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ответникът следва да заплати на ищеца 125 лева разноски в заповедното
производство и 365 лева разноски по настоящото дело, от които 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД
гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2 против ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК ********* с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” № 6
в размери както следва:
- 1566,82 лева представляваща главница по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС с полица №
*** на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № *** собственост на ДСК
АУТОЛИЗИНГ ЕООД, със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на
вземането;
- 477,48 лева мораторна лихва за периода 15.03.2019г.- 15.03.2022г.,
за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 1456/2022г.
на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК ********* с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 да
заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 разноски по настоящото дело в размер на
365 лева и разноски по ч.гр. дело № 1456/2022г. на РРС в размер на 125 лева.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4