Определение по дело №360/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова
Дело: 20202200500360
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.07.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.  ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №360 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя „СВ Модулпродукшън” ГмбХ – в несъстоятелност, Австрия срещу отказ за извършване на поискани със Становище от 05.06.2020г. действия по изп.д.№20189150401946 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 с район на действие СлОС, обективиран в протокол-разпореждане, изх.№24213/05.06.2020г.

В жалбата си дружеството жалбоподател, чрез пълномощника адв. Демерджиев посочва, че за отказа на ЧСИ е незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснован. Счита, че задължение на ЧСИ при така подадения сигнал от назначения от нея пазач е да му окаже активно съдействие, за да се отстрани самоволно възвърналият си владението на описания имот длъжник и да е отстранят последиците от неговите действия чрез ангажираната от него охранителна компания „Делта Гард” ООД. Излага редица съображения относно правомощията на временния синдик, назначен на длъжника в производството по несъстоятелност и твърди извършени от него нарушения. Посочва, че синдика е сключил договор за охрана  „Делта Гард” ООД, чийто охранители самоволно са монтирали собствени камери в обекта и не допускат в обекта пазача Й.А., служители на ЕВН и техници от фирмата поддържаща фотоволтаичната централа „ПВ Интерсервиз” ЕООД, вследствие на което работата на голяма част от централата е преустановено и към момента. Действията на временния синдик и охранителното дружество водели до вреди, както за имуществото на длъжника „Сиус” ООД, така и за неговите кредитори, тъй като се намаляват активите му. Опазването на активите на длъжника именно е задължение на съдебния изпълнител и в хипотезата на спиране на изпълнителното дело. Съдебният изпълнител следва да извърши действия по съхранението и опазването на описаното и възложено за пазене имущество, срещу което преди спирането е насочено принудително изпълнение. Прави аналогия с разпоредбата на чл.525, ал.1 от ГПК и счита, че е налице самоволно възвръщане на владението от отстраненото лице – длъжника. Поради това счита, че бездействието на ЧСИ Г. да извърши необходимите действия по опазването на описаните вещи и отказът да бъде отстранен длъжника, който самоволно си е възвърнал владението върху същите е незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалвания отказ да се извършат исканите със становище от 05.06.2020г. действия и да върне делото на ЧСИ с указания за действията, които следва да извърши, във връзка с исканията на взискателя. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок са постъпили становища по жалбата от длъжника „Сиус” и от назначеният му временен синдик П.К..

В становището си длъжникът чрез пълномощника адв. П. от САК посочва, че жалбата е недопустима, евентуално я оспорва като неоснователна. Счита, че жалбата не е насочена спрямо подлежащи на обжалване действия и е недопустима. Посочва, че въпросите свързани с временния синдик се решават по друг процесуален ред, в т.ч. атакуване на неговите действия. Заявява, че по делото няма данни длъжникът да е изваден от имота и да му е ограничен достъпа до същия. Посочва, че описаната в жалбата фактическа обстановка не е отговаря на действителната, като в имота нямало самоволно настанили е лица. Действията по охрана на имуществото не се приравняват на същинските изпълнителни действия. Неоснователна е направената с жалбата аналогия с разпоредбите на чл.525 от ГПК, неприложими в случая. Намира за неоснователни твърденията за посегателство от негова страна върху описаното имущество. Моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима, евентуално да я отхвърли като неоснователна.

В становището си временния синдик на длъжника П.К.  също изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като исканото действие не може да бъде приравнено на изпълнително такова. От друга страна намира жалбата за неоснователна, като посочва, че от момента на встъпването си в длъжност до настоящия такъв не е правила опис на движими и недвижими вещи, собственост на „Сиус” ООД и не може да носи отговорност за същите, нито може да знае какво е тяхното състояние.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които е посочил подробно хронологично извършените по делото действия и е изложил своето становище по жалбата – неоснователност на същата. С оглед въведената аналогия с чл.525 от ГПК счита, че от нея се искат изпълнителни действия, свързани с въвод във владение на имота, като се отстрани самоволно върналият си владението длъжник. Поради това счита жалбата за допустима. Излага съображения за неоснователност на същата, като посочва, че чл.525 от ГПК е неприложим, тъй като по делото не е предавано владението върху имота, а по реда на чл.486, ал.2 от ГПК е предадено управлението на имота на назначеният по делото пазач. Счита, че чрез искането се правил опит да му е вменятзадължения, каквито той няма за преценка законосъобразността на действията на временния синдик, назначен с определение на САС.В случая счита, че пазачът е изпълнил задълженията си като е сигнализирал органите на полицията и е уведомил ЧСИ. ЧСИ също е предприела съответните действия като е препратила сигнала на компетентните органи.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп. дело №1946/2018г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 и район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя „СВ Модулпродукцион ГмбХ“ в несъстоятелност, Австрия въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2018г., издаден по т. дело №935/2013г. на Пловдивски окръжен съд за осъждането на „Сиус“ ООД да заплати на взискателя сумата от 60000лв. разноски в заповедно производство по ч.гр.д.№3132/2013г. на РС - Пловдив, сумата от 40039лв. разноски по т.д.№1249/2015г. по описа на ВКС и сумата от 40020лв. разноски за исково първоинстанционно производство по т.д.№935/2013г. на ОС – Пловдив.

По искане на взискателя, изпълнението е насочено срещу ФЕЦ – Оризари, собственост на длъжника, като е вписана възбрана и е насрочен опис.

С резолюция от 11.10.2018г. НАП е присъединена като взискател на осн. чл.458 от ГПК за публични вземания в размер на 2866,56лв.

С резолюция от 18.10.2018г., въз основа на молба и удостоверение по чл.456 от ГПК, е присъединено вземането на „СВ Модулпродукшън“ ГМБХ по изп.д.№20137680400310 по описа на ЧСИ М.М..

С резолюция от 31.10.2018г. е разпоредено присъединяване на „Жун син пауър“ ООД за вземане по представено удостоверение по изп.д.№460/2018г. на ЧСИ Г.. С резолюция от 29.11.2018г. е присъединено вземането на „Жун син пауър“ООД по представен в оригинал изпълнителен лист от 15.11.2018г. на СГС.

„Българско индустриално общество – Био Амрита“ ЕАД е наемател на обекта, вписал договор за наем на 19.10.2018г., както и вписал особен залог върху движими вещи и съоръжения в ЦРОЗ. На 18.02.2019г. В ЦРОЗ е вписано заявление за вписване на пристъпване към изпълнение по отношение на вещите и съоръженията, предмет на особения залог.

В периода 05.11.2018г. - 09.11.2018г. е извършен опис на недвижимите имоти и движими вещи, представляващи в цялост фотоволтаична електроцентрала – с.Оризари, общ.Твърдица.

На 23.11.2018г. е входирано по изп. дело експертно заключение относно пазарната стойност на описаните недвижими имоти, движими вещи и съоръжения в тях. Впоследствие се е развивала процедура по предявяване и оспорване на оценката по чл.485 от ГПК. В тази връзка е имало и подадени жалби до СлОС и съответно произнасяния по тях.

С протокол от 19.11.2019г. по изп.д.№1946/2018г. ЧСИ Г.Г. е насрочила първа публична продан на следната съвкупност – обособена част от търговско предприятие, собственост на „Сиус“ ООД – длъжник, описано с протокол за опис от 05-09.11.2018г., а именно: функционираща фотоволтаична PV централа – 4000 KWP, представляваща съвкупност от следните имоти и находящи се в тях движими вещи и съоръжения, подробно описани, за времето от 06.01.2020г. до 06.02.2020г. с начална цена 8141644,00лв.

С протокол от 03.01.2020г. по изп.д.№1946/2018г. ЧСИ Г. е приела, че насрочената публична продан от 06.01.2020г. до 06.02.2020г. е нередовно разгласена и е разпоредил сваляне на съответните поставени за нея съобщения.

На 10.01.2020г. по изпълнителното дело е депозирана молба от П.К. – назначена с нарочен съдебен акт за временен синдик на длъжника „Сиус“ ООД, който представя заверен препис от Определение №27 от 07.01.2020г. по т.д.№6004/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.629а, ал.1, т.1 и т.2 от ТЗ, е допуснато обезпечение на предявената от „Жун Син Пауър ООД, Нанкин“ молба за откриване производство по несъстоятелност на „Сиус“ ООД чрез 1. Спиране на изпълнително дело №20189150401946 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915, район на действие СлОС и 2. Назначаване на временен синдик с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ – П.Д.К..

С постановление от 10.01.2020г., въз основа на посоченото определение на САС и на основание чл.629а, ал.7 от ТЗ, ЧСИ Г. е спряла изпълнителното производство по изп. дело №20189150401946 с длъжник „Сиус“ ООД, по описа на ЧСИ Г.Г..

На 26.05.2020г. по изп. дело е постъпил сигнал от пазача на описаното по делото имущество Й.А., който посочил, че на 22.05.2020г.дружеството, отговарящо за поддръжката и ремонтните действия на фотоволтаичната централа е подало информация, че четири от инверторите не работят, при което дежурния служител от Алфа Сот Секюрити ООД е направил обходи и установил, че ключовете от металните конструкции, където се намират инверторите, липсват. При посещението си в обекта Атанасов не бил допуснат от намиращите е в обекта служители на „Делта гард” ООД – охранителна фирма, с която временния синдик на длъжника П.К. сключила договор за охрана на имуществото. Атанасов моли ЧСИ за съдействие за установяване на посочените обстоятелства и за отстраняване на самоволно настанилият се чрез охранителното дружество длъжник.

ЧСИ Г. е изпратила сигнала по компетентност на РУ-Твърдица и за сведение на взискателя.

На 05.06.2020г. взискателят „СВ Модулпродукцион ГмбХ“ в несъстоятелност, Австрия е подал становище до ЧСИ Г. по подадения сигнал, като иска ЧСИ да окаже съдействие на пазача Атанасов, за да се констатира дали и при какви обстоятелства длъжникът „Сиус“ ООД си е върнал владението върху обекта чрез дружество „Делта гард” ООД, да го отстрани от обекта, както и да констатира и отстрани съответните липси или повреди по имуществото, причинени от служители на охранително дружество „Делта гард” ООД.

С протокол-разпореждане изх.№24213/05.06.2020г. ЧСИ Г. е отказала да извърши исканите със становището на взискателя действия, поради липса на законово основание за тях. Сигналът и становището са изпратени по компетентност на ОДМВР – Сливен и на ОП – Сливен.

Взискателят е уведомен за отказа със съобщение, получено на 09.06.2020г.

Жалбата против отказа е подадена с пощенско клеймо от 16.06.2020г.

            С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Подадената от взискателя „СВ Модулпродукцион ГмбХ“ в несъстоятелност, Австрия жалба против отказа на ЧСИ да извърши поискани със становище от 05.06.2020г. действия е недопустима, тъй като обжалвания отказ на съдебния изпълнител е извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 1 от ГПК действия и актове, които подлежат на съдебен контрол по жалба на взискателя по изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

В случая, постановения отказ не е измежду посочените хипотези, подлежащи на съдебен контрол. Поисканите действия, по-скоро оказване на съдействие на назначения от самия ЧСИ пазач на описаното длъжниково имущество да изпълнява задълженията си по опазване на повереното му имущество, не са изпълнителни действия по смисъла на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК, чийто отказ подлежи на съдебен контрол. Всичко поискано от страна на взискателя касае установяване на фактическото положение на описаното имущество, съдействие на пазача в тази насока и отстраняване на съответни повреди. Поисканите действия и съдействие е в компетентността и преценката на съдебния изпълнител и тъй като не са същински изпълнителни действия /още повече изпълнението по делото е спряно, поради откриване на производство по несъстоятелност на длъжника/, то те не подлежат на съдебен контрол.

В случая, посочената от взискателя разпоредба на чл.525 от ГПК, касаеща действия при самоволно възвръщане на владението е абсолютно неприложима в случая. Тя се прилага при изпълнение на непарични вземания, при принудително отнемане на вещи. Настоящото изпълнително производство не е  такъв предмет. То е образувано за изпълнение на парични вземания. Посочения от взискателя способ на предаване на владение е абсолютно неприложим в случая. Не е налице предадено владение и самоволно възвръщане на същото, за да се иска извършване от съдебния изпълнител на изпълнително действие по реда на чл.525, ал.1 от ГПК, за да бъде допустима жалба против отказа от такова. В случая, както посочихме се касае за изпълнение на парични вземания чрез насочване на изпълнението върху въпросната фотоволтаична централа, която е описана като съвкупност от недвижим имот и движими вещи и е предаден за пазене по реда на чл.486 от ГПК.

Следователно не е налице искане и съответно отказ от предприемане на изпълнителни действия по спряното изпълнително производство, поради което и процесния отказ не подлежи на съдебен контрол.

Следва да се посочи само, че всички изложени оплаквания относно действията на назначения по реда на производството по несъстоятелност временен синдик са ирелевантни и извън правомощията, както на съдебния изпълнител, така и на настоящия съд, осъществяващ единствено контрол за законосъобразност на обжалваемите действия на съдебния изпълнител. Компетентен е единствено съда по несъстоятелността.

С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от взискателя „СВ Модулпродукцион ГмбХ“ в несъстоятелност, Австрия срещу отказ за извършване на поискани със становище от 05.06.2020г. действия по изп.д.№20189150401946 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 с район на действие СлОС, обективиран в протокол-разпореждане, изх.№24213/05.06.2020г., като НЕДОПУСТИМА.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д.№360/2020г. по описа на  Сливенски окръжен съд, като недопустимо.

 

 

            Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.