№ 44
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502651 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Срещу решение № 1217/28.09.2021г. по гр.д. № 10554/2021г. на ВРС-46-ти състав е
постъпила въззивна жалба вх. № 22102/02.11.2021г. от КР. Н. Й., ЕГН ********** от ***,
чрез адв. А.Ж.. С обжалваното решение съдът е наложил мерки за защита в полза на
молителката К. СТ. Й. ЕГН ********** от ***, срещу него КР. Н. Й., ЕГН ********** от
***, като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. СТ.
Й., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; отстранил го е за срок от четиринадесет месеца
от съвместно обитаваното с К. СТ. Й. жилище, находящо се в ***, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 2 от ЗЗДН и му е забранил да се приближава на по- малко от 100 метра от К. СТ. Й. и от
местата й за социални контакти, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, се моли да бъде
отменено и постановено друго, с което молбата за защита на К.С. Й. бъде отхвърлена,
евентуално изменено в частта, в която КР. Н. Й. е отстранен за срок от 14 месеца от
съвместно обитаваното с майката жилище, находящо се в ***.
Жилището е било необитаемо след възникналия на 11.04.2021г. пожар. Майка му го
напуснала още тогава и се върнала само веднъж на 08.07.2021г. , когато между ответника и
придружаващите я лица-разпитаните по първоинстанционното дело възникнал скандал,
1
провокиран от последните. ВРС, въпреки, че е приел полицейската преписка, не я е обсъдил
и не е взел предвид констатацията на полицейските служители, но е приел безрезервно
показанията на очевидно заинтересованите свидетели.
В писмен отговор К. СТ. Й., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Р.М. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Поискала е защита, затова, че на 08.07.2021г., докато
е била в общия им дом, ответникът й нанесъл обиди и заплахи, за които е подписала
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, правилно окачествени от ВРС като акт на психическо
насилие. Ответникът не е съумял да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе
до оборване на изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и разколебаване на
доказателствената й сила. ВРС не е допуснал нарушения на материалния закон. Нито
процесуални нарушения, като не е разпитал всичките водени от насрещната страна
свидетели. Ответникът не се опитва да опровергае твърденията на молителката за
осъществен акт на домашно насилие, а да установи, че не е налице съвместно обитаване на
имота в ***. Ответникът е навел твърдения, че имотът е необитаем, къщата е опожарена,
няма ток, мебели, изобщо условия за живот. Това е пречка майка му да го обитава, но не и за
него, тъй като продължава да го обитава и се събира с други лица, с които употребява
алкохол по цял ден. Решението е правилно и в частта за наложените мерки за защита и
тяхната продължителност, включително и тази по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. Имотът е нейния
дом, където е живяла цял живот и в който иска да извърши ремонт и да продължи да живее
нормално.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени
направените разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда К. СТ. Й., действаща чрез пълномощника си адв. Р.М. е
поискала да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие срещу сина й КР. Н. Й.,
като бъде задължен да се въздържа от домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в ***, да му бъде забранено да се приближава до нея, до
жилището й, находящо се в ***, и местата й за социални контакти и отдих, при условия
определени от съда и за максимално дългия период от време от 18 месеца и да бъде
задължен извършителя да посещава специализирани програми. Поискала е издаване на
заповед за незабавна защита.
Излага, че е подложена на системен физически, емоционален и психически тормоз от
страна на сина си. Той не работи и е изцяло на нейна издръжка. Ежедневно се напива и я
изнудва за пари за цигари и алкохол. В нетрезво състояние я обижда, заплашва, нанася й
побои, гони я от вкъщи, уринира върху нея, взема й пенсията и я оставя да гладува. Живее в
непрестанен страх за живота си, страхува се дори да остане сама в дома си. С влязло в сила
решение по гр.д. № 5979/2013 г. на ВРС е уважена нейна предходна молба срещу сина й за
защита от домашно насилие.
На 08.07.2021 г. около 20.00 часа молителката се прибрала в жилището си, находящо
се в ***, придружена от Т. Ц., който се грижи за нея и й помага, заедно с още двама негови
2
познати. Като влезли в двора на къщата заварили сина й с други алкохолици, седнали под
терасата да употребяват алкохол. Казала на сина си и другите хора, че не иска да се събират
в къщата й, че иска да я оправи, да я изчисти и да живее там, защото наближава зима. К.
започнал да я обижда и псува, започнал да я гони и заплашва. Помолила придружителите си
да я изведат. Т. Ц. се обадил на тел. 112 и потърсил съдействието на полицията. Дошъл
патрул на Първо РУП-Варна. Обяснила на полицаите какво се случило, а К. продължавал да
я обижда и пред тях. Полицаите го предупредили да не я обижда. Тя си тръгнала, защото
синът й отказал да напусне дома, страхувайки се за живота и здравето си. Претендира
разноски.
Ответникът по молбата КР. Н. Й. ЕГН ********** от ***, чрез адв. А.Ж. оспорва
молбата и изложените в нея твърдения. Поддържа, че не е налице съвместно обитаване на
жилището от страните, тъй като имота на *** е бил опожарен на 11 април и оттогава не е
обитаем. Молителката живее на друго място- в свой наследствен имот в с. П..Той самият
обитава пространството под едната тераса в имота, където има легло и спи там.
В о.с.з. на 20.08.2021г. молителката поддържа молбата си за защита ,а ответникът я
оспорва. Молителката признава, че не живее в имота, но това е така поради поведението на
сина й.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от представените по делото
доказателства, че КР. Н. Й. е син на молителката К. СТ. Й.. Изпълнени са следователно
условията за предоставяне на защита по ЗЗДН, визирана в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН. Двамата са съсобственици на жилище, находящо се в *** при квоти ¼ за сина и ¾
за майката, според представения НА № 179, т. 3, дело № 1176/1974г. на варненски нотариус
и удостоверение за наследници на Н.Д.В.. Двамата са живели съвместно в това жилище, до
опожаряването му на 11.04.2021г., когато по тази причина К. СТ. Й. го е напуснала.
От приложените на л. 19 от първоинстанционното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е видно, че под страх от наказателна отговорност молителката К. СТ. Й. е
декларирала, че на 08.07.2021г. около 20 часа вечерта отишла в дома си в *** заедно с Т. Ц.,
който се грижи за нея и й помага и още двама негови познати. Влизайки в двора на къщата
заварили сина й К., който се бил събрал с други алкохолици, седяли под терасата и
употребявали алкохол. Казала на К. и хората с него, че не трябва да се събират в дома й и да
си ходят, защото иска да живее в къщата си, да я оправи , да изчисти, защото няма къде да
отиде, а идва зима. К. започнал да й отправя цинични обиди, цитирани дословно в
декларацията, да й отправя закани и я заплашва, че ще я убие. Тя се изплашила и му казала,
че повече не й е син и не иска да го вижда, а той станал и започнал да я гони, взел бутилка
и замахнал към нея. Тя помолила момчетата с нея да я изведат. Т. Ц. подал сигнал на тел.
112. След около 20 минути дошли полицаи. Обяснила им случилото се, а К. продължавал да
сипе обиди пред тях. Полицаите го предупредили да не обижда, но без резултат. Тя си
3
тръгнала, т.к. К. отказал да напусне къщата. Описва и други инциденти, настъпили в
продължение на отминалите 10 години.
Представено по първоинстанционното дело е писмо вх. № 22212/28.07.2021г. от ОД
на МВР-Варна, Първо РУ, към което е приложена докладна записка рег. № 433-
24738/09.07.2021г., изготвена от М.Т., изпълнявал ППД като антопатрул и отзовал се на
сигнал, получен от ОДЧ на адрес *** около 20.20ч. за възникнал скандал за недвижимо
имущество. При пристигане установили лицето, подало сигнала като Т. И. Ц., който
обяснил, че КР. Н. Й. не го допускат в имота. Лицата били предупредени да не отправят
закани и заплахи и били насочени към държавните институции по компетентност.
По искане на молителката пред ВРС са изслушани показанията на водените от нея
свидетели Т. И. Ц. и Ивайло И. К., както и на водените от ответника С.В.К. и М.П.М.,
всички без родство и дела със страните.
Св. Ц. сочи, че до 11.04.2021г. страните живели заедно на ***, когато къщата
пламнала. К. стояла пред дома си мокра и боса. Взел я да живее при него ,водел я по лекари,
до ден днешен се грижел за нея. Свидетелства, че между майката и сина отношенията се
изразяват в денонощни обиди от негова страна, побоища, чупене, хвърляне, нарича майка си
с всякакви епитети, цинизми, има събличане, плюене. К. искала да си оправи една стая в
жилището и да изкара зимата. На 08.07.2021г. свидетелят взел едно момче, което разбира от
ремонти и с К. отишли да видят какво може да се направи. Когото отишли ответникът
започнал да ги псува, да ги гони. По цял ден синът бил пиян. Този ден го заварили да пие с
5-6 приятели в двора. Майка му казала да си заминават. Той се развикал, че е собственик.
Свидетелят му казал, ме майка му иска само една стая да й направи, за да си живее там. Той
се развикал: „Само през трупа му“ и започнал да ги гони. Майка му се разтреперила.
Помолил майстора да я изведе, да не гледа изгорелия си дом. Той грабнал една бутилка и
закрещял: Вас ще ви очистя, ще ви убия, ще ви запаля“. После се обадил на 112 и дошли
полицаи. К. няма друго жилище. Има наследствена къща на село, но тя пада. След
11.07.2021г. тя не е живяла в къщата на ***, а при него. Ходили са само 4-5 пъти.
Св. К. знае, че К. и К. са в лоши отношения. Още преди пожара се оплаквала от сина
си, че постоянно я тормози физически и психически, насилвал я, вземал й пенсията, изнасял
и провала вещи от дома им. Отишъл в дома с К. и Т. да видят стаята. Имал керемиди и
дървен материал, но отишли да измерят на място. Там имало събрани много хора, пиели и
започнали скандал. К. започнал да псува и викал: „Няма да правиш нищо, махай се“.К. се
разтреперила и го помолила да я изведе навън. Извел я и я качил в колата. Преди да я изведе
К. крещял „Тук нищо няма да правите, ще има смърт“, псувал арогантно,обиждал цинично
майка си. Т. се обадил в полицията и като дошли полицаите си тръгнал. Полицаят забранил
да влиза някой в къщата.
Св. К. поддържа, че разнася храна от социалната кухня на Район „Приморски“. Носел
храна и на К. и К.. Не е виждал К. в имота от 11.04. Видял я и през м.август, когато дошла с
Ц., когото знае като Р.. Свидетелят минавал и се спрял да поговорят. Т. му казал, че ще гонят
К., ще правят ремонт. Вътре влязло едно високо момче и започнало да снима. После влязла
4
К., Р. и още 5 момчета. Станал панаир, дошла полиция. Т. размахвал някакъв документ, с
който бил упълномощен от К. да се разпорежда както намери за добре. След пожара носел
храна в изгорялата къща, но само на К..
Св. М. заявява, че живее в с. П., Община К., на 120км. от Варна. С наследствената
къща на К. са комшии. Последните няколко месеца К. живее сама там. Сутринта в 7.30ч.,
когато тръгвал насам, тя била там. Само като вземела пенсия, тогава идвал Р..
Със заповед за незабавна защита №71/20.07.2021г. по гр.д. № 20213110110554 на
ВРС са постановени на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН мерки за защита срещу домашно насилие,
като КР. Н. Й. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на К. СТ. Й.,
на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; КР. Н. Й. е отстранен от съвместно обитаваното с К.С. Й.а
Й. жилище, находящо се в гр. Варна ,***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН и на КР. Н. Й. е
забранено да се приближава на по.малко от 100.00м. от К. СТ. Й. и от местата й за социални
контакти, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителката К. СТ. Й. е да докаже, че синът й КР. Н. Й. е осъществил твърдяния
от нея акт на домашно насилие на сочената от нея дата, с оглед подадената от нея молба за
защита.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
случилото се между К. СТ. Й. и КР. Н. Й. на 08.07.2021г., когато той я гонел, псувал,
обиждал, заплашвал с убийство и замахнал да я удари с бутилка. Съдът прави тези изводи
при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно: подписаната от К.
СТ. Й. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която законодателят е придал доказателствена
сила, като декларираните обстоятелства се потвърждават от показанията на водените от нея
свидетели Ц. и К.. Те не се опровергават от показанията на св. К. и М., както и от
съдържащото се в докладната записка рег. № 433-24738/09.07.2021г. Св. К. няма
непосредствени впечатления, защото е бил извън двора и не е присъствал на скандала, за
който знае, защото видял, че идва полиция, а св. М. признава: „За случая на 08.07. на *** и
каквото се е случило в 20ч. не зная, не съм бил там“. Изводите за основателност на молбата
не се променят и при обсъждане на съдържанието на посочената записка. Най-напред следва
да бъде посочено, че тя съдържа свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими
по ГПК. Следвало е страната да поиска да бъде призован като свидетел съставителя, но
5
такова искане по първоинстанционното дело няма. Дори и да бъде разгледана докладната
записка, то това, че полицаите са били извикани поради възникнал скандал за недвижимо
имущество е предаденото от ОДЧ на полицаите, които е следвало да извършат проверка по
сигнала. Описание на обстановката, установена от тях на място няма. Видно обаче, К.Й. и
Т. Ц., които са посочени като заварени на адреса са предупредени да не отправят закани и
заплахи, но не непременно един на друг. К. СТ. Й. не е посочена като присъстваща. И
свидетелят на ответника признава, че К. Й. е била там. Но той не знае какво се е случило в
двора, когато е влязла с Р. и момчетата му. При идването на полицаите след 20-тина минути,
К.Й. вероятно разстроена от случилото се е била в колата на св. К., извел я по нейна молба
от двора, както сочи този свидетел и затова не е спомената в докладната записка.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на събраните
доказателства. Не са допуснати незаконосъобразности, нарушения на материалния и
процесуалния закон, нито пък решението е необосновано. Вярно, че първоинстанционният
съд не е допуснал разпит на исканите още двама свидетели, но обстоятелствата за които са
били поискани са неотносими по спора. Така приема въззивният състав. Дори и да беше
обсъдена докладната записка, както прави в решението си ВОС, видно изводите на съда не
биха били други.
За да бъде приета за опровергана доказателствената тежест на представената
декларация, ответната страна може да се защитава, като ангажира всички допустими по ГПК
доказателства. Декларираното от К. СТ. Й., подкрепено от останалите събрани по делото и
обсъдени от състава доказателства, остава неопровергано от ангажираните от насрещната
страна доказателства. Правилно ВРС е оценил доказателствената тежест на събраните
доказателства.
Настоящият състав прави същия извод, че молбата за защита е основателна. Следва да
бъдат наложени мерки за защита.
Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на
въззивника, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителката, настояща въззиваема
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона, но едновременно с
това не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника. Ето на това място
следва да бъде посочено, че ирелевантно за преценката на съда дали на 08.07.2021г. КР. Н.
Й. е извършил по отношение на майка си акт на домашно насилие е дали са извършвани и
другите посегателства от негова страна, описани в исковата молба и декларирани в
приложената декларация, като за тях са приложени и приети и писмени доказателства, но
когато съдът преценява мерките при установен акт на домашно насилие не може да се
абстрахира от доказаните предишни такива, дали е бил сезиран съда и при какъв резултат е
приключило съдебното производство. В случая се установяват и други прояви на насилие от
сина срещу майка му и предприети по реда на ЗЗДН мерки за защита с решение №
3210/02.07.2013г. по гр.д. № 5979/2013г. на ВРС срещу КР. Н. Й..
6
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя
К.Й. да се въздържа от насилие по отношение на майка си К.Й., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН.
Адекватна се явява и мярката за забрана на извършителя К.Й. да приближава на по-
малко от 100.00м. от К. Й.а, както и местата й за социални контакти, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН. Подходящ е и срока на мярката, приложена за четиринадесет месеца, с цел
преосмисляне и корекция на поведението на извършителя към майка му.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба и относно наложената мярка на
осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН-отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в *** за срок от четиринадесет месеца. Съвместно обитаваното
жилище е това, в което страните имат общо местоживеене. Това е домът им в гр. Варна ,***.
Дори и да е напуснала К.Й. жилището на 11.04.2021г., това не е било по нейна воля, а й се е
наложило да го напусне временно, защото е било опожарено и не може да се ползва.
Независимо от това обаче, синът й е останал там и живее под терасата на къщата. При опита
да се върне и започне ремонт, като си обособи една стая, в която да посрещне зимата е
възникнал инцидента на 08.07.2021г. Не следва да се приеме, че няма съвместно обитаване и
да се лиши страната от защита, от която се нуждае за да възстанови жилището си и
продължи да го обитава, да без сина си поне за определено време. Без значение по казуса е
дали К.Й. живее от 11.04.2021г. на село или с Т. Ц.. Важното е, че има намерение и иска да
се върне в дома си в гр. Варна ,***, където да води нормален живот и има спокойни старини.
С оглед основателността на молбата за защита, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло, като не се налага да бъде изменяно в частта за
присъдената глоба, дължимата държавна такса и разноски.
Поради това, че К.Й. е освободен от заплащането на държавна такса по настоящото
делото, не следва да бъде осъден за такава за подадената от него въззивна жалба, на осн. чл.
18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Дължимата държавна такса от 12.50лв. следва да остане за сметка на бюджета на съдебната
власт.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. ал. 2 от ЗЗДН , след като е
издадена заповед за защита, не се следват разноски в полза на Й.. Той следва да бъде осъден
да заплати разноски за въззивната инстанция на Й. в размер на сумата от 400.00лв.,
представляваща заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие и списък за
разноските по чл. 80 от ГПК на л. 41 и 42 по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1217/28.09.2021г. по гр.д. № 10554/2021г. на ВРС-46-
7
ти състав, с което КР. Н. Й., ЕГН ********** от *** е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо майка си К. СТ. Й., ЕГН ********** от гр. Варна
,***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; КР. Н. Й., ЕГН ********** от *** е отстранен
за срок от четиринадесет месеца от съвместно обитаваното с К. СТ. Й. жилище, находящо се
в ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН и на КР. Н. Й., ЕГН ********** от *** му е
забранено за срок от четиринадесет месеца да се приближава на по- малко от 100 метра от
К. СТ. Й. и от местата й за социални контакти, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН; КР. Н.
Й., ЕГН ********** от *** е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС глоба в размер на 400,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН; КР. Н. Й., ЕГН
********** от *** е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН и КР. Н. Й., ЕГН
********** от *** е осъден да заплати на К. СТ. Й. с ЕГН ********** от *** сумата от
400.00 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА КР. Н. Й., ЕГН ********** от *** да заплати на К. СТ. Й., ЕГН
********** от гр. Варна ,*** разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8