Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/1.12. |
Година 2016 |
гр. С. |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на първи декември |
Година 2016 |
в закрито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа
докладваното от
съдията т.д.н. № 4258
по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 630 ал. 2 ТЗ.
Производството
е инициирано от името на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност. В молбата се твърди,
че Съветът за електронни медии е взел решения за заличаване регистрацията и
отнемане на индивидуалната лицензия на „Б.Б.Т.“ ЕАД при допуснато предварително
изпълнение на решенията. Твърди, че със заличаване на регистрацията ангажира длъжника
да прекрати дейността по предоставяне на аудио-видуални медийни услуги с
наименование „News 7“
като губи и възможност да я осъществява занапред. Твърди, че длъжникът не
осъществява друга дейност, която да генерира необходимите доходи за посрещане
на разходите за трудови възнаграждения и комунални услуги. По силата на
заложното право върху телевизионното оборудване отпада и фактическата
възможност за длъжника да осъществява дейността си, а невъзможността за
погасяване на натрупаните задължения би довела до влошаване икономическото
състояние на дружеството. Твърди също така, че законът изисква колективен
управителен орган – съвет на директорите като двама от тричленния състав са напуснали
и считано от 12.05.2015 г. като член на съвета на директорите е останал само К.Е.Б..
Излага довод, че с оглед нормата на чл. 252 ал. 1 т. 6 ТЗ невъзможността
съставът да бъде попълнен за срок по-голям от 6 месеца, налага прекратяване на
дружеството. Счита, че концентрирането на функциите на предвидения от закона
колективен управителен орган върху един негов член застрашава интересите на
кредиторите като същевременно разколебава разумно обусловеното доверие в
способността на дружеството да осъществява дейността си.
В
отговор по искането от името на „Б.Б.Т.“ ЕАД се сочи, че визираните в искането
решения са обжалвани, а разпореждането за предварително изпълнение е отменено
от Върховния касационен съд. Излага довод, че единственият член на съвета на
директорите не осъществява самостоятелно представителството, а под надзора на
назначения синдик по предложение на кредитора.
Съдът
констатира, че нормата на чл. 630 ал. 2 ТЗ допуска в срока за предлагане на
план по чл. 696 ТЗ да бъде поискано обявяване на длъжника в несъстоятелност.
Молителят се легитимира като кредитор с оглед приетите в производството
вземания, поради което и се явява овластен от закона да инициира настоящото
производство.
Съгласно
чл. 607 ал. 1 ТЗ възможността за оздравяване на предприятието на търговец в
открито производство по несъстоятелност е непосредствено преследвана от
законодателя цел. Изрично е предвидено, че реализацията й предполага писмено
обоснован потенциал за осъществяване на самостоятелна Т.дейност, който да бъде
поставен на вниманието на кредиторите и обсъден на нарочен форум. От тази
гледна точка и нормата на чл. 630 ал. 2 ТЗ изрично свързва отричането на
подобна възможност с наличие на обективни данни, изключващи възможността за
осъществяването й. Настоящият състав приема, че депозираният по делото оздравителен
план при ограничена преценка на съда за наличие на предписаното от закона
съдържание, сам по себе си изключва приложението на чл. 630 ал. 2 ТЗ. Законът
предвижда нарочен ред за преценка съществуването на тази възможност, който,
предвид императивната норма на чл. 607 ал. 1 ТЗ, не може да бъде игнориран.
Нормата
на чл. 252 ал. 1 т. 3 ТЗ изрично утвърждава като основание за прекратяване на
акционерно дружество обявяването му в несъстоятелност. С оглед и очертаните
вече специфични цели на производството по несъстоятелност до установяване с
окончателен съдебен акт невъзможността за оздравяване на търговското
предприятие, хипотезата на чл. 252 ал. 1 т. 6 вр. т. 4 ТЗ се явява неприложима.
Действително изискуемият по закон колективен състав на управителния орган
съставлява възприета от законодателя гаранция за добро управление на делата в
защита правата на акционерите. От тази гледна точка обаче не лишава от
възможност дружеството да функционира с един член на управителния си орган, а
придава значение на бездействието на акционерите да попълнят състава на този
орган. В общия случай, когато дейността на дружеството не е довела до
застрашаване интересите на кредиторите му, фактът на бездействие е предвидено
от закона основание за прекратяване на дружеството. Изискването непосредствено
обезпечава присъщия за тази организационна форма механизъм на контрол върху
действията на непосредствено овластения за непосредствено управление
изпълнителен член на колективния орган – арг. от чл. 244 ал. 4 ТЗ. При открито
производство по несъстоятелност, обаче, предвид преследваната специфична цел и
утвърден способ за надзор над действията на управителния орган, меродавна се
явява изрично утвърдената хипотеза на чл. 252 ал. 1 т. 3 ТЗ. Констатираното
трайно състояние на неспособност на търговеца да посрещне задълженията си към
всички свои кредитори налага справедливото им удовлетворяване, което включва
безусловно и изследването на възможността за оползотворяване на притежавания от
търговеца потенциал да формира доход. Това именно осмисля и регламентираната
процедура по оздравяване на предприятието. Утвърденият механизъм за надзор на
дейността на търговеца с чл. 635 ТЗ и предвиденият нарочен ред за достигане до
самостоятелно изведеното основание за прекратяване на дейността – обявяване в
несъстоятелност, настоящият състав не намира основание да счита, че
неудовлетвореното изискване на чл. 244 ал. 1 изр. второ ТЗ сочи на очевидна
опасност от увреждане масата на несъстоятелността. Както бе посочено вече
утвърденият критерий предполага конкретно поведение, обективно годно да засегне
имуществото. Макар и единствен, наличния понастоящем член на съвета на
директорите е и вписаният в търговския регистър представляващ дружеството, а действията
му, предполагащи засягане на масата на несъстоятелността не просто се
контролира, а и е обусловена от съгласието на избран от кредиторите синдик.
Без
значение в случая остава и предприетото изпълнение върху заложеното в полза на
„КТБ“ АД – в несъстоятелност имущество. От представения оздравителен план не се
установява това имущество да е необходимо на търговеца, за да реализира
принципно заявената като възможна дейност при очертаното очакване да формира
приходи от нея. В молбата не се твърди, а и от наличните по делото
доказателства настоящият състав не намира основание да счита за налична
злоупотреба с право, нито упражняването му да води като единствен резултат до
увреждане интересите на кредиторите, за да игнорира принципно утвърдената от
закона възможност при условията на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република
България. В контекста на добросъвестното поведение при упражняване на признати
от правния ред права кредиторите са в състояние да предприемат необходимото за
срочно изследване на заявената с погасителния план възможност за оздравяване на
предприятието, а длъжникът да съдейства в тази насока без да се нуждаят от
съдебна намеса, оползотворявайки обективно необходимото време за развитие на
предписаната от закона процедура.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл. 630 ал. 2 ТЗ на "К.Т.
Б.“ АД – в несъстоятелност за обявяване в несъстоятелност на „Б.Б.Т.“ ЕАД.
Решението
може да бъде обжалвано от молителя в 7-дневен срок от съобщението с въззивна
жалба пред Апелативен съд – гр. С., както и от трето лице при условията на чл.
613а ал. 2 ТЗ.
На
основание чл. 7 ал. 2 ГПК на молителя да бъде връчен и препис от решението.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: