гр. Пещера, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдия Павлова АНД №294 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Христов А., ЕГН: **********, с адрес: ***, представляващ ЕТ „А. - И. А.“
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община
Пещера, гр. Пещера - 4550, ул. „Михаил Такев“ № 39чрез адв. М.М.Т., против Наказателно постановление
№ 293/03.12.2019 г на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Пазарджик, с което на основание чл. 50, чл.49,ал.2,и чл. 46, във вр.
чл. 31,ал.1т.2 във вр . чл. 30 ал.1 т.1 от ЗХ, му е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
В депозираната жалба се навеждат твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление /НП/. Жалбоподателят излага,
че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като отговорността била лична,
отговорността следвало да се понесе от физическото лице И. А., а не от
едноличния търговец, следвало да се приложи и чл. 28 от ЗАНН. Твърди че
наказващия орган не изложил мотиви защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Иска се
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, и не се представлява,
излага в писмена молба до съда становище по хода на делото и изложение по
съществото на делото, в посоката за отмяна на НП. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован,
изпраща процесуален представител-
юрк. Н.Христоскова- Динчева. Поддържа се тезата, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7
- дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/,
поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
На ЕТ "А.-И. А.", ЕИК: ********* е съставен
от св. Юс.М., главен инспектор в ОДБАХ Пазарджик, АУАН № 0001365/26.11.2019г., за това, на
30.09.2019 г. лицето И. Христов А.,
представляващ ЕТ "А.-И.
А.", ЕИК: *********, с адрес на управление в гр. Пещера 4550, ул. „Михаил Такев" № 39, стопанисващ пакетиращ център
за кокоши яйца, с рег. № BG1319006 на адрес
гр. Пещера, м-т „Войника“, отказва да осигури достъп и възпрепятства
извършването на проверка на обекта с цел извършване на проследимост на кокоши
яйца. Опита за извършване на проверката е отразен в констативен протокол от
30.09.2019г. , който е неразделна част от акта. Посочени са, че са
нарушени разпоредбите на чл. 31 ал.1 т.2
във вр. чл. 30 ал.1 т.1 от ЗХ. Нарушението е извършено за първи път.
Актът не е подписан от нарушителя,като свидетели са
удостоверили отказа да получи акта, но не и да го подпише.
В законоустановения 3-дневен срок е постъпило писмено
изявление от жалбоподателя, в което излага съображения , защо не е подписал
акта.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН, като на
основание чл. 50, чл.49,ал.2,и чл. 46, във вр. чл. 31,ал.1т.2 във вр . чл. 30
ал.1 т.1 от ЗХ, на ЕТ "А.-И. А.",
ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
По делото е приет
Констативен протокол от 30.09.2019г. , съставен
в присъствието на св. М. и св. М., с което се констатира, че на 30.09.2019г.
в 13 :10 часа свидетелите посетили офиса на ЕТ
„А.- И. А.“ , намиращ се на адреса на пакетиращия център за кокоши яйца
с рег. № BG1319006- гр. Пещера, м-т
„Войника“, за да извършат проследимост на добитите яйца от сграда № Т на фeрма BG 13006. На вратата на офиса били спрени и върнати от И. Христов А.,
собственик и управител на ЕТ „А.- И. А.“, собственик на пакетиращ център и
фермата за кокоши носачки BG13006 с думите „Нямате работа тук, напуснете сградата и портала“ . С тези си действия
лицето И. Христов А. препятствал извършването на проверка.
Протоколът не е съставен в
присъствие на представител на жалбоподателя, нито е подписан от такъв.
По делото бяха разпитани
свидетелите д-р Ю.М.- актосъставител и св. д-р Бл. М., които потвърдиха
констатациите по акта. Уточни св. М. , че на жалбоподателя не е връчван АУАН,
тъй като отказал да го подпише и ги изгонил, като разбрал впоследствие от
юриста им, че бил изпратен по пощата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар и в
служебни отношения с наказващия орган, като логични и взаимно свързани, като не
откри причина или мотив същите да са предубедени или заинтересовани.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от
събраните по делото гласни доказателства и
приобщените писмени доказателства, а именно –писмо от ОДБХ Пазарджик,
изх. № ПЗ-4325/23.12.2019г., жалба , обратна разписка известие за доставяне, КП
от 30.09.2019г., писмо изх.№0062/27.11.2019г. от ЕТ „А.- И. А.“.
С оглед на установеното по делото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който
същият е издаден, са съставени в предписаната от закона форма и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице съществени процесуални нарушения
в процедурата по издаването им, съдържат всички предвидени в закона реквизити,
предявени са на санкционираното юридическо лице.
Налице е идентитет между описаната фактическа
обстановка в АУАН и НП, като приетите факти се установяват от събраните в хода
на производството пред съда доказателства.
Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление обаче са съставени в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
На първо място е нарушена разпоредбата във връзка с
връчването на Акта за установяване на административно нарушение, тъй като съшия
не е бил връчен на жалбоподателя съгласно чл. 43 ал.1 от ЗАНН. Няма данни и че
е изпратен по пощата. Последното представлява съществено процесуално нарушение,
водещо самостоятелно до отмяна на НП. Следва да се посочи за пълнота и че в
АУАН са посочени двама свидетели, удостоверяващи отказ за получаване на препис
от акта, но не и че жалбоподателя отказва да го подпише, което също
представлява нарушение на процесуалните правила.
На следващо място, жалбоподателят- едноличен търговец
е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал.
1, т. 2 от Закона за храните, предвиждаща задължение за лицата,
произвеждащи храни, да не препятстват контролните органи в осъществяването на
правомощията им по ЗХ. Посочената разпоредба предвижда общо задължение за
производителите на храна, поради което наказващият орган е препратил и към
задължението по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за храните, въвеждащо правото на
компетентните органи за свободен достъп до всички обекти за производство с
храни, респективно задължение на проверяваните лица да осигуряват такъв,
организирайки дейността си по съответния начин.
Санкционираното юридическо лице ЕТ „А.- И. А.“ е
субект на задължението по чл. 31, ал.
1, т. 2 от ЗХ, доколкото попада в обхвата на параграф 1, т. 48 от ДР към ЗХ- "Производител на храни" е всяко
физическо или юридическо лице, което произвежда
и/или преработва храни или се представя като производител, като поставя върху
храната, опаковката й или върху търговската документация, която я съпровожда,
своето име, свой производствен или друг отличителен знак ". А съгласно параграф 1 т.61 от ДР към ЗХ „Търговец на
храни" е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия
с храни по смисъла на т. 60.
Незаконосъобразно обаче за посоченото нарушение
административно-наказващият орган е приложил като санкционна разпоредбата
на чл. 46 от ЗХ.
В чл. 46 ЗХ е
предвидено, че „който отказва или препятства извършването на официален контрол
в обектите за производство и търговия с храни или вземането на проби от
компетентните органи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба
от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба
от 1000 лв. до 1500 лв“.
При тълкуване на цитираната норма се налага изводът,
че същата е едновременно материално-правна и санкционна, доколкото съдържа в
себе си описание на нарушението и санкцията, която се предвижда за него, както
и че субект на посоченото нарушение може да бъде само физическо лице. Нормата
на чл. 46 от ЗХ не предвижда налагането на имуществена
санкция, в случай, че описаното в нея нарушение е осъществено от ЮЛ и ЕТ,
каквито разпоредби са предвидени в други административно-наказателни разпоредби
от ЗХ – чл. 39 – чл. 44а,
чл. 47-48а от ЗХ. Посоченото води до извод, че субект на визираното в чл. 46 ЗХ нарушение
може да бъде само конкретно физическо лице, което с конкретни свои действия е
отказало или възпрепятствало осъществяването на контрол от компетентните
органи. В обстоятелствената част на обжалваното НП са описани действия на конкретно физическо
лице, които да изпълват фактическия състав на чл. 46 от ЗХ,
но е санкционирано ЕТ , като и в разрез със закона е наложено административно
наказание "имуществена санкция" на ЮЛ/ЕТ , без такова наказание да е
предвидено в цитираната правна норма.
Разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е
категорична, че имуществената санкция е различна от административното наказание
глоба, като с нея се ангажира отговорността на юридически лица и еднолични
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност – в предвидените в съответния закон или
подзаконов нормативен акт случаи. Налагайки имуществена санкция на
основание чл. 46 от ЗХ без такава да е предвидена в посочената
разпоредба, административно-наказващият орган е постановил незаконосъобразно
наказателно постановление.
Както вече бе посочено, описаните факти не изпълват
състава на нарушението по чл. 46 от ЗХ.
От друга страна, квалификацията им като неизпълнение на задълженията на ЕТ ,
предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗХ, вр. чл. 30, ал.
1, т. 1 от ЗХ, при осъществяване дейността на търговеца, е следвало
да бъде санкциониран по реда на чл. 48, ал. 2
от ЗХ, предвиждаща имуществена санкция за ЮЛ/ ЕТ , нарушило разпоредбите
на ЗХ или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 - 47.
Административно-наказващият орган не е направил
нужното разграничение между цитираните разпоредби, като не е отчел и
обстоятелството, че обективната отговорност на едноличния търговец за
неизпълнение на задължение към държавата, чрез неговите законни или
упълномощени представители, предвидена в чл. 48, ал. 2
ЗХ, не изключва и отговорността по чл. 46 ЗХ на
конкретно физическо лице, при наличие на действия, изпълващи състава, предвиден
в тази разпоредба./ в този смисъл Решение № 49 от 22.01.2020 г. на АдмС -
Плевен по к. а. н. д. № 1224/2019 г., Решение № 44 от 23.02.2016 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 283/2015 г. и др./.
За пълнота следва да се отбележи и че деянието
правилно е било преценено от АНО и са изложени мотиви, че не е маловажно. В
тази връзка наказващия орган е изложил подробни мотиви.
Поради изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Тъй като е
направено искане за присъждане на разноски, то такива следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя. От страна на наказващия орган не е направено възражение
за прекомерност.
Мотивиран от горното, Пещерския районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 293/03.12.2019 г. на Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пазарджик, с което на ЕТ „А. - И. А.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община Пещера, гр. Пещера
- 4550, ул. „Михаил Такев“ № 39, представляван от И. Х. А., основание
чл. 50, чл.49,ал.2,и чл. 46, във вр. чл. 31,ал.1т.2 във вр . чл. 30 ал.1 т.1 от
ЗХ, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, представлявана от д-р Петко
Митев, в качеството му на Директор, с адрес в гр. Пазарджик, ул.“Найчо Анов“№4,
да заплати на ЕТ „А. - И. А.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Пазарджик, община Пещера, гр. Пещера - 4550, ул. „Михаил
Такев“ № 39, разноски по делото в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Пазарджик в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: