№ 2344
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110111885 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Р.С.“ ООД, ЕИК **, срещу „Р." ЕООД,
ЕИК **, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Р."
ЕООД да заплати на „Р.С.“ ООД сума в размер на 14032,32 лв. с ДДС,
представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за
изработка от 27.07.2023 г. за изпълнен и приет монтаж на окачена фасада
ЕТЕМ Е - 85 от 146,17 кв. м на обект „**", гр. Варна, за която сума е издадена
фактура №401/16.07.2024 г., и сума в размер на 4682,88 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по неформален договор за изработка за
изпълнен и приет монтаж на окачена стъклена фасада от 43,36 кв. м на обект
„**", гр. Варна, за която сума е издадена фактура №410/19.08.2024 г.
В исковата молба ищецът „Р.С.“ ООД излага, чрез адв. Д., че с „Р." ЕООД
били в трайни търговски отношения. На 27.07.2023 г. „Р." ЕООД му възложил
да изпълни строително - монтажни работи на обект „**", гр. Варна,
изразяващи се в монтаж на окачена фасада ЕТЕМ Е - 85, срещу
възнаграждение от 80 лв./кв. м без ДДС, като не бил уговорен срок за
изпълнение на монтажа. Ищецът изпълнил възложеното и то било прието от
възложителя на 16.07.2024 г. Ищцовото дружество издало фактура
№401/16.07.2024 г. за 146,17 кв. м на стойност 14032,32 лв. с ДДС, които не му
били платени. Ответникът му възложил да извърши и монтаж на окачена
стъклена фасада на обект „**", гр. Варна срещу възнаграждение от 90 лв./кв.
м без ДДС, като не бил уговорен срок за изпълнение на монтажа. Ищецът
извършил и този монтаж, който бил приет от възложителя на 19.08.2024 г., и
издал фактура №410/19.08.2024 г. за 43,36 кв. м на стойност 4682,88 лв. с ДДС.
На 04.09.2024 г. изпратил нотариална покана до възложителя за незабавно и
1
безусловно изплащане на сумите за изпълнените СМР, но плащане не
последвало. По изложените съображения отправя искане за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Р." ЕООД, с
който, чрез адв. Г. - С., оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че с „Р.С.“ ООД сключили на 27.07.2023 г. договор за монтаж на
окачена фасада ETEM Е-85 за обект „**", гр. Варна, при единична цена 80
лв./кв.м. Във връзка с възложената работа изпълнителят издал няколко
фактури, които били платени, но фактура №357/02.04.2024 г. на стойност 240
лв. с ДДС с основание: префактуриране услуга с кран, и фактура
№401/16.07.2024 г. на стойност 14032,32 лв. с ДДС, основание: СМР по
протокол №2/16.07.2024 г., според който бил извършен монтаж на фасада от
146,17 кв. м, не били платени. Обектът бил приет без да се вписват забележки,
защото те вече били отстранени към датата на съставяне на протокола -
16.07.2024 г. Не оспорва, че устно възложил на „Р.С.“ ООД да изпълни
монтажни работи по окачена стъклена фасада за обект „**", гр. Варна. На
19.08.2024 г. работата била приета и изпълнителят издал фактура, която не
била платена. Поддържа, че изпълнителят се отклонил от двете поръчки.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове до размера от 1119,60 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК са предявени от „Р." ЕООД, ЕИК **,
срещу „Р.С.“ ООД, ЕИК **, насрещни искове с правно основание чл. 265, ал. 1,
предл. второ ЗЗД за осъждане на „Р.С.“ ООД да заплати на „Р." ЕООД сума в
размер на 17043,60 лв. с ДДС, представляваща стойност на разходите за
отстраняване на недостатъци на СМР, извършени при монтаж на окачена
фасада ЕТЕМ Е - 85 на обект „**", гр. Варна в изпълнение на договор за
изработка от 27.07.2023 г. – за покупка и транспорт на 65,85 кв. м
стъклопакети, за която сума е издадена фактура №2486/20.08.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от дата на подаване на насрещната
искова молба в съда – 04.11.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, и сума в размер на 552 лв. с ДДС, представляваща стойност на
разходите за отстраняване на недостатъци на СМР, извършени при монтаж на
окачена стъклена фасада на обект „**", гр. Варна в изпълнение на неформален
договор за изработка – поръчка и транспорт на стъклопакети, ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на насрещната искова
молба в съда – 04.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Р." ЕООД излага,
чрез адв. Г. - С., че с „Р.С.“ ООД сключили на 27.07.2023 г. договор за монтаж
на окачена фасада ETEM Е-85 за обект „**", гр. Варна, при единична цена 80
лв./кв. м. Задължението на „Р.С.“ ООД било да изработи фасадата по проект,
да подаде размери за стъклопакети по проект и да монтира стъклопакети.
Чертежът бил изпратен от „Х.“ АД на „Р." ЕООД и последното го изпратило
на „„Р.С.“ ООД, които се съгласили, че ще го изпълнят. Управителят на „Р.“
ЕООД получил обаждане от „Р.С.“ ЕООД за проблем с фасадата, която обаче
била вдигната и направена по растера в чертежа. Проблемът бил, че в зоните
на вратите отляво и отдясно стъклопакетите не били с размери, както е
растерът, а били с по-малка височина и се получавала една дупка между
хоризонталния профил и стъклопакета. Инвеститорът задал конкретна фасада,
но проектът не съдържал размери на стъклопакетите. Твърди, че след
приключване на монтажната дейност през м. декември 2023 г. неговият
възложителя „Х." АД установил несъответствие между одобрения проект и
2
изпълнението на фасадата, което било констатирано в протокол от 18.12.2023
г., според който подизпълнителят „Р.С.“ ООД променял без да има одобрение
от възложителя фасадата на сградата. Промяната била вследствие на неточен
растерен размер, което довело до различен размер на стъклопакети по зададен
проект. Възложителят „Х." АД отказал да приеме неодобрената промяна и
изменение на проекта на окачената фасада и изискал от изпълнителя „Р."
ЕООД и подизпълнителя „Р.С.“ ООД да спазват проекта стриктно и точно, в
противен случай обектът нямало да бъде приет и платен. Неизпълнението по
обект „**“ се състояло в некоректно задаване на размерите по проект от „Р.С.“
ЕООД и подаване на поръчката към „Р.“ ЕООД за изработка на стъклопакети.
Таблицата с некоректните размери на стъклопакети била изготвена от
представител на „Р.С.“ ЕООД – Ж. С.. Размерите на стъклопакетите около
вратите по проект били: 1) 1693х2968 мм – 2 бр.; 2) 2903х2968 мм – 5 бр.; 3)
2828х2968 мм – 1 бр., докато некоректните размери били: 1) 1693х2328 мм – 2
бр.; 2) 2903х2328 мм – 5 бр.; 3) 2828х2328 мм – 1 бр. Управителят на „Р.С.“
ЕООД бил поръчал на „Р.“ ЕООД допълнителни профили, но профилите били
доставени, фасадата била монтирана и стъклопакетите били поръчани преди
месец и половина. В зоната на плъзгащите врати управителят на „Р.С.“ ЕООД
поръчал стъклопакетите и изработил фасадата по своя преценка. В чертежа
нямало делител, сложен отляво и отдясно на вратите. Веднага щом научил от
представител на „Х.“ АД за проблема, управителят на „Р.“ ЕООД уведомил
управителя на „Р.С.“ ЕООД. Разминаването не можело да бъде отстранено от
„Р.С.“ ЕООД, докато не се доставят нови стъклопакети. За да спази проекта и
поради некачеството изпълнение на възложената на „Р.С.“ ООД работа, „Р."
ЕООД поръчало на „КР.**" ЕООД нови стъклопакети с точния по проект
растерен размер. За направената поръчка на 65,85 кв. м стъклопакети и
доставката им производителят издал три фактури на обща стойност от
17043,60 лв. с ДДС, които били префактурирани на 20.08.2024 г. от „Р." ЕООД.
След получаване на тези стъклопакети неодобрените били демонтирани от
„Р.С.“ ООД, и били монтирани новите. Обектът бил приет без да се вписват
забележки, защото те вече били отстранени към датата на съставяне на
протокола - 16.07.2024 г. Поддържа, че „Р.С.“ ООД не изпълнило
задължението си по т. 1.2. от договора да изпълни всички дейности и СМР по
начин, съобразен с действащите нормативни изисквания и предоставени
проекти. Не оспорва, че с оглед трайните им търговски отношения възложил
на „Р.С.“ ООД да изпълни монтажни работи по окачена стъклена фасада за
обект „**", гр. Варна. Поръчал стъклопакети на „**" ООД и заплатил
стойността им от 2561,46 лв. „Р.С.“ ООД изпълнил възложеното след средата
на м. юли 2024 г., след което възложителят установил на 26.06.2024 г., че един
от стъклопакетите е спукан в основата си вследствие на неправилно
изпълнение - пренатягане на подкапачка, а на 11.07.2024 г. установило същото
при други два стъклопакета, и устно уведомил изпълнителя. На следващата
сутрин, след монтажа на стъклопакетите, дал срок на „Р.С.“ ООД да отстрани
проблемите, но той нямало как да ги отстрани. На 28.06.2024 г. били поръчани
нови стъклопакети на обща стойност от 179,88 лв. На 11.07.2024 г. бил
съставен констативен протокол за установяване на недостатъците и на
12.07.2024 г. поръчали нови стъклопакети на обща стойност от 371,77 лв.
„Р.С.“ ООД демонтирал и повторно монтирал новите стъклопакети. На
19.08.2024 г. работата била приета и изпълнителят издал фактура. Понеже
поръчката на нови стъклопакети била поради действия на изпълнителя, на
20.08.2024 г. възложителят префактурирал стойността на новите стъклопакети
3
и издал на изпълнителя фактура на стойност 552 лв. с ДДС. На 21.08.2024 г.
изпратил на изпълнителя писмо, заедно с двете фактури. Счита, че при
съобразяване на всички издадени между страните по делото, но неплатени,
фактури, дължи на „Р.С.“ ООД единствено сума в размер на 1119,60 лв. с ДДС,
представляваща остатък по фактура от 19.8.2024 г. По изложените
съображения отправя искане за уважаване на предявените насрещни искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба
от ответника по насрещните искове „Р.С.“ ООД, с който, чрез адв. Д., оспорва
насрещните искове като неоснователни. Поддържа, че по отношение на обекта
„**", гр. Варна му е възложено само извършване на монтажна дейност, но не
произвежда материали. Оспорва отразеното в протокол от 18.12.2023 г.
несъответствие между одобрения проект и изпълнението на фасадата. Твърди,
че към тази дата фасадата била изпълнена по проект и нищо не било
променяно след това. Сочи, че не било уговорено в негова тежест задължение
да работи по проект и да дава коректни размери за поръчка на стъклопакети.
Заданието, което трябвало да бъде изпълнено представлявало чертеж, който
„Р.“ ЕООД изпращало на „Р.С.“ ООД. Чертежът бил изпратен от „Х.“ АД на
„Р.“ ЕООД и последното го изпратило на „„Р.С.“ ООД, които се съгласили, че
ще го изпълнят. В стъклената фасада трябвало да има автоматични двукрили
врати, за които не били предвидени профили, на които да се монтират. Според
проекта вратите трябвало да са по-високо, но всъщност се оказало, че
трябвало да са по-ниско и трябвало да се сложи допълнителен профил, за да
могат да се окачат. За да се монтират автоматичните врати имало два варианта
– да се монтират допълнителни хоризонтални профили отпред на лицето на
фасадата или в задната част на фасадата да се сложат профили, които били по-
навътре от стъклото. Посочва, че на добра воля подали размери за единия
вариант, макар да не било поето такова задължение. Никой не уточнил кой
вариант да се приложи. Трябвало да дадат за другите, но не им стигнало
времето, а се променял растерът на фасадата. Първоначално по проект не било
зададено от възложителя над автоматичната врата да има малък стъклопакет.
Понастоящем такъв малък стъклопакет имало и растерът на фасадата бил
променен. В първоначалния проект било записано, че има автоматична врата,
като посоченият размер на отвора й бил по-голям от необходимото и се
налагало да се сложи допълнителен хоризонтален профил, за да може да се
хване тази врата и над нея - стъклопакет. Отляво и отдясно на вратите също
трябвало да се сложат допълнителни хоризонтални профили, за да може да се
окачи гредата, която държи автоматичната врата, защото тя не била само в
отвора, а като се отвори тя излизала настрани и там също трябвало да се носи.
Не отрича, че са помагали и че са замерили нещо. Възложеното било
изпълнено след като доставили допълнителни неща за вратите и те били
монтирани. Излага, че при монтажа на стъклопакети на обект „**", гр. Варна,
същите са били хванати временно само в четири точки – т. нар. хващане само
„на времянка“. При упражняване на натиск върху стъклопакетите било
възможно спукването им, но отговорност за това дружеството не носело. За да
се задържи стъклопакета на фасадата се слагало или силикон, и малки
държачи, които оставали скрити, или с подкапачка и капачка. Стъклопакетите
се слагали на т. нар. „времянки“, за да се сложат подкапачки и капачки след
нареждане на всички стъкла. Захващането на времянки се извършвало с
винтоверти, които позволявали настройване за определен натиск. Всички
времянки се захващали по един и същ начин. На обекта на „**“ нямало
4
подкапачки и капачките били монтирани, като захванали стъклопакетитие с
времянки и в продължение на няколко дни стоели така. Когато били доставени
и подкапачките, те били сложени, но междувременно някой бил бутнал и
стъклото се спукало. По изложените съображения отправя искане за
отхвърляне на насрещните искове. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Обявено е за безспорно, че „Р." ЕООД възложил на „Р.С.“ ООД
извършване на СМР на обект „**", гр. Варна, изразяващи се в монтаж на
окачена фасада ЕТЕМ Е - 85, срещу възнаграждение от 80 лв./кв. м без ДДС, а
и същото се установява от Договор за възлагане и изпълнение на CMP от
27.07.2023 г. според т. 1.1. от договора възложителят възлага, а изпълнителят
приема и се задължава срещу възнаграждение в сроковете и при условията на
настоящия договор да изпълни строително-монтажни работи на обект „**“,
гр. Варна“ съгласно Приложение 1 – оферта с единични цени, предоставена от
изпълнителя и одобрена от възложителя. Според т. 1.2. изпълнителят се
задължава да осъществи всички дейности и СМР по начин, съобразени с
действащите нормативни изисквания в страната и предоставените му проекти.
В т. 3.1. е посочено, че предвидените за изпълнение СМР са описани в
Приложение – оферта. Според т. 3.2. разплащания се извършват от
възложителя на изпълнителя, както следва авансово плащане в размер на 20%
от стойността на договора при подписването и последващи плащания с
пР.падане на съответния аванс след поетапно актуване, а именно при
монтирана конструкция и при остъкляване, с подписване на „Акт Образец 19“.
В 3.3. възложителят е поел задължение да заплати приетите СМР в срок до пет
работни дни, считано от датата на издаване на фактурата, а в т. 5.3. – да
уведоми писмено изпълнителя за установяване на появили се в гаранционните
срокове дефекти. В т. 6.1. е уговорено, че приемането на изпълнените СМР се
извършва с „Акт Образец 19“.
Неразделна част от договора според т. 1.1. и 3.1. е Оферта
№375/26.07.2023 г., видно от която страните са уговорили монтаж на окачена
фасада ЕТЕМ Е-85, 457,60 кв. м с единична цена от 80 лв. без ДДС, като в
същата не са предвидени скеле, вертикален транспорт и кранова техника.
От фактура №283/04.08.2023 г. се установява, че „Р.С.“ ООД е издал
същата в полза на „Р." ЕООД за 20% авансово плащане по договор за обект **,
гр. Варна на стойност 8785,92 лв. с ДДС. От представено по делото движение
по сметки се установява плащане на сумата.
От фактура №307/09.11.2023 г. се установява, че „Р.С.“ ООД е издал
същата в полза на „Р." ЕООД за второ авансово плащане по договор за обект
**, гр. Варна на стойност 6000 лв. с ДДС. От представено по делото движение
по сметки се установява плащане на сумата.
От фактура №313/04.12.2023 г. се установява, че „Р.С.“ ООД е издал
същата в полза на „Р." ЕООД за авансово плащане по договор за обект **, гр.
Варна на стойност 6000 лв. с ДДС. От представено по делото движение по
сметки се установява плащане на сумата.
На 18.12.2023 г. е съставен Констативен протокол между „Х.“ АД в
качеството на възложител и „Р.“ ЕООД в качеството на изпълнител в
5
изпълнение на договор за строителство от 23.03.2023 г. за изпълнение на СМР
на обект „Шоурум и автосервиз“. С констативния протокол страните
констатират, че при монтаж на девет броя стъклопакети около врати на обект
„Шоурум и автосервиз „**“ се установило несъответствие между одобрения
проект и изпълнението на фасадата. В хода на изясняване на констатирано
несъответствие станало ясно, че подизпълнителят „Р.С.“ ООД променял без да
има одобрение от възложителя, фасадата на сградата. По негова поръчка били
изработени и доставени цитираните по-горе стъклопакети и монтирани от
неговите работници. Възложителят „Х.“ АД отказал да приеме неодобрената
промяна и изменение на проекта на окачената фасада и изискал от
изпълнителя „Р.“ ЕООД и подизпълнителя „Р.С.“ ООД да спазват проекта
стриктно и точно, в противен случай проектът нямало да бъде приет и
разплатен. Възложителят дал становище, че било необходимо да се поръчат и
доставят нови стъклопакети с точния растерен размер и да се монтират в
максимално кратък срок. Възложителят дал срок за отстраняване един месец,
считано от датата, следваща датата на подписване на протокола.
На 04.01.2024 г. между „Р." ЕООД и „Р.С.“ ООД е подписан Протокол /
Акт (Образец 19) за извършени СМР №1/04.01.2024 г., видно от който на
обект „**", гр. Варна е извършен монтаж на окачена фасада ЕТЕМ Е-85,
216,52 кв. м на ед. цена от 80 лв. без ДДС.
Видно от фактура №19/04.01.2024 г. „Р.С.“ ООД е издал същата в полза на
„Р." ЕООД за СМР по протокол №1/04.01.2024 г. за обект **, гр. Варна на
стойност 17321,60 лв. без ДДС (20785,92 с ДДС) и е пР.паднат аванс на
същата стойност.
С фактура №357/02.04.2024 г. е извършено префактуриране – услуга с
кран на стойност 240 лв. с ДДС.
Безспорно е, че на 16.07.2024 г. „Р." ЕООД е приел извършеното на обект
„**", гр. Варна, което се установява и от Протокол / Акт (Образец 19) за
извършени СМР №2/16.07.2024 г., видно от който на обекта е извършен
монтаж на окачена фасада ЕТЕМ Е-85, 146,17 кв. м на ед. цена от 80 лв. без
ДДС.
Прието е за безспорно, че „Р.С.“ ООД е издал фактура №401/16.07.2024 г.
на стойност 14032,32 лв. с ДДС за извършения на обект „**", гр. Варна
монтаж, която не е платена, а и издаването на същата се установява от самата
нея, представена по делото.
Обявено е за безспорно, че „Р." ЕООД възложил на „Р.С.“ ООД
извършване на СМР на обект „„**", гр. Варна, изразяващи се в монтаж на
окачена стъклена фасада срещу възнаграждение от 90 лв./кв. м без ДДС.
На 11.07.2024 г. е съставен Констативен протокол между „Евр.“ ЕООД в
качеството на възложител и „Р.“ ЕООД в качеството на изпълнител в
изпълнение на договор за СМР от 19.01.2024 г. за изпълнение на СМР на обект
„Спортен център „**“, гр. Варна“. С констативния протокол страните
констатират, че при изпълнение на монтажните работи от подизпълнителя
„Р.С.“ ООД по фасадата на обекта и вследствие на неправилно изпълнение,
пренапрягане на подкапачката, с спукани три стъклопакета, както следва: 1 бр.
на 26.06.2024 г. и 2 бр. на 11.07.2024 г. Това води до повторна поръчка на
стъклопакети, забавяне и удължаване на срока за изпълнение на СМР на
обекта. Възложителят изискал от изпълнителя и подизпълнителя качествена
работа и спазване на технологията за монтаж на стъклопакет по окачена
6
капачкова фасада. Възложителят настоял за максимално бързо затваряне на
фасадата на обекта и дал срок от десет дни, считано от датата, следваща
датата на подписване на констативния протокол.
Безспорно е, че на 19.08.2024 г. „Р." ЕООД е приел извършеното на обект
„**", гр. Варна, което се установява и от Протокол / Акт (Образец 19) за
извършени СМР №1/19.08.2024 г., видно от който на обекта е извършен
монтаж на окачена стъклена фасада, 43,36 кв. м на единична цена от 90 лв. без
ДДС.
Прието е за безспорно, че „Р.С.“ ООД е издал фактура №410/19.08.2024 г.
на стойност 4682,88 лв. с ДДС за извършения на обект „**", гр. Варна,
монтаж, която не е платена, а и издаването на същата се установява от самата
нея, представена по делото.
На 18.12.2023 г. е издадена фактура №44069 от „КР.**“ ЕООД за аванс в
размер на 7111,80 лв. с ДДС, дължим от „Р.“ ЕООД. Авансът е пР.паднат във
фактура №44199/22.01.2024 г. от стойността на стъклопакети, възлизаща на
11853 лв. без ДДС.
На 23.01.2024 г. е издадена фактура №44204 от „КР.**“ ЕООД за
транспорт в размер на 2350 лв. без ДДС, дължим от „Р.“ ЕООД.
На 10.06.2024 г. е издадена фактура №11338 от „**“ ЕООД за 2,587648 кв.
м стъклопакет флоут 4/12/флоут6, 2,587648 кв. м стъклопакет св.
зелено4/14/св.зелено4, 7,516630 кв. м стъклопакет св. зелено 4/20/св.зелено4, 4
бр. стъклопакет флоут 6/16/флоут6 и транспорт в размер на 2561,46 лв. с ДДС,
дължим от „Р.“ ЕООД.
На 28.06.2024 г. е издадена фактура №11562 от „**“ ЕООД за 1,966484 кв.
м стъклопакет св. зелено 4/20/св.зелено4 и транспорт в размер на 179,88 лв. с
ДДС, дължим от „Р.“ ЕООД, а на 17.07.2024 г. е издадена фактура №11698 за
5,169293 кв. м. стъклопакет флоут 6/16/флоут6 в размер на 371,77 лв. с ДДС.
Безспорно е, че „Р." ЕООД е издал фактура №2486/20.08.2024 г. на
стойност 17043,60 лв. с ДДС за поръчка и доставка на стъклопакети за обект
„**", гр. Варна, която не е платена, а и издаването на същата се установява от
самата нея, представена по делото.
Прието е за безспорно, че „Р." ЕООД е издал фактура №2487/20.08.2024 г.
на стойност 552 лв. с ДДС за поръчка и доставка на 1,97 кв. м стъклопакет св.
зелено 4/20/св.зелено4, 5,17 кв. м стъклопакет флоут 6/16/флоут6 и транспорт
за обект „**", гр. Варна, която не е платена, а и издаването на същата се
установява от самата нея, представена по делото.
Видно от Писмо №1498/21.08.2024 г., „Р." ЕООД е изпратило фактурите
от 20.08.2024 г. на „Р.С.“ ООД, заедно с проект на споразумение за
прихващане на задължения от 21.08.2024 г.
Безспорно е между страните, че „Р." ЕООД е изпратило на „Р.С.“ ООД
Споразумение за прихващане от 21.08.2024 г. на сумите по фактури
№401/16.07.2024 г. и №410/19.08.2024 г., от една страна, и по фактури
№2486/20.08.2024 г. и №2487/20.08.2024 г., от друга страна. Споразумението е
изпратено отново на 10.09.2024 г. чрез електронна поща.
С Нотариална покана с peг. №** г. от регистъра на нотариус, вписан с
№116, получена на 11.09.2024 г., „Р.С.“ ООД отказва да се съгласи с
параметрите на проекта за споразумение за прихващане, предложени от „Р."
ЕООД, и настоява за плащане на сумата за изпълнените СМР.
7
Приложена по делото е кореспонденцията между страните във връзка със
споразумението за прихващане.
От Справка от счетоводство на „Р." ЕООД за издадени и осчетоводени
документи по партньор „Р.С.“ ООД се установява отразяването на
гореизброените фактури в счетоводството.
Представена е таблица с размери и разпечатка от началната страница на
файла, съставен от Ж.С. както и кореспонденцията между „Р." ЕООД и „КР.**“
ЕООД, и между „Р." ЕООД и „Р.С.“ ООД.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ищеца по първоначалния иск свидетел.
От свидетелските показания на служител при ищеца - Д.ИВ.Р., работил на
обект „**“, се установява, че стъклопакетите били хванати в четири точки на
времянки, както било по задание. Свидетелят участвал при поставянето им,
защото неговата работа се състояла в изграждането на фасадата и монтиране
на стъклопакетите, но на обекта били и още двама служители от дружеството,
като всеки сам настройвал винтоверта си. На обекта имало служители и на
други фирми. Докато бил на обекта в рамките на едната седмица, през която
монтирали стъклопакети там, свидетелят не възприел пропукване на
стъклопакетите. Не е чувал и след това да е имало такова. Наложило се да
сменят стъклопакети вдясно от входа, може би два. Сменили и трети.
Възможно било едното стъкло да е било сменяно два пъти поради спукването
му и втори път при монтирането. В повечето случаи стъклопакетите се пукали
поради външна намеса. Стъклопакетите се пренасяли с вакуумни лапи и с
винтоверт се навивали временните капачки. Възможно било стъклопакета да
се спука от настройката на винтоверта, ако преценката при настройване е
грешна. Ако било извършено правилно монтирането на стъклопакета, нямало
да има такова спукване на другия ден, дори и с т. нар. времянки, но не било и
невъзможно да стане това.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответника по първоначалния иск свидетели.
Свидетелят Д.С. Д.а сочи, че обектът бил обезопасен, когато започнал
монтажа на стъклопакетите, като била изградена гипсокартонена стена от
едната страна, от където имало достъп, а от другата страна имало врата, която
се заключвала и достъп на посетители на спортния център нямало. Свидетелят
възприел пукването на следващия ден след монтажа, когато отишъл на работа
– излязъл отпред и при затворена врата видял, че е пукнато стъклото. Докато
била на работа предния ден до 17 ч. не й направило впечатление да е пукнато
стъклото. По това време на обекта имало служители само на ответното
дружество. Според свидетеля едното стъкло се счупило два пъти, като
пукнатината била в долната част на стъклото, вляво от входа.
Свидетелят Ант.К.С. излага, че външни лица нямали достъп до обекта на
„**“. Такъв имали работниците, извършващи работа около стъклопакетите в
обекта. Стъклата били спукани на следващия ден сутринта, а не вечерта преди
да се затвори обекта. От 17 ч. до 8 ч. на обекта нямало работници. Свидетелят
счита, че стъклото може да се пукнало вследствие на неправилен монтаж,
напр. ако не са сложени както трябва времянките (подкапачка с гумено
уплътнение от двете страни) и са претегнати малко по-силно, защото се
виждало, че пукнатината тръгвала от мястото, където била сложена
времянката. Времянките се затягали с винтоверт и то така, че да не се спука
8
стъклото. Местата на времянките се определяли от монтажниците, в случая на
счупените стъкла времянките били четири или шест. Възможно било
пукването да е причинено от напрежение в конструкцията, породено от
неправилен монтаж, напр. някой от останалите стъклопакети да е изкривено.
Първоначално се спукали две стъкла, а след като ги сменили, едното се
пукнало втори път.
Свидетелят Н.С.Ж. – служител на „Х.“ АД, излага, че „**“ възложило на
„Х.“ АД изработка и монтаж на окачената фасада, а то го превъзложило на „Р."
ЕООД. Бил изготвен идеен проект, на базата на който „Р." ЕООД направили
работен проект, който бил одобрен от „**“, и било преминато към
изпълнението му. По време на изпълнението станала някаква грешка, защото,
когато се монтирало, се оказало, че на всяка врата от двете страни
стъклопакетите са по-малко и горе има допълнителен такъв. Одобреният
проект предвиждал само големи стъклопакети от край до край, но „**“
отказало да го приемат с тези промени, понеже проектът бил вече одобрен с
чужбина, и трябвало да се сменят, за да не се променя визията. Подготвеният
от „Р." ЕООД проект предвиждал растерния размер на фасадата и
стъклопакетите до милиметър. Размерите на стъклопакетите се давали от
този, който ще монтира окачената фасада, след което се съставял проекта,
монтирала се металната конструкция, а после и стъклопакетите. В деня на
монтажа на стъклопакетите около вратите или на следващия ден представител
на „**“ забелязал проблем, за който свидетелят веднага уведомил управителя
на „Р." ЕООД. Грешката била в растера. Последният бил зададен по проект, но
някъде при поръчката станала грешка. Бил монтиран допълнителен ригел и
вместо един голям имало два. Грешката станала някъде по веригата, но в
проекта нямало такъв допълнителен стъклопакет. При започване на работата
си на обекта служителите на „Р.С.“ ООД оразмерили всичко и фасадата се
получила, както трябва да бъде, но някой поръчал един ригел (метален
хоризонтален профил, който разделял, част от фасадата) в повече и
стъклопакетите били различни. „Р.С.“ ООД си взели предварително размерите,
но след това някой ги сбъркал. Грешката можела да се оправи със смяна на
ригела. Проблемът с растерния размер се получил и при четирите подвижни
врати, които били предвидени в проекта. Детайлът на вратите бил отвътре, а
фасадата била пред тях, затова те нямали общо помежду си. По оригиналния
проект на стр. 107 от делото стъклопакетът трябвало да е догоре. Грешката
била, че стъклопакетът бил изпълнен с размерите на вратата. Според
свидетеля най-вероятно, който е поръчвал, се е заблудил с вратите и е дал
такива размери.
Съдът кредитира свидетелските показания относно правнорелевантните
факти, възприети лично от всеки от свидетелите, като достоверни, доколкото
изложените от свидетелите факти кореспондират, както с тези на страните по
делото, така и помежду си.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
фор*а следните правни изводи:
Предявените първоначални искове на*ат правното си основание в
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Страните по делото не спорят, че са в трайни търговски отношения.
Поначало спор по фактите не е налице.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че страните са били обвързани от валидна облигационна връзка с
9
характера на договор за изработка, като „Р." ЕООД възложил на „Р.С.“ ООД
извършване на СМР на обект „**", гр. Варна и на обект „**", гр. Варна,
изразяващи се в монтаж на окачена фасада, че работа е изпълнена според
уговореното и одобрена от възложителя по уговорения начин, а именно: със
съставяне и двустранно подписване на Акт Образец 19 за всеки от обектите,
както че и изработеното се използва по предназначение.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че работата е приета от
възложителя и е възникнало насрещното му задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на дължимото възнаграждение по договора за изработка.
Възложителят поддържа, че поради недостатъци на престирания резултат
за него са се породили правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като той е упражнил
правото си на избор измежду алтернативно предвидените в нормата
възможности, търсейки от изпълнителя заплащане на разходите, необходими
за поправката. Избирайки тази опция, той е загубил възможността да се
намали задължението за възнаграждение или изискуемостта на същото да
бъде отложена, поради което дължи уговорените възнаграждения изцяло.
В случая обаче изборът му е упражнен със споразумение за прихващане, с
което той по същество иска намаляване на дължимото за работата
възнаграждение със сторени поради отклонение от възложеното разходи.
Както се посочи по-горе щом веднъж правото на избор е упражнено,
възложителят не може да промени избора. За да породи прихващането
целеното от кредитора с активно вземане правно действие, неговото вземане
следва да е изискуемо и ликвидно, докато за пасивното вземане е достатъчно
да бъде изпълняемо. В случая обаче активното вземане – това на възложителя,
не е ликвидно, тъй като основанието и размерът на вземането на
прихващащия не са установени и безспорни, поради което следва да се
приеме, че възникване, респ. упражняване, на потестативното право на
извънсъдебна компенсация, не е налице. Поради ненастъпване на
конститутивното действие на прихващането - погасяването на двете насрещни
вземания до размера на по-малкото, възложителят дължи остатъкът от
уговореното възнаграждение.
Така след плащане на уговорения аванс от 20%, възлизащ на сумата от
8785,92 лв. с ДДС, и на сумата от общо 12000 лв. с ДДС, което е безспорно
между страните и се установява от представени по делото фактури,
възложителят продължава да дължи на изпълнителя разликата между
уговореното възнаграждение за приетата работа от 362,69 кв. м (216,52 +
146,17) за обект „**", гр. Варна и платеното, която се равнява на сумата от
14032,32 лв. с ДДС, както и уговореното възнаграждение за приетата работа
от 45,36 кв. м за обект „**", гр. Варна, което се равнява на сумата от 4682,88
лв. с ДДС поради което исковете се явяват доказани и по размер.
По изложените съображения първоначалните искови претенции за
пР.ъждане на възнаграждение за изпълнен и приет монтаж на окачена фасада
следва да бъдат уважени.
Предявените насрещни искове на*ат правното си основание в
разпоредбата на чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
По отношение на обект „**", гр. Варна:
Спорен е въпросът за задълженията на изпълнителя във връзка с обекта и
по-конкретно дали той е поел задължение към възложителя само да монтира
окачена фасада, т. е. метална конструкция и да постави стъклопакети в нея,
10
или и да измери дължимата и ширината на конструкцията и да предаде тази
информация на възложителя, който да поръча от трето дружество изработка и
доставка на стъклопакетите.
За да се отговори на въпроса, следва да се съобрази, че за възложената
работа е съставен и подписан от страните по делото писмен договор от
27.07.2023 г., в който е уговорено, че предвидените за изпълнение СМР са
описани в приложение – оферта, както и че в последния документ е посочено,
че изпълнителят предлага да монтира окачена фасада по цена на кв. м. Така
оферираната работа е зададена общо и по начин, непозволяващ посочването
на конкретните технически операции, които изпълнителят се е задължил да
извърши. Като съпостави описаното в офертата, наличието на трайни
търговски отношения между страните, наведените от изпълнителя твърдения,
че действително са замерили нещо, приобщените по делото таблица с
размери и бройки на стъкла, изготвена от Ж. С. – вписана в ТР като
съдружник на "Р.С." ООД, и кореспонденция чрез електронна поща от
21.09.2023 г. и 18.12.2023 г., видно от която служител на "Р.С." ООД е
изпратил както таблицата, така и други размери на стъклопакети, съдът
приема, че изпълнителят е поел задължение да измери отворите за
стъклопакети и да предаде на възложителя актуалните им размери, за да бъдат
те поръчани от последния на трето лице. При съвкупна преценка на
посочените писмени доказателства, съдът на*а, че цената на тази услуга, част
от монтажа на окачената фасада, е калкулирана в общата стойност на
уговореното възнаграждение за възложената работа, посочено в офертата,
неразделна част от договора.
При изпълнение на монтажа изпълнителят се е отклонил от възложеното,
след като е подал грешни размери на стъклопакетите около вратите.
Безспорно е между страните по делото, че монтажът на фасадата е възложен
на „Х.“ АД, които превъзложили на „Р.“ ЕООД и последното го превъзложило
на "Р.С." ООД, както и че фасадата е следвало да бъде изпълнена по проект,
сведен до знанието на „Р.“ ЕООД и "Р.С." ООД. От показанията на свид. Ж. се
установява, че този проект е предвиждал размерите на конструкцията до
милиметър, както и че проектът предвиждал четири подвижни врати, над
всяка от които – един голям стъклопакет, но бил поръчан допълнителен ригел
и поставени два малки стъклопакета вместо първоначално предвидения голем.
Изпълнителят посочва, че за монтаж на автоматичните врати имало два
варианта и той подал размерите на единия вариант, защото никой не уточнил
кой вариант да се приложи. Така, за да се поставят допълнителни профили
около вратите, посредством които да се окачат гредите, изпълнителят
преценил, че отворът на вратата бил по-голям от необходимото. От таблица и
кореспонденция от 21.09.2023 г. се установява, че представител на
изпълнителя е подал на възложителя размери на стъклопакетите около
вратите, които са по-ниски от останалите стъклопакетите по фасадата и
същевременно на едно ниво с автоматичните врати. Съдът на*а, че като е
избрал един от два технически възможни варианта, без да е уведомил
възложителя по реда на чл. 260, ал. 1 ЗЗД, че даденият му проект е неподходящ
за правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните
промени в проекта, изпълнителят се е отклонил от поръчката.
При съставяне и подписване на констативен протокол от 18.12.2023 г.,
който бидейки частен документ не се ползва с материална доказателствена
сила относно наличието на недостатъци по възложената работа, не е пР.ъствал
11
представител на "Р.С." ООД, с оглед на което следва да се приеме, че
последният не е уведомен на тази дата за несъответствията. За ангажиране на
отговорността на изпълнителя по чл. 265 ЗЗД, не е предписана писмена форма
за действителност на уведомяването. Ответникът по насрещния иск не
оспорва, че е уведомен за недостатъците, че уведомяването е предприето
веднага щом е узнато от ищеца, поради което същото следва да се приеме за
установено.
Допуснатото отклонение е било отстранено още на 18.12.2023 г., когато
"Р.С." ООД е изпратил до „Р.“ ЕООД коректни размери на стъклопакетите
около вратите.
Същевременно в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи, че е
изправна страна по договора, като сред задълженията, които следва да докаже,
е, че е заплатил на изпълнителя сумата, представляваща стойност на предмета
на изработката. В Решение №120/20.06.2017 г. по т. д. №1032/2016 г. по описа
на ВКС и Решение № 99/ 11.07.2017 г. по т. д. №2483/2016 г. по описа на ВКС
е прието, че хипотезата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД за пР.ъждане на самите разноски
за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение
за изработеното. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като ищцовата
страна е неизправна.
По отношение на обект „**", гр. Варна:
От показанията на свид. Д.а и К. се установява, че вечерта преди да бъде
затворен обектът стъклата не били спукани, както и че достъп до обекта
имали само служителите на "Р.С." ООД. Пукнатините се проявили едва на
следващата сутрин. Свид. К. сочи, че същите са били единствено в областта на
времянките. Показанията му в тази част обаче са изолирани. Никой от
свидетелите не е възприел непосредствено спукването, а доказателства за
неправилен монтаж поради погрешно настройване на винтоверт не са
ангажирани. Ето защо съдът приема, че ищецът по насрещния иск не
установява пълно и главно, че стъклопакетите са спукани вследствие на
пренатягане на капачката. Съставения и подписан от представител на „Р.“
ЕООД и представител на „Евр.“ ЕООД констативен протокол от 11.07.2024 г. е
частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила
относно наличието на неправилно изпълнение на възложената на "Р.С." ООД
работа.
Наред с това, и по този иск в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
на изпълнителя сумата, представляваща стойност на предмета на изработката,
което не е сторено.
По изложените съображения насрещните искови претенции за разноски за
поправката следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на ищеца по
първоначалния иск и ответник по насрещния иск се дължат сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 757,50 лв. за държавна такса
и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването на разноски. В тежест на ответника по първоначалния иск и
ищец по насрещния иск следва да бъде възложена сума в общ размер на
2757,50 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „**“, бл. 24, партер, да заплати на „Р.С.“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „*“ №35, ет. 5, ап. 15, сума в
размер на 14032,32 лв. (четиринадесет хиляди тридесет и два лева и тридесет
и две стотинки) с ДДС, представляваща неизплатен остатък от
възнаграждение по договор за изработка от 27.07.2023 г. за изпълнен и приет
монтаж на окачена фасада ЕТЕМ Е - 85 от 146,17 кв. м на обект „**", гр.
Варна, за която сума е издадена фактура №401/16.07.2024 г., и сума в размер
на 4682,88 лв. (четири хиляди осемстотин и два лева и осемдесет и осем
стотинки) с ДДС, представляваща възнаграждение по неформален договор за
изработка за изпълнен и приет монтаж на окачена стъклена фасада от 43,36 кв.
м на обект „**", гр. Варна, за която сума е издадена фактура №410/19.08.2024
г., на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „**“, бл. 24, партер, срещу „Р.С.“ ООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „*“ №35, ет. 5, ап. 15,
насрещни искове за осъждане на „Р.С.“ ООД да заплати на „Р." ЕООД сума в
размер на 17043,60 лв. (седемнадесет хиляди четиридесет и три лева и
шестдесет стотинки) с ДДС, представляваща стойност на разходите за
отстраняване на недостатъци на СМР, извършени при монтаж на окачена
фасада ЕТЕМ Е - 85 на обект „**", гр. Варна в изпълнение на договор за
изработка от 27.07.2023 г. – за покупка и транспорт на 65,85 кв. м
стъклопакети, за която сума е издадена фактура №2486/20.08.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, и сума в размер на 552 лв.
(петстотин петдесет и два лева) с ДДС, представляваща стойност на разходите
за отстраняване на недостатъци на СМР, извършени при монтаж на окачена
стъклена фасада на обект „**", гр. Варна в изпълнение на неформален договор
за изработка – поръчка и транспорт на стъклопакети, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
ОСЪЖДА „Р." ЕООД, ЕИК **, да заплати на „Р.С.“ ООД, ЕИК **сума в
размер на 2757,50 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски по първоначалните и по
насрещните искове, на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13