Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/20.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито
заседание, проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12169
по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
По делото е депозирана молба от ищеца
Л.П., с която се иска допълване на решение № 260638/24.02.2021г. по гр.д. № 12169/2018г.
по описа на ВРС. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по искането
на ищците по пътя на инцидентния контрол да се произнесе по
валидността и законосъобразността на издаденото от Гл. архитект на Община Варна на
основание §127, ал. (1) от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ (Обн. ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Удостоверение за
търпимост с рег.№АУ063706ВН-001ВН от 28.07.2016г., за обект:
„Масивна ограда" с дължина 74,65 м., изградена в
поземлен имот с идентификатор ****по плана
на КК и КР на СО „****", гр. Варна.
В предоставената
възможност по чл.250, ал.2 ГПК, ответниците депозират отговор, в който навеждат
доводи за неоснователност на молбата.
Съдът, след като обсъди
направеното искане за допълване на решението и взе предвид становищата на
страните, намери за установено следното:
Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по
чл.250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
От данните по делото не се установява наличието на
непълнота на постановеното решение по смисъла на чл.250 ГПК.
Съдът е изложил мотиви и се е произнесъл по исковете,
предмет на спора, а именно изградените в имота плоча, свързваща сградите на ищците и ответниците, очертана в зелен
цвят, съобразно
приложена окомерна скица /на л. 32-33 от делото/ на ПИ ****по КККР на
гр. Варна, приложена към уточняващата молба вх. № 64381/03.10.2018г., както и стена с приблизителна височина 1.80 м,
изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната
страна на сградата на ищците, очертана в червен цвят съобразно приложената
окомерна скица на л.53-54 от делото към уточняваща молба вх. №
81842/11.12.2018г., на основание чл.109 ЗС.
Доколкото оградата не е предмет на спора, а
предметът на спора не е включен в удостоверенията като търпим строеж, съдът не
дължи произнасяне произнася по реда на чл.17, ал.2 ГПК.
Непълно е решението, което не обхваща целия спорен
предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от
спорното право; един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с
предмета.
В настоящия случай е отправеното искане за преценка
валидността на административния акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. При
извършването на тази проверка съдът се произнася единствено в мотивите на
съдебния акт, доколкото е от значение за решаването на повдигнатия спор.
Гражданският съд не би могъл да се произнесе по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК с
изричен диспозитив относно валидността на административния акт.
Тъй като съдът се е произнесъл по исковете, предмет на
спора, с които е бил сезиран, няма причина за допълване на решението.
Изложеното налага извода, че съдът се е произнесъл по
цялото искане на ищеца, поради което решението обхваща целия спорен предмет.
С оглед на това съдът намира, че молбата за допълване
на решение № 260638/24.02.2021г.
по гр.д. № 12169/2018г. по описа на ВРС е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.250 ПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
Л.Н.П.
вх. №280697/29.03.2021, с която се иска допълване на решение №
260638/24.02.2021г. по гр.д. № 12169/2018г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: