№ 94412
гр. С., 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.П.
като разгледа докладваното от С.П. Частно гражданско дело №
20221110147819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Производството е образувано по заявление на „...” ООД срещу Н. Т. Т. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми,
както следва: 1/ сумата от 300 лева, представляваща главница по договор за паричен
заем № 467144 от 08.11.2020г., сключен между „...” ООД и Н. Т. Т., ведно със законна
лихва от 01.09.2022г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 20,25
лева за периода 08.11.2020г. – 08.03.2021г.; 3/ лихва за забава в размер на 14,78 лева за
периода 01.03.2021г. – 01.08.2022г.; 4/ сумата от 36,75 лева, представляваща договорна
неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 7 от договора
за паричен заем № 467144 от 08.11.2020г. вр. чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от Общи условия на
„...“ ООД за заеми „Кредирект“ и 5/ сумата от 110,09 лева, представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането.
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за забава,
съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 36,75 лева, представляваща
неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 7 от договор за
паричен заем № 467144 от 08.11.2020г. вр. чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от Общи условия на „...“
ООД за заеми „Кредирект“ и за сумата от 110,09 лева, представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането, следва да се отхвърли по следните
съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна
и не поражда права и задължения за страните.
1
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да
върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на
задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се
гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно
какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение
на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя
следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.
16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител и/или
банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване на
договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване
на обезпечение от страна на длъжника/ в размер на 36,75 лева, съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В
случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от длъжника. Ето
защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят
черпи право да претендира посочената сума е недействителна като противоречаща на
законови разпоредби. Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни
клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на
чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако
искането на заявителя противоречи на
закона.
На следващо място съдът намира, че вземането на заявителя за сумата от 110,09
лева представляваща разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането, се
основава на недействителни договорни клаузи. Доколкото договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му
следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило
на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на
2
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора
клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси
за събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите
от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли. Заявлението
следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме, че
подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 100 лева.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя,
че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено
заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на
разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с
частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в
едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „...” ООД, ЕИК ... срещу Н. Т. Т., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за суми, както следва: за сумата от 36,75 лева, представляваща договорна
неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 7 от договор за
паричен заем № 467144 от 08.11.2020г. вр. чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от Общи условия на „...“
ООД за заеми „Кредирект“ и за сумата от 110,09 лева, представляваща разходи за
събиране на вземането, поради забава в плащането, както и в частта за разноските,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за разликата над 17,50 лева
до 25 лева – заплатена държавна такса и за разликата над 70 лева до 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
3
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде
предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне
внесената по настоящото дело държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4