Р
Е Ш Е Н И Е
№ …….. /27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретар Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18414 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от К.Я.К., ЕГН ********** с
адрес гр. Балчик, срещу „Главна дирекция гранична полиция“ с адрес гр. София,
ул. Мария Луиза №46 иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1726,76 лева, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 08.11.2016г.- 07.11.2019г. за общо, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „младши инспектор- старши
полицай в ЛКЦ Галата“ в в периода 08.11.2016г.-
07.11.2019г. В този
период е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 08.11.2016г.-
07.11.2019г. е
положил общо1664
часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 238 часа,
което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50%
възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение заемайки длъжност „охрана на държавната граница“ в РД „Гранична полиция“, гр.Бургас. Посочва, че
ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време. Счита, че в
случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид
спецификата на полаганата работа от служителите в МВР. Действаща за периода е
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва
приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки
правни доводи за това. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните,
съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение,
което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При
така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да
докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 08.11.2016г.-
07.11.2019г. е
полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по
установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало спор че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 08.11.2016г.- 07.11.2019г. по който ищецът е заемал
длъжност „полицай“ в ГПУ-гр.Варна към Главна дирекция „Гранична полиция“.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период 08.11.2016г.-
07.11.2019г. отчитането се извършва помесечно до 13.10.2016г. /чл.187,
ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г.
до 31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 08.11.2016г.- 07.11.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение
№ 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59
от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на
вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери
общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се
извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й,
съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по
ССчЕ. От него се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на сумата
от 1726,76 лв., което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като
съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от69,07 лева и 200 депозит за вещо
лице, общо в размер от 269,07 лева.
С оглед изхода на спора и
отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
330 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната
страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Възражението е неоснователно. Заплатеното възнаграждение не надвишава
минималния размер съгл.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията и преди ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г./., когато възнаграждението е договорено и изплатено.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Главна дирекция
гранична полиция“ с адрес гр. София, ул. Мария Луиза №46 ДА ЗАПЛАТИ на К.Я.К., ЕГН ********** от гр. Балчик сумата от 1726,76 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
08.11.2016г.- 07.11.2019г.
за общо, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 08.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА „Главна
дирекция гранична полиция“ с адрес гр. София, ул. Мария Луиза №46 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 269,07 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Главна дирекция гранична полиция“ с
адрес гр. София, ул. Мария Луиза №46 ДА
ЗАПЛАТИ на К.Я.К., ЕГН ********** от гр. Балчик сумата от 330 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в производството, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: