Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда по НОХД № 80/2010г на СВРС подсъдимият Н. П. Я. е признат за виновен за това, че на 03.12.2009 г. в с.К., действайки при условията на опасен рецидив е причинил на длъжностното лице Х. Г. И. шофьор и санитар при ЦСМП-В.-филиал С. при и по повод изпълнение на функцията му по транспортиране на пациенти от Община С. до МБАЛ – С. за хемодиализа средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на ляво коляно, водеща до трайно затруднение движението на същия крайник, поради което и на основание чл. 131 а , вр. с чл. 131, ал.1, т.1, пр. 1-во, вр. чл.129, ал.2, пр.2-ро, вр. ал.1, вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б” във вр.с чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода строг режим.Подсъдимият Н. П. Я. е осъден да заплати на Х. Г. И. сумата 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като за разликата до 5 000лв. е отхвърлен като недоказан. Подадена е въззивна жалба от Н. П. Я. против присъдата. Наведено е оплакване за неправилност на същата, както в наказателната, така и в гражданската й част. Моли да се отмени присъдата, като бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление и се отхвърли изцяло уважения граждански иск. Алтернативно е направено искане за изменение на присъдата, като се намали размера на наложеното наказание и на уважения граждански иск. В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. Въззивамият граждански ищец Х. Г. И. не взема становище. Адвокат П. Д., като защитник на подсъдимия Н. Я. поддържа жалбата. Моли същата да се уважи. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка по чл. 314, ал. 1 НПК, прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на досъдебното и първоинстанционното производство, при постановяване на присъдата и изготвянето на мотивите. Съдебният акт не следва да се отменя на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването на присъдата. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че подсъдимият живее заедно с майка си в с. К., общ. С.. Същият е с начално образование и не работи. Подсъдимият не е женен. Същият е осъждан шест пъти за извършени престъпления от общ характер. През лятото на 2009г. подсъдимият работил в Гърция. Здравословното му състояние се влошило и при преглед се установило, че страда от бъбречна недостатъчност. През м. октомври 2009 г. подсъдимият се върнал в България за провеждане на хемодиализни процедури. От 17.10. 2009 г. бил включен на диализа в Центъра по хемодиализа в гр. С.. На 27.02. 2009 г. св. Х. И. бил назначен на длъжност „шофьор – санитар” към Центъра за спешна медицинска помощ гр. Велико Търново, филиал С.. Характеристиката на работата била управление и поддържане на санитарен автомобил и подпомагане на екипа в оказване на спешна медицинска помощ в дома, на местопроизшествието и във филиала, съгласно отразеното в длъжностната характеристика. Св.И. като шофьор на линейка извозвал пациентите само на хемодиализа. На 03.12.2009 г. съгласно утвърдения график за работното време в ЦСМП - филиал С. св.И. трябвало да превози с поверения му автомобил -линейка до гр.С. хемодиализирани лица от населени места в Община С. до центъра по хемодиализа в МБАЛ гр.С.. Един от пациентите, които св. И. трябвало да превози бил подсъдимият. На 3.12.2009г. св. И. променил графика, като първо отпътувал до село Д., поради възникнал конфликт между него и роднини на подсъдимия. Около 06.20 часа линейката пристигнала пред дома подсъдимия в с.К.. Почакали известно време, но последния не идвал. Пациентите в линейката започнали да нервничат, че закъсняват. Св. Лечев предложил на св. И. да свирне със сирената. Последният натиснал за кратко сирената на линейката. Подсъдимият не излязъл веднага, като се наложило да го чакат известно време. След около 20 минути подсъдимият излязъл от дома си. Св. И. слязъл от линейката, за да отвори вратата. Подсъдимият поздравил, като св. И. и Л. му отвърнали. Св. И. направил забележка на подсъдимия за закъснението. Това го ядосало. Подсъдимият отвърнал на св. И. с обидни реплики и го напсувал. След това първият ударил с юмрук в главата втория, като последния паднал на земята. Св. И. се изправил и се хванал за линейката. Казал на подсъдимия да влезе в колата, за да го транспортира. Подсъдимият започнал да плюе по лицето св.И. и го ритнал в лявото коляно. Св. Л. бил вътре в линейката, вратата на която била отворена и възприел посочените обстоятелства. Същият потвърждава, че св. И. бил ударен по лицето и ритнат по крака от подсъдимия, както и наплют по лицето. Тогава св. Лечев казал на св. И. да затваря вратата. Обърнал се към подсъдимия с думите “Ти го уби, а той мълчи”. Подсъдимият отказал да пътува с линейката и се прибрал в дома си. След това с автобус се придвижил до града за хемодиализа. Линейката преминала през с.Царевец, откъдето била взета друга пациентка и пристигнала в ЦСМП гр.С.. По пътя св. И. намалял и спирал. След като пристигнали в ЦСМП С., изпратили св. И. на рентгенов апарат. Установило се, че има счупване на лявата капачка и го гипсирали. Св.И. престоял с гипс един месец, а след това ходил на процедури за възстановяване. На същия били поставяни инжекции за възстановяване и калциране. След премахването на гипса болките в коляното продължавали. Това наложило св.И. да носи наколенка. По делото е изслушана съдебно-медицинската екпертиза, изготвена от д-р Гицов. От заключението към същата е видно, че пострадалият е получил счупване капачката на лявото коляно на две части, гипсова имобилизация на ляв долен крайник. Вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания са получени в резултат от тъпи травми /удари с или върху твърд тъп предмет/ и по начин описан от пострадалото лице. Според вещото лице е възможно да са получени от ритане с крак. Тези травматични увреждания са причинили на пострадалия И. трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок над 30 дни с претърпени интензивни болки и страдания. По делото са събрани писмени доказателства за здравословното състояние на подсъдимия. На същия е поставена диагноза хронична бъбречна недостатъчност. На подсъдимия е назначено хрониодиализно лечение –вторник, четвъртък, събота, както и е включен в програма за трансплантация от жив донор към Трансплантационен център към МА София. Видно от експертно решение на МБАЛ Павликени от 11.12.2009г. същият е с оценка на работоспособността – 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Представена е и епикриза от 26.04.2010г., издадена от Общопрофилна болница гр. Агринио в Гърция. В същата е посочено, че подсъдимият страда от хронична бъбречна недостатъчност в последна фаза. Същият се подлага на хемодиализа три пъти седмично в отделението за изкуствени бъбречна стимулация към болницата, както и е подложен на предварителни изследвания за бъбречна трансплантация. Описаната фактическа се установява от събраните доказателства, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на медицинската експертиза, както и приетите по делото писмени доказателства. От същите се установява по несъмнен начин, че подсъдимият с поведението си е провокирал негативна реакция у пътуващите в линейката лица. Първият бил включен в списъка на лицата, които се транспортират до болницата в гр.С. за хемодиализа. Св.И. бил шофьор на линейката, транспортираща такива лица. На инкриминираната дата линейката спряла пред дома на подсъдимия. Същият закъснял, което е наложило да бъде чакан. Св.И. в качеството му на водач на линейката отправил забележка на подсъдимия. Последният отправил обидни реплики към него, както и му нанесъл удар с крак в областта на лявото коляно. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св.И. и Л. Същите са логични и непротиворечиви. Показанията на тези свидетели са кредитирани както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция. Наведено е оплакване за наличието на противоречие в показанията на двамата свидетели. От събраните доказателства е установено по несъмнен начин, че отправените реплики и действия от подсъдимия са насочени спрямо св.И.. Същият ги е възприел лично и непосредствено, тъй като се явява пострадал от действията на подсъдимия. Св.Лечев също е бил в непосредствена близост до двамата, като е възприел същите обстоятелства. Наличието на неточност или липсата на пълно съвпадение в показанията на двамата свидетели се явява в резултат на отдалечеността във времето, както и с оглед различията в зрителните им възприятия. Съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна престъпния състав на чл. 131а вр. с чл. 131 ал. 1 т. 1 вр. чл. 129 ал. 2 пр. 2-ро вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. “б” НК. На 03.12.2009 г. в с.К. същият е причинил на длъжностното лице при и по повод изпълнение на функцията му по транспортиране на пациенти от Община С. до МБАЛ същия град за хемодиализа средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на ляво коляно, водеща до трайно затруднение движението на същия крайник. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив, като са налице основанията на чл.29 ал.1 б. Б НК. Подсъдимият е осъден с шест влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер. Приложението на чл.29 ал.1 б.Б НК изисква осъждане на лицето на два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне по едно от тях изпълнението да не е отложено по чл. 66 от НК. Неоснователно е възражението на защитата, че следва да отпадне и квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като шофьорът на линейка не се явявал длъжностно лице по смисъла на чл. 93 НК. Св.И. е заемал длъжността шофьор – саÝитар към ЦСМП - филиал С.. Работата му се изразявала в управление и поддържане на санитарен автомобил и подпомагане екипа в оказване на спешна помощ. Според длъжностната характеристика шофьорът отговарял за наличността и изправността на поверения му санитарен автомобил, за съхранението и изправността на медицинското оборудване и радиокомуникационната техника в него. Същият носел материална отговорност за повереното му МПС. Следователно като шофьор на линейката има качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “б” пр. 2 от НК. Обществената опасност на деянието е висока. Същото се явява посегателство спрямо правата на личността, свързани с телесната неприкосновеност. Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед предишните му осъждания, както и с недобрите му характеристични данни. Същият е млад човек с констатирано тежко заболяване, а именно хронична бъбречна недостатъчност, поради което е на хемодиализно лечение три пъти седмично. При подсъдимия е налице 100% неработоспособност. При определяне вида и размера на наложеното наказание първоинстанционният съд е обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. На подсъдимият е наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК. Съдът е приел, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, поради което предвиденото в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което е определено наказание под предвидения в закона минимален размер. Същото е от пет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Въззивният съд напълно споделя направените изводи от първоинстанционния такъв. Счита, че не са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание. Подсъдимият въпреки тежкото си здравословно състояние се е държал грубо със св.И., като водач на линейката. Наложило се е пътниците в нея да го чакат, докато излезе от дома си. Въпреки закъснението си, подсъдимият е отправил обидни реплики към шофьора, както и го е ритнал в крака. Въззивният съд счита, че наложеното наказание е съответно за извършеното деяние. При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди първоинстанционният съд е обсъдил характера на увреждането, получено то св.И., времетраенето на болките, страданията и негативните емоции, както и интензивността им. Същият е претърпял болки и страдания както към момента на причиняване на телесната повреда, така и по време на лечението и след него. Св.И. не е можел да се обслужва сам, движел се е с патерици, както и е бил подпомаган от жена си. Първоинстанционният съд е определил по справедливост обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 2 500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Предявеният иск за разликата до 5000 лева е отхвърлен като недоказан. Въззивният съд счита така присъдения размер за справедливо определен, като не са налице основания за намаляването му. По тези съображения присъдата следва да се потвърди, като постановена в съответствие с процесуалните правила, обоснована, при правилно приложни на материалния закон и при справедливо определено наказание. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 48/17.10.2011г. по НОХД № 80/2010г. на СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |