Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от АПК вр. чл.285 от ЗИНЗС и чл.86 ЗЗД.

Образувано е въз основа на искова молба, доуточнена с молба от 16.01.2014г., на С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, чрез адв. А. В. – САК, адрес: гр.София, [улица], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), адрес: гр.София [улица]. Посочва се в исковата молба, че въз основа на влязла в сила присъда ищецът следвало да изтърпи присъда в Ц. С. затвор. При постъпване в мястото за изтърпяване за лишаване от свобода бил изработен план за ресоциализация, както и му било разрешено да започне работа. В резултат на подобрение в поведението му и след изготвени психологични тестове му била дадена възможност да се изработи план за толерантност и градски отпуски. Били установени трайни положителни поведенчески промени, в резултат на което бил предложен последователно за награди и за прекатегоризиране в затворническо общежитие от открит тип. На 19.01.2017г. бил сменен режима за изтърпяване на наложеното наказание, като С. А. М. бил включен в рамките на една година в целева програма „Толерантост в затвора, толерантност в живота“. По изработения план отпуската на лишения от свобода следвало да е в открит тип, така че да може да вижда семейството си вкл. дъщеря си, която настоявала да се срещне с родителя си и последният да й обясни какво се случва. За целта на ищеца бил разрешен 4 часово свиждане с дъщеря си в СЦЗ в стая, която отговаряла на условията. Твърди се в исковата молба, че свиждането не могло да се осъществи поради издадена заповед на Директора на ГДИН от 02.05.2018г., с която бил преместен за изтърпяване на наказанието от СЦЗ в Затвора Пазарджик. Ищецът подал жалба срещу заповедта, било образувано адм.дело № 185/2018г. по описа на АС-Пазарджик, по което било постановено съдебно решение, с което процесната заповед била отменена като незаконосъобразна. Посочва се още в исковата молба, че лишеният от свобода бил освидетелстван в Затвора Пазарджик с епилепсия, здравословното му състояние се влошило, а действията по преместването в друг затвор разрушили изградената връзка и заздравяването й с дъщеря му. Поради липса на специално помещение в Затвора гр.Пазарджик не могъл да изпълнява плана за ресоциализация, не осъществил предоставеното му удължено свиждане със семейството си, както и не е могъл да се лекува, тъй като не е имало лице, което да му закупува необходимите лекарства, които не са налични в Затвора Пазарджик. Сочи се още, че не могъл да осъществи периодичните прегледи и консултации със специалисти, които са били необходими за установяване на точната и необходима терапия като доза и прием на лекарства, периодично наблюдение и провеждане на специализирано изследване на мозъчните клетки. Твърди се в исковата молба, че в резултат на незаконосъобразните действия на служители на ГДИН в периода 02.05.2018г.-30.01.2019г., са му причинени и други неимуществени вреди, които се изразяват в следното – невъзможност за изпълнение на плана за ресоциализация, за промяна на плана от ЗО в открит тип, да работи, да осъществява срещите си с дъщеря си и семейството си, тъй като условията в Затвора гр.Пазарджик не отговорят на условията (липсва и не е пригодена друга стая за такава за удължено свиждане). На следващо място сред неимуществените вреди се посочва невъзможността да се лекува адекватно заболяването епилепсия и проявен халюцинарно-параноиден синдром на базата на страхов ефект вследствие на съдова малформация в главния мозък, не били реализирани прегледи със специалисти, не му било направено ЕМГ, не била извършвана периодична консултация за установяване на точната и необходима терапия като доза и прием на лекарства, както и не били осигурени необходимите лекарства навреме, за да бъдат избегнати припадъци от заболяването. Преместването на С. А. М. в Затвора Пазарджик довело до изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при изключително лоши санитарни битови условия в килията- липсвала топла вода, къпели се от кофи, подгрявани с бързовар, подът бил дървен и изгнил, всички помещения били пълни с плъхове и липсвала каквато и да е хигиена. Лишените от свобода били принудени да живеят в малка минимална площ под 2,2 кв.м., с което са нарушени правата им по чл.2 от ЕКПЧОС. Твърди се в исковата молба, че вредите се намират в пряка причинна връзка със заповед на Директора на ГДИН от 02.05.2018г. и извършеното преместване от Затвора гр.София в затвора гр.Пазарджик. Иска се от съда да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, адрес: гр.София [улица], да заплати на С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, сумата от 15 000 лв., обезщетение за нанесени болки и страдания от действията на служители на ГДИН, в периода 02.05.2018г.-30.01.2019г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (11.12.2023г.) до окончателното изплащане на сумата Претендират се и направените деловодни разноски.

В срока по чл.163, ал.2 АПК е постъпил отговор от ответника с вх.№ 1267/29.02.2024г., в който страната взема становище за неоснователност на исковете. Твърди се в отговора, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно настъпили неблагоприятни последици за лишения от свобода и причинно-следствена връзка между отменената заповед и последиците. Посочва се, че към датата на изготвяне на отговора С. А. М. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, на основание заповед № 1862/04.06.2021 на Главния директор на ГДИН. Твърди се още, че от страна на администрацията не е имало действия по възпрепятстване на изпълнението на плана на присъдата, както и че всяка молба, декларация, жалба на лишения от свобода е била разглеждана и са предприемани действия по удовлетворяването им, като ищецът е провеждал свиждания с лицата, които са го посещавали. Сочи се, че от приложените медицински документи не се установяват нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК се претендират в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. А. В. - САК. Страната и пълномощникът й поддържат исковата претенция, молят съда да я уважи изцяло.

Ответникът – ГДИН, редовно призован, не се представлява.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че С. А. М. изтърпява едно общо наказание лишаване от свобода от 30 години на основание влязла в сила присъда по НОХД № 107/2010г. по описа на ОС-Перник, Решение № 352/19.11.2010г. по ВНОХД № 503/2010г. на САС и Решение №154/23.03.2011г. по НОХД №1018/2011г. на ВКС, като изтърпяването на наказанието е започнало на 09.05.2009г.

Безспорно е по делото и се установява от материалите по адм.дело № 538/2018г. по описа на АС-Пазарджик, че със Заповед на Директора на ГДИН от 02.05.2018г. лишеният от свобода бил преместен за изтърпяване на наказанието си от затвора София в затвора гр.Пазарджик. С Решение №170/12.12.2018г. на основание чл.172, ал.2 от АПК процесната заповед била отменена. Решението е допълнено по реда на чл.248 ГПК с Определение №1115/24.01.3019г. и е влязло в сила на 19.02.2019г.

Не се спори, че в периода от 02.05.2018г.-23.01.2019г. лишеният от свобода е бил настанен в затвора гр.Пазарджик. В тази насока е и приобщената справка от ИСИН – л. 113 от делото и копие от досието на лишения от свобода.

Спори се между страните причинени ли са неимуществени вреди на ищеца от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация при престоя на лишения от свобода в затвора Пазарджик.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Видно от заверено копие на писмо на управителя на фондация „Мисия Спасение“ – л. 13 от адм.дело № 11808/23г. по описа на АССГ, С. А. М. е бил сред участниците в дейности, които мисията развивала на територията на Централен Софийски затвор, и сред лицата, които са показали резултати и положен труд в следствие на работата си с екипа на фондацията.

Установява от заверено копие на епикриза от м.09.2018г., издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, че лишеният от свобода е с диагноза симптомна епилепсия вследствие съдова малформация в главния мозък. Халюцинаторно-параноиден синдром на базата на страхов афект. Като лечение на лицето е изписан прием на леватирацетам, конвулекс, ривотрил 2 мг. при нужда.

Видно от копие на Експертно решение № 3938 от заседание 204 от 08.12.2017г. на ТЕЛК Общи заболявания при УМБАЛ София, С. А. М. е бил освидетелстван с 40 % трудова неработоспособност за срок от 1 година, считано от 01.12.2018г., с дата на инвалидност на основание общо заболяване от 01.09.2011г., с водеща диагноза – епилепсия.

Установява се от заверено копие на справка от 12.07.2018г. – л. 157 от делото, издадена от Затвора гр.София, че на 02.05.2018г. С. А. М. е преместен в Затвора Пазарджик, като преди това е работил с различна продължителност в Затвора гр.София – от 10 до 29 дни през периода от м.02.2015г.- м.04.2018г. вкл.

Установява се от представеното по делото копие на досие на лишения от свобода, че на 23.01.2019г. С. А. М. е върнат в Затвора гр.София, на основание Заповед №204/11.01.2019г. на Гл. директор на ГДИН, а на основание Заповед № 1862/04.06.2021г. на Гл. директор на ГДИН е преместен в Затвора гр.Плевен, където е и понастоящем.

Видно от заповед №212/16.04.2018г. на Началника на Затвора гр.София лишеният от свобода е бил награден с удължено свиждане за срок от 4 часа на 19.04.2018г. от 09.00 часа, като ищецът следвало да бъде посетен от С. П. М. – съпруга и С. С. М. – дъщеря. Заповедта била получена от ищеца на 17.04.2018г. лично срещу подпис.

Установява се от заверено копие на искане от 03.05.2018г. до Началника на затвора София – л.47 от делото да му бъде разрешено свиждане, че върху документа е поставена резолюция с положителен отговор, както и ИСДБР дал мнение молбата да бъде уважена на 08.05.2018г.

Видно от заверено копие на декларация от 14.06.2018г. – л. 52 от делото, лишеният от свобода е подал молба да ползва наградата си по чл.98, ал.1 т.5 от ЗИНС, като върху документа е налична резолюция от ИСДВП към затвора гр.Пазарджик, че лишеният от свобода е ползвал наградата си на 19.04.2018г. и е бил посетен от съпругата му, поради което молбата е оставена без уважение.

Установява се от молба с вх.№ ВМ-1247817.08.2018г. , че лишеният от свобода е поискал да проведе свиждане с близки или семейството си на 25 или 26.08.2018г. С молбата е поискано и да получи до 2 кг домашно приготвена риба – филе, да получи плодове и зеленчуци за сметка на месо и месни продукт. Молбата е уважена и изпълнена, като е посочено, че до 17.08.2018г. според ИСДВР М. не е провеждал свиждане в Затвора Пазарджик.

Видно от приложените към писмо с вх.№ 1943/01.04.2024г. билети за свиждания, в периода от 25.08.2018г. до 27.01.2019г. лишеният от свобода е бил посещаван 11 пъти, от които 4 пъти от родител/и, а от познати – 7 пъти

Установява се от заверено копие на билет за свиждане №1/19.04.2018г., че на 19.04.2018г. от 8,40 часа, С. А. М. е бил посетен от съпругата си С. П. М. .

Видно от резолюция от 22.05.2018г. върху молба от 14.05.2018г. за престой на закрито по здравословни причини – л.48, на М. е определен режим на престой на открито от 17.00 часа. В становището от 21.05.2018г. на лекар към медицински център при Затвора Пазарджик се установява, че медицинската документация все още не е била получена в мястото за изтърпяване на наказанието, но лишеният от свобода се е водел в центъра с диагноза епилепсия.

Установява се резолюция върху молба от 14.05.2018г. за връщане на аминокиселини, че администрацията на затвора е дала положително становище.

Видно от резолюция на началника на Затвора гр.Пазарджик от 17.08.2018г. върху молба вх.№ ВМ-1207/07.08.2018г.- л. 83 от делото за получаване на пратки медикаменти и витамини, част от които били изписани от специалисти след преглед, а именно rivotril от 2 mg, 2 шишенца по 30 таблетки, както и магнезий, В-6, цинк, витамини, че молбата е удовлетворена и на ЛС били дадени: 1 опаковка калции, магнецзий и цинк; 1 опаковка В комплекс, 1 опаковка витамини В12 и 2 опаковки rivotril от 2 mg, след като е взето становище становище от 08.08.2018г. на лекар от МЦ, че медикаментите в молбата не могат да бъдат осигурени от МЦ.

Установява се от заверено копие на докладна записка от 14.08.2018г., издадена от Директора на МЦ при Затвора Пазарджик – л.84 от делото, че лишеният от свобода е с диагноза симптоматична епилепсия, вследствие съдова малформация в главния мозък, със съпътстващо заболяване - психично или соматично заболяване. При превода на М. от затвора София било препоръчано да продължи провежданата там перманентна терапия със следните медикаменти: леватирацетам 1000мг. 2 х 1 таблека, конвулекс хроно 500 мг 2 х 1 таблетка и ривотрил 2 мг 1 х 1 /2 таблетки. От докладната записка се установява още, че след изчерпването на медикаментите, с които е разполагал Методием, МЦ е започнал да заявява първите две лекарства, но по отношение на ривотрила, последният се намирал под специален режим и се получавал срещу зелена рецепта. След осъществена консултация с психиатър и уточняване на терапията и необходимостта от прилагане на медикамента, заключението на специалиста било лечението да продължи. Изписана била рецепта за аналогичен медикамент Клонарекс 2 мг. Двата препарата били с еднакво активно вещество – Clonazepam и с една и съща концентрация. Разликата била единствено в производителя. С докладната записка било направено предложение вместо ривотрил 2 мг на лишения от свобода да бъде изписван на дневни дози клонарекс 2 мг, който ще се съхранява в МЦ. С резолюция от 17.08.2018г. е уважена молбата на директора на МЦ. В тази насока е и рецептурна бланка серия А № ********* от 14.08.2018г.

Видно от заверено копие на медицинска справка от 22.08.2018г., издадена от МЦ при Затвора Пазарджик, в неотложен порядък е предложено М. да бъде хоспитализиран във ВО на СЛАЛЛС гр.София за преценка на състоянието му и евентуална корекция на терапията.

Установява се от заверено копие на справка изх.№ 106/23.08.2018г. – л. 96, че Началникът на Затвора Пазарджик предложил на основание чл.62, ал.1 т.2 от ЗИНЗС на Главния директор на ГДИН С. А. М. да бъде изпратен на лечение в СБАЛЛС при Затвора гр.София.

Със заповед № Л-3705/27.08.2018г. на Гл.директор на ГДИН лишеният от свобода е изпратен за лечение в СБАЛЛС при Затвора гр.София.

От заверено копие на епикриза – л. 99, издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, вътрешно отделение, се установява, че в периода 11.09.2018г.-21.09.2018г. лишеният от свобода е престоял в медицинското заведение, като при изписването му е указано да продължи терапията с леватирацетам, конвулекс и ривотрил при нужда.

Установява се от представените заверени копия на фишове за спешна помощ № 022854 / 18.08.2018г., № 031765/22.08.18г. – л. 115 и л.116, че лишеният от свобода приема изброените по-горе медикаменти, като спешната помощ е повикана след оплакване, че е припаднал, на което не са присъствали свидетели.

Видно от заверено копие на здравния картон на М. – л. 118 от делото, на 03.05.2018г. лишеният от свобода е постъпил без оплаквания в добро общо състояние, с уточнена терапия - леватирацетам, конвулекс хроно и ривотрил, като на 04.11.2018г. е направена ТЯАП, а на 08.11.2018г.- консултация с невролог, ЕЕГ. Лицето отказало назначените корекции в терапията и било оставено на същата терапия. На 22.01.2019г. е приведен в Затвора София като са му дадени леватирацетам, конвулекс до края на месец януари, както и диоксет.

Видно от резолюция от 03.11.2018г.върху молба с вх.№ ВМ-1706802.11.2018г. – л. 102, искането на М. да му бъде разрешено близки и роднини да му доставят до 10 кг домати, краставици, маслини, банани и други плодове и зеленчуци, е разрешено и изпълнено.

Установява се от копие на декларация вх.№ ВМ-1328/04.09.2018г. – л.95, че лишеният от свобода се отказал да приема храна и медикаменти, изписани за заболяването му, поради обстоятелството, че бил подложен на нечовешко изтезание и жестоко отношение и били нарушени правата му.

Видно от приложената справка извлечение от ДПФЗД за закупени стоки, че в периода 02.05.2018г.- 11.01.2019г. С. М. А. е направил разходи за фонокарти общо в размер на 91,50 лв., а общо за фонокарти и лавка – 2928,19 лв. Сред закупените артикули от лавката се установяват следните вещи: саздърма, луканка, колбаси слайс – през м.05.2018г.; през м. 08.2018г.- печени кюфтета.

Установява се от справка №106/24.10.2018г. , издадена от ГДИН, - л. 100, че по време на престоя си в Затвора Пазарджик ЛС не е награждаван и не е наказван.

Видно от заверено копие на писмо рег.№ 5269/24.07.2018г., издадено от Затвора гр.София, че досието на ЛС се намира за послужване в Административен съд София град, и не е върнато в деловодството на Затвора София.

Установява се от доклад на Националния превантивен механизъм от проверки в затвора гр.Пазарджик и общежитията към него, Затвора гр.Пловдив и общежитието към него и ареста в гр.Плевен, на омбудсмана на Република България, наличен и на официалната страница на институцията, че на основание Заповед № РД-08-37/03.07.2018г. на омбудсмана била извършена проверка в периода 09.07.-13.07.2018г. в Затвора гр.Пазарджик и общежитията към него. Били установени неправилни действия на полицейски служители, довели до неправилно преместване на лишен от свобода от затвора гр.София в затвора гр.Пазарджик, като процедурата започнала въз основа на писмо на ГД „Национална полиция“ , в което били изложени твърдения, че лишеният от свобода осъществява търговия с цигари чрез други лишени от свобода. Установено било, че на 27.04.2018г. били иззети сакове с множество кутии цигари, които трябвало да се изнесат от затвора. Осъществявано било и безплатно разпространение на наркотици сред наркозависими лишени от свобода, с цел организиране на протести, с което била застрашена сигурността в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Констатирано било в доклада, че при проверка на килия №701 , с размери 12,30 на 3,60 м. т.е. с обща площ от 44,28 кв.м., санитарният възел е 2,2 кв.м., са установена жилищна площ от 43,18 кв.м. В помещението били настанени 15 лица или разполагаемата площ на едно лице е 2,88 кв.м.

Видно от справка с рег.№ 2113/29.03.2024г., издадена от Началника на Затвора Пазарджик, лишеният от свобода С. А. М. е постъпил на 02.05.2018г., като превод от затвора гр.София. Видно от справката първоначално е бил настанен в 9-то отделение в спално помещение №907 за пушачи, където пребивавал до 22.08.2018г. На 22.08.2018г. поради конфликт между него и друг лишен от свобода е преместен в седмо отделение спално помещение №701 за непушачи. На 10.01.2019г. по негово желание е преместен в пето отделение в спално помещение 503 за непушачи до превода в затвора гр.София на 23.01.2019г. Видно от справката не може да бъде посочен размера на спалното помещение на М. и са какъв капацитет е, тъй като посочения период е преди осъществен основен ремонт на корпуса на затвора. Лишеният от свобода не е депозирал искания за поставяне на вегетарианска диета. От същата справка се установява, че св. Ф. В. М. е настанен в ЗООТ към затвора гр.Пазарджик на 06.08.2018г., а на 17.08.2018г. е настанен в седмо отделение спално помещение №707.

По делото са разпитани свидетели на ищеца, а именно В. И. Г. и Ф. В. М..

Видно от показанията на св. В. Г., С. М. страда от епилепсия, като с нейна помощ е бил включен в шестмесечен курс на лечение при проф. К. М.. След изтичане на срока е следвало да се яви на преглед за корекция на дозите лекарства, които му били изписани. Свидетелката споделя, че ищецът е вегетарианец и спазва здравословен начин на живот. Подчертава, че в резултат на работата с фондация „Мисия Спасение“ е имало подобрение в мотивацията на М. и получени множество награди от 4 часови свиждания, при които е започнало възстановяване на връзката му с низходящата на ищеца, като последното свиждане с дъщеря му е било реализирано на територията на затвора гр.София. От показанията на свидетелката Г. се установява още, че пред нея С. М. е споделил за невъзможността да ползва награда от 4 часово свиждане с дъщеря си поради преместването му в затвора Пазарджик. М. споделил и обстоятелството, че дъщеря му приела преместването като отказ на баща й да се среща с нея и по време на престоя в затвора Пазарджик и до настоящия момент отказва да се среща с него, като баща и дъщеря провежда само телефонни разговори. Свидетелката излага пред съда споделени от ищеца твърдения, а именно обстоятелството, че не му се предоставят лекарства за лечение на заболяването му, не му била предоставена спешна помощ, не бил осигурен контролен преглед при проф. М. за продължаване на курса на лечение, предписан от последния. Пред свидетелката М. споделил още, че е бил настанен в килия с пушачи, както и че е жертва на посегателство от друг затворник, че не му се предоставят ястия, които отговарят на начина му на живот като вегетарианец, както и храната в затвора била лоша. Свидетелката признава обстоятелството, че дъщерята на ищеца не е споделила пред нея причината за отказа да посещава баща си. Сочи, че е изпращала витамини и парични средства, но не и лекарства.

Съдът кредитира с доверие частично показанията на свидетелката В. Г. в частта, в която лицето посочва, че М. е епилептик, както и че не е осъществил среща с дъщеря си през периода на настаняването му в затвора Пазарджик, относно настаняването му в килия с пушачи и че е бил жертва на нападение от друг затворник. В тази част показанията на Г. съответстват на писмените доказателства и гласните такива изложени от св.М.. В останалата част (вкл. определянето му като вегетарианец, относно причината за невъзможността да се проведе 4 часово свиждане между М. и низходящата му и липсата на проведено лечение по отношение на заболяванията му), от показанията на свидетелката не се установява с категоричност да има непосредствени впечатления за фактите, които излага пред съда, като голяма част от тях съставляват възпроизведени твърдения на ищеца, които последният е споделил в нея. В тази част показанията противоречат и на писмени доказателства по делото, а именно приобщеното копие на здравния картон на М., от което се установява, че на лишения от свобода е била предоставяна адекватна медицинска помощ. Ето защо в тази част показанията на св. В.Г. не се кредитират с доверие от съда, като обективни и безпристрастни.

От показанията на свидетеля Ф. В. М. се установява, че ищецът е бил настанен в затвора Пазарджик в килия, която няма прозорец, имало хлебарки, плъхове и дървеници, водата не била годна за пиене, тоалетната представлявала дупка в пода, дюшеците по леглата били мръсни, не се поддържала никаква хигиена, нямало душ и топла вода, а вода за къпане загрявали в кофа с бързовар. Свидетелят посочва, че храната била еднаква за всички и нямало разграничение за вегетарианци и мюсюлмани. Килията, в която бил настанен М. била обявена за такава за непушачи и останалите лишени от свобода били принудени да подпишат декларация, че няма да пушат, което довело до напрежение между ищеца и останалите лица в килията. Всички килии в отделението вкл. тази на ищеца били с размери четири метра на четири метри метра, като в тази на М. имало около десет или единадесет лица. Свидетелят посочва, че е очевидец на два пристъпа на М., като и в двата случая медицинска помощ е била оказвана от друг затворник, които е работел в медицинския център към затвора. Свидетелят споделя и обстоятелството, че поради обстоятелството, че роднините на М. са далеч и не го посещават, роднините на М. носели на ищеца храна и лекарства. Свидетелят посочва, че е имало случай, в който майката на М. е посетила сина си, но и е било отказано, въпреки разрешението за това от началника на затвора. М. заявява, че М. е бил посещаван един път от майка си и баща си, както и поради липса на стая за осъществяване на 4 часово свиждане награда, последното не е проведено, като отказът е бил заявен от инспектор. П. М. ищецът споделил, че отношенията му с дъщеря му се влошили поради невъзможност да реализира 4 часово свиждане. Свидетелят описва помещенията за свиждане като две стаи, като във всяка има място по пет лишени от свобода, разделени с плексигласово стъкло и свързани с буферен телефон с лицата, от другата страна на стъклото. Свидетелят е категоричен, че за престоя си от 2 години не знае да е провеждано свиждане за повече от 45 минути, както и липсва стая за продължително свиждане от 4 часа.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля М.. Показанията му противоречат на писмени доказателства по делото вкл. фишове за спешна помощ № 022854 / 18.08.2018г. и № 031765/22.08.18г. и доклад на омбудсмана на Република България, представен по делото, в частта за оказвана спешна медицинска помощ на ищеца, както и относно размерите на помещенията в отделението, в което са били настанени с М. и М.. Голяма част от показанията на свидетеля съставляват възпроизведени изявления на ищеца, направени пред него, а не и пряко възприети факти и обстоятелства от действителността. Ето защо и предвид противоречието между изложеното от свидетеля и част от писмените доказателства, съдът не приема, че показанията му съответстват на обективната действителност.

Въз основа на така приетото от фактическа страна и въз основа на описаните по – горе доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни действия и бездействия на служители на ответника, в периода 02.05.2018г.-30.01.2019г., където ищецът пребивавал временно по повод негово привеждане от затвора София в затвора Пазарджик. Понастоящем лишеният от свобода е настанен в затвора гр.Плевен, поради което на основание чл.133, ал.1 АПК и съобразно утвърдената практика на ВАС (Определение № 10251 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2022 г., III о., Определение № 8794 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2023 г., III о. и др.) искът е предявен пред компетентния съд – АС-Плевен, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия нормативен акт се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съобразно горното, ГДИН се явява пасивно легитимирана страна, тъй като упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и арестите, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище град София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, и затворът в Пазарджик е нейна териториална служба. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Ето защо съдът приема, че ГДИН има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Следователно исковата молба е подадена и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.

Разгледан по същество предявеният осъдителен иск е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на ищеца не се доказват твърдените в исковата молба действия и/или бездействия на затворническата администрация, по своя интензитет да се квалифицират като нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което да са настъпили неимуществени вреди.

По делото не са налице доказателства, подкрепящи твърденията за влошено здравословно състояние и липса на адекватно лечение вкл. нарушена доставка на лекарства, за невъзможност да изпълнява план за ресоциализация и прекатегоризиране в затворническо общежитие от открит тип, невъзможност да работи, невъзможност да осъществява срещите си с дъщеря си вкл. да ползва награда за среща от 4 часа поради липса на специално помещение за удължено свиждане, разрушаване на изградена връзка и заздравяването й с дъщеря му, изтърпяване на наказанието при лоши санитарно битови условия в килията – липса на топла вода, подът бил дървен и изгнил, в помещенията имало плъхове, липсвала хигиена, малка жилищна площ под 2,2 кв.м. на човек.

От медицинското досие на лишения от свобода се установява, че действително първоначално досието не е било изпратено в затвора Пазарджик (писмо с рег.№ 5269/24.07.2018г.), но е било поискано от затвора София, където също не е било налично поради приобщаване по дело на АССГ. Въпреки това обстоятелство С. А. М. се е водел на лечение в медицинския център именно с диагноза епилепсия, като са му изписвани медикаменти за заболяването му – лечение с леватирацетам, конвулекс хроно и ривотрил. Поради недостиг на последното лекарство именно по предложение на директора на медицинския център ривотрилът бил заменен с клонарекс. В съответствие с чл. 30, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2/2010г. е бил е осъществен и преглед при психиатър относно съпътстващото психично или соматично заболяване. Нещо повече поради липса в медицинския център на медикаменти и витамини, последните с разрешение от началника на затвора Пазарджик били заявени. На М. е била оказвана и спешна медицинска помощ, както и бил хоспитализиран в заведение по чл. 56, ал.1 от Наредба № 2/2010г. за преценка на терапията и евентуалната й корекция. Видно от здравния картон на лицето, на лишения от свобода е бил направен и преглед при невролог и ТАЯП, като при превода му към затвора гр.София на 22.01.2019г. са му били предоставени лекарства за срок до края на януари т.е. изпълнена е и разпоредбата на чл.65, ал.1 от Наредба № 2/2010г.

Съгласно чл.129, ал.1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, а ал.3 предвижда, че предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, но становището на специалистите от другите лечебни заведения има само консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. В този смисъла е разпоредбата на чл.137, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС.Същевременно в чл.34 и сл. от Наредба № 2/ 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предвижда провеждането на задължителни прегледи веднъж годишно, както и задължителни изследвания, които се провеждат след получаване на информирано съгласие от лишения от свобода. Изпращането на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода и извън лечебните заведения по чл.56 от Наредба № 2/ 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, се осъществява когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налага се лечение на инфекциозни заболявания, или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Изпращането в лечебно заведение се извършва със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода. По отношение на профилактичната дейност и медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, а лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза (чл.149 от ЗИНЗС). Съгласно ал.3 от същия нормативен акт лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол.

В конкретния случай от писмените доказателства в съвкупност съдът приема, че не са налице нарушения на нормите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС или Наредба № 2/ 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и не са представени доказателства за нарушения, свързани с медицинското обслужване в затвора по отношение на М.. Нещо повече всички молбите на лишения от свобода с искания, свързани с подобряване на здравословното му състояние, са били удовлетворени. В тази насока са резолюциите върху молбите от 14.05.28г. за престой на открито и връщане на аминокиселини и молба от 07.08.2018г. за получаване на пратки медикаменти и витамини и останалите документи по делото. Ето защо съдът приема, че на лицето е било предоставено адекватно медицинско обслужване.

Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца, че лишеният от свобода не е бил прегледан от невролог, който да определя точните дози. Обратно по делото са приобщени писмени доказателства, от които се установява, че на лишения от свобода е бил направен такъв преглед на 08.11.2018г., както и че в даден период от време М. е отказал назначените корекции в терапията. Твърдението, че ищецът е следвало да приема диазепан, изложено в писмената защита на пълномощника му, не намира опора в доказателствения материал и съдът го намира за неоснователно и недоказано.

По отношение на твърденията на М., че не е могъл за изпълнява изработен план за ресоциализация и прекатегоризиране в затворническо общежитие от открит тип, невъзможност да работи, невъзможност да осъществява срещите си с дъщеря си вкл. да ползва награда за среща от 4 часа поради липса на специално помещение за удължено свиждане, в резултат на което била разрушена изградена връзка с дъщеря му, съдът приема за недоказани и тези твърдения на ищеца.

Действително от материалите по делото е видно, че лишения от свобода е бил поощрен по реда на чл. 98, ал.1 т.5 от ЗИНЗС за положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани с удължено свиждане за срок до 4 часа, на основание заповед № 212/16.04.2018г. на началника на Затвора София, но тази награда е била ползвана от М. на 19.04.2018г., когато лицето е било посетено от съпругата му С. П. М.. В тази насока е заверено копие на декларация от 14.06.2018г. и резолюция върху нея от ИСДВП към затвора Пазарджик и заверено копие на билет за свиждане №1/19.04.2018г. Същевременно следва да се отбележи за изчерпателност, че по делото не е налице и доказателство за причинна връзка между преместването на лишения от свобода в затвора Пазарджик и отсъствието на свиждания между него и дъщеря му. Видно от показанията на св. М., невъзможността М. да е посещаван от роднини се дължи на обстоятелството, че затвора Пазарджик е отдалечен, но това обстоятелство не съставлява пречка за посещение на членове на семейството му при желание. По делото не се приобщиха категорични и безспорни доказателства за причината низходящата на лишения от свобода да не посещава своя баща, като всички изложени факти от св. Г. за отчуждение и прекъсната връзка между М. и непълнолетната поради преместването му извън затвора София по същество представляват споделени такива от ищеца, без да са възприети непосредствено от нея. Изрично в показанията на В.Г. пред съда в съдебното заседание на 08.05.24г. свидетелката бе категорична, че не е разговаряла на тази тема с детето и до настоящия момент. За обстоятелството, че между С. М. и С. М. съществува емоционална връзка сочи обстоятелството, че провеждат чести телефонни разговори, което още веднъж навежда на извода, че отношенията им не са нарушени и престоят в Пазарджик не е повлиял до степен връзката между баща и дъщеря да бъде прекъсната.

Видно от писмените доказателства М. е провеждал свиждания с близки и роднини, като е бил посещаван единадесет пъти по време на престоя си в затвора Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 т.2 и ал.4 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно, като по време на свижданията имат право да получават храна и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. В случая видно от писмо с вх.№ 1943/24г. и заверени копия на билети за свиждане за процесния период, тези разпоредби са спазени.

Установи се от гласните доказателства в показанията на св. М., че в затвора Пазарджик в периода на пребиваването им с М. не е имало специално обзаведено помещение по смисъла на чл. 98, ал.4 пр.2 от ЗИНЗС за удължено свиждане, но това обстоятелство не е причинило вреди на ищеца предвид липсата на поощрения от администрацията на затвора Пазарджик – л. 100 от делото.

По отношение на твърденията на М., че е вегетарианец и не му е предоставяна специална храна, съобразена с определянето му като такъв, то съдът счита за недоказана както това твърдение, така и претенция за вреди в тази насока. Действително лишеният от свобода по време на престоя си в затвора Пазарджик многократно е подавал молби за получаване на растителни храни, като всички те били удовлетворени, но не се доказа какъв вид вегетарианство изповядва М.. Действително поради различни здравни, религиозни, политически, природосъобразни, културни, естетични или икономически съображения като течение в диетологията хранителният режим може да бъде изграден от едно лице по различен начин - чрез прием само на плодове и зеленчуци, със или без млечни продукти и яйца, без месо и т.н. В случая обаче няма заявено желание от М. до затворническата администрация в писмена форма какъв точно режим следва да спазва и има ли медицинско предписание за това, поради което да бъдат предприети мерки, по възможност, в тази насока. Следва да се отбележи и обстоятелството, че от представената справка извлечение от ДПФЗД за закупени стоки в периода 02.05.2018г.- 11.01.2019г. се установи, че С. М. А. е закупувал като артикули от лавката и продукти, съдържащи месо - саздърма, луканка, колбаси слайс (м.05.2018г.), както и печени кюфтета (м. 08.2018г.), което обстоятелство опровергава твърдението за хранителен режим като вегетарианец.

По отношение на обстоятелството, че не му била предоставена работа в затвора Пазарджик за разлика от Затвора София, където е бил отговорник и чистач на кухненския бокс на 2-ра група, то преценката е предоставена на оперативната самостоятелност на затворническата администрация.

Съгласно чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като по възможност предпочитанието им към конкретен вид дейност се удовлетворява. В съдебната практика трайно е прието, че това право не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на наказание или всеки път, когато те са заявили желанието си. Назначаването на работа е свързано с редица условия, както и с възможностите да им бъде осигурена такава, с разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения. Предлагането и осигуряването на възможност за полагането на труд е предоставено на преценката на началника на затвора в зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и качествата на лишения от свобода. Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, но е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, след като е получил мотивирано писмено становище от ИСДВР. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС приоритет при участие в трудова дейност имат лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. При преценката си за удовлетворяване на молбата за работа началникът на затвора съобразява единствено мотивираното писмено становище на ИСДВР, установената работоспособност, въз основа на преценка относно здравословното състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, интересите и предпочитанията на молителя, оценката на риска, притежаването на специална правоспособност, квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на дадени дейности. И в тази си преценка административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност.

В случая по делото не са налични доказателства лишеният от свобода да е подал молба през администрацията на Затвора Пазарджик за извършване на подходяща от него работа, както и липсва изричен отказ в тази насока, поради което съдът приема за несъстоятелно и това твърдение, че незаконосъобразно е бил лишен от правото си по чл.77 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърденията на М. в исковата молба, че не му е предоставена достатъчно жилищна площ, следва да се има предвид следното:

Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а в ал.4 е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция на понятието достатъчна жилищна площ, като следва да се определи по общоприетите правила, а именно площта да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, ако затворниците имат на разположение по-малко от три кв. м. жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона. Така чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е въведено изискването на лишените от свобода да се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В областта на здравния контрол и хигиена в местата за лишаване от свобода, разпоредбата на 151 т.3 от ЗИНЗС въвеждат задължение за държавата да осигури на лишените от свобода условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, като след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира.

В конкретния случай по делото липсват доказателства с какви размери е било спалното помещение, в което е било настанен лишения от свобода, като от служебно изисканата справка от ГДИН се установява, че е правен ремонт, поради което дирекцията не може да предостави размерите на килията.

Видно от доклада на Националния превантивен механизъм от проверки в затвора в гр.Пазарджик и общежитията към него, затвора гр.Пловдив и общежитието към него и ареста в гр.Пловдив, при проверка на килия №707 в затвора Пазарджик е констатирано, че размерите на килията са 12,30 на 3,60 м. т.е. обща площ от 44,28 кв.м., санитарният възел е 2,2 кв.м. или е установена жилищна площ от 43,18 кв.м. Същевременно св. Ф. В. М. свидетелства, че всички килии в отделението вкл. неговата и тази на М. са с еднакви размери. От така установено се налага извод, че по отношение на осигурената на ищеца жилищна площ, която е ползвал в процесния период, не са налице нарушения. В помещението, който е обитавал М., същият е разполагал с жилищна площ над 4 кв. м., поради което не може да се приеме, че е било осъществено нарушение на чл. 3 във вр. с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Ето защо съдът приема, че липсват доказателства за пренаселеност на помещението, в което е търпял наказание М. и не е нарушен чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС.

От конкретно установените по делото факти, относно достъпа до санитарен възел и течаща вода на лишения от свобода ищец, по делото липсват доказателства подкрепящи твърденията на М.. Противоречието между показанията на св. М. и доклада на Националния превантивен механизъм и омбудсмана налага извода, че в тази част показанията на свидетеля не съответстват на обективната действителност.

С оглед на горното, съдът приема, че искът с правно основание чл.284 от ЗИНЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода по главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв.

По отношение на разноските:

Искането на пълномощника на ответника в писмения отговор на за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 300 лева и съобразно Наредбата за правна помощ, е неоснователно.

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Налице са специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, като законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по чл.284 от ЗИНЗС, в тежест на ищеца, остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗОДОВ и в ЗИНЗС, предвиждаща това. В този насока е и практиката на ВАС - определения по адм. д. № 1848/2018 г.; адм. д. № 10421/2015 г., адм. д. № 4899/2016 г., решение на ВАС по адм. д. № 6766/2017 г., по адм. д. № 12305/2017 г. и по адм. д. № 4542/2018 г., Решение № 16966 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 334/2018 г., III о., Решение № 9196 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2017 г., III о., и др.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, чрез адв. А. В. – САК, адрес: гр.София, [улица], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), адрес: гр.София [улица], иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от затвора [населено място] в периода от 02.05.2018г.-30.01.2019г., в размер на 10 000 лева, в нарушение на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на АС-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.144 АПК вр. чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.