№ 32 / 30.5.2017 г.
МОТИВИ по НОХД
№
76/17г. по описа на
РС - МОНТАНА
Подсъдимият Ц.В.К. е обвинен в това, че:
-
на 10.06.2015г. в гр.Монтана в условията на опасен рецидив с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.С.А. xxx, че е изпратен от
дъщеря му за да му даде сумата от 100 лева, която е необходима за ремонт на
автомобила му и която ще върне до 16:30 ч. на същия ден, като му причинил
имотна вреда в размер на 100 лева - престъпление по чл.211 вр. с чл.209, ал.1
вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от
НК.
- и за това, че на
10.06.2015г. в гр.Монтана в условията на опасен рецидив отнел от владението на П.С.А.
xxx сумата от 3100 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я
присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29,
ал.1, б.„а” и б.”б” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира за
налагане на конкретни по вид и размер наказания.
Гражданският ищец П.С.А. чрез повереник поддържа
приетия граждански иск.
Подсъдимият Ц.В.К. се признава за виновен по
обвинението, като при условията на чл.371, т.1 от НПК даде съгласие да не се
разпитват всички свидетели.
Защитникът на
подсъдимия, назначен при условията на чл.372, ал.2 и
чл.94, ал.1, т.6 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК
относно всички свидетелски показания от ДП. Защитата пледира за определяне на
минималните наказания и за приложение на чл.58а НК.
Производството се разви при условията и реда на чл.370,
ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от подсъдимия
и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.Ц.В.К. е осъждан
многократно за извършени престъпления от общ характер - предимно престъпления
против собствеността - кражби и измами. Последните му осъждания
са както следва: По НОХД № 10589/2016г. на СРС на подс.К. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и три месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим /ПСР/ за престъпления по чл.196 и чл.211 от НК, извършени на 27.04.2016г., а
присъдата е влязла в законна сила от 29.07.2016г.; По НОХД № 3486/2016г. на СГС
на подс.К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години
лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.199 от НК, извършено
на 13.07.2015г., а присъдата е влязла в законна сила от 14.09.2016г.; По НОХД №
18234/2016г. на СРС на подс.К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.196 от НК, извършено на 26.05.2015г., присъдата е влязла в законна сила от
21.10.2016г. С определение по ЧНД № 19646/2016г. на СРС, влязло в сила на
28.12.2016г. е извършено групиране на присъдите по НОХД №№ 10589/2016г. на СРС,
3486/2016г. на СГС и 18234/2016г. на СРС, като определеното общо най – тежко
наказание е в размер на три години лишаване от свобода при ПСР в затвор. С
присъда по НОХД № 7527/2016г. на РС Пловдив /по смисъла на чл.383, ал.1 НПК/,
влязла в сила на 13.02.2017г. К. е осъден на седем месеца лишаване от свобода
при ПСР за деяние по чл.196, ал.1, т.1 НК извършено на 05.06.2015г.
Свидетелите П. и Б. xxx,
имат дъщеря, която е стоматолог, която живее и работи в гр.София. На
10.06.2015г. свидетелите П.А. и Б.А. били на лозето си, находящо се в с.Николово,
прибрали се с автобус около обяд в гр.Монтана, слезли на спирката пред
Икономическия техникум в града. Когато слезли от автобуса ги пресрещнал непознат
им до тогава мъж – подс.Ц.В.К., който им казал, че се познава с тяхната дъщеря
и са колеги - стоматолози, обяснил на Ангелови, че освен дъщеря им познава и
зет им и внучката им, закъсал е с автомобила си в гр.Монтана, същия бил в КАТ.
Подс.К. дори взел част от багажа, който носели, за да им помогне, казал на
Ангелови, че е разговарял с дъщеря им и тя го изпратила да отиде при родителите
й, за да му услужат със сумата от 100 лева, за да си ремонтира колата. Обяснил
още, че ги е търсил в дома им, но било заключено и за това дошъл да ги чака на
спирката на автобуса. Ангелови го поканили в дома си, били в антре на първия
етаж, св.А. извадил портмонето си с всички спестени пари - 3200 лева, извадил
от него 100 лева и ги дал на подс.К., а портмонето оставил на фотьойл в една от
стаите /спалнята/. К. обещал до 16:30 часа същия ден да донесе и върне парите. К.
поискал и бутилка с вода, св.А. тръгнал към гаража да търси празна бутилка, св.А.
също тръгнала да потърси бутилка. В това време подс.К. останал сам, бързо взел
портфейла на свидетеля и незабавно си тръгнал. Със св.А. се разминали на
входната врата. Подс.К. казал, че много бърза и напуснал дома им, когато влязъл
в спалнята не след дълго св.А. установил, че портфейла му го няма. Съобщил за
станалото в РУ МВР Монтана. Нито същият ден, нито пък след това подс.К. ги
потърсил.
При извършено
разпознаване по фотоалбум свидетелите П. и Б. Ангелови разпознават като мъжът,
представил се за „колега” на дъщеря им, който бил в дома им на 10.06.2015г. , на когото А. дал 100 лева, за да
„ремонтира автомобила си” и който отнел портфейла на свидетеля именно подс.Ц.В.К..
Деянията са извършени в условията на опасен рецидив
съгласно чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът
намира, че обвинението за деяния по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и по чл.211 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК са доказани по несъмнен начин независимо, че подс.К.
изяви съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК. Съдът съобразявайки принципите
визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна
присъда, а не защото подс.К. направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от НПК
защото действията по разследването в хода на досъдебното производство са
извършени при условията и реда на НПК.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че :
Подсъдимият Ц.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните
състави на чл.211 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и
по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК:
- на 10.06.2015г. в гр.Монтана в условията на опасен
рецидив с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.С.А. xxx,
че е изпратен от дъщеря му, за да му даде сумата от 100 лева, която е
необходима за ремонт на автомобила му и която ще върне до 16:30 часа на същия
ден, като му причинил имотна вреда в размер на 100 лева.
- на 10.06.2015г. в гр. Монтана в условията на опасен
рецидив отнел от владението на П.С.А. xxx сумата от 3100 лева, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.К. е
съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянията са изградено
съзнание у подс.К. за неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж
за облагодетелстване без волеви задръжки спрямо неправомерни измамливи действия.
За извършените от подс.К. престъпления визирани по-горе съдът
го призна за ВИНОВЕН и му
определи съответни наказания – ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, респ. ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалени с една трета по чл.58а, ал.1 НК до ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, респ. ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
Съдът определи първоначален строг режим съобразявайки
цитираната разпоредба в контекста на осъжданията на подс.К. към момента на
процесните дяния, които са извършени при условията на опасен рецидив, който и
понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода.
При определяне видът и размера на наказанията съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК,
намалявайки ги с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанията са
определени при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината и съдействие за разкриване
на обективната истина в рамките на съдебното производство. Отегчаващите
отговорността обстоятелства са високата степен обществена опасност на деянията
и на подс.К., не възстановяване на причинените вредите. Съдът намери, че не са
налице условията на чл.55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК
не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи
от защитата бяха съобразени от съда определяйки наказанията при условията на
чл.54 НК около предвидения минимум по чл.196, ал.1, т.1 и чл.211 НК. Съдът взе
предвид изложеното от обвинението и защитата, като отчита и данните за
конкретните по настоящето дело деяния, настъпилите от същите последици и
поведението на подс.К. както в хода на ДП, така и в хода на съдебното
следствие. Наказания по–големи и по–малки като размер от наложените имайки
предвид конкретните деяния и последиците им, в т.ч. личността на подс.К., по разбиране
на настоящия съд ще бъдат несъразмерни и не съответни по смисъла на чл.35, ал.3
от НК. При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че
са съобразени целите по чл.36 НК при
отчитане разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена
опасност на конкретните деяния и
степента обществена опасност на подс.К.. Съдът намира наложените наказания за
съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. По отношение на подс.К. приложението
на чл.66 НК е изключено, тъй като деянията са извършени при условията на опасен
рецидив.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия Ц.В.К.
общо най – тежко
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да се изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са съвместно
разглеждане писмен граждански иск предявен от П.С.А. с посочен адрес xxx против
подс.К. за заплащане на сумата 3200 лева обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законните последици и разноските по делото.
Съдът намери предявения и приет иск за изцяло ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото са събрани доказателства,
които доказват, че подс.К. е отнел и придобил чрез измама сумата 3200 лева,
собственост на П.С.А.. В рамките на това производство, имайки предвид
принципите, че подлежат на обезщетение онези вреди, които са причинени и са
предмет на престъплението и че всеки е длъжен да възстанови виновно причинените
от него вреди, се дължи на П.С.А. сумата 3200 лева. Последната стойност е
посочена от обвинението като стойност на причинените вреди на А. и съдът я
съобразява при произнасяне по гражданския иск. Последния на практика беше
признат от подс.К., тъй като производството се разви при условията на чл.371,
т.2 НПК.
Предвид
горното съдът осъди подсъдимия Ц.В.К. да заплати
на гражданския ищец П.С.А. с посочен адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 3200 /три
хиляди и двеста/ лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 10.06.2015г. до окончателното й заплащане
и сумата 100 /сто/ лева деловодни разноски направени от гражданския ищец –
изплатено адвокатско възнаграждение на повереник.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Ц.В.К. да заплати по
сметка на РС - Монтана сумите – 128 /сто двадесет и осем/ лева държавна такса
върху уважения размер граждански иск и 5 /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: