АНД № 1305/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против обвиняемия М.Д.Й., ЕГН ********** за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а
именно затова, че на 02.01.2018 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Пазарджик, пред Ц.Г.П.- началник на група в
сектора, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 160,
ал. 1 от ЗДП, чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД и чл.17, ал 1 от ПИБЛД се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е
изгубил свидетелството си за управление на МПС през месец декември 2017 г., в
гр. Лондон, Англия.
Производството
пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано е въз
основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на
административно наказание глоба.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, не се явява лично. Производството е проведен в
негово отсъствие.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло предложението и излага
подробни доводи по същество. Пледира за налагане на административно наказание
глоба в минимален размер. Районният съд
обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият М.Й. бил правоспособен водач на МПС, като
притежавал валидно издадено СУМПС № *********.
От няколко години преди
инкриминираната дата обв. Й. живеел в Англия, където му било издадено английско
свидетелство за управление на моторно превозно средство. При подаване на
документи за издаване на това свидетелство за управление, обв. Й. предал на
английските органи българското си свидетелство, тъй като това било задължително
условие в процедурата по издаване на английския документ. В началото на 2018 г.
обв. Й. се завърнал в Република България и тъй бил загубил английското си СУМПС,
респ. не притежавал в себе си документ, удостоверяващ придобито право да
управлява моторно превозно средство, а се нуждаел от такова, решил да заяви
българското си свидетелство за изгубено, за да му бъде издадено ново такова.
В изпълнение на
това си намерение, на 02.01.2018 г. той се явил в сградата на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Пазарджик, където на гише № 1 на смяна била св. Р.С..
Пред нея Й. заявил, че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС, като
уточнил, че това се е случило през месец декември 2017 година в гр. Лондон,
Англия. Св. С. му обяснила, че следва да попълни заявление за издаване на ново
свидетелство, към което да приложи декларация, в която да обективира
твърденията си. Обв. Й. попълнил декларация съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, в която саморъчно записал, че е изгубил свидетелството
си за управление през месец декември 2017г. в гр. Лондон, Англия. Така
попълнената декларация обв. Й. представил пред Ц.Проданова- началник на
Административно-наказателна дейност в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Пазарджик, която поставила резолюция да се извърши проверка в АИС АНД и да се
състави АУАН по ЗБЛД.
Още на същата дата
- 02.01.2018 г., на обв. Й. бил съставен АУАН с бланков № 0323245/02.01.2018 г.
за нарушение на чл. 7. ал. 1 от ЗБЛД, който той подписал без възражения. Въз
основа на този АУАН на обв. Й. било издадено и НП № 2-Р/08.01.2018 г. от
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Пазарджик, с което той бил
санкциониран с административно наказание глоба в размер на 30 лева.
На обв. Й. било
издадено и ново СУМПС с № *********, което той получил на 08.01.2018 г.
През месец август
2018 г. в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик постъпило писмо от ГД
„Национална полиция”, в което се съдържала информация относно отнети от
български граждани СУМПС, заради нарушения, свързани с правилата за движение и
такива, които били конвертирани с английски СУМПС, сред които било и СУМПС №
*********, което било издадено на обв. Й..
След извършена
проверка в информационните масиви било установено, че на обв. Й. било издадено
ново българско свидетелство за управление на МПС, след като той заявил старото
си такова за изгубено.
Предвид наличието на
данни за извършено документно престъпление била сезирана Районна прокуратура -
Пазарджик. След което било образувано настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената в ДП почеркова експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, подписът в горепосочената декларация е бил положен
лично от обв. М.Й..
Видно от приложената
по делото като писмено доказателство декларация /лист 43 от ДП/ в нея обв.Й.
саморъчно е записал, че издадения му български личен документ - СУМПС било
изгубено през месец декември 2017г. в гр. Лондон, Англия.
Видно от приложената
по делото като писмено доказателство уведомително писмо от ГД „Национална
полиция” до директора на ОД МВР-Пазарджик, в него се съдържа списък на
подменени български СУМПС, издадени на български граждани, които свидетелства
са били подменени с чуждестранни СУМПС, издадени от държава – членка на ЕС. В
това писмо под № 8 фигурира и СУМПС № *********, издадено на обвиняемият.
Самото оригинално СУМПС също е приложено към писмото /лист 38 от ДП/.
Видно от справката
за съдимост на обв.Й., същият е бил осъждан по НОХД № 382/2011г. на ПзРС, с
присъда влязла в сила на 06.07.2011г., за престъпление по чл.234 ал.1 от НК,
като му е наложено наказание ЛС за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за 3-годишен изпитателен срок. Този срок е
изтекъл на 06.07.2014г., когато за това осъждане спрямо Й. е настъпила реабилитация
по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1
от НК. Следователно към момента на извършване на настоящото деяние обвиняемият
следва да се третира като неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от събраните в ДП
доказателства, които съдът прецени при условията на чл.378 ал.2 от НПК, като
правно валидни, а именно обясненията на обвиняемия, и показанията на свидетелите
С., П. и П., заключението на почерковата експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
не дава вяра само на обясненията на обвиняемия от ДП, в частта им, в която
сочи, че когато попълвал процесната декларация той имал предвид, че бил изгубил
английското си СУМПС, а не българското. Сочи, че никой не му бил казал, че
следва изрично да отрази, че декларира изгубеното си английско, а не българско
СУМПС.
Това
твърдение е очевидно израз на защитна позиция, целяща избягване на
наказателната отговорност, която следва да понесе Й.. То обаче е несъстоятелно,
голословно и житейски нелогично. Съдът категорично не може да възприеме за
достоверно въпросното твърдение, а от там и да оправдае обвиняемият поради
несъставомерност на деянието от субективна страна. Това е така, защото в
бланката на процесната декларация, след мястото на което деклариращият следва
да попълни имената си, ЕГН, данни за документ за самоличност и адрес, има
бланков текст със следното съдържание: „Факти
и обстоятелства по изгубването, открадването, повреждането или унищожаването на
българския личен документ”. Веднага след този текст обв.Й. е записал
саморъчно, че СУМПС е било изгубено през мес. декември 2017г. в Англия,
гр.Лондон. С оглед на всичко това е меко казано несериозно да му се повярва, че
не съзнавал, че декларира именно българското си СУМПС за изгубено. Още повече,
че в деня, когато подава процесната декларация, той подава и заявление за
издаване на ново българско СУМПС /лист 41 от ДП/.
В
останалата им част съдът дава вяра на обясненията на обвиняемия, като кредитира
изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират на приобщените писмени
доказателства и заключението на експертизата, като безпротиворечиво очертават
гореописаната фактическа обстановка. Непротиворечивостта на доказателствата не
налага техният подробен анализ.
С оглед възприетата
фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че обв.Й. е осъществил от обективна и субективна
страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на 02.01.2018 г., в гр. Пазарджик,
обл. Пазарджик, в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Пазарджик, пред Ц.Г.П.-
началник на група в сектора, е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на чл. 160, ал. 1 от ЗДП, чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД и чл.17, ал 1 от ПИБЛД
се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС
през месец декември 2017 г., в гр. Лондон, Англия.
Обвиняемият е имал
представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че въпросната декларация се
подава въз основа на закон –и чл.160 ал.1 от ЗДП във вр. с чл.17 ал.1 от ПИБЛД. Съзнавал е, че декларацията се дава пред
орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК – началник група „Регистрация и
отчет на ППС, собствениците им и отчет водачи” в Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР-Пазарджик, натоварен с осъществяване на властнически функции.
Съзнавал е още, че
вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, за които се
съставя декларацията той декларира неистина – не замяна по съответния ред на българското
му СУМПС с английско такова, а изгубване на същото.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото
престъпление по чл.313 ал.1 от НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан – реабилитиран по право и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от
общата част на НК, а от престъплението няма настъпили съставомерни материални
щети, които да не са възстановени.
При това положение
съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК
относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като обв.Й. бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
глоба.
При
индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване
на деянието, които се коренят в
личността на обвиняемия, в недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха – направените частични самопризнания в
ДП, оказаното съдействие на разследващите органи, добрите характеристични данни
по местоживеене. Чистото съдебно минало не се отчете, т.к. то е обективна
предпоставка за приложението на чл.78А от НК.
Отегчаващи
обстоятелства не се отчетоха.
С оглед на
изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност
обвиняемия, като му наложи административно наказание глоба в размер на 1000
лева, платими в полза на бюджета на СВ по сметка на ПзРС.
За да определи този
размер на глобата съдът изходи от наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно тяхната относителна тежест, както и от семейното,
материално положение и имотно на извършителя, съобразявайки и степента на вината му.
Съдът постанови след
влизане на решението в сила приложеното по делото в ДП на л.38 свидетелство за правоуправление на МПС №
*********, издадено на името на обвиняемия М.Д.Й. да се изпратят по
компетентност на Началник сектор „ПП” при ОД МВР гр. Пазарджик във връзка с
правомощията му по Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото разноски в
размер на 167.84 лв. за почеркова експертиза, платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик.
По тези съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: