О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№39/13.02. 2020г., гр. Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ГРАД БУРГАС, наказателно отделение
на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦОЛОВА
МАЯ ВЕЛИЧКОВА
при секретаря ……
прокурора ……
като разгледа докладваното от съдия Цолова
ВЧНД №23 по описа за 2020г. . и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба против определение от разпоредително заседание, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и изменение на мярката за неотклонение задържане под стража.
С частната жалба, подадена от упълномощения защитник на подс. П. Г. П., се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция. Защитникът счита, че съдът неправилно е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на подсъдимия, както и да измени взетата спрямо същия мярка за неотклонение. Сочи като допуснато в досъдебната фаза съществено процесуално нарушение непривличането на Т. И. в качеството му на обвиняем, което осуетявало възможността за разкриване на обективната истина досежно авторството на деянието. Като съществено процесуално нарушение цени също неприсъствието на защитник на обв. П. по време на очната ставка, проведена между И. , в протокола за която не са били отразени съобщени от Т. И. обстоятелства. Бланкетно твърди допуснати в обвинителния акт недостатъци по повод обективните и субективните признаци на описаното деяние, което ограничавало правото на защита на подсъдимия. Заявява, че определението, с което е потвърдена мярката за неотклонение задържане под стража спрямо подс. П. е незаконосъобразно, тъй като тази мярка е прекалено тежка и несъобразена с целите на чл.57 от НПК. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение в атакуваните му части.
А. п. – гр. Б. е депозирала писмено становище по частната жалба, в което нейният представител заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна. Намира за правилен извода на първата инстанция, според който съдът не разполага с правомощието да застави прокурора да повдигне обвинение на определено лице за дадено престъпление. Подчертава, че прокурорът е единственият орган, който притежава изключителната компетентност да вземе решение за привличане към наказателна отговорност на конкретно лице за конкретно престъпление. Като последица от тази компетентност изтъква липсата на възможност за съда да откаже образуването на съдебно производство, когато е внесен обвинителен акт в съответния първоинстанционен съд, невъзможност за съда да дава задължителни указания на прокурора за внасяне на обвинителен акт, за привличане на конкретно лице като обвиняем, за определена правна квалификация на деянието. Аргументира това свое мнение с позоваване на множество изрично цитирани решения на ВКС. Излага становище за несъстоятелност на довода за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неучастие на защитник на обвиняемия П. в проведена очна ставка на досъдебното производство. Мотивира се с нормата на чл.248, ал.4 от НПК, която повелява, че „в разпоредително заседание не се обсъждат въпроси, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.“ Категоричен е, че няма основание за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража. Счита, че първоинстанционният съд правилно е отчел недобро-съвестното поведение на подс. П. , който се е бил укрил и при проведени издирвателни мероприятия е бил задържан. Заявява, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки подсъдимият да бъде с най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, а именно повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наличието на опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление. Обосновава тази опасност както с тежестта на обвинението, така и с обремененото съдебно минало на подсъдимия, с механизма на извършване на инкриминираното деяние, разкриващо висока степен на обществена опасност на конкретното престъпление и на дееца. Намира, че при тези установени факти и при липсата на промяна в обстоятелствата, значими за мярката за неотклонение, не следва да се изменя настоящата мярка за неотклонение задържане под стража с по-лека. Като не открива допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и не намира основания за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража, предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционното определение, с което са оставени без уважение исканията за прекратяване на съдебното производство и за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража.
Настоящата частна жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК от защитника на подсъдимия, който има право на такава против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, както и изменение на мярката за неотклонение задържане под стража. С оглед на това частната жалба е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частната жалба на защитника оплаквания срещу атакуваните части на първоинстанционното определение и съобрази становището на прокурора от въззивната п. , направи извод, че настоящата частна жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.
Проверяваното определение, с което първоинстанционният съд е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на прокурора за отстраняването им, е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в пълно съответствие с процесуалните норми на чл.246, ал.2 и ал.3, чл.219, ал.3, чл.248, ал.1, т.3 и чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Възражението за допуснато в досъдебната фаза съществено процесуално нарушение, изразило се в непривличането на Т. И. в качеството му на обвиняем, е неоснователно.
Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България и чл.46, ал.1 от НПК прокурорът е единственият компетентен орган в страната, който привлича към наказателна отговорност лицата за престъпления от общ характер. Прокурорът има изключителното правомощие да повдига и поддържа пред съда обвинение за престъпления от общ характер. В съответствие с основните принципи на наказателното производство, прогласени в чл.10 и чл.14 от НПК, при осъществяване на своите функции прокурорът е независим и се подчинява на закона, взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Независимо от ролята си на решаващ орган в наказателния процес, който се произнася за извършеното престъпление и вината на подсъдимия, съдът не може да задължи прокурора да повдигне и поддържа обвинение срещу конкретно лице за престъпление от общ характер с указана му правна характеристика, в това число и за престъпление, извършено в съучастие. Макар и в хода на съдебното следствие да се установи, че и други лица, непривлечени към отговорност и непредадени на съд, да са взели участие в извършване на разглежданото престъпление, решаващият съд не разполага с правомощието да укаже на прокурора какви обвинения да повдигне и срещу кои лица за конкретно престъпление, нито на това основание да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора със задължителни предписания да привлече и друго лице или лица.
По конкретното досъдебно производство подс. П. е бил привлечен като обвиняем за разследваното престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.11, пр.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 от НК. С внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт прокурорът е повдигнал обвинение срещу обв. П. за престъпление с цитираната правна характеристика. За съда, както за първостепенния, така и за въззивния по реда на съдебния контрол по чл.249, ал.3 от НПК, липсва законова възможност да прекрати образуваното съдебно производство и да върне делото в досъдебната фаза с указания за повдигане на обвинение и на друго лице, в случая Т. И. , каквото е искането на подс. П. неговия защитник.
Оплакването за допуснато в досъдебното производство съществено процесуално нарушение, изразило се в провеждане на очна ставка между обв. П. и свид. Т. И. в отсъствие на защитник на обвиняемия, също е неоснователно. Неприсъствието на защитник на посоченото действие по разследване, дори да е опорочило същото, не е засегнало процесуалните права на обв. П..
Последователна е съдебната практика, която приема, че в досъдебното производство нарушаването на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, не е съществено, тъй като в съдебното производство, представляващо централна фаза на наказателния процес, могат да се направят искания за събиране на допълнителни доказателства, тези искания да се уважат и действително да се съберат нови доказателства, относими към предмета на спора и допринасящи за разкриването на обективната истина. В същия смисъл са и задължителните указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС. В т.1 от цитираното тълкувателно решение изрично е постановено, че процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. В мотивите по повод коментирания въпрос е отбелязано, че прокурорът може да се позове на допуснатото съществено процесуално нарушение и да върне делото на следователя, ако от нарушението е последвала непълнота на доказателствата, докато съдът не разполага с подобно правомощие и процесуалните последици от същия вид нарушения следва да се сведат само до изключване на ненадлежно събраните доказателства от доказателствените материали, които могат да се ползват при постановяване на присъдата. Прието е също, че няма пречка необходимите процесуални действия за събиране и проверка на доказателствата да бъдат извършени законосъобразно в хода на съдебното следствие, като това може да бъде сторено по искане на страните или по почин на съда, когато това се налага за разкриване на обективната истина.
С новелата на чл.248, ал.4 от НПК изрично е предписано, че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Отказът на прокурора да уважи искане на обвиняемия или на защитника му за събиране на определени доказателства, в това число за повторно извършване на очна ставка между обвиняеми или между обвиняем и свидетел с конкретно посочени към тях въпроси и с конкретно посочени подлежащи за изясняване обстоятелства, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за събиране на допълнителни доказателства, включително чрез очна ставка. Това е така, защото в съдебното следствие могат да се събират по искане на страните или по инициатива на съда всички предвидени в НПК доказателствени източници, в това число и да се извършат очни ставки, които са необходими и относими, но разследващият орган е пропуснал или изрично е отказал да назначи в хода на проведеното разследване.
Първоинстанционният съд, обосновано приемайки, че релевираният порок, свързан с очната ставка между обв. П. и свид. Т. И. в хода на досъдебното производство, е пряко свързан със събирането и проверката на доказателствените материали и съблюдавайки императивната норма на чл.248, ал.4 от НПК, установяваща забрана в разпоредителното заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, правилно е отклонил искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Като установи липсата на допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, въззивният съд прие, че първата инстанция правилно е отказала да прекрати съдебното производство и да върне наказателното дело на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения от категорията на съществените.
Обсъждайки въпроса относно вида на мярката за неотклонение на подсъдимия и бидейки сезиран с изрично искане от защитника за изменение на сегашната мярка за процесуална принуда, съдът правилно е приел, че не са налице такива нововъзникнали факти, които да представляват промяна на обстоятелствата, касаещи мярката за неотклонение и които да обуславят изменение на настоящата такава - задържане под стража в по-лека. Впрочем в частната жалба, адресирана до въззивната инстанция, също не са посочени никакви нови обстоятелства, налагащи промяна на посочената мярка за процесуална принуда.
Внимателно анализирайки всички факти, имащи значение за мярката за неотклонение спрямо подсъдимия, въззивният съд установи, че през изминалия двумесечен период от изпълнението на сегашната мярка задържане под стража в съдебната фаза не е настъпила съществена промяна в релевантните за нея обстоятелства, която да налага изменение на взетата мярка за процесуална принуда с по-лека. Нещо повече. Както обосновано е приел първостепенният съд, след образуване на съдебното производство, макар и своевременно да е бил уведомен за внесения срещу него обвинителен акт и за насроченото в съда разпоредително заседание, подс. П. се е укрил, което е наложило обявяването му за общо-държавно издирване и постановяване на принудителното му довеждане в съда. В продължение на месеци подсъдимият е бил издирван от органите на МВР и „Съдебна охрана“, като е бил открит и задържан в гр. С. едва на 16.12.2019г., през което време настоящото дело е било многократно отлагано. Това недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия убедително илюстрира реалната опасност от укриване. Наред с това обремененото съдебно минало на подс. П. предвидените за вмененото му престъпление по чл.116, ал.1 от НК тежки наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, засилват опасността от извършване на престъпление и укриване, което неминуемо ще затрудни разглеждането и приключването на съдебното производство в разумен срок. Оправдано е този срок да се постигне чрез задържане на подсъдимия и гарантиране личното му и редовно явяване в съдебно заседание. Ясно е, че в случая друга мярка за процесуална принуда не би могла да изпълни със същата степен на сигурност целите, които задържането под стража преследва - осуетяване извършването на престъпление и обезпечаване нормалния ход на наказателния процес.
Съобразявайки сегашния етап на производството – начало на съдебното разглеждане на делото в първата инстанция, наличието на предходни осъждания на подсъдимия и укриването му след получаването на обвинителния акт, въззивната инстанция направи категоричен и несъмнен извод, че визираните в чл.57 от НПК цели няма да бъдат постигнати с определянето на по - лека мярка за неотклонение. Предвид на това и отчитайки липсата на промяна в значимите за мярката обстоятелства, въззивният състав се солидаризира със становището на първата инстанция за неоснователност на искането на защитата за изменение на настоящата мярка за неотклонение задържане под стража спрямо подс. П..
В заключение, проверяваното първоинстанционно определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати на досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от задържане под стража в по-лека, е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на 21.01.2020г. по НОХД №287/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати на досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и е потвърдена мярката за неотклонение задържане под стража, взета спрямо подс. П. Г. П. по наказателното дело.
Връща делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: