№ 21784
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110128722 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от **************
против М. И. Л., с която са предявени обективно съединени искове осъдителни искове
за сумите, както следва: за сумата от 9600,00 лева, представляваща главница по
договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
04.09.2012 г.; за сумата от 2823,64 лева, представляваща капитализирана в
съответствие с т.10.2 от Общите условия лихва през гратисния период, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.05.2024 г. до окончателното изплащане; за сумата от 5425,65 лева, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г., както и
за сумата от 1631,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2018 г.
до 15.05.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2012 г. между ищеца и ответника бил
сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на
който банката предоставила на ответника сума в размер на 9600 лева за заплащане на
такси за обучение, със срок на издължаване – 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период, който съгласно чл.3 от договора обхваща времето от
датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Поддържа се, че
1
кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище,
в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър, след представяне на
документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент. Поддържа се още, че за предоставения кредит
ответникът е поел задължение да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно,
която съгласно т.10.2 от ОУ се начислява върху усвоената част от кредита,
включително и по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. Съгласно чл.5 от договора, кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка на кредитополучателя, с равни месечни вноски с падежна дата
20-то число на месеца, съгласно погасителен план. Ищецът поддържа, че последният
държавен изпит по специалността, по която се е обучавал ответникът, е бил на
20.02.2017 г., поради което гратисния период по чл.3 от договора е до 30.09.2020 г.,
съответно първата падежна дата е 20.03.2018 г., като кредитът е следвало да се
погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 144,25 лева. Поддържа се
още, че съгласно ОУ към договора за кредит, при допусната забава за плащане на
вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/
процентни пункта. Ищецът поддържа, че към датата на подаване на исковата молба в
съда, от страна на ответника е налице неизпълнение в размер на 74 броя вноски, или
сума от общо 10 674,48 лева. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни
вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, обявена на
кредитополучателя – настоящ ответник с връчване на препис от исковата молба. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът претендира уважаване на
предявените искове, като претендира присъждане и на направените по производството
разноски.
В подадения писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника предявените искове се оспорват по основание и размер.
Поддържа се становище, че не е в състояние да осигури адекватна защита, поради
факта, че ищецът не е уточнил дали ответникът е правил частично плащане по
усвоения кредит. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите,
предвид датата на сключване на процесния договор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от представения по делото договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 04.09.2012 г., сключен между
**************, от една страна като кредитор, и ответника М. И. Л., от друга страна
като кредитополучател, се установява, че банката е отпуснала на ответника кредит за
2
заплащане на такси за обучение в размер на 9 600,00 лева, със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.3 от договора
гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита
на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът
на докторантурата. Съгласно чл.4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа
на представени документи, удостоверяващи качеството на кредитополучателя на
студент или докторант, като в чл.5 е посочена банкова сметка, по която кредитът се
погасява с равни месечни вноски съобразно, съгласно погасителен план, който се
изготвя и предоставя на кредитополучателя, след изтичане на гратисния период.
Видно от чл.7 от договора е, че страните са постигнали съгласие кредито.получателят
да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.
По делото са приложени и Общи условия за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, съдържащи
подпис на кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл.10.2 от ОУ дължимата
лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на
гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.
По делото са приложени уверения, издадени на основание чл.10, ал.3 от Закона
за кредитиране на студенти и докторанти от Нов български университет, в което е
отразено, че лицето /настоящ ответник/ е имал право да запише зимен семестър за
учебната 2012г./2013 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за
плащане на същата - 17.08.2012 г., летен семестър за учебната 2012г./2013 г. при
семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата -
10.02.2013 г., зимен семестър за учебната 2013г./2014 г., при семестриална такса в
размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата - 15.09.2013 г., летен семестър
за учебната 2013г./2014 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за
плащане на същата - 09.02.2014 г., зимен семестър за учебната 2014г./2015 г., при
семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата -
14.09.2014 г., летен семестър за учебната 2014г./2015 г., при семестриална такса в
размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата - 08.02.2015 г., зимен семестър
за учебната 2015г./2016 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за
плащане на същата - 13.09.2015 г. и летен семестър за учебната 2015г./2016 г., при
семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата -
07.02.2016 г. Видно от издадените уверения е, че краен срок за полагане на последния
държавен изпит/защита на дипломна работа е 20.02.2017 г.
По делото е изслушано и прието, без възражения от страните, заключение та
съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е констатирало, че общия размер
на кредита, съгласно договора и общите условия към него са в общ размер на 12
3
423,64 лева, от които 9 600,00 лева – усвоена сума и 2823,64 лева – капитализирана
лихва. Вещото лице е посочило, че извършените погашения по договора са в размер на
0,02 лева, с която сума е погасена договорна лихва. Към датата на подаване на
исковата молба в съда е налице забава от 2 220 дни за периода от 20.03.2018 г. до
20.04.2024 г. Размерът на непогасените задължения по процесния договор вещото лице
е посочило към датата на подаване на исковата молба в съда и към датата на връчване
на препис от същата на особения представител.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден
договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на
кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил
поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните
вземания за главница и лихва /поотделно/.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на ответника за последното.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
С исковата молба обаче ищецът изрично е заявил, че с получаването на препис
от исковата молба, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Препис от исковата
молба и приложенията към нея е редовно връчен на назначения по реда на чл.47, ал.6
ГПК особен представител на ответника на 02.09.2024 г. Съдът намира, че отправеното
до особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е
редовно и прави задължението по кредита изискуемо. За да обоснове този извод съдът
взе предвид, че с определение № 274/2018 г. по т.д. № 93/2018 г., І т.о. на ВКС е
допуснат въпрос „Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на
особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?“, като даденият в
решение № 198/2019 г. по т.д. № 93/2018 г. І т.о. на ВКС отговор е „Ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да
се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че
4
счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.
В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС също е прието, че
исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.“.
Освен предходното, следва да бъде посочено, че особения представител може да
извършва всички процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл.34, ал.3 ГПК и може да прави всички възражения от името
на ответника. След като това е така, той може валидно да приема и всички изявления и
твърдения, направени от ищцовата страна и адресирани до ответника. Следователно
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (в този смисъл е и решение № 198/18.01.2019 г., постановено по
т.д. № 193/2018 г. на ВКС).
По гореизложените съображения настоящият съд приема, че е налице редовно
уведомяване от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За доказано от събраните в хода на производството писмени доказателства и
доказателствени средства – договор за целеви потребителски кредит за финансиране
на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
от 04.09.2012 г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема
наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
договор за кредит, по силата на който ищецът е предостави на кредитополучателя –
настоящ ответник сума в размер на 9 600,00 лева, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата
страна, ако нищожността произтича пряко от сдЕ.та или от събраните по делото
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти е договор за
потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни – от една страна физическо
лице, действащо при сключването му извън професионалната си компетентност и от
друга страна финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща
5
кредита в рамките на своята търговска дейност. Приложима правна уредба към този
договор се съдържа в действащия ЗКСД, който се явява специален по отношение на
ЗПК, както и уредбата в ЗЗП, съгласно изричното препращане в текста на чл.17, ал.5
ЗКСД.
В настоящия случай процесния договор не отговаря на изискванията за
действителност, уредени в специалния закон. По делото се установява, че с договора е
отпуснат кредит за заплащане на семестриални такси и е уговорена фиксирана лихва
за предоставения кредит, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, но без да
има конкретно фиксиран размер на лихвата. В същото време в общите условия е
предвидено, че за предоставения кредит се заплаща фиксирана лихва, посочена в
самия договор за кредит, като начисляването й става върху усвоената част от кредита,
включително и по време на гратисния период, като в последния случай се прави
годишна капитализация - чл. 10. 2. Така към усвоената сума е прибавена
капитализирана лихва в максималния й размер, а сборът от двете суми съставлява
претендираната главница по кредита. Отделно от предходното, след изтичане на
гратисния период, се претендира договорна лихва върху остатъчната главница, както и
обезщетение за забава. Достигнало се е до прибавяне на изтеклите възнаградителни
лихви за гратисния период към главницата, като по този начин размерът на главницата
се е увеличил, а след това е начислена договорна лихва върху увеличената главница,
включително и върху включените възнаградителни лихви за гратисния период.
На следващо място, по делото не е представен погасителен план, подписан от
страните така, както е договорено в чл.5 от процесния договор, не е определен
размерът на всяка една от дължимите 120 месечни вноски, които кредитополучателят
дължи след изтичане на гратисния период, съответно няма данни с всяка от месечните
вноски каква част от главницата и възнаградителната лихва се погасява. Следва да се
отбележи, че размерът на погасителната вноска е съществен елемент от съдържанието
на договора за кредит и липсата на договарянето й води до извод за недействителност
на договора. В случая е нарушено и изискването на чл.18, ал.3 ЗКСД, задължаващо
банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички
условия на кредита. Ето защо, липсата на подписан от кредитополучателя погасителен
план като неразделна част от договора, обуславя извод, че не е спазено изискването в
договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. В
случая е нарушена и разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗКСД, съгласно която изплащането на
кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния
план, уговорен между страните. Нормата е императивна и в самия закон съществува
изискване за наличие на погасителен план, уговорен между страните, което предполага
да е подписан и от двете страни по договора, а не да е изготвен едностранно от
банката.
Не се установява страните да са договорили фиксиран размер на договорната
6
лихва съгласно чл.7 от договора и капитализиране на лихвата съгласно чл. 10. 2 от
общите условия, а оттук и не са налице условията по чл. 17, ал. 3 и 4, както и по чл.
18, ал. 3 ЗКСД, а именно - посочените клаузи да са съобщени на кредитополучателя на
ясен и разбираем за него език. На практика за кредитополучателя са останали неясни
икономическите последици от сключването на договора. В договора липсва клауза за
капитализация на лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответства на чл.21
и чл.24, ал.1, т.1 ЗКСД, определящи обхвата на главницата - отпуснатите средства за
такси. На следващо място, върху капитализираната лихва за гратисния период не е
следвало да се начислява възнаградителна лихва. Прибавянето на просрочени
задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които после да се
начислява възнаградителна лихва, без съмнение представлява анатоцизъм по смисъла
н а чл. 10, ал. 3 ЗЗД, какъвто е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал. 1 ТЗ /в този смисъл определение № 1456 от 03.06.2024 г. на ВКС
по т. д. № 1877/2023 г., I т. о., ТК/.
Предоставяната от държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото
кредитиране за обучение на студентите и докторантите следва да отговаря на
принципите за предварителна оповестеност, правна сигурност и запазване на
конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на
неоправдано икономическо предимство в отклонение от целите, преследвани от
държавната подкрепа. Ако бъде позволено на банките да прилагат правилата за
капитализация на лихвите и анатоцизъм, това несъмнено ще повлече нарастване на
държавния дълг в полза на банките, поставяйки последните в по-благоприятно
положение в сравнение с определеното от чл. 20 ЗКСД, което не кореспондира на
преследваните от този специален закон цели и на чл. 107, § 1 от ДФЕС, която
разпоредба забранява под каквато и да е форма и причина предоставянето на
"нерегламентирана държавна подкрепа".
Претендираната лихвена надбавка за забава също не е уговорена в договора, а е
предвидена в чл.17.2 от общите условия, съгласно който при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта, или общо 17 %.
Тази лихва не е посочена в договора и за нея няма разписани ясни правила, приети от
кредитополучателя. Възможно е да се уговори между страните обезщетение при
забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид съгласно изискването за
писмена форма на договора, ясно и разбираемо, да има постигнато съгласие,
материализирано в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и тълкуване
на законово определената максимална лихва от 7 % по договора, в която разпоредба не
е индивидуализиран видът на лихвата - дали се отнася само за възнаградителна, или и
за лихва за забава. Предходното обуславя извод, че чл.17.2 от ОУ противоречи на
7
правилата на чл.17, ал.4, чл.18, ал.3 и чл.24, ал.1 ЗКСД, които са императивни и имат
за цел защита на кредитополучателя.
Съгласно чл.17, ал.6 ЗКСД, с оглед на коментираните нарушения на
изискванията на чл.17, ал. 3 и 4, както и на чл. 18, ал. 3 от същия закон, целият договор
за кредит се явява недействителен, като на основание чл.17, ал.7 следва да се дължи
само чистата стойност на кредита.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира за основателен единствено
предявения иск за главница, формирана от усвоената сума по кредита. С оглед
предходното следва да бъде разгледано обективираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност. Съгласно ТР № 3/2023 от 21.11.2024 г.
на ОСГТК погасителната давност за вноските по кредит тече от изискуемостта на
всяка вноска, т.е. от падежа им. С оглед предходното, в случая погасени по давност са
всички вноски за главница по процесния кредит, които са с падеж преди 17.05.2021 г.
При предпоставките на чл.162 ГПК и при съобразяване със заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, съдът изчисли, че погасените по давност вноски за главница
за периода от 20.03.2018 г. до 17.05.2021 г. са в размер на 2727,64 лева /38 вноски по
71,78 лева/.
При горните съображения предявения иск за главница следва да бъде уважен до
размера от 6872,36 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 12
423,64 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху главницата се дължи
и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2024 г.
до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. От приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото се установява,
че ищецът е направил и претендира разноски за държавна такса – 779,26 лева,
възнаграждение за особен представител – 1300,00 лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза – 450,00 лева и юрисконсултско възнаграждение – 300,00 лева. Следва да се
има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в правомощията на съда е
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение, като не е обвързан от
претендирания от страната размер. С оглед предходното и като взе предвид, че делото
не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от предявените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 927,55 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, но по делото няма доказателства за сторени
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Л., ЕГН ********** да заплати на **************, със
седалище и адрес на управление: ************** на основание чл.79, ал.1, предл.1-во
ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ сумата от 6 872,36 лева, представляваща вноски по
главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти от 04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница по договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти от 04.09.2012 г. за сумата над 6872,36 лева
до пълния предявен размер от 9600,00 лева, както и предявените искове за сумата от
2823,64 лева, представляваща капитализирана в съответствие с т.10.2 от Общите
условия лихва през гратисния период; за сумата от 5425,65 лева, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г., както и
за сумата от 1631,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2018 г.
до 15.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. И. Л., ЕГН ********** да заплати
на **************, със седалище и адрес на управление: ************** сумата от
общо 927,55 лева, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9