Р Е Ш Е Н И E
169 16.05.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет
и четвърти април две хиляди и осемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Таня
Михова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
342 по описа за 2017 година.
Производството
е образувано по повод исковата претенция
на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.“Света Неделя“ №7, с ЕИК *********, чрез пълномощника ѝ адв.Стоянова,
против „Престиж авторент“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 95,
вх. Б, ет. 8, ап. 38 (с вписване 20180115081759 с променени седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Съединение“ № 5, ет. 1, офис 7), представлявано от
управителя Х.Г.Г., за приемане за установено спрямо ответника като солидарно
задължено лице, че съществува вземане на “УниКредит Булбанк” АД-София по
договор за банков револвиращ кредит № 0128/424/09062016 от 09.06.2016 год., както
следва: 45000 лв. – главница; 5 529.37 лв. – лихви, включващи: 1939.52 лв.
– редовна лихва за периода 20.07.2016 г. – 24.02.2017 г., 1902.36 лв. – лихва
върху просрочена главница за периода 20.07.2016 г. – 27.04.2017 г., 1687.50 лв.
– наказателна лихва за периода 20.07.2016 г. – 27.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
предоставил на „Престиж интер турс“ ЕООД, със солидарни длъжници „Престиж
авторент“ ООД и Х.Г.Г., по силата на договор № 0128/424/09062016 от 09.06.2016
год., кредит в размер на 50 000 лв., който е изцяло усвоен от
кредитополучателя. Заявява се, с чл.7.7.1 от договора е уговорен погасителен
план за главницата – 5 равни месечни погасителни вноски в размер на 5000 лв.,
считано от 20.06.2016 год. и една последна изравнителна на 26.05.2017 год. в
размер на 25 000 лв., с краен срок за издължаване на главница и лихви –
26.05.2017 г. Твърди се, че кредитополучателят не е погасявал точно и в срок
дължимите вноски от месец юли 2016 г. до месец февруари 2017 г., поради което
са начислени лихви за просрочие в размер съгласно договорните клаузи. Заявява
се, че поради неплащане в срок на падежирали месечни погасителни вноски от
месец юли 2016 г. до месец февруари 2017 г., включително, на основание чл. 17.1
от договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 24.02.2017
год. Уточнява, че за това обстоятелство солидарно задължените лица са уведомени
с нотариална покана с рег. № 2658/14.03.2017 г., том 1, акт № 159 на нотариус с
рег. № 491 в НК, връчена лично на 01.04.2017 г. Сочи се, че към настоящия
момент задължението не е погасено.
Заявява
се, че предвид непогасяването на задължението по договора за кредит след
обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът е подал заявление до
Районен съд - Бургас и са били издадени заповед за изпълнение № 1829/02.05.2017
г. и изпълнителен лист № 2283 от 03.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 3025/2017 год. по
описа на РС – Бургас, срещу които солидарният длъжник „Престиж авторент“ ООД е
подал възражение.
Претенциите се поддържат в съдебно
заседание, представят се доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба и отговор на допълнителната искова молба, с които оспорва
претенциите изцяло. Твърди, че не са представени доказателства относно вземане
на решение на общото събрание на дружеството за подписване на договора и
встъпване на дружеството като трето задължено лице, нито се излага твърдение от
страна на ищеца за наличието на такова решение. Заявява, че за встъпването в
дълг не е провеждано Общо събрание, на което да е взето решение в този смисъл,
в следствие на което подписването на документите за встъпване в дълг не е
породило правно действие и дружеството не е придобило качеството на съдлъжник.
Релевира възражение за нищожност на договора, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД, по отношение на „Престиж авторент“ ООД поради липса на
съгласие за подписването му и за встъпването на дружеството като съдлъжник.
В съдебно заседание ответникът поддържа
оспорването, представя и ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ал.1, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че на 09.06.2016
год. между ищеца като кредитор и „Престиж интер турс“ ЕООД като
кредитополучател и Х.Г.Г. и „Престиж авторент“ ООД като солидарни длъжници, е
сключен договор за банков револвиращ кредит в размер на 50 000 лв., с цел
рефинансиране. Банката е предоставила кредит при годишен лихвен процент от 9%,
лихвен процент върху просрочена главница, който се формира от годишния лихвен
процент за редовен дълг и надбавка от 2% и лихвен процент, начисляван при
просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг
и лихвата за просрочен дълг – 5% върху наличния кредит. В самия договор се
съдържа погасителен план за главницата, а именно пет месечни погасителни вноски
в размер на 5 000 лв., дължими на 20-то число на всеки месец, считано от
20.06.2016 год., и една последна изравнителна вноска в размер на 25 000
лв., дължима на 26.05.2017 год. Страните са уговорили, че лихвите по редовен
дълг ще се погасяват на всяко 20-то число на месеца.
Установява се от приложеното ч.гр.д.№3025/17
год. на БРС, че на 28.04.12017 год. ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК
против кредитополучателя и солидарните длъжници, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1829/02.05.2017 год. Ответникът е възразил
против заповедта в срока по чл.414 от ГПК. Останалите солидарно задължени лица
не са подали възражения и по отношение на тях заповедта е влязла в сила.
Установява се от заключението на вещото
лице Е.В., че ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на паричната
сума по договора за кредит - вещото лице
посочва, че кредитът е бил усвоен еднократно чрез заверяване на банковата
разплащателна сметка на кредитополучателя. От експертизата става ясно, че по
кредита е отразено само едно плащане на главница – 5 000 лв. на 01.08.2016
год. До датата, която банката сочи като такава за предсрочна изискуемост на
цялото задължение, кредитополучателят е допуснал просрочие на четири вноски за
главница на обща стойност 20 000 лв. на следните падежни дати: 20.07.2016
год., 20.08.2016 год., 20.09.2016 год. и 20.10.2016 год. В срока на договора,
до 24.02.2017 год., банката е начислила задължения за възнаградителна
лихва върху главницата на стойност
2 065,06 лв. Според заключението, по кредита е отразено плащане на
възнаградителна лихва в размер на 125,54 лв., в това число 125.00 лв. на
20.06.2016 год. и 0.54 лв. на 20.07.2016 год. До датата на предсрочната
изискуемост (24.02.2017 год.) кредитополучателят е бил в просрочие на девет
вноски за възнаградителна лихва в периода от м.юни 2016 год. до м.февруари 2017
год. включително. В заключението се посочва, че в кредитното досие са начислени
задължения за лихва върху просрочена главница по чл.4.2 от договора в общ
размер на 1 984,81 лв. На 01.08.2016 год. по кредита са били удържани
лихви върху просрочена главница в размер на 82,45 лв. и след тази дата няма
други плащания на лихва върху просрочена главница. От заключението е видно, че
по чл.4.3 от договора кредитополучателят дължи наказателна лихва за просрочие в
общ размер на 1 979,17 лв., изчислена при фиксиран лихвен процент от 5 на
сто годишно върху просрочената главница. Вещото лице посочва, че в кредитното досие
е отразено плащане на дължима наказателна лихва по чл.4.3 от договора на
01.08.2016 год.в размер на 291,67 лв.
От заключението е видно, че към датата
на неговото изготвяне е настъпил крайния падеж на задълженията по договора. Не
са платени пет погасителни вноски с падежи 20.07.16, 20.08.16, 20.09.16,
20.10.16 и 26.05.2017 год. (последна изравнителна вноска). Към датата на
подаване на заявлението дължими са били договорна лихва в размер на
1 939,52 лв.; лихва върху просрочена главница по чл.4.2 от договора в
размер на 1 902,36 лв. и наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от
договора в размер на 1 687,50 лв.
При така установените факти следва да се
приеме, че длъжниците окончателно са изпаднали в забава след 01.08.2016 год.
Тогава е платена вноската за главница с падеж 20.06.2016 год. и след тази дата
няма други погасявания на главницата по дълга и такива не се твърдят от
ответника. С нотариална покана, връчена на Христо Генов в лично качество и като
представляващ двете дружества на 01.04.2017 год., длъжниците са били
предупредени за допуснатото неизпълнение, били са поканени да погасят
задълженията си и са били уведомени, че кредиторът счита задължението за изцяло
и предсрочно изискуемо от 24.02.2017 год. Според възприетото с т.18 от ТР
№4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
по чл.60 ал.2 от ЗКИ настъпва с волеизявлението на само една от страните по
облигационната връзка при наличието на две предпоставки: обективен факт на
неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, с нарочно волеизявление, различно от заявлението в заповедното
производство, което трябва да достигне до длъжника и именно моментът на
узнаването му е момент на предсрочната изискуемост. Задължението по процесния договор
за банков револвиращ кредит се е трансформирало в изцяло предсрочно изискуемо
на основание чл.17.1 от договора, вр.чл.28.6 от Общите условия за предоставяне
на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, с получаване на изявлението
на кредитора за това, т.е. на 01.04.2017 год. Разликата в датите – тази, която
банката е отразила в системата си като дата на предсрочната изискуемост, и
действителната – датата на получаване на нотариалната покана, не оказва никакво
въздействие при разрешаването на настоящия спор, тъй като волеизявлението на
кредитора е достигнало до длъжника преди подаването на заявлението, а и според
възприетото в решение №106/20.06.2017 год. по т.д.№60152/16 год. на ІV г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, няма формални изисквания към
съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост,
включително посочването на размера на дълга и датата на трансформиране на
задължението не са необходим реквизит, нито посочването им по някакъв начин
обвързва страните. Към датата на подаване на заявлението солидарните длъжници
отново са били в забава, не са направени правопогасяващи възражения за плащане
на задълженията, от което следва, че
задължението, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, съществува.
Не може да бъде споделено
правоизключващото възражение на ответника за нищожност на договора, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, по отношение на „Престиж авторент“
ООД, поради липса на съгласие за подписването му и за встъпването на
дружеството като съдлъжник, основано на липсата на предварително взето решение
от общото събрание на съдружниците.
Действително решение на общото събрание
на съдружниците за задължаване на „Престиж авторент“ ООД като солидарен длъжник
по договора за кредит не съществува в правния мир и още при подаване на
възражението тази липса на решение на съдружниците е била посочена като причина
за несъществуване на поетото задължение. За прецизност следва да се посочи, че
„Престиж авторент“ ООД не е встъпило в съществуващ чужд дълг по смисъла на
чл.101 от ЗЗД, то е поело задължението едновременно и солидарно с
кредитополучателя. В дружествения договор не се съдържа ограничение за начина
на задължаване на „Престиж авторент“ ООД по договори за кредит, по които
средствата се предоставят на друго лице – кредитополучател, но и да
съществуваше подобно ограничение, както например при придобиване и отчуждаване
на недвижими имоти (чл.19.1.12 от дружествения договор), това ограничение би
било непротивопоставимо на третите лица, съобразно възприетото в т.1 от ТР
№3/15.11.2013 год. по т.д.№3/13 год. на ОСГТК ВКС. В т.1 от ТР №3/13 год. се приема, че освен
ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители, други
ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение
на трети лица – чл.142 ал.2, предл.второ от ТЗ. По-нататък се посочва, че
липсата на решение на общото събрание (в случая по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, но
това се отнася за всички случаи на сключване на сделки), не може да се
противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно-организационен
характер не представляват липса на съгласие. Според тълкуването на закона,
дадено в ТР №3/13, тези пропуски имат правно значение само във вътрешните
отношения между дружеството и управителя за евентуална отговорност на последния
за вреди, а сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни
поради наличие на воля при сключването им.
Ответникът не се освобождава от
задължението и по причината, че в счетоводството му то не е отразено. Както се
установява от поясненията на в.л.В. в съдебно заседание, солидарният длъжник
няма задължение за осчетоводяване на задължението, освен при обезпечение със
собствено имущество на чуждия дълг, при който случай следва да направи
счетоводно задбалансово записване. Затова неосчетоводяването на процесното
задължение не се счита от съда като потвърждение на тезата за несъществуване на
дълга поради нищожност и липса на съгласие.
В обобщение съдът намира претенцията за
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Ищецът претендира разноски в заповедното
производство, уточнени с нарочна молба в размер на 2556,12 лв., както и
разноски в исковото производство по представен списък в размер общо на 3 815,65
лв.
Съобразно възприетото с т.12 от ТР №
4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид обстоятелството, че претенциите са изцяло основателни, в полза на ищеца следва
да се присъдят разноските в настоящото производство, както и разноските в
заповедното – 2 556,12 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.“Света Неделя“ №7, с ЕИК *********, чрез
пълномощника ѝ адв.Стянова, против „Престиж авторент“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 95, вх. Б, ет. 8, ап. 38 (с вписване
20180115081759 с променени седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Съединение“ № 5, ет. 1, офис 7), представлявано от управителя Х.Г.Г., че ответникът,
като солидарен длъжник, дължи на “УниКредит Булбанк” АД-София по договор за
банков револвиращ кредит №0128/424/09062016 от 09.06.2016 год., следните суми:
45000 (четиридесет и пет хиляди) лв. – главница; 5 529.37 лв. – лихви,
включващи: 1939.52 (хиляда деветстотин тридесет и девет 0.52)лв. – редовна
лихва за периода 20.07.2016 г. – 24.02.2017 г., 1902.36 (хиляда деветстотин и
два 0.36) лв. – лихва върху просрочена главница за периода 20.07.2016 г. –
27.04.2017 г., 1 687.50 (хиляда шестстотин осемдесет и седем 0.50) лв. –
наказателна лихва за периода 20.07.2016 г. – 27.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Престиж авторент“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 95, вх. Б, ет. 8, ап. 38 (с вписване
20180115081759 с променени седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Съединение“ № 5, ет. 1, офис 7), представлявано от управителя Х.Г.Г., да
заплати на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.“Света Неделя“ №7, с ЕИК ********* разноски
в заповедното производство в размер на 2 556,12
(две хиляди петстотин петдесет и шест 0.12) лв., както и разноски в
първоинстанционното производство пред настоящия съд в размер на 3 815,65
лв. (три хиляди осемстотин и петнадесет
0.65) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: