РЕШЕНИЕ
№. 1780/18.10.2022г.
гр. Пловдив, ………... 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора Даниела Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1624 по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Министерство на земеделието,
храните и горите, чрез процесуалния представител – юрисконсулт А.Л., срещу решение № 806 от 15.04.2022 г., постановено по к.а.н.д №1287
по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-291/ 17.12.2021г. издадено от Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и техническо надзор /ДАМТН/, с което на Министерство на
земеделието, храните и горите, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христо Ботев“ № 55, на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
водите /ЗВ/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева, за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 вр.ал.1, т.3 от
ЗВ.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд в
противоречие с разпоредбата на чл. 190а,
ал. 1 от ЗВ не е съобразил липсата на материална компетентност на
административнонаказващия орган да дава предписания за язовири, включени в
приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ. Сочи се, че при проверката, въз основа
на която е издадено предписанието на контролните органи, не е присъствал
представител на МЗХГ, нито ведомството е било уведомено за резултатите от тази
проверка. Поддържа се, че издаденото наказателно постановление не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва надлежно описание на
нарушението. Претендира се, че са налице основания нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и
техническо надзор, не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №
НЯСС-291/17.12.2021г., издадено от председателя на ДАМТН. Наказателното постановление
е издадено въз основа на АУАН № 07-032/13.07.2021г., съставен от А.Ш.Б. – на
длъжност инспектор в РО НЯСС „Южна Централна България“ при ДАМТН. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 26.04.2021г. длъжностни лица при на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“ при извършена
проверка на язовир „Пясъчник“, находящ се в имоти с идентификатори 44481.3.2,
44481.3.4, 44481.4.4, 44481.3.120 в землището на с. Любен, община Съединение,
обл. Пловдив, имоти с идентификатори 55378.1.52, 55378.1.80, 55378.40.5,
55378.40.223, 55378.40.235, 55378.40.242, 55378.40.252 и 55378.40.253 в
землището на с. Паничери, общ. Хисаря, обл. Пловдив и имот с идентификатор
03589.68.69 в землището на с. Беловица, община Хисаря, обл. Пловдив,
собственост на МЗХГ съгласно Актове за публична държавна собственост
№7188/13.05.2010г.,7186/13.05.2010г, 7189/13.05.2010г., 7187/13.05.2010г,
7191/13.05.2010г, 7196/13.05.2010г, 7192/13.05.2010г, 7198/13.05.2010г,
7194/13.05.2010г, 7195/13.05.2010г, 7197/13.05.2010г, 7193/13.05.2010г,
7190/13.05.2010г., установили, че контролно - измервателната система на язовира
е компрометирана, вследствие на 2 унищожени и бутнати геодезически репера.
Констатирано е, че собственикът на съоръжението не е изпълнил даденото му задължителното
предписание в констативен протокол № 07-01-126/19.08.2020г. - „Да се възстанови
компрометираната Контролно - измервателна система“ със срок за изпълнение
25.02.2021г. За предписанието задълженото лице било уведомено с писмо изх. №
85-01-857/26.08.2020г., регистрирано в деловодството на МЗХГ с вх. №
12-5287/26.08.2020г. За проверка е съставен констативен протокол №
07-01-85/26.04.2021г. Прието е, че задълженото лице е осъществило фактическият
състав на нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, който задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, да изпълняват
предписанията по чл.190а ал.1, т.3 от Закона за водите. Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна,
така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване
размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Възраженията
на оспорващия, във връзка с компетентността на административнонаказващия орган,
както и тези за допуснати процесуални нарушения в хода на контролната проверка
от дата 19.08.2020 г., са неоснователни. Повдигнатите въпроси могат да бъдат
предмет на съдебен контрол в самостоятелно съдебно производство по
законосъобразността на издаденото от органа предписание по протокол №
07-01-126/19.08.2020г., за което няма данни да е било обжалвано. Косвен съдебен
контрол върху административен акт в рамките на административнонаказателното
производство е недопустим. При липсата на доказателства, издаденото предписание
да е било отменено, за адресата е възникнало задължение за предприемане на
съответните възстановителни действия.
Неоснователни
са и възраженията на оспорващия за наличието на пороци в съдържанието на
издаденото наказателно постановление. Последователно, ясно и непротиворечиво
както в АУАН, така и в НП контролните органи са посочили, че отговорността на
нарушителя се ангажира за неизпълнение на дадените му с констативен протокол №
07-01-126/19.08.2020г. задължителни предписания, със срок на изпълнение до
25.02.2021г. Противно на възраженията на оспорващия, представените по
преписката доказателства сочат, че предписанието е съобщено на адресата на 26.08.2020г.,
както и че на 26.09.2020г. негов представител е отразил в самия констативен
протокол № 07-01-126/19.08.2020г., че е запознат със съдържанието му. Безспорно
е, че МЗХГ като собственик на процесното съоръжение към дата 26.04.2021г. не е
изпълнило предписанието на контролните органи, с което е реализиран и съставът
на чл.190а ал.1, т.3 от ЗВ, за което именно нарушение законосъобразно е
наложено и предвиденото по вид и размер в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ
административно наказание.
Не са налице и обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо и без настъпили
вредни последици не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност,
доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на
такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Напротив в случая се установяват
отегчаващи обстоятелства, с оглед продължителния период на бездействие от
страна на нарушителя. Предписанието не е изпълнено и към момента на приключване
на съдебното производство. Подобно поведение се явява особено укоримо и с оглед
това, че изхожда от структура на държавната власт, която следва да съблюдава за
спазване на установения ред на държавно управление. Неминуемо в случая се
изисква налагане на ефективна санкция, за да бъдат постигнати целите на административнонаказателната
отговорност, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 806 от
15.04.2022 г., постановено по к.а.н.д №1287 по описа за 2022 г. на Районен съд
– Пловдив, XXIV – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.