РЕШЕНИЕ
№ / 21.07. Година 2021 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 06.07. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д.
№ 99 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са
субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове – четири главни
частични иска с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.493а, ал.4, вр. ал.1 КЗ,
вр. чл.45 ЗЗД и акцесорни претенции с правно основание чл.86 ЗЗД от Й.Р.К., с адрес: *** и М.Д. ***, чрез
адв. Т.Г. ***” АД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К..
В исковата молба се
твърди, че на
04.10.2019г., на път 1155, km 51+600, в обл. Стара Загора, водач на л.а. БМВ с
per. № *** - В.К., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, на
десен завой, губи контрол на управляваното от него МПС и навлиза в лентата за
насрещно движение, като по този начин става причина за ПТП с правомерно
движещия се л.а. „***“ с per. №***. Лекият автомобил „***“ е управляван от Н.И.С.,
а пътници са Т.В.С., Й.И. и Н. И.. От удара между двата автомобила, л.а. „***“
излиза извън платното за движение, вдясно на посока на движението си, където се
самозапалва. Всички пътници и водачът на л.а. „***“ изгарят живи в трагичния
инцидент. Й.И. е на 6 години, а Н. е на 15.
Й.Р.К. е баба по
майчина линия на починалите деца - Й.И. и Н. И.. М. е техен вуйчо по майчина
линия (брат на майка им). В ИМ се поддържа, че между ищците и починалите деца
имало установена силна емоционална връзка и особено близка привързаност, която
се основавала на взаимна обич, уважение, подкрепа, духовна и емоционална
близост. Внезапната и нелепа смъртта на обичаните им деца прекъснала тази силна
духовна връзка, поради което те понасят неизмерими болки и страдания. Посочва
се, че Й. постоянно плаче, не знае как да намери утеха. Скръбта от смъртта на
малките й внуци е неизмерима. М. е съкрушен, той бил много близък с починалите,
бил техен вуйчо и помагал на сестра си в отглеждането и възпитанието им. Между
него и децата имало много силна привързаност и М. ги обичал като свои деца.
Приживе, Й. и
внуците й били много близки. Те често били при баба си на гости, като тя
помагала в отглеждането и възпитанието им. Отношенията им били прекрасни, а
бабата не можела да се нарадва на внуците си. М. бил любимия вуйчо на децата,
той ги обичал и възприемал като свои деца. Между ищците и починалите деца имало
установена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната
от трагичното събитие, в което децата изгарят живи.
След настъпилото
ПТП, Й. и Н. няма да виждат повече детските очи, няма да са до децата докато те
растат, няма да се радват на житейските им успехи и да са до тях в неволите на
живота. Смъртта поставя край на човешкия живот и предизвиква невъзвратима скръб
за близките на починалия. Претърпяната загуба и мъка по смъртта на Й. и Н. е
безгранична и няма никога да се преодолее. Прекъсната е една връзка на обич,
разбирателство и взаимни грижи, която е била основата на семейството на
доверителите ми. Ищците загубват близките си деца твърде рано - на шест и на
петнадесет години, процесното събитие е трагедия не само за семейството, но е и
широко отразено в медиите, които допълнително им се отразява негативно.
В изпълнение на
законовите изисквания, ищците предявили доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя, като представили и банкова
сметка, ***. Твърди се, че към настоящия момент и след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, застрахователното дружество не е платило
претендиралото застрахователно обезщетение, което обосновава правен интерес от
предявяване на настоящия иск за осъждане на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ да плати застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Посочва се, че абсолютно
неоснователно застрахователят отказал да се произнесе по основателността на
претенцията, при положение, че законодателят в чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ
прокламира, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията, при положение, че към претенцията е представен
констативен протокол за ПТП, какъвто е представен с доброволната претенция пред
застрахователя. Изразява се становище, че порочната практика на ответното
дружество да отказва да плати очевидно основателни претенции е единствената
причина за завеждане на настоящия иск, а производството пред съд, макар и
граждански, допринасяло за нанасяне на допълнителни емоционални травми на ищците.
Поради
изложенотол, се иска „З.Б.И.” АД, ЕИК: *** да бъде осъдено да заплати на ищците
следните суми:
- на Й.Р.К.
·
сумата
от 40 000 лв., (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва от датата
на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на внука й Н. И. И.. Искът
е предявен като частичен от сумата 120 000лв.
·
сумата
от 40 000 лв., (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва от датата
на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на внучката й Й.И.. Искът е
предявен като частичен от сумата 120 000 лв.
- на М.Д.К.:
·
сумата
от 26 000 лв., (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва от
датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на
племенника му Н. И. И.. Искът е предявен като частичен от сумата 120 000 лв.
·
сумата
от 26 000 лв., (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва от
датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на
племенницата му Й.И.. Искът е предявен като частичен от сумата 120 000 лв.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на
ИМ,
с който излага
съображения относно нередовността на исковата молба, оспорва изцяло ищцовите
претенции, както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата
молба твърдения и наведени обстоятелства.
Възразява
относно редовността на исковата молба, като заявява, че същата не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК - не са изложени точно, ясно и изчерпателно
всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. Липсвал петитум
на исковата молба - нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, като същият бил
оформен съвсем формално. Липсата на пълно изложение на релевантните за спора
факти и формулиране на ясен петитум, препятствали застрахователя да упражни
правото си на защита в процеса.
Твърди, че ответното
дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и че не му е дадена
възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Увредените лица -
ищци по делото - Й.Р.К. и М.Д.К., не изпълнили посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ
свои задължения – да представят на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач,
документите, с които разполагат, и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищците ПТП, настъпило
на 04.10.2019год., на път II - 55, км 51+600, в област Стара Загора, при което Н.И.С.,
Т.В.С., Й.И. и Н. И. И. са починали, при застрахователя по подадено заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение били образувани застрахователни
преписки - щети за молителката Й.К., касаещи смъртта на нейните внуци - Н. И. И.
и Й.И., съответно ********** и ********** и за молителя М.К., относно смъртта
на неговите племенници Н. И. И. и Й.И. - щета № ********** и щета № **********.
С предявената извънсъдебно претенция, ищците представили единствено Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица per. № 284р - 22249 от 08.10.2019год.,
удостоверения за родствени връзки, препис от акт за смърт и пълномощни. На
застрахователното дружество не бил представен нито един документ, установяващ
виновността на някой от водачите на участващите в ПТП автомобили, включително и
доказателства, които да установяват твърдяните с исковата молба установени
особено близки взаимоотношения с починалите и действително претърпени вреди,
които да подлежат на обезщетяване. В тази връзка, с писма изх. № НЩ -
9192/13.12.2019год.; изх. № НЩ - 9193/13.12.2019год.; изх. № НЩ -
9195/13.12.2019год. и изх. N2 НЩ - 9196/13.12.2019год. застрахователят отказал
да удовлетвори претенциите на двамата ищци, предявени по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ. Сочи се, че с предявената искова молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, отново не са представени доказателства, установяващи
виновността на водача на лек автомобил БМВ с per. № *** и въобще на водач на
МПС, застраховано в ЗД „Б.И." АД, както и доказателства, от които да е
видно, че между ищците и починалите са създадени особено близки
взаимоотношения, от които да са претърпели реални вреди, които да подлежат на
обезщетяване. Счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана
виновността на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при
ответното застрахователно дружество, както и предпоставки за реализиране на
правата дадени с ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело №
1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Отделно от всичко, в представения с исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № 284р -
22249/08.10.2019год., не се посочва по отношение на кой участник в ПТП е взето
отношение, като е отразено само, че инцидентът е в процес на изясняване и е образувано
досъдебно производство № 284 ЗМ 1267/2019год. по описа на РУ - Казанлък, за
което няма данни да е приключило, което обстоятелство поставяло под въпрос
наличието на виновен за настъпване на ПТП водач на ППС. Посочва се още, че в
същия констативен протокол е записано още е съставен АУАН серия Д № 914399, без
обаче да е посочено срещу кой водач е сторено това. Нещо повече, без каквито и
да било данни и доказателства, водачът на лек автомобил БМВ с per. N2 *** - В.К.,
предварително е обявен от ищците за виновния водач, станал причина за
настъпването на процесното ПТП.
Ответникът счита предявените искове за допустими, като
предявени от легитимирани лица, но по същество неоснователни, необосновани,
недоказани и прекомерно завишени по размер.
Намира, че
възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961год. и
ППВС N9 5/1969год. се допуска само като изключение, когато болките и
страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Посочва, че в
случай като настоящия, особено що се касае до претенцията на М.К., обезщетение
за лица извън близкия родствен и семеен кръг на починалия се допуска, но само в
изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с
починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални
болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. С исковата
молба доказателства в тази посока не се ангажирали, при това не само от страна
на К., но и от ищцата Й.К..
Оспорва
съществуването на трайна и дълбока връзка между двамата ищци и починалите и в
тази връзка, че са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оспорва да е
причинен деликт от страна водача на лек автомобил БМВ с per. № *** - В.К.,
застрахован ЗД „Б.И." АД. Оспорва и твърдяния в исковата молба механизъм
на пътно-транспортно произшествие. Посочва, че от представените с исковата
молба документи не се доказва по безспорен и категоричен причинната връзка
между твърдяното незаконосъобразно поведение на водача на лек автомобил БМВ с
per. № *** - В.К. и настъпилите вреди. Не са налице кумулативните предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на
причинените вреди, като единствено доказателство за механизма, което ангажират
ищците е съставения по случая Констативен протокол за ПТП per. № 284р - 22249
от 08.10.2019год., който не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице,
което го е съставило да е възприело лично настъпването на инцидента. Счита, че
без да е установен механизма на ПТП, не може да бъде направен извод за това кой
от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва
изложените от ищците твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не
намират опора в доказателствения материал.
Предвид
функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и
неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е
налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на лек автомобил БМВ с
per. № ***, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Посочва, че при липсата на акт по чл. 300 ГПК, твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане
подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищците за
допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
От формално
посоченото в исковата молба, че водачът на лек автомобил БМВ с per. № *** - В.К.,
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост на десен завой, е
загубил контрол над управляваното от него МПС и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, като по този начин станал причина за ПТП с правомерно
движещия се лек автомобил „***" с per. № ***не ставало ясно кои конкретни
законови правила ищците считат, че водачът на лек автомобил БМВ с per. № *** - В.К.
е нарушил виновно, щото да се стигне до настъпване на твърдяното ПТП, респ. не
става въз основа на кои доказателства, ищците твърдят, че лек автомобил „***"
се е движил „правомерно".
Счита, че,
доколкото по делото има данни за висящо наказателно дело, настоящото
производство следва да бъде спряно до постановяване на решението по
наказателното дело, предвид задължителността на присъдата на наказателния съд
за гражданския по отношение на вината и противоправността на деянието.
Твърди, че за
ищците не са настъпили вреди от смъртта на Н. И. И. и Й.И., които да подлежат
на обезвреда, поради което нямат
качеството на увредени лица по смисъла на КЗ, а вредата, като елемент от
фактическия състав на деликта, подлежи на доказване и не се предполага на база
твърдени родствени връзки.
Оспорва и
твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищците неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в
причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция.
Твърди, че е
налице изключителен принос на пострадалите, който изключва вината и прекъсва
причинно - следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпване на събитието. Твърди, че причина за настъпване на телесните повреди
при ПТП, довели до смъртта на пострадалите пътници е обстоятелството, че същите
са пътували без поставен предпазен колан за пострадалия Н. И. И. и без
поставена обезопасителна система за дете, за пострадалата - малолетна Й.И..
Твърди, че причина за настъпване на телесните повреди при ПТП, довели до
смъртта на пострадалите пътници е обстоятелството, че същите са пътували в лек
автомобил „***" с peг. № ***, управляван от техния дядо Н.И.С., който
автомобил, според ответника е бил оборудван с газова бутилка за горивна система
на пропан - бутан или метан, която не е била технически изправна и/или не е
била монтирана съгласно изискванията на законодателството и е причинила пожара,
при който е загинал той, съпругата му и двамата му внуци.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил БМВ с per. № *** - В.К.
за настъпването на твърдяните в производството вреди. Навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. И. И.,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в
нарушение на чл. 137а ЗДвП, задължение, с което поведение сам се е поставил в
риск, както и че върху него не е бил упражнен надзор и оказана дължима грижа от
страна на неговия дядо Н.И.С.. Твърди съпричиняване по отношение и на другата
пострадала Й.И.,
изразяващо се в неизползване на система за обезопасяване като пътник в МПС, в
нарушение на чл. 137в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 1376 ЗДвП, с което е била поставена
в риск отстрана на водачът на лек автомобил „***" с per. № ***и неин дядо
- пострадалият Н.И.С., респ. нейната баба - пострадалата Татяна Славова, като
пълнолетни лица, на които грижи е поверена малолетната Илиева.
Твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Н.И.С. като поддържа, че причина за
настъпване на телесните увреждания на Н. И. И. и Й.И., довели до смъртта на
двамата пострадали, е виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение
по пътищата и Наредба Н - 3 от 18 февруари 2013год. за изменение в
конструкцията на регистрираните ППС, при монтиране на уредби, които позволяват
работата на двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ
(СПГ), извършено от страна на Н.И.С., като водач на лек автомобил „***" с
per. № ***, изразяващо се в управление на технически неизправно МПС, на което
допълнителното монтиране на автогазова уредба е извършено не по установения за
това ред, и която автогазова уредба не е технически изправна - нарушения на чл.
139 ЗДвП и чл. 146 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от Наредба Н - 3 от 18 февруари
2013год. Съгласно чл. 137, ал. 2 СК лица, на които са възложени грижи за деца
предприемат действия за запазване живота и здравето им. Не това обаче сторил Н.И.С.,
като водач на лек автомобил „***" с per. № ***, с което е поставил двете
пострадали деца в завишен риск.
Счита, че съпричиняването
е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените увреждания -
настъпила смърт, тъй като се касае за поемането на предвидим и реално очакван
риск, или в неговото неоправдано игнориране, като това поведение на пострадалия
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие. Посочва, че всеки водач на МПС, съответно като лице, на което за
поверени грижи за две деца - едното непълнолетно, второто малолетно, следва да
вземе мерки същото да е технически изправно, като спази задължението си да
управлява лекия автомобил с технически изправни агрегати, в случая - автогазова
уредба, както и да съблюдава за поставянето на нужните обезопасителни средства
от страна на двете деца, включително и факта, че всеки пътник в МПС (по
отношение на пострадалия Н. И. И.) следва да вземе мерки за собствената си
безопасност, като спази задължението си да постави предпазен колан, за което
носи самостоятелна административнонаказателна отговорност по ЗДвП. В тази връзка
поддържа, че травмите на Й.И. и Н. И. И., довели до тяхната смърт са настъпили
като резултат от виновно поведение на Н.И.С., като водач на лек автомобил „***"
с per. № ***и поведението на самия Н. И. И., като пътник в ППС. Управлението на
технически изправно МПС, с технически изправна автогазова уредба, както и
изпълнението на задължението за поставяне на предпазни средства - колан и
система за дете, би осуетило изцяло настъпването на претърпените вследствие на
ПТП телесни увреждания, довели до смъртта на двамата пострадали или би
ограничило до голяма степен настъпването на тежките вредни последици. От друга
страна, намира, че ако пострадалите са били с поставени обезопасителни колани,
последните биха предотвратили настъпването на тежки по характер телесни
увреждания, като по този начин за всеки един от пострадалите би съществувала
възможност да напусне лек автомобил „***" с per. № ***преди вътрешността
на купето на последния да се възпламени.
В подкрепа на
горните доводи, намира за важно да се посочи, че съгласно чл. 137, ал. 1 СК,
лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и
задължения, но според ал. 2 на същия текст, лицата по ал. 1 могат без съгласието
на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и
здравето на децата, за които полагат грижи. Видно от представените с исковата
молба документи, към момента на настъпване на процесното ПТП, грижите за
непълнолетния Н. И. и малолетната Й.И. били възложени на техните баба и дядо - Н.И.С.
и Т.В.С.. Посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от ЗЗакрД,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12 - годишна
възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и
нравствено развитие. Това се отнасяло с пълна сила и по отношение на
пострадалия Н. И. И., който към датата на произшествието бил на 15 години,
което не освобождавало двамата пълнолетни близки роднини да положат
необходимата грижа за него. Неполагайки необходимата и дължима грижа за своите
внуци - Н. И. И. и Й.И., с действията си като водач на лек автомобил „***"
с per. № ***ги поставил в завишен риск, извършвайки описаните по - горе
законови нарушения.
Според
ответника, посочените обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от
фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване
на решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху
обема на отговорността на ответника.
Поради горните
доводи, счита че са налице основания за намаляване на обезщетението на ищците
поради съпричиняване на настъпилите вредни последици по съображенията, описани
по-горе в изложението, като обезщетението следва да бъде определено при
условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като намаляването следва да бъде извършено въз
основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на
деянието на пострадалите, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта
на правонарушението.
Намира, че като
баба и вуйчо на пострадалите лица, ищците по делото са активно легитимирани да
предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от смъртта на Н.
И. И. и Й.И., но от самите твърдения в исковата молба не може да се направи
извод, че отношенията между починалите и ищците са се характеризирали с особена
зависимост и силна връзка, която да е прекъсната с тяхната смърт. Обезщетение в
настоящия случай не следва да се присъжда при доказана родствена връзка, а
точно обратното, при доказана трайна и особено дълбока, близка и емоционална
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, както и на
естеството и продължителността на търпените болки и страдания.
Оспорва
наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалите
лица, която да е прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са налице
сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи
възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищците и пострадалите. Счита, че
претенцията на ищците не отговаря на тези критерии, заложени като фундамент в
цитираното по - горе тълкувателно решение.
Към датата на
смъртта им, Н. И. И. и Й.И. били на възраст, която вън от всякакво съмнение
предполага грижите за тях да се осъществяват преимуществено от техните
родители. По тези причини, животът на пострадалите по никакъв начин не бил
толкова тясно свързан с живота на ищците, които на свой ред също имали
семейство или най-малко са живели в отделни домакинства, в различни населени
места. По тези съображения счита, че имайки опора в собствените си близки,
трагичното събитие с течение на годините ще избледнее далеч по - лесно в
психиката на двамата ищци. Не на последно място, посочва, че предвид възрастта
на двамата пострадали, особено на Й.И., може да се приеме, че в чисто времеви
аспект, не съществува възможност да бъде изградена връзката и да се създадат
отношенията, които се търсят от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018год. по
Тълкувателно дело № 1/2016год. ОСНГТК на ВКС - твърдения, за изключителна
близост и грижи в детските години, не могат сами по себе си да обосноват
основателността на исковите претенции. Посочва, че действителното съдържание на
отношенията между пострадалия и търсещите обезщетение са в доказателствена
тежест на ищците и подлежат на пълно и главно доказване в хода на
производството и не се предполага и не е достатъчна само формалната връзка на
родство и/или изложени твърдения в тази насока.
С оглед
твърденията по основанието на предявените претенции и предвид приложените
доказателства поддържа, че претендираните от ищците парични суми са в
изключително завишен размер, за да доведат до репариране на нематериални вреди
в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Посочва,че претенциите
на ищците надхвърлят значително дори максималните стойности на обезщетенията за
подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика,
колкото и към момента да не е формирана като константна.
На самостоятелно
основание поддържа, че исковите суми са прекомерни.
В случай, че съдът
приеме, че предявените искове за заплащане на обезщетения за причинените
неимуществени вреди са доказани по своето основание, заявява, че прави и
възражение за прекомерност на претенциите на двамата ищци.
Оспорва изцяло
исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди - като
неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове.
На самостоятелно
основание, оспорва началния момент, от който се претендира лихвата - от
04.10.2019год. - датата на ПТП. Твърди, че застрахователят не дължи лихва върху
обезщетението. Признава, че действително, ищците са сезирали застрахователното
дружество с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, без обаче
същата да съдържа всички посочени в закона реквизити, в това число банкова
сметка *** - аргумент от чл. 380, ал.1 КЗ, както и надлежни данни за сметка и
на упълномощените лица. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва.
Поради
изложеното, моли съда да отхвърли изцяло
предявените от Й.Р.К. и М.Д.К. субективно съединени искове като неоснователни и
недоказани.
Алтернативно,
моли, в случай, съдът счете предявените искови претенции за основателни, да
намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери
не кореспондират с принципа на справедливостта, установената съдебна практика и
законовите разпоредби, като моли също да се отчете и степента на съпричиняване
на вредоносният резултат.
С допълнителната искова молба, с оглед становището, че
не се оспорва валидността на застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ за л.а. „БМВ“ към датата на процесното ПТП, ищецът моли това
обстоятелство да бъде отделено като безспорно.
Счита за неоснователни
възраженията на ответното дружество, че липсва на деликт. Посочва, че от
представените по делото доказателства е видно, че застрахованият в ответното
дружество водач е навлязъл в насрещната лента за движение, като така е
предизвикал процесното ПТП. За неоснователни намира и оплакванията на ответното
дружество, че не е описан точно и конкретно механизма на ПТП, което му пречи да
се защитава. В тази връзка посочва, че съгласно чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ,
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията на увредени лица, ако към претенцията е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, тъй като в този протокол ясно и недвусмислено е описан механизма на
процесното ПТП.
Счита за
безпочвени оплакванията и за неконкретен петитум и за липса на петитум. За
неоснователно намира и направеното възражение за съпричиняване и посочва, че
ответното дружество следва да докаже фактите, на които основава възражението
си.
За неоснователно
счита и възражението, че не е представена банкова сметка ***. 380 КЗ, тъй като
видно от доброволната претенция и адвокатско пълномощно, такава сметка е
представена.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържа възражението,
че исковата молба е нередовна при всички развити с отговора съображения за
нарушения на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.
Поддържат се
всички възражения относно неоснователността на предявените искове.
Ответникът оспорва
изцяло ищцовите претенции, както по основание, така и по размер, както и изложените
в допълнителната исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Изцяло поддържа
изложените в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания, както и
направените в него доказателствени искания.
Поддържа твърдението, че застрахователят не е дал повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Намира, че
увредените лица - ищци по делото - Й.Р.К. и М.Д.К., не са изпълнили посочените
в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представят на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния
водач документите, с които разполагат и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди. В тази връзка поддържа доводите изложени в
отговора на исковата молба.
Поддържа
твърдението, че между двамата ищци и починалите не е налице трайна и дълбока
връзка, която да покрива критериите заложени в ТР № 1/21.06.2018год. по
тълкувателно дело № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, както и, че не са настъпили
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, които да
подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Поддържа
оспорването да е причинен деликт от страна водача на лек автомобил БМВ с per. №
*** - В.К., застрахован ЗД „Бул Ине" АД, както и твърдения в исковата
молба механизъм на пътно - транспортно произшествие.
Счита, че не е
налице причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищците неимуществени вреди. Посочва, че липсват настъпили в
причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция.
Поддържа
съображенията, изложени в отговора на исковата молба в посока, че е налице
изключителен принос на пострадалите, който изключва вината и прекъсва причинно
- следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на
събитието. Твърди, че пострадалите са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като счита, че са пътували без поставен предпазен колан за
пострадалия Н. И. И. и без поставена обезопасителна система за дете, за
пострадалата - малолетна Й.И.. Поддържа, че причина за настъпване на телесните
повреди при ПТП, довели до смъртта на Н. И. и Й.И. е обстоятелството, че същите
са пътували в лек автомобил „***" с per. № ***, управляван от техния дядо Н.И.С.,
който автомобил счита, че е бил с оборудван с газова бутилка за горивна система
на пропан - бутан или метан, която не е била технически изправна и/или не е
била монтирана съгласно изискванията на законодателството и е причинила пожара,
при който е загинал той, съпругата му и двамата му внуци.
Поддържа
оспорването, наведено с отговора на исковата молба, че не е налице силна и
дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалите лица, която да е
прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са налице сериозни по интензитет
и продължителност болки и страдания, предполагащи възможност да се установи
наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие между ищците и пострадалите.
Поддържа, че
претендираните от ищците парични суми са в изключително завишен размер, за да
доведат до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото
е изискването на закона. Счита, че претенциите на ищците надхвърлят значително
стойностите на обезщетенията за подобен род вреди, които се присъждат съгласно
актуалната съдебна практика. По тези причини поддържа, че исковите суми са
прекомерни.
Намира исковете
за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди за неоснователни,
по съображенията за неоснователност на главните искове. Поддържа оспорването
направено с отговора на исковата молба относно началния момент, от който се
претендира лихвата - от 04.10.2019год. - датата на ПТП.
Старозагорският окръжен съд, като взе
предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата
по делото, прие следното:
С доклада по спора, съдът е приел за безспорни по делото и ненуждаещи се
от доказване, следните факти:
На 04.10.2019г., на път 1155, km 51+600, в обл. Стара
Загора, между л.а. БМВ с per. № ***, управляван от В.К. и л.а. „***“ с per. №***, управляван от Н.И.С. е
настъпило ПТП, при което са загинали четири лица, возещи се в л.а. „***“ - Н.И.С.,
Т.В.С., Й.И. и Н. И.. Към момента на инцидента Й.И. е на 6 години, а Н. е на 15
години. Ищцата Й.Р.К. е баба по
майчина линия на починалите деца - Й.И. и Н. И., ищецът М.К. е техен вуйчо по
майчина линия (брат на майка им).
Гражданската отговорност на водача на л.а. БМВ с
per. № *** е застрахована при ответното „З.Б.И.” АД към датата на ПТП.
Във
връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 109/2019г. към следствен отдел Стара
Загора, пр.пр. № 6299/2019г. по описа на ОП – Стара Загора, като няма данни
дали досъдебното производство е приключило и дали обвинителният акт е внесен в
съда.
Във връзка с процесното ПТП, ищците предявили писмени
претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, като били образувани
застрахователни преписки - щети за молителката Й.К., касаещи смъртта на нейните
внуци - Н. И. И. и Й.И., съответно ********** и ********** и за молителя М.К.,
относно смъртта на неговите племенници Н. И. И. и Й.И. - щета № ********** и
щета № **********. С писма изх. № НЩ - 9192/13.12.2019год.; изх. № НЩ -
9193/13.12.2019год.; изх. № НЩ - 9195/13.12.2019год. и изх. N2 НЩ -
9196/13.12.2019год. застрахователят отказал да удовлетвори претенциите на
двамата ищци, предявени по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ.
Исковете са
допустими, вкл. с оглед нормата на чл.498, ал.3, вр. ал.1 и 2 от КЗ. От приложенията
към исковата молба е видно, че ищците са отправили към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ относно заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди.
Доколкото, от
една страна, в тежест на ищците е да докажат настъпването на ПТП при твърдяния
в ИМ механизъм, респ. виновното му причиняване от застрахования при ответното
дружество водач, а от друга страна, ответникът следва да докаже възраженията си
съпричиняване на вредоносния резултат, релевирани в отговора на ИМ, в това
число, че л.а. ***, в който са се возили починалите сродници на ищците, е бил
технически неизправен, че допълнителното монтиране на автогазова уредба е
извършено не по установения за това ред, както и че тази газова уредба не е
била технически изправна, че е налице изключителен принос на пострадалите деца,
тъй като в момента на ПТП те са били без поставени обезопасителни колани и
системи, както и че е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. *** –
дядото на починалите, който не е упражнил необходимия контрол за сигурността на
децата и безопасността на монтираната в автомобила газова уредба, както и че
ПТП е възникнало в резултат на случайно събитие за водача на л.а. БМВ, по
делото бяха събрани писмени и гласни доказателства, както и назначени
експертизи.
Във връзка с
настъпването и механизма на ПТП, като свидетели са разпитани присъствали при
настъпването на ПТП лица, а именно - Г.И.П. и Р.Д.Д..
Св. П. посочва,
че пътувал с приятелката си от Велико Търново в посока Бургас, когато станах
свидетел на катастрофа. Малко преди Г., те се разминали с един автомобил БМВ.
При самото разминаване, той поднесъл на едната страна пред автомобила на
свидетеля и на другото поднасяне ударил автомобила зад този на свидителя.
Автомобилът БМВ
поднесъл пред свидетеля при един десен за него завой, разминал се със
автомобила на свидителя и при следващото поднасяне, описано като камшичен удар,
БМВ-то ударило автомобила зад свидетеля. Свидителят спрял и звъннал на 112.
Удареният автомобил горял още когато свидетелят спрял. Посочва, че не видял как
настъпил ударът между двете МПС. В огледалото за обратно виждане видял само
стоповете на БМВ-то в своето платно. Чул, че се ударили и видял само стоповете
на БМВ-то, което свидетелят проследил, защото мислел, че го ще удари. Когато
спрял, св.П. видял БМВ-то спряло на пътя и един автомобил в канавката, от който
се виждаше огън отпред, откъм двигателя.
В показанията
си, св. Д.
посочва, че си спомня за ПТП-то, въпреки, че положил доста усилия да го забрави.
Връщали се от Стара Загора със съпругата му, движели се от Г. нагоре по пътя,
пред тях карала кола, която свидетелят бил купил и един негов приятел я карал. Свидетелят
бил с П., тъмно синя, № ***, а пред мен колата беше П. 308, управлявана от
приятеля у Д.А.. Двете коли се движили с около 80 км/ч. Изведнъж, приятелят на
свидетеля спрял пред мен, спрях и свидетеля, видяли да стои голяма гума на
пътя. В този момент, свидетелят погледнал настрани и видях кола да гори в гората.
Обърнал се, излязъл на платното, асфалтът бил хлъзгав. Мястото, където се
случило описаното от свидетеля, било извън населеното място, след Г., 5-6 км
нагоре, свидетелят точно правел десен завой. Гумата на платното била от лек
автомобил, с джантата откъсната, а в ляво в гората, свидетелят видял автомобилът
да гори. Когато излязол от колата, свидетелят се подхлъзнал и паднах. Преди
това бил погледнал термометъра в колата и било 11 градуса навън. На пътното
платно паднах. Свидетелят станал бързо и извадил пожарогасителя. Неговият
приятел отицъл нагоре по пътя да спира колите, жена му отишла да спира колите
от долната страна.. На мястото имало БМВ, което било забито в мантинелите. Един
човек се опитвал да извади хората от горящата кола, това бил водача на БМВ-то. Другата
кола горяла силно, температурата била много висока не можело да се стои близо.
Горял предния капак и може би таблото. На пътя било светло, но в гората било
тъмно, само колата се виждаше как гори. Това се случило към 17 ч.. Свидетелят
посочва, че БМВ-то идвало от неговата посока, преди Г. го изпреварило, доста
бързо се движело, тъй като свидетелят карал с около 90 км/ч, а БМВ-то бързо ме
изпревари – с поне около 120 км/ч и след това на пътя пред него не се виждало
вече. Според свидетелят, автомобилът му и този на неговия приятел са били били
на 6-7 мин разстояние от ПТП-то. Мантинелата, в която се било блъснало БМВ-то,
била в
другото платно. Колата в гората била обърната на обратно, свидетелят я видял да
гори, но била с предницата към върха обърната. Там нямало мантинела, само нещо
като малка отбивка.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, описани по-горе, като обективни, безпротиворечиви и
незаинтересовани. Изводът, който може да се направи от същите досежно причините
и механизма на ПТП, е че, същото е причинено по вина на шофьора на л.а. БМВ,
който е карала с висока скорост, несъобразен с пътните и атмосферните условия,
вследствие на което е загубил управление върху автомобила, навлязъл е в
насрещното платно и е последвал сблъсък с друг лек автомобил, идващ от
противоположната посока и в насрещното платно, който е напуснал платното си на
движение и се е запалил встрани от пътя, а БМВ-то се е блъснало в мантинелата
на насрещното платно.
Съгласно
заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно автотехническа,
пожаротехническа и медицинска експертиза, механизмът на процесното ПТП е
следният:
На 04.10.2019 г.,
по път II - 55 ,км 51 +600, водача на лек автомобил БМВ с рег.№ ***- В.К.,
движещ се в посока север към гр.В.Търново със скорост около 102 км/ч, навлиза в
насрещната лента за движение, по която по същото това време се е движил лек
автомобил *** * с рег.№ ***, в посока юг към гр. Г., със скорост около 61,2
км/ч., управляван от Н.И.С., като пътници са били Т.В.С., седяща отзад в ляво, Й.И.
– дете, седящо на задната седалка в дясно и Н. И. - дете, седящо на предната
седалка до водача на автомобила. Поради движение с несъобразена с
пътно-климатичните условия в процесния участък от пътя на автомобил БМВ (102
км/ч), при гранична такава в кривата - десен за него завой, от 84 км/ч,
автомобилът БМВ е навлязъл в насрещната лента за движение по която по същото
време се е движил процесния лек автомобил *** 80. Настъпил е челен приплъзващ
удар между двата автомобила в лентата за движение на *** 80, като след удара
той е напуснал пътното платно в дясно спрямо първоначалната си посока на
движение, където се запалва. Лекият автомобил БМВ е продължил движението си и
се е установил в покой в насрещната си лента за движение
Според
заключението, преди настъпване на ПТП-то, лекият автомобил *** 80 е бил изцяло
в лентата си за движение, движейки се на юг в посока гр.Г.. Лекият автомобил
БМВ е навлязъл с левите си състави в насрещната лента за движение, движейки се
в посока на север към гр.В.Търново по която по същото време се е движил лек
автомобил *** 80. Тъй като в случая липсват технически данни за задействане на
спирачната система на процесния лек автомобил БМВ непосредствено преди
настъпването на ПТП, според заключението, скоростта му на движение преди
настъпването на ПТП е съответствала на тази към момента на удара и е възлизала
на 102 км/ час (28.4 м/сек). По отношение скорост на движение на л.а *** преди
момента на удара, се посочва, че в случая също лисват технически данни за
задействане на спирачната система на същия непосредствено преди настъпването на
ПТП, поради което скоростта му на движение преди настъпването на ПТП е съответствала
на тази към момента на удара и е възлизала на 61.2 км/ час (17 м/сек).
Съгласно
заключението, от техническа гледна точка, причина за настъпването на процесното
ПТП е движение на лек автомобил БМВ с несъобразена с пътно-климатичните условия
в конкретния участък от пътя скорост от 102 км/ч към момента на възникване на
ПТП, която се явява превишена (по-висока) от максимално допустимата в завоя -
84 км/ч, гарантираща преминаването му без загуба на напречна устойчивост.
Вследствие на инерционните сили, действащи на БМВ при извършване на маневрата
десен завой, които при така избраната от водача скорост на движение, са се
оказали по-големи от съпротивителните сили, свързани със сцеплението на гумите
при движението на автомобила в конкретната крива и конкретните метеорологични
условия, поради което автомобилът не е запазил първоначалната посока на
движение, зададена му от водача и е навлязъл в лентата за насрещно движение
непосредствено преди разминаването с *** 80.
Съдът кредитира
отговорите в заключението в тази му част, касаеща механизма и причините за
настъпване на ПТП. Същите, в съвкупност с коментираните по-горе свидетелски
показания категорично сочат, че виновен за ПТП е водачът на л.а. автомобил БМВ с рег.№
***- В.К.. В
тази връзка, по делото не беше доказано по никакъв начин възражението на
ответника, че процесното ПТП е възникнало в резултат на случайно събитие за
водача на л.а. БМВ.
Тук е момента да
се посочи, че от събраните по делото доказателства се опровергават възраженията
на ответника, че л.а. *** е бил технически неизправен, че допълнителното
монтиране на автогазова уредба в същия е извършено не по установения за това
ред, както и че тази газова уредба не е била технически изправна. По делото са
приети, изискани от АПИ документи, касаещи техническото състояние на л.а. *** и
на монтираната в него газова уредба. Видно от същите, последният периодичен
преглед за техническа изправност на л.а. *** е извършен на 18.0.2019г., като е
издадено свидетелство за техническа изправност на ППС, със срок на валидност до
18.03.2020г. Това означава, че към 04.10.2019г., л.а. *** е имало валиден
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Според
представените от АПИ документи, монтираната в л.а. *** уредба за работа с втечнен
газ марка МСМ, с № на одобрение на типа Е1367R01026800,
сериен № на бутилката 1278 и с година на производство 2012г, е регистрирана в
информационната система за електронно регистриране на периодични технически
прегледи, а в протокола от периодичен преглед за техническа изправност на л.а. ***,
извършен на 18.0.2019г., е отразено наличието и изправността й. Представените
документи – удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол от извършен
периодичен технически преглед, разпечатка от електронна система за електронно
регистриране на периодични технически прегледи имат характер на официални
свидетелстващи документи и се ползват със задължителна за съда доказателствена
сила съгласно чл.179, ал.1 ГПК. От ответника не бяха ангажирани доказателства,
които да опровергаят удостоверените със същите обстоятелства относно
техническата изправност на л.а. *** и монтираната в него газова уредба към
датата на ПТП.
Горните изводи
се потвърждават и в заключението на комплексната автотехническа, пожаротехническа
и медицинска експертиза, според което, лекият автомобил *** 80 е бил снабден с
автогазова уредба, за която няма данни кога е била монтирана. Според
приложеното към делото копие на удостоверението за техническа изправност на ППС,
последният технически преглед е извършен на 18.03.2019 г. В графата „Забележки
от проведения преглед“ е записано: Монтираната на ППС уредба за работа на
двигателя с ВНГ отговаря на изискванията. Данни за резервоара: Марка МСМ; сер.
№ ***; Типово одобрение № ***; Година на производство: 2012
Вещото лице е
посочило, че лек автомобил *** Б4 с рег.№ *** е преминал годишен технически
преглед на 18.03.2018 г видно от приложените документи по делото.
Според
заключението, лекият автомобил *** 80 е снабден с триточкови обезопасителни
колани за всички места в автомобила, същия е с въздушни възглавници
предназначени за вoдaча и пътника до него. Кормилната колонка е обезопасена.
Задните врати на автомобила имат осигуровка, която не позволява на пътниците
/деца/ да отварят вратите . Същите могат да бъдат отворени само отвън. В
материалите по делото и ДП обаче няма данни дали тази блокировка е била
активирана от водача на автомобила.
Във връзка с
въпроса, повдигнат от ответника, дали получените от пострадалите Й.И.и Н. И. И.
телесни увреждания биха ли се получили при настъпване на процесното ПТП, ако двете
деца са били поставени предпазни колани, съответно ако Й.И. е била с поставена
система за обезопасяване съобразно килограмите и, ако да, дали в същия обем,
както и дали поставянето на посочените предпазни средства би ли предотвратил
летални изход, в заключението се посочва, на първо място, че по делото и по
досъдебното производство няма данни за това пострадалите Й. И. и Н. И. И. да са
ползвали наличните предпазни средства и системи. Според експертизата обаче, предвид
пожара, който бързо е обхванал автомобила, дори и при ползването им, не би се
предотвратил леталния изход. Предвид наличните травматични увреждания на пострадалите,
никой от тях не е имал възможността самостоятелно да напусне купето на
автомобила, преди то да се възпламени.
Според
заключението, в материалите от делото липсват данни, от които да се аргументира
извод дали с били с поставени предпазни колани или не. Посочено, че Н. И. И. е
получил счупване на костите на дясна предмишница и счупване на дясната
голямопищялна кост. Такива увреждания могат да се получат от детайли от купето
с или без поставен колан, тъй като това са подвижни части на тялото.За Й.И. е
посочено, че същата получила разкъсване на слезката с кръвоизлив в коремната
кухина. Такова увреждане според експертизата също е възможно да се получи с или
без поставен предпазен колан, тъй като коланът придобива качествата на твърд тъп
предмет при кратко време за реализация на удара, когато тялото е подложено на
неколкократно по-голямо ускорение от Земното ускорение. Според експертизата, получените
от пострадалите увреждания, както и травматичният шок, са причина за изпадането
им в безпомощно състояние, което е подложило пострадалите на въздействието на
термичния фактор.
При приемане на
заключението, ВЛ Б. е пояснило, че излизането от автомобила е едно целенасочено
активно действие, като при получаване на травма, дори да не е високоенергийна,
а средна енергийна травма, както е в случая, организмът реагира с шок от
травмата и болката, вследствие на което е невъзможно да осъществи целенасочени
действия по напускане на автомобила. Според вещото лице, в условията на ПТП, в
купе на лек автомобил, когато се получи средно енергийна травма, няма как
пострадалия да не реагира с шок.
Според
отговорите на вещото лице по пожаротехническата част на експретизата, от
доказателствата по делото не се установява да е имало нарушения на противопожарните
правила по време на монтажа на автогазовата уредба в лек автомобил „***“ с per.
№ ***. 5. При отговора на въпроса
относно причините за възникналия пожар в лек автомобил „*** с рег.№ ***, вещото
лице е посочило, че то е в резултат на запалване парите на бензина и пропан-бутана,
образувани при изтичане на бензин и газ (пропан-бутан) след ПТП и развитие на
пожара по горимите синтетични материали с които е оборудвано купето на автомобила
(пенополиуретан, каучук, пласмаси и синтетични тъкани). Посочено е също, че мястото
на възникналото запалване (зона на горене) е в предната лява част от автомобила
-в зоната на волана, двигателя.
Предвид
гореизложените изводи в заключението на приетата по делото комплексна
експертиза, съдът приема, че монтираната в л.а *** газова уредба е била
изправна и не е налице пожарът в автомобилът не е предизвикан от определена
нейна неизправност или нарушение на правилата и нормите за монтирането и
експлоатацията й, в какъвто смисъл са възраженията на ответника. Не се доказаха
и възраженията на ответника, че дядото на починалите, управлявал ла.а ***, не е
упражнил необходимия контрол за сигурността на децата и безопасността на
монтираната в автомобила газова уредба. Както се посочи по-горе, газовата
уредба в автомобила е била сертифицирана като технически годна за употреба при
задължителния технически преглед през март. 2019г. Също така, заключението е
категорично, че с оглед получените от пострадалите средни енергийна травми при
ПТП, организмът реагира с шок от травмата и болката, вследствие на което е било
невъзможно да се осъществят целенасочени действия по напускане на автомобила,
независимо дали са били с колани или не.
Във връзка с
горното, съдът взе предвид показанията на свидетелите, присъствали при
настъпването на ПТП лица, а именно - Г.И.П. и Р.Д.Д., според които пожарът е
избухнал почти веднага след ПТП и всички действия, насочени на трети лица, вкл.
на виновния водач, към потушаването му и изваждане на пострадалите лица от л.а.
*** са били неуспешни, с оглед бързото разгаряне и разпространение на пожара от
предната част на автомобила към купето и изключително високата температура в
близост до автомобила. В съдебно заседание, при приемане на заключението на
експертизата, ВЛ Г., изготвил пожаротехническата част от същата, е обяснил, че
в случая, няма данни да има запалване, където е газовата бутилка в задната част
на автомобила, т.е. запалването е в зоната на разрушените елементи от
двигателната уредба, която е била на два вида горива - бензин и газ.
Съвкупната
преценка на обсъдените до момента доказателства мотивира съда да приеме, че по
делото безспорно се установи настъпването на ПТП при посочения в исковата молба
механизъм и виновното му причиняване от застрахования при ответника водач на
лекия автомобил л.а. БМВ – В.К.. Съответно не бяха доказани, както и бях
опровергани възраженията на ответника, касаещи съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалите и от шофьора на л.а. ***, за неизправност на монтираната
в последния газова уредба, както и че ПТП е възникнало в резултат на случайно
събитие за водача на л.а. БМВ.
Ето защо, следва
бъдат обсъдени въпросите относно претърпените от всеки от ищците неимуществени
вреди - болки и страдания от загубата внуците, съответно племенниците им, както
и дали всеки от ищците е създал трайна и дълбока емоционална връзка с
починалите, причиняваща му продължителни болки и страдания, т.е. всеки от
ищците да докаже особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Според съда,
отговорът на поставените въпроси е положителен. На първо място, от следва да се
отбележи, че ищците са роднини на починалите деца от т.нар широк кръг, поради
което, с оглед задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21 юни 2018 год. на ВКС,
ОСНГТК, според които, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Според показанията на св. Н. Здравков Н.,
отношенията
на двамата ищци с децата били изключително близки. М. се грижел за децата като
за свои. Никола идвал по-рядко в Лясковец, през седмица, през две. Й. живеела с
майка си в апартамента на М.. Н. идвал много често - през седмица, две и тогава
живеел в апартамента на М.. Й. и Н. били като негови деца. М. не ги е делил,
поради това, че В. и съпруга й са разделени. Обичал ги като свои деца. И те
много го обичали, особено малката, която била много близка с него. М. им купувал
играчки, грижел се за дома им, купувал пелети за отоплението. Отношенията им били
като едно голямо семейство, били толкова близки, чувствата им били взаимни.
Според св.Н., Й.К.
обичала внуците си повече от своите собствени деца. Тя живеела в апартамента на
М., заедно със В., майката на децата. Тъй като били близки със свидетеля, често
се случвло неговото дете да играе с Й. и е той е присъствал на тези срещи. Й. и
В. се държали добре с децата. Н. като идвал са се събирали, било в дома на М.,
понастоящем в който живее, тъй като в Лясковец му е първия дом. Й. винаги
давала джобни на децата и се е грижела за тух, водила ги е по разходки, в
паркове, градинки. Отношенията между Й. и децата били като една истинска връзка
между баба и внуци. Тя била любяща баба, а децата се отнасяли с радост и
привързаност към нея.
Свидетелят
разказва, че на 05.10.2019 сутринта, като се обадил на М., тъй като редовно се
чували, чул по гласа му, че е станало нещо, казал: „Няма ги децата“ с
разтревожен глас, „Изгоряха,
чичо!“, разказал му за инцидента. М. бил
изключително разтроен, но въпреки това ми разказа какво се е случило. Чувствал
се зле, плачел, както и всички близки. Случилото се му повлия много, променил се,
станал затворен, споделял, но като знак на утеха, за морална подкрепа. М. скърбял
много за децата, особено на възпоминанията след смъртта, не му се говорело в
тези дни. Според свидетеля, М. все още не е в нормално състояние, като стане
въпрос за децата, предпочитал да замълчи.
Свидетелят
посочва, че Й.К. приела случилото се много тежко. Била много зле след ПТП-то,
тъй като е на възраст жената. Не била в състояние да говори, само плачела. Според
свидетелят, тя не се е върнала към нормалния си начин на живот, винаги се връщала
към спомена за децата.
Свидетелят
посочва, че близките им, в това число и ищците не са могли да изпратят децата
както трябва. Погребението било много тежко и тъй като децата били в затворени
ковчези.
Според показанията на другия свидетел С.К.Т., тя
познава Й.К. от 1994 година, а М. - от 8-9 години тъй като е гледала съм
детенцето му. Свидетелката е гледала Й. в детската градина. Н. постоянно идвал за
нея, посещавал семейството. Бил в много близки отношения с Й., тъй като М. дал жилището
на В. – майката на детето. Помагал на семейството й, грижел се и за двете деца.
Й. живеела с В. и Й.. Майката била разделена със съпруга си. М. им предоставил
жилище и им помагал финансово, бабата също. М. и Й. основно се грижели за
децата. Докато свидетелката е контактувала с Й. в градината, детето й
разказвло ми как се събират, празнуват, ходят на почивка. Били са много близки.
Такива били отношенията им и с Н., той през седмица бил при тях, виждали се
често. Н. отишъл да живее при баща си, но не се прекъснала връзката му с баба
му и вуйчо му. Н. идвал с баба си и дядо си да вземат Й. в Ш.. Н. постоянно
идвал при майка си. Според свидетелката, връзката му с баба му не е била
обикновена, много се обичали и си помагали. Й. и Н. много търсили баба си и
вуйчо си. Ако не се види с вуйчо си дадена седмица, Й. искала майка й да му се
обади, за да го чуе.
Свидетелката посочва, че вечерта
преди инцидента, била на работа и изпратила Й. да отиде на гости в Ш.. По-късно
В. й звъннала, да й каже, че Й. я няма вече, че е станало ПТП. На другия ден,
свидетелката отишла на погребението. Било голяма трагедия, вуйчото, бабата били
там, около 300 човека имало. Нямало как да се сбогуват с децата, тъй като били
изгорели, в един ковчег били запечатани. След това, М. и Й. се затворили, спряли
да контактуват с другите. Майка на децата била зле. Баба им също. Свидетелката
посочва, че се чува постоянно с тях, тъгували за децата, разстройвали се. Случилото
се се отразило се на здравословното им състояние, отначало били много зле, на
антидепресанти, пиели лекарства, после се поуспокоили, но пак са зле.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни,
безпротиворечиви и незаинтересовани.
По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, която е
изследвала състоянието на двамата ищци. Съгласно
заключението, осв. Й.Р.К. (баба) и осв. М.Д.К. (вуйчо) са преживяли тежко
неочакваната смърт на близките си деца, с които са имали трайни и много силни
емоционални връзки. И двамата освидетелствани, разказвайки за своите
преживявания във връзка с трагедията със загубата на двете деца, се натъжават,
плачат, ридаят. И двамата споделят, че когато минават покрай мястото на
злополуката, си представят злополучната сцена и това ги разстройва.
На база свидетелските показания, социалния доклад и от проведените
интервютата, вещото лице прави извод, че и бабата и вуйчото са имали трайни
емоционални връзки със загиналите деца. М. и Й. са помагали в отглеждането им.
Децата са раснали пред очите им. Загубата на двете деца едновременно по особено
жесток начин, затворения ковчег, фактът, че не са си взели последно сбогом,
допълнително усложнява преживяването на мъка и тъга. Честите спомени за смъртта
на децата поражда у двамата повишена емоционална лабилност, тревожност,
депресивни симптоми, намалени интереси и социални контакти, честа безповодна
раздразнителност у М.. При Й. персестират психични промени като бърза
уморяемост, отпадналост, което обуславя намалена активност и инициативност,
напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение, понижено самочувствие, често
появяващо се чувство на несигурност и нерешителност, нарушение на съня.
Затруднено е личностното и социалното функциониране.
Според заключението, и двамата продължават да тъгуват от внезапната и
неочаквана смърт на децата Н. и Й., търпят страдания и мъка по загубата им. Й.
намира утеха в работата и четенето на книги. М. работи много, комуникира с
много хора и това запълва времето за тягостните мисли по загубата на децата.
Отдал се е към грижите за своето семейство, в препалено обгрижване и протекция
към своите деца. От страх да не се повтори подобна случка с тях, никога не
пътуват заедно с колата.
Според СПЕ, Смъртта на близък е стресогенно житейско събитие, пораждащо
остра стресова реакция. В актуалното психично състояние на осв. Й.Р.К. се
регистрира житейска промяна, касаеща емоционалната сфера включващи дълбоко
емоционално преживяване на тъга и трудно прераработване на мъка, затваряне,
липса на социални контакти анхедония, продължителни неприятни обстоятелства,
които са последица реакция на стреса и последвало разстройство в адаптацията. В
актуалното психично състояние на осв. М.Д.К. не се регистрира значима житейска
промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, които са последица
реакция на стреса или разстройства в адаптацията. Симптомите съпровождащи
стресовата реакция продължават от три денонощия до шест месеца. Мъката и тъгата
обаче остават.
В заключението се посочва, че няма достатъчно убедителни данни, които кореспондират с клинична картина на някакво разстройство в психиката следствие настъпилата смърт на децата и не съществува добре доказана алтернативна диагноза в тази връзка. Въпреки това, тежката, неочаквана и особено жестока смърт на децата се е отразила негативно върху психиката на освидетелстваните лица Й. и М..
Според
експертизата, Въз основа на своите изследвания, американката
психиатър Е.К.-Р.предлага модел на етапите на преживяване на скръбта, състоящ
се от 5 етапа на преживяване на мъка:
1. Отрицание. Когато човек
разбере за загубата, изпитва шок. Неразбиране, несъгласие, неверие, че това му
се е случило („Това е някаква грешка“, „Не може да бъде“). Отричането на даден
факт е отчаян опит да се защитиш от реалността, да запазиш предишния си живот и
мир.
2. Гняв, агресия. Силното
чувство на гняв е реакция на унищожаването на важното и скъпото; неудържимо
желание да накаже този, който участва в това унищожение.
3. Договаряне или желание за
договаряне. Когато гневът, агресията не дават желаните резултати, човек се
опитва да намери начини да се върне в миналото, търси нещо, което би могло да
промени случилото се, да поправи непоправимото.
4. Депресия. На този етап човек
се обезсърчава: не иска да вижда никого, да говори с никого, не иска да прави
нищо. Мисли за бъдещето само в мрачна светлина, разбиране за пълна
безнадеждност. Депресивното състояние може да се превърне в клинична депресия,
ако любимите хора не му помогнат или самият той не разбира, че тази емоционална
болка и скръб трябва да се преживее и изживее.
5. Приемане. Колкото и да е
силна мъката, идва моментът, в който човек започва да осъзнава и приема новата
реалност, разбира, че това е неизбежно и човек трябва да продължи да живее с
него. Започва да контролира ситуацията и да взема новирешения.
ВЛ посочва, че всеки човек преминава през тези етапи по свой начин и всичко
зависи от личните обстоятелства, възрастта, вида на личността, здравословното
състояние, начина на живот.
В случая, според експерта, Й.К. е в 4 етап „Депресия“ .Според ВЛ, не може
да се каже, че тази депресия е свързана с клиничната депресия. Й. среща помощ и
подкрепата от близките си хора, деца, приятели и колеги, занимава се с внуците
си, работи. Всичко това подпомага връщането й към обикновения начин на живот,
но тежката загуба и мъката по децата ще останат до края на живота й.
По отношение на М.К., според заключението, той е в етап 5, „ Приемане “. Започнал
е да осъзнава и приема новата реалност, разбира, че не може да промени
събитията и да върне времето назад.
Според СПЕ, веднага след злополуката, Й. е започнала лечение с Лексотан,
след това Дианксит, а в момента приема Есцитил. Допълнително приема Валериана,
Мента и Глог. За М. се посочва, че не е приемал и не приема медикаменти.
Във връзка с въпроса дали към настоящия момент психиката на ищците се е
адаптирала и последиците преработени ли са за преживяното вследствие на
процесното ПТП, в което са загинали техните близки, вещото лице е отговорило,
че във всички случаи осв. лица Й.Р.К. (баба) и М.Д.К. (вуйчо) са преживяли
тежко загубата на близките си деца, внуци и племенници, с които и двамата са
имали здрава и силна емоционална връзка. Помагали са при отглеждането на
децата, били са си близки, общували са често, обичали са се. Мъката и тъгата в
спомените по трагичната и внезапна загуба на децата се преработва трудно и не е
възможно да бъде изтрита от съзнанието на баба им Й. и вуйчо им М.. Тези
негативни, съкрушаващи емоции присъстват и ще присъстват до края на живота им,
дори с времето те да избледняват.
По въпроса дали към настоящия момент ищците са се върнали към нормалния
си начин на живот, в заключението се посочва, че Й.К. работи, живее сама, има други внуци, понякога се занимава с
тях, понякога чете книги, но загубата на внуците й не и дава спокойствие и мир.
Трудно се адаптира и все още не може да приеме смъртта на децата и не се е
върнала към предишния си начин на живот.
При приемане на заключението, ВЛ е обяснило, че М. вече е във финалната
фаза – приемане. Й. е по – чувствителна, по -
тревожна, като личност е такава. Докато М. е по – отворен, по - леко са
справя. Това, че М. е поел и социална, и житейска и финансова отговорност към
сестра си – майката на двете деца и към бабата на двете деца, може да го е
мобилизирало да излезе по - леко от ситуацията, но неговото състояние са дължи
най – вече на неговата личностна
структура, на характера и по - скоро на ангажиментите във връзка с работата му,
със семейството му, които нямат връзка със случая.
Съдът кредитира заключението на СПЕ като компетентно и обосновано. По
делото е бил изготвен и социален доклад от ДСП-Горна Оряховица относно децата Й.И.
и Н. И., който потвърждава установените при разпита на свидетели факти относно
загрижеността, привързаността и добрите отношения между двете деца и ищците.
Като взе предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, коментирани
по-горе, заключението на съдебно-психологическата експертиза и социалния доклад
за двете деца, съдът намира за безспорно доказани по делото твърденията в
исковата молба за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата внука, съответно племенницата им, както и че всеки от
ищците е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалите, причиняваща на
всеки от двамата ищци продължителни болки и страдания. Следователно, с оглед
доказаната за всеки от ищците особено близка връзка с починалите им сродници,
както и доказаните действително претърпени от смъртта им неимуществени вреди от
всеки от ищците, съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на
обезщетение на всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди.
Съдът намира, че с оглед изключително тежката загуба, която са претърпяли
всеки от ищците заради загубата на двете деца, продължителността и интензитета
на търпяните душевни болки и страдания, фактът, че ищцата Й.К. дори още е във фаза
„депресия“, от която може и никога да не излезе, а ищецът М.К., независимо от
по-бързото му възстановяване в психологически аспект, е понесъл изключително
тежко загубата им, вкл. още не е преживял напълно случилото се, претендираните,
предявени по делото частични размери на исканите от ищците обезщетения, а
именно:
- от Й.Р.К.
• сумата от 40 000 лв.,
частично от сумата от общо 120 000лв, обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания от загубата на внука й Н. И. И. и сумата от 40 000 лв,
частично от сумата от общо 120 000лв, обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания от загубата на внучката й Й.И..
- от М.Д.К.:
• сумата от 26 000 лв, частично
от сумата от общо 120 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на племенника му Н. И. И. и сумата от 26 000 лв, частично от сумата от общо 120 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от загубата на племенницата му Й.И.,
съответстват на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и на доказаните по
делото неимуществени вреди, претърпени от всеки ищците поради загубата на двете
деца, които е справедливо да бъдат обезщетени. Тези
суми (по 40000 лв за Й.К. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Н. И. и на Й.И., както и по 26000 лв за М.Д.К.,
като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. И.
и на Й.И.) се явяват съответни и адекватни, с оглед обществено-икономическото
положение в Държавата към датата ПТП, както и с оглед съдебната практика в
подобни случаи.
По въпроса за началния момент, от който застрахователя дължи обезщетение
за забава на всеки от ищците, съдът съобрази, че с Им е претендирано такова от
датата на увреждането, очевидно визирайки забавата, в която съгласно чл.84,
ал.3 ЗЗД изпада делинквента, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Съгласно чл.429, ал.2р т.2 КЗ, В застрахователното
обезщетение по ал. 1 се включват и: 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Съгласно ал.3 от същия текст, лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От доказателствата по делото се установява, че ищците са предявили
претенцията си пред ответния застраховател по пощата на 25.11.2019г. Ето защо,
доколкото няма доказателства кога делинквента е уведомил застрахователя, следва
да се приеме, че по-ранната от двете дати е именно датата на изпращане по
пощата на претенцията от правоимащите лица – 25.11.2019г. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава (не са претендирани и с
такива твърдения от ищците), а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Ето защо, законната лихва за забава върху претендираните
обезщетение ще се присъди от 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявените от ищците
искове се явяват основателни и доказани в предявените размери, поради което,
следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „З.Б.И.” АД, ЕИК: ***
да заплати на ищците следните суми:
- на Й.Р.К., ЕГН:***********,
с адрес ***:
• сумата от 40 000 лв.,
(четиридесет хиляди лева), частично от 120000 лв, ведно със законната лихва от 25.11.2019г.,
до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на внука й Н. И. И..
• сумата от 40 000 лв.,
(четиридесет хиляди лева), частично от 120000 лв, ведно със законната лихва от 25.11.2019г.,
до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на внучката й Й.И..
- на М.Д.К.:
• сумата от 26 000 лв.,
(двадесет и шест хиляди лева), частично от 120000 лв, ведно със законната лихва
от 25.11.2019г., до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на племенника му Н. И. И..
• сумата от 26 000 лв.,
(двадесет и шест хиляди лева), частично от 120000 лв,
ведно със законната лихва от 25.11.2019г., до окончателното плащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на племенницата му Й.И..
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищците ще се присъдят сторените
по делото разноски. Такива е направил ищеца М.Д.К. в размер на 600 лв за
експертизи и 2080 лв за държавна такса, поради което ответникът ще бъде осъден
да му ги заплати.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат
Т.Г.Г. от САК, ЕГН:**********р с адрес ***, офис 66 ще присъди адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на Й.Р.К. безплатна адвокатска помощ по
делото в размер на 2930 лв, както и адвокатско възнаграждение за предоставена в
полза на М.Д.К. безплатна адвокатска
помощ по делото в размер на 2090 лв.
На основание чл.78, ал.5 ГПК, ответникът „З.Б.И.” АД, ЕИК: *** ще бъде
осъдено да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 3200 лв
държавна такса по предявените от Й.Р.К. искове, както и 481 лв за експертизи,
платени от бюджета на съда във връзка с доказателствените й искания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Б.И.” АД, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на
ищците следните суми:
- на Й.Р.К., ЕГН:***********,
с адрес ***:
• сумата от 40 000 лв.,
(четиридесет хиляди лева), частично от 120000 лв, ведно със законната лихва от
25.11.2019г., до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на внука й Н. И. И. на 04.10.2019г., при пътно-транспортно произшествие на път 1155, km
51+600, в обл. Стара Загора, причинено от водач на л.а. БМВ с per. № *** - В.К.,
застрахован по застраховка гражданска отговорност при „З.Б.И.” АД.
• сумата от 40 000 лв.,
(четиридесет хиляди лева), частично от 120000 лв, ведно със законната лихва от
25.11.2019г., до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на внучката й Й.И. на 04.10.2019г., при пътно-транспортно произшествие на път 1155, km
51+600, в обл. Стара Загора, причинено от водач на л.а. БМВ с per. № *** - В.К.,
застрахован по застраховка гражданска отговорност при „З.Б.И.” АД..
- на М.Д.К., ЕГН:**********,
с адрес: ***:
• сумата от 26 000 лв.,
(двадесет и шест хиляди лева), частично от 120000 лв, ведно със законната лихва
от 25.11.2019г., до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на племенника му Н. И. И.
на 04.10.2019г., при пътно-транспортно произшествие на път 1155, km
51+600, в обл. Стара Загора, причинено от водач на л.а. БМВ с per. № *** - В.К.,
застрахован по застраховка гражданска отговорност при „З.Б.И.” АД..
• сумата от 26 000 лв.,
(двадесет и шест хиляди лева), частично от 120000 лв, ведно със законната лихва
от 25.11.2019г., до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на племенницата му Й.И.
на 04.10.2019г., при пътно-транспортно произшествие на път 1155, km
51+600, в обл. Стара Загора, причинено от водач на л.а. БМВ с per. № *** - В.К.,
застрахован по застраховка гражданска отговорност при „З.Б.И.” АД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО НА ИЩЦИТЕ за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди от датата на ПТП – 04.10.2019г. до 25.11.2019г.
ОСЪЖДА З.Б.И.” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на М.Д.К. ЕГН:**********,
с адрес: ***, разноските по делото в размер на 600 лв за експертизи и 2080 лв
за държавна такса.
ОСЪЖДА З.Б.И.” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на
адвокат Т.Г.Г. от САК, ЕГН:**********р с адрес ***, офис 66 адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на Й.Р.К. безплатна адвокатска помощ по
делото в размер на 2930 лв, както и адвокатско възнаграждение за предоставена в
полза на М.Д.К. безплатна адвокатска помощ по делото в размер на 2090 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И.” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на
Старозагорския окръжен съд сумата от 3200 лв държавна такса по
предявените от Й.Р.К. искове, както и 481 лв за експертизи, платени от бюджета
на съда във връзка с доказателствените й искания.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: