Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 13.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в
състав: Председател:
Р.Цариградска
при секретаря И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело N593 по описа за 2016г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 200 от
Кодекса на труда.
Ищците - А.И.И. и И.Л.К.,
малолетен, действащ чрез първата ищца като негова майка и законен представител,
излаган в исковата си молба, че на **.2014г.
при трудова злополука е настъпила смъртта на лицето Л. К.Л., който към тази
дата е бил работник в ответното дружество. Твърдят, че са претърпели неимуществени
вреди от смъртта на Л., който е бил фактически съжител на ищцата и баща на
малолетния ищец, тъй като са загубили своя баща, любим човек и опора в живота.
Детето страда от посттравматичен стрес. Считат, че е реализиран съставът на чл.
200, ал. 1 от КТ и ищците имат право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от ***.2014г.,
като ищцата претендира сумата от 150 000лв., а малолетният ищец – от
200 000 лева.
В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор от ответника „***” ЕООД, който оспорва
основателността на исковете. Признава изложените от ищците факти, че на ***.2014
година лицето Л. К.Л., докато е изпълнявал курс в качеството си на водач на
товарен автомобил с работодател ответното дружество, е починал. Оспорва изводите
в констативния протокол на НОИ въз основа на проверката на Дирекция „Инспекция
по труда”, като счита, че инцидентът не е трудова злополука, водеща до
отговорност на ответника по реда на чл. 200 КТ, тъй като причина за смъртта са
само действия на работника, извършени от него съзнателно, но без да се изискват
от длъжността му и без да са свързани в изпълнение на служебните му задължения.
Счита, че ДИТ не е установила причината и повода, довели до злополуката. Ответникът
твърди, че пострадалият съзнателно е вдигнал гондолата, за разтовари
нерегламентиран и несъгласуван с работодателя товар, което е в нарушение на
трудовите му задължения. Счита, че с действията си починалият работник е
нарушил разпоредбата на чл. 171, т.2 ППЗДвП, действал
е при груба небрежност при експлоатиране на поверения му товарен автомобил и в
нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ. Изтъква и нетрезвото състояние на пострадалия, в
което има данни сам да се е поставил и което е причина за изтъкнатите по-горе
нарушения, неадекватни действия и трагичния завършек, поради което приема, че
злополуката се дължи само и единствено на груби небрежни действия на
пострадалия. Моли искът на А.И. да бъде оставен без разглеждане като
недопустим, предявен от лице, което няма право да претендира обезщетение за
неимуществени вреди. Алтернативно моли исковете да бъдат отхвърлени като неснователни. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Към
месец ** 2014г. лицето Л. К.Л. работел
по трудово правоотношение с ответното дружество, по което заемал длъжността „***’’.
На ***.2014г., около 8:30 часа, Л. се намирал в гр. К., област ***, пред
товарен портал на фабрика, собственост на „***”АД”. Работникът с оглед
служебните си задължения следвало да натовари *** пясък от фабриката, след като
предишния ден откарал друг товар – зърно до пристанището в гр. ***. Неизвестно
защо Л. спрял товарния автомобил, ведно с прикаченото към него полуремарке на около 50м. от товарния портал, под въздушен
електропровод – място, което не е предназначено за изчакване или разтоварване.
На това място работникът взел решение да вдигне полуремаркето
тип „гондола”, като за целта натиснал копчето за вдигане, намиращо се в
шофьорската кабина и слязъл от автомобила. При издиганото полуремаркето
се допряло до въздушния електропровод, в резултат на което предните гуми на
автомобила се запалили. Л. се насочил към кабината, където под шофьорската
седалка се намира командното устройство за управление на полуремаркето.
Без да съобрази, че протича ток по МПС, се хванал за вратата му, попаднал под високоволтово
напрежение и починал на място.
Инцидентът
е приет като „трудова злополука” с разпореждане № **/**.2014г., издадено от
длъжностно лице при ТП на НОИ гр. ***. Посочените факти се установяват и от
писмените доказателства - протокол № **/***.2014г. за резултатите от извършено
разследване на злополука от **.2014г., декларация за трудова злополука № **/**.2014г.,
съобщение за смърт № **/***.2014г. на МБАЛ „***”, препис извлечение от акт за
смърт Л. от **.2014г., писмо изх. № **/**.2014г. от ТП на НОИ гр. *** до И.К.,
протокол за трудова злополука № **/***.2014г., писмено обяснение от **.2014г.,
дадено от управителя на ответното дружество, трудов договор № ***/***.2014г.,
сключен между Л. и „***” ЕООД, длъжностна характеристика за длъжността „***”,
пътен лист № ***, служебна бележка №**/***.2014г. за проведен инструктаж по
безопасност и здраве при работа, издадена от ответника.
Св. С.К.,
също шофьор, на процесната дата ***.2014г. е бил в гр.***ова
по работа. Свидетелят е станал очевидец на инцидента с Л.. Видял е, че камионът
на пострадалия водач е спрян на земен
път с вдигнат кош на гондолата – преди входа към товарен портал, без да е
влязъл с товарния автомобил за натоварване в портала. Свидетелят, посочва, че
мястото, където Л. е спрял не се ползва от шофьорите за товаро-разтоварителни
действия. Свидетел е как започнали да излизат искри при вдигане на коша, при
което Л. паникьосан затичал от задния край на
ремаркето към кабината, хванал се за нея или за дръжката и паднал на земята.
Св.Л.Л. работи като
шофьор във фирма „***”. Посочва, че вечерта на ***.2014г. се чули по телефона и
разбрал от Л., че той е разтоварил във *** и спрял за почивка в с.** – около
22:30ч. След като приключил курса си св.Л. пристигнал в *** едва към 4:00 ч. сутринта
на ***.2014 година, където заварил Л. в заведението да консумира алкохол, постояли
заедно още час, когато свидетелят си легнал. На сутринта около 8:00ч. св.Л.
станал, но не Л. вече бил отпътувал.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като са взаимно непротиворечиви и се
потвърждават от писмените доказателства, събрани по делото.
За
установяване причините за злополуката и наличието на престъпно деяние е
образувано и ДП № ***/2014 година по описа на РПУ К., приложено към делото. По
досъдебното производство е установено, че към момента на смъртта си
пострадалият водач е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,39 промила (чрез
изготвянето на химическа ескспертиза, която
изследвала кръв от починалото лице). Ответниците
не спорят фактическите твърдения относно причините за настъпване на смъртта,
установени и на досъдебното производство, а именно: причината за смьртта е удар от електрически ток, при контакта с
превозното средство, по което е протичал ток с високо напрежение в резултат докосване
на ремаркето на камиона в жиците на далекопровода. През тялото на починалия е
преминал ток от 20 киловолта, в резултат на което е причинил тежки вътрешни
увреждания, касаещи основно сърдечносъдовата и нервната система, несъвместими с
живота. Острата сьрдечна недостатьчност,
възникнала в резултат на фибрилацията на сърдечния
мускул от високоволтов променлив ток е пряката причина за смъртта/стр.3 от
заключението на СМЕ от ДП на стр.60 от том І/. В
досъдебното производство са приложени и резултатите от химическа ескспертиза. Извършено е изследване за наличие на алкохол,
при което е установена концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,39
промила, при изследване на урината е установено наличие на алкохол в урината на
починалото лице в размер на 1,69 промила. Наличието на по-висока степен на
алкохолна концентрация в урината говори за започнала фаза на ускорена
елиминация на алкохола от организма, т.е. вероятно употребата на алкохол е била
повече от два, три или четири часа преди настъпване на смъртта. В тази насока
са и изводите на изслушаната по делото СМЕ, която изследва влиянието на
алкохола върху поведението на пострадалия и връзката на употребата му с
инцидента. Според вещото лице в случая се касае за обикновено алкохолно опиване
лека към средна степен, като за конкретното състояние на лицето е от значение състоянието
на организма, заболявания, моментния психичен и соматичен статус. Във всички
случаи при обикновеното опиване с концентрация до 1,5 или до 2 промила, се
запазва ядрото на личността и постъпките на лицето могат да бъдат изведени от
неговото мислене, интелект, възпитание, професионални качества. Доказано е, че
при лека степен на алкохолното опиване, особено при лица в лошо кондиционно
състояние /преуморени, неотпочинали, неспали/, настъпват промени във
възприятията на околната среда, намалена е преценката на разстоянията, забавя
се времето за реакция. В конкретния случай категорично починалият е имал
нарушено възприятие на околните фактори. Ако е видял наличието на електропорвод над камиона, не е преценил правилно неговата
отдалеченост от земята. При настъпилата екстремна ситуация - допир на гондолата
в електропровода, работникът е реагирал неадекватно, като е захванал уреди в
кабината, с които е целял да свали гондолата, което е предизвикало и
преминаване на електрически ток през неговото тяло и фаталния изход от
ситуацията. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че концентрацията на
алкохол в кръвта, която е установена по време на смъртта на лицето, влияе върху
реакциите му и върху поведението му. Според експертът Л. може да е видял
електропровода, но не е преценил разстоянието, тъй като не се е стигнало до
ефективна обработка в мозъка, поради притискането на някои центрове в мозъка от
алкохола. Вещото лице е посочило, че в такива моменти самата самокритичност
намалява своя праг, поради което работникът не е оценил напълно адекватно
опасностите от определени действия, които може да предприеме. Фактът, че
работникът е бил недоспал и не се е възстановил напълно предразполага
увеличаване въздействието на алкохола върху неговия организъм и задълбочаване
проблемите, свързани със сетивността и възприятията на околната среда.
По
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещо лице инж. Н.А.. В
заключението се посочва, че повдигането и спускането на гондолата се извършва
от пулта за управление, който е монтиран в лявата страна под седалката на
водача на автомобила. Пултът за управление се състои от превключател,
осъществяващ включването и изключването на хидравличната помпа и ръкохватка
/лост/ за управление управляваща повдигането и спускането на гондолата. Процесите
на управление при повдигане и спускане на гондолата се осъществяват от пулта за
управление при работещ двигател на автомобила. Повдигането, спускането и
спирането на гондолата се наблюдават визуално от опериращия с пулта за
управление. Измереното разстоянието от земята до най-ниският проводник от
въздушната електроразпределителна система намиращ се под товарния автомобил е
Образуваното
ДП е прекратено, тъй като е прието, че с действията си Л. сам е предизвикал
настъпването на фаталните за него последици и не е осъществен състав на
престъпление по чл.123 от НК.
С
влязло в сила Разпореждане №**/**.2014г. на НОИ ***, въз основа на протокол №**/***.2014г.,
на НОИ *** злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. В
констативния протокол са посочени допуснати нарушения от Л. и от управителя на
работодателя. След обжалване на наказателните постановление за тези нарушения,
същите са отменени от РС ** като незаконосъобразни, т.е. към момента няма
констатация за нарушения от страна на работодателя. Разпореждането за
квалифициране на злополуката като трудова е изпратено на ответника, който не е
обжалвал.
По
отношение претърпените от ищците неимуществени вреди бяха допуснати гласни
доказателства, от които ищцовата страна в продължение
на няколко съдебни заседания не се възползва и същите бяха изключени от
доказателствата по делото. Свидетели за тези твърдения не бяха разпитани, нито
бяха представени други доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
При
условията на първоначално субективно съединяване са предявени искове с правно основание
чл.200 от КТ от лицето, с което починалият работник е живеел на семейни начала
и от малолетно дете на починалото лице.
Съгласно
разпоредбата на чл.200 от КТ работодателя отговаря имуществено за вреди от
трудова злополука, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност
или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или
друг негов работник има вина за настъпването им. Касае се за обективна, безвиновна отговорност, която обхваща всички претърпени
преки и непосредствени вреди от имуществен и неимуществен характер. За да бъде
уважен предявения иск ищците следваше да докажат, че са от кръга лица, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди, че пострадалият и ответникът
са се намирали в трудовоправни отношения към момента на увреждането, трудовия
характер на злополуката, настъпване на вреди от същата, техният вид и размер.
Във
връзка с възражението на ответника, че първата ищца не попада в кръга лица,
които могат да търсят обезщетение от работодателя, следва да се съобрази задължителната
съдебна практика – ППВС №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, които приемат,
че в кръга от близки на пострадалия, които имат право на обезщетение са
включени, както низходящи, възходящи и съпруг, така и други лица, които са
поддържали с пострадалия отношения, сходни с тези на посочените роднини. В
Постановление №5/1969г. са визирани примери за фактически отношения, изпълнени
със съдържание, подобно на това между близки родственици. Като отклонение от
кръга на лицата посочени в Постановление №4/1961г. са определени отношения
между две лица, които са съжителствали на съпружески начала. Ответната страна
не спори, че А.И. и Л. Л. са били във фактическо съжителство, от което е родено
и общото им дете – вторият ищеца. По изложените съображения, съдът приема, че
ищците са материално-правно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди.
Безспорно
е, че към ***.2014г. Л. Л. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество.
Ангажираните
в хода на производството доказателства обуславят извод, че злополуката, в
резултат на която е починал Л. има характер на трудова по смисъла на чл.55,
ал.1 от КСО. Този факт е констатиран по предвидения законов ред, съобразно
нормата на чл.58 КСО, като административният акт не е оспорен от ответника и е
влязъл в сила. Налице е увреждане от токов удар, довело до смъртта на
служителя, настъпило в хода на изпълнение на служебните му задължения.
Резултатът е в причинно – следствена връзка с увреждането, настъпило вследствие
трудовата злополука, респективно с претърпените от ищците неимуществени вреди,
резултат от смъртта на техния близък. Самото признаване на злополуката за
трудова с влязъл в сила административен акт, необжалван от ответника е
достатъчно, за да се приеме за доказан нейния характер. Доводите на ответника,
че починалият работник е извършил действия в разрез с инструктажа си и
задълженията си не обосновават извод за нетрудов характер на злополуката.
Лицето се е намирало на място, където го е изпратил работодателя, по време на
работа.
Неимуществените
вреди са свързани с физически и морални страдания, т.е. те накърняват
неимуществени блага. Болката и страданията от загубата на любим човек са
травма, която завинаги остава отпечатък. Детето ще израсне без грижите и обичта
на своя майка. Ищцата е била лишена от най-близкия човек, на когото е разчитала,
моралната и материална опора, която е имала. Макар човешкия живот да няма
паричен еквивалент, следва да се приеме, че определеният от съда размер на
обезщетението ще репарира претърпени от близките неимуществени вреди.
При
определяне на техния размер, съдът съобрази конкретни обстоятелства, като: сравнително
младата възраст на починалия – на **г., който е бил финансова и морална опора
на ищците, съжителството в едно домакинство. Не бяха събрани конкретни
доказателства за претърпени от ищцата психическо и емоционално страдание. По
отношение на детето и без да е установено конкретното му психическо състояние в
периода от инцидента до настоящия момент, съдът приема, че е претърпяло
значителни имуществени вреди, изхождайки от крехката му възраст,
обстоятелството, че е живяло с баща си, обективният факт, че неминеумо е преживяло тежко загубата на бащата, ниска
възраст, в която е останало сираче, лишаването му занапред от бащини грижи,
морална и материална подкрепа.
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което
възмездява главно болките и страданията, понесени от увредените се определя на
принципа на справедливостта. Съобразявайки изложените по-горе обективни
обстоятелства и с оглед принципите за справедливост, преценени на фона на
икономическата обстановка в страната съдът намира, че обезщетението за ищцата
следва да е в размер на 30 000 лева, а за детето – 100 000 лева.
По
възражението на ответника с правно основание чл.201, ал.2 КТ:
В
посочената правна норма е предвидена възможността отговорността на работодателя
да бъде намалена, когато работникът е допуснал груба небрежност или изцяло да
отпадне, когато пострадалият е действал умишлено. Съобразно правната доктрина и
съдебната практика, по реда на чл.201, ал.2 КТ обективната отговорност на
работодателя може да се намали само в изключителни случаи, когато пострадалият
е допуснал груба небрежност, като е извършил определени действия в нарушение на
установените правила за безопасност, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносния резултат и лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки
на притежаваните знания и умения.
Видно
от заключението на СМЕ, което съдът възприема като изготвено добросъвестно и
компетентно, се установява, че починалият е бил под алкохолно опиянение с
установено количество концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,39 промила
и наличие на алкохол в урината 1,69 промила. От гласните доказателства е
установено, че пострадалия е бил преуморен – шофирал целия предходен ден и не е
спал повече от денонощие. Според вещото лице, когато някой се намира в лошо
кондиционно състояние /преуморени, неотпочинали, неспали/ и при подобна
употреба на алкохол, настъпват промени във възприятията на околната среда, намалено
е свойство за преценка на разстоянията към даден предмет, човек или уред, намалява
се до различна слуховото възприятие, забавя се времето за реакция. В конкретния
случай починалият дори да е видял електропровода над камиона, не е преценил
правилно неговата отдалеченост. При настъпилата ситуация - допир на гондолата в
електропровода е реагирал неадекватно, като е захванал метална част от кабината,
което е предизвикало и преминаване на електрически ток през неговото тяло и
фаталния изход от ситуацията. Комбинацията от употреба на алкохол и преумора от
недопспиване е довела до промени във възприятията на
околната среда от страна на починалия работник.
Видно
от събраните писмени доказателства/ копие от книга за инструктаж, инструкция за
безопасна работа с товарен автомобил, починалият работник е бил инструктиран,
но не е спазил изискванията за безопасност. Допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за безопасност и
здраве при работа са изключително тежки. Работникът не е взел технически мерки
за безопасност. Поради негови неадекватни действия и лоша преценка е настъпила
самата злополука.
Налице
е тежко, подчертано субективно отношение на пострадалия, довело до проява на
груба небрежност от негова страна, вследствие на която се стига до инцидента.
Когато
увреждането е резултат на груба небрежност, съгласно чл.201 ал.2 от КТ,
отговорността на работодателя се намалява. В Кодекса на труда не е дадено
определение на „груба небрежност”, нито пък някакви признаци за определянето му
като вид непредпазливост. Грубата небрежност – определение на непредпазливостта
е дадено в Наказателния кодекс. Съгласно чл.11 ал.3 от НК
непредпазливостта е съзнавана и
несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост от категорията на съзнаваната
непредпазливост. Груба ще бъде небрежността, когато работникът е съзнавал
/предвиждал/ настъпването на вредоносните последици – увреждането на здравето
си, но е мислел да ги предотврати – чл.11, ал.3, пр. последно от НК. Когато увреждането и вредите от него са
резултат и на съзнавана непредпазливост / по израза на КТ на груба небрежност/,
отговорността на предприятието задължително се намалява. В своята практика ВКС
приема, че „грубата небрежност” по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ съответства на съзнаваната небрежност
по терминологията на наказателното право и изисква пострадалият да е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но да се е надявал, че той няма да
настъпи или че ще успее да го предотврати. /В този смисъл е Р.
1208/12.07.2001г. на ВКС/. Грубата небрежност по чл.201 ал.2 от КТ е налице,
когато пострадалият предвижда настъпването на неблагоприятните последици, но се
надява да ги предотврати. В константната си практика ВКС приема също, че чл.201
ал.2 от КТ изисква груба, а не обикновена небрежност, както и, че проявената
обикновена небрежност не води до намаляване на отговорността на работодателя на
това основание. /В този смисъл е Р. 201/10.07.2002г. – ІІІ г.о. на ВКС/. При
условията на ал.2 на чл.201 от КТ размерът на дължимото обезщетение от
работодателя може да бъде най-много намален, но не и да отпадне. От това
задължение той може да се освободи изцяло само при умишлено причиняване на
увреждането от страна на пострадалия в хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, каквото
в случая не бе установено. Основната причина, довела до настъпване на смъртта е
употребата на алкохол в нощта и недоспиването, довели до алкохолно опиянение,
въпреки което работникът се качва да управлява тежкотоварния автомобил. Концентрацията
на алкохол е довела до прибързани, необмислени, несъобразени с правилата за
безопасен труд и най-вече самоволни действия на работника. Същият е предприел
вдигане на празната гондола на място, непредназначеното за разтоварване, под
електропровод с високо напрежение. С тези си действия работникът не е положил никакви
грижа за себе си и за изпълнение на възложената му работа. Субективното
отношение на пострадалия към неговите действия е било, че може да настъпят
вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати, което
обосновава извода за действия при груба небрежност. В тази връзка дължимите
обезщетения от работодателя за ищците следва да бъде намалено на основание чл.201,
ал.2 от КТ /в този смисъл е константната практика на ВКС – Решение №
792/06.12.1988г. – ІV г.о., Решение № 1202/17.07.1995г. – ІV г.о., Решение №
1429/10.11.1993г. – ІV г.о., Решение № 1509/15.09.1995г. – ІV г.о., Определение
№ 11/19.01.2009г. – ІІ г.о., Определение № 12/15.01.2009г. – V г.о. на ВКС/.
Изложените
съображения за допусната груба небрежност в действията на работника, който при
това е действал по време на работа, но не в изпълнение на служебните си
задължения, водят до извода, че
обезщетението може да се намали с
по-голям процент, а именно с отчитане на 80 % съпричиняване
от страна на пострадалия. Така обезщетението, полагащо се на ищцата следва да
се намали от 30 000лв. до сумата от 6 000 лева, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 150 000следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Обезщетението за малолетния ищец следва да бъде
намалено от 100 000лв. на 20 000лв. Съдът намира, че тези обезщетение
съответстват на причинените на ищците неимуществени вреди, както бяха
установени по делото, отчитайки значителното съпричиняване
от страна на Л. за настъпилото произшествие, както и недоказаността на
основните твърдения на ищците за претърпените вреди.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл.
212 от КТ ответникът дължи законната лихва върху обезщетението от деня на
увреждането – ***.2014г. до окончателното плащане на обезщетенията.
С
оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски по съразмерност.
Ищците претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38,ал.1, т.2 Закона за адвокатурата, според
който при предоставена безплатна помощ в полза на страна, съответният адвокат има право на
възнаграждение от насрещната страна в размер, определен по реда на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатското възнаграждение. При заявени претенции с
общ размер 350 000лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 8530лв. на
база чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата. С оглед уважената част на исковете и съобразно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати за разноски по
делото в полза на процесуалния представител на ищците сумата от 633,66 лв.
С
оглед изхода на спора ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Същият представя списък по чл. 80 ГПК за хонорар в
общ размер 11000лв. и доказателства за заплатени разноски за експертизи и
свидетели в общ размер 330лв. Ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на 10488.34лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС П. държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 1040
лева, както и да възстанови по сметка на съда сумата от 3.50лв. като част от
направените от съда разноски за експертиза, съответни на уважената част от
исковете.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.„***” №**, представлявано от
управителя А. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И. С ЕГН ********** *** сумата от
6 000 лева /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4
от Кодекса на труда за неимуществени
вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Л. К.Л.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на злополуката – на ***.2014г., до окончателното плащане
на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до 150 000 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА “***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
ул.„***” №***, представлявано от управителя А. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.К., ЕГН ********** ***,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител А.И., сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди от трудова
злополука, при която е настъпила смъртта на Л. К.Л., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – на ***.2014г., до окончателното плащане на дължимите
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до 200 000 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
„***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.„***” №**, представлявано от
управителя А. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на адв. Н.Н.Д.,
съдебен адрес ***, ***, сумата от 663,66лв./ шестстотин шестдесет и три лева и шестдесет
и шест ст./ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
А.И.И. С ЕГН ********** и И.Л.К., ЕГН **********
***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А.И.,
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.„***” №**, сумата от 10
488.34лв. /десет хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и тридесет и четири
ст./, разноски, направени от ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. “***” №** , представлявано от управителя А. И. Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд П. сумата от 1040лв. /хиляда и четиридесет лева/ -държавна такса върху уважените
искове и сумата от 3.50/ три лева и петдесет ст. / за заплатени от бюджета експертизи.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
И.
И.