№ 36
гр. С.З., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20245501000596 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение №589/19.06.2024г., постановено по гр.д. №757/2023 г.
по описа на Районен съд – С.З., в частта, с която съдът е признал за установено
по отношение на земеделски производител М. Д. М., с ЕГН **********, че
дължи на „Е.“ ЕАД, с ЕИК **, сумата от 14668.80 лева за главница от
неплатено възнаграждение за приета работа по договор за консултантски
услуги от 15.03.2013 г. и анекс 1/15.03.2013 г. и анекс 2/10.10.2016 г. към него,
и фактура № **********/18.12.2017 г., с 2538.72 лева мораторна лихва от
07.08.2019 г. до 20.04.2021 г., и законна лихва върху главницата от 23.04.2021
г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена
заповед № 207/28.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по частно гражданско дело № 1888 по описа за 2021 г. на С. районен съд.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност
и необоснованост на първоинстанционното решение. Направено е искане
същото да бъде отменено в обжалваната част, като се отхвърлят изцяло
предявените искови претенции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемият оспорва изцяло въззивната жалба, като счита
първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и
счита, че следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Моли да бъдат
присъдени сторените разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
1
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1888/2021 г., по описа на Районен
съд – С.З., по подадено от „Е.“ ЕАД, заявление, на 28.04.2021 г. срещу М. Д.
М. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за следните суми: 14
678 лева – главница, представляваща неизпълнено парично задължение по
договор за консултантски услуги от 15.03.2013г,. за което е издадена фактура
№ *********/18.12.2017г.; 4 473,10 лева – лихва за периода от 20.04.2018г. до
20.04.2021г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
383,02 лева – държавна такса, както и сумата 970,54 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение срещу
заповедта, поради което на 17.02.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът
е предявил настоящите искове, които съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК се смятат предявени на 23.04.2021 г., когато е подадено в съда
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срещу ответника.
Ищецът „Е.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, по отношения на земеделски производител М. Д. М., с ЕГН
********** , че дължи на ищеца сумата от 14 678.10 лева за главница по
фактура № **********/18.12.2017 г., с 4 473.10 лева обезщетение за забавено
изпълнение от 20.04.2018 г. до 20.04.2021 г. и законна лихва върху главницата
от 21.04.2021 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1888/2021 г. по
описа на С. районен съд. Претендира за сторените в производството разноски.
Ответникът земеделски производител М. Д. М., с ЕГН **********, с.
Б.**, оспорва основателността на предявените искове.
По делото не е спорно, че между “Е.” ЕАД и ЗП М. Д. М. е сключен
Договор за консултантски услуги от 15.03.2013г., по силата на който „Е.“ ЕАД
се задължава срещу възнаграждение да предоставя на ЗП М. Д. М.
консултантски услуги за получаване на компенсаторни плащания по Мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПСРС 2007-2013г., включващи:
- Подготовка на заявление за кандидатстване и 5 - годишен план за
сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за
опазване на почвите и водите“;
- Извършване/ вземане/ на почвени проби за всички площи на нИ.
физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през първата година;
- Извършване на анализ на почвените проби и подготовка на 5 –
годишен план за управление на хранителните вещества в почвата с
препоръчителни норми на торене;
- Извършване/вземане/ на почвени проби за всички площи на нИ.
2
физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през четвъртата година;
- Консултации по прилагане на изискванията по направлението до края
на 5 - годишния ангажимент, поет от възложителя.
В чл. 2 от договора е договорено възнаграждение - 5 лв. на декар, без
ДДС, годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните
плащания по Мярка 214, направление „Въвеждане на сеитбообръщение за
опазване на почвите и водите“, както следва: 5 000 лв., без ДДС, платими
авансово след подписване на договора; разликата до договореното
възнаграждение, без ДДС, след приспадане на авансовото плащане, платима
след получаване на компенсаторното плащане през първата година; от втората
до петата година договореното възнаграждение в размер на 5 лв. на декар, без
ДДС, годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните
плащания по Мярка 214, направление „Въвеждане на сеитбообръщение за
опазване на почвите и водите“, платимо след получаване на компенсаторното
плащане за конкретната година.
Между страните е сключен Анекс 2/10.10.2016 г. /неразделна част към
договора от 15.03.2013г., с който е изменен размера на възнаграждението по
чл. 2 от договора за четвъртата и петата година от ангажимента /за 2016г. и
2017г./ от 5 лв. на 2.50 лв., на декар, без ДДС, годишно за включените площи
по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214, направление
„Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, което
възнаграждение е дължимо изцяло след получаване на компенсаторното
плащане за конкретната година.
От представените по делото Протоколи от 20.03.2013г., 01.10.2013г.,
13.12.2013г. и от 05.04.2014г., е видно, че възложителят ЗП М. Д. М. е приел
извършената от „Е.“ ЕАД работа, а именно: подготовка на заявление за
кандидатстване и 5 - годишен план за сеитбообръщение по направление
„Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ през
първата година; консултации по прилагане на изискванията по направлението
до края на 5 - годишния ангажимент, поет от възложителя;
извършване/вземане/ на почвени проби от изпълнителя за всички площи на
нИ. физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през първата година;
консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на
петгодишния ангажимент, поет от възложителя; извършване на анализ на
почвените проби и подготовка на 5 - годишен план за управление на
хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене за
всички включени площи от възложителя за компенсаторни плащания по
Мярка 214 „Агроекологични плащания“.
Ищецът е представил Протокол от 14.10.2016г., подписан за всяка от
страните по договора, с който изпълнителят /ищеца/ е предал на възложителя
/ответника/ следните дейности: извършване/вземане/ на почвени проби за
3
всички площи на нИ. физически блок, включени за компенсаторни плащания
по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през
четвъртата година; консултации по прилагане на изискванията по
направлението до края на 5 - годишния ангажимент, поет от възложителя.
Ответникът оспорва доказателствената стойност на горепосочения
протокол, като твърди, че посочените в него дейности не са извършени от
изпълнителя и съответно не са приети от възложителя. В тази връзка
възразява, че положения за възложител подпис е от лице, което не е имало
представителна власт.
По делото е представена фактура № **********/18.12.2017г., издадена
от “Е.“ ЕООД, на получателя ЗП М. Д. М., за сумата от 14 678.10 лв.,
представляваща плащане по Анекс 2/10.10.2016г. към Договор от 15.03.2013г.
Ищецът твърди, че във връзка с процесния договор, ответникът е
кандидатствал за 5 годишен абонамент в ДФ „З.“ за въвеждане на
сеитбообръщение за периода 2013г. - 2017г. В тази връзка, по делото е
постъпило уведомително писмо, адресирано от ДФ „З.“/ДФЗ/ до ответното
дружество, с което го уведомяват, че е одобрен за участие по направление
„Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ от мярка
214 „Агроекологични плащания“ с поемане на 5 годишен
абонамент за извършване на агроекологични дейности. От ДФ “З.“ са
постъпили и справка за извършени плащания по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ по ППСР от 2007-2013г. на ЗП М. Д. М. и копия на заявления за
плащане.
От заключението по назначена съдебно - икономическа експертиза, се
установява, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени 4 бр. фактури, на
обща стойност 99 386,10 лв., издадени съгласно процесния договор, като
плащанията по тях са в размер на 61633,50 лв. Тези плащания са осчетоводени
по кредита на сч. См-ка 411 - „Клиенти“ – ЗП М. Д. М.. Тази счетоводна
сметка е с крайно дебитно салдо към датата на проверката - 23.08.2023г., което
се явява остатък по дължимото вземане по фактури, в това число и по
процесната ф-ра № **********/18.12.2017г. в размер на 37 752,60 лв. Тези
фактури са декларирани от ищеца в НАП, като съответно са включени в
дневниците за продажби за съответните данъчни периоди.
При извършената в счетоводството на ответника проверка, вещото лице
установява, че в дневниците за покупки на ЗП М. Д. М. няма данни за
включена данъчна фактура № **********/18.12.2017 г., в размер на 14678,10
лв. Експертът е посочил, че ответникът не е ползвал пълен данъчен кредит за
доставките, документирани с процесната фактура.
По процесния договор ответникът е извършил плащания към ищеца в
общ размер на 61 633,50 лв., с които е погасил задълженията си по останалите
фактури. Вещото лице посочва размера на дължимото консултантско
възнаграждение за четвъртата година от изпълнение на агроекологичния
4
ангажимент – 12231,75 лв., без ДДС, или 14 678,10 лв. с ДДС. Размерът на
лихвата за забава върху главницата, за периода 20.04.2018 г. - 20.04.2021 г.
възлиза на 4 472,73 лв.
Ответникът е оспорил автентичността на подписа, положен върху
приемо - предавателен протокол от 14.10.2016 г за М. Д. М., поради което е
открито производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на неговата
автентичност в тази му част. Съдът е указал на ответника, че тежестта да
докаже по делото пълно и главно неавтентичността на този си подпис под този
представен от ищеца протокол, представляващ частен свидетелстващ
документ, се носи от оспорилият го ответники по искане на последния е
назначена съдебно-графологична експертиза, като е определен депозит за
вещото лице. В дадения от съда срок, не е внесъл определения от съда депозит
за експертизата и заключение по същата не е изготвено, поради което
първоинстанционният съд е счел, че по делото няма несъмнени доказателства
в подкрепа на оспорената от ответника автентичност на подписа му под
представения от ищеца горепосочен протокол за приемане от ответника без
възражения с подписването му на 14.10.2016 г. на извършената от ищеца
работа по договора за процесната 2016 г.
С оглед установяване обстоятелствата по подписването на оспорения
приемо - предавателен протокол от 14.10.2016г., по делото ищецът е поискал
да бъде е изслушан свидетеля Д. С.. Същият в периода 2015 г. до април 2020 г.
е бил служител в ищцовото дружество, като заемал длъжността „експерт
европейско финансиране“. Знае както фирмата на ответния ЗП „М. М.“, така и
другата му фирма - „Т.**“ ЕООД, защото били клиенти на ищеца. Ответникът
имал сключен с него договор за консултантски услуги от 2013 г., във връзка с
мярка 214 „Агроекологични плащания“, като работата на този свидетел била
да се извърши почвен анализ на почвените проби, които били взети от
физическите блокове, по парцели на ответника, и предаването им в
акредитирана лаборатория за почвен анализ – Институт „П.“, на която лично
свидетелят С. изпратил за почвен анализ взетите проби, резултатите от които
били предоставени по имейл или чрез „Е.“ на ответника и негов представител
на име И., на когото не знае фамилното име. Последният бил представен от
ответника като ръководител и отговорник на земеделската дейност на
ответния ЗП и „Т.**“ ЕООД. Извършената от ищеца работа по договора се
удостоверявала с двустранно подписване на приемо-предавателен протокол,
какъвто имало подписан между страните. Свидетелят лично присъствал на
проведена среща между представители на двете дружества, по време на която
е подписан приемо- предавателния протокол от 14.10.2016г., в присъствието
на земеделския производител М. М.. Не си спомня кой е подписал протокола,
но е подписан пред тях, а другият протокол бил за „Т.**“ ЕООД, като
свидетелят предполага, че двата протокола били подписани от един и същ
човек. Ищцовото дружество изготвило протокола като бланка, като въз основа
на него била издадена фактура от ищеца, което обикновено ставало в края на
всяка година, за извършената от него работа. Счетоводството издавало
5
фактурата, а лично свидетелят С. изпратил фактурите по електронната поща
на „Т.**“ ЕООД - за същото дружество и за ответника ЗП М. М., като фактури
са изпратени и по „Е.“. След това нямало плащане по тази фактура, въпреки,
че няколко пъти в началото на 2018 г. свидетелят провел разговори с ответника
за плащането на възнагражденията по фактурите, от когото бил уверяван
няколко пъти, че това щяло да се случи при постъпление на различни
компенсаторни плащания от ДФЗ, а след това дори след продажба на
продукция от новата стопанска година. На свидетеля не му е известно да
имало възражения на ответника за извършената от ищеца работа по сключения
консултантски договор, и доколкото знае, ответникът получил изцяло сумата,
като компенсаторно плащане, по мярка 214 за съответната година.
С оглед доказване на извършената от ищеца работа за 2016 г. в частта й,
по т. 1 от протокола от 14.10.2016 г. за приемането й, изразяваща се във
вземането на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок през
четвъртата 2016 г., предаването им след това за анализ в Института по
почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола П.“ в София, и
заплащане от ищеца на разходите за този анализ, по делото са представени
почвени проби, протокол за вземането им, две проформа фактури и преводно
нареждане за плащането им. За заплащане на тази извършена от ищеца, и
приета без възражения от ответника с този протокол от 14.10.2016 г. работа по
договора за 2016 г., ищецът е издал процесна фактура №
**********/18.12.2017 г., която свидетелят С. дава показания, че е изпратил
по електронната поща на ответника. С исковата му молба е представен
възпроизведен на хартиен носител, като препис, заверен от пълномощника на
ищеца - електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК, който не е
неоспорен от ответника и от него се установява изпращането на фактурата по
електронна поща на ответника на 18.12.2017 г. В същата фактура ищецът е
фактурирал на ответника за плащане, съгласно уговореното в анекс
2/10.10.2016 г. към договора им за консултантски услуги - възнаграждение от
12 231.75 лева без ДДС или 14 678.10 лева с ДДС.
По делото е представено писмо от Държавен фонд „З.“ от 22.11.2023 г. -
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено на ответника
финансово подпомагане по мярка 214 от ПРСР 2007-2013, с изходящ номер от
06.08.2019 г., за кампания 2016 г., в което се посочва, че оторизираната и
реално изплатена му сума за кампанията е 86 909.27 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните е сключен договор за консултантски услуги, който по
естеството си представлява вид договор за изработка, имащ за предмет
престиране на резултат и умствен труд /така решение № 12 от 31.05.2013 г. на
ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай договорът за
консултантски услуги е с продължително, а не с еднократно изпълнение.
Поетото с процесния договор от изпълнителя задължение е да консултира
6
възложителя за получаване на компенсаторни плащания по Мярка № 214
"Агроекологични плащания". В чл. 1 от договора са посочени задълженията на
ищеца, които включват и интелектуална дейност, изискваща използване на
специални познания - подпомагане чрез консултации през действието на целия
петгодишен период на поетия от възложителя ангажимент за извършване на
агроекологични дейности, за да може последният да отговаря на изискванията
за направлението и да получава финансовата помощ за целия срок.
Страните не спорят, че от страна на ответното дружество е налице
приемане на следните извършени работи от „Е.“ ЕАД по процесния договор:
подготовка на заявление за кандидатстване и 5 – годишен план за
сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за
опазване на почвите и водите“ през първата година; консултации по прилагане
на изискванията по направлението до края на 5 – годишния ангажимент, поет
от възложителя; извършване/вземане/ на почвени проби за всички площи на
нИ. физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през първата година;
извършване на анализ на почвените проби и подготовка на 5 - годишен план за
управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на
торене за всички включени площи от възложителя за компенсаторни
плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“. За горепосочените
дейности не е спорно, че ЗП М. М. е заплатил възнаграждението, в общ размер
на 61 633,50 лв.
Спорният момент е относно извършената от ищеца работа, за което е
съставен приемо - предавателен протокол от 14.10.2016г., чиято
доказателствена стойност е оспорена от ответника и е съставена процесната
фактура № **********/18.12.2017г. От съдържанието на протокола, под който
са положени подписи се установява, че е приета извършената от изпълнителя
дейност, а именно извършване/вземане/ на почвени проби за всички площи на
нИ. физически блок, включени за компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР на възложителя през четвъртата година;
консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5 –
годишния ангажимент, поет от възложителя.
По делото е приложена административна преписка от ДФ „З.“, като от
съдържащите се в нея документи се установява, че
ответното дружество е одобрено за участие в мярка 214 „Въвеждане на
сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ с 5 - годишен абонамент и
съответно е получило плащания по мярката за всички години от ангажимента.
Поради това следва да се направи извод, че след като земеделският
производител М. М. е получил финансиране по мярка 214 е отговарял на
изискванията по мярката, посочени в Наредба № 11/ 6.04.2009 г. за условията
и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Във връзка с възражението на ответника за ненадлежно представляване
7
при приемане на работата с протокола от 14.10.2016 г., въззивният съд намира,
че приложение следва да намери презумпцията на чл. 301 от ТЗ, съгласно
която, когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
протИ.постави веднага след узнаването. В тежест на ищеца е да докаже или
наличието на представителна власт на лицето, приело извършената работа или
момента на узнаване от ответника за извършените без представителна власт
действия, като в този случай в тежест на ответника е да докаже – незабавно
протИ.поставяне.
От показанията на свидетеля С. се установява, че оспореният протокол
от 14.06.2016 г. е подписан в присъствие на ответника ЗП М. М. - от него
самият или от негов представител, а ответникът не се е протИ.поставил на
това му подписване веднага след узнаването в момента, в който е бил
подписан пред него, нито е възразил в същия момент за неизпълнение или
некачествено изпълнение на удостоверената с този протокол работа по
договора за консултантски услуги, изпълнена от ищеца през 2016 г.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за неприложимост
на презумпцията на чл. 301 ТЗ по отношение на земеделските производители.
Ответникът М. М. е физическо лице, регистриран земеделски производител
(по регистър Булстат и ЗДДС), поради което и е търговец, съгл. чл. 1, ал. 3 от
ТЗ. За разлика от физическите лица, извършващи с личен труд
селскостопанска дейност, по смисъла на чл. 2 от ТЗ, понятието "земеделски
производител" е дефинирано в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители, според която такива могат да бъдат физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и преработена продукция
от жИ.тински и растителен произход. Или продукцията на земеделския
производител е предназначена за продажба, той се занимава по занятие с тази
дейност, обемът и обхватът на която изискват да се води по търговски начин.
Точно в това му качество е сключен от страна на ответника/жалбоподател
процесният договор, който е за задоволяване на нуждите на неговата
професионална, търговска дейност, поради което и в отношенията между
страните се прилагат правилата на търговските сделки и правилата на ТЗ за
действия без представителна власт.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд приема, че
ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че не е
приел извършената работа или е направил възражение, поради което
приложение намира необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед установеното от свидетелските показания, че М. М. е
присъствал на срещата, на която е подписан протоколът от 14.06.2016 г. следва
да се приеме, че същият е узнал за извършената работа, а незабавно
протИ.поставяне от негова страна по смисъла на чл. 301 ТЗ към този момент
не се установява по делото. Поради това съдът следва да приеме, че
отразените в протокол от 14.10.2016г. извършени от изпълнителя дейности са
8
били приети от възложителя. В настоящия случай няма данни относно
осчетоводяването на процесната фактура **********/18.12.2017г., при
ответника, но следва да се посочи, че издаването на фактурата за дължимото
възнаграждение суми по договора за консултантски услуги не е
правопораждащия факт на дължимостта на вземането. Тя е само един
счетоводен документ, който документира вече възникналите права и
задължения на страните по облигационното правоотношение.
С оглед доказаното изпълнение, за ЗП М. М. е възникнало задължение
да заплати на „Е.“ ЕАД дължимото възнаграждение за приетата работа, за
което е издадена процесната фактура в размер на 14 698,10 лв. и за което не са
представени доказателства. Ето защо въззивният съд намира, че предявеният
установителен иск е основателен и доказан.
С оглед основателността на предявения иск, съдът следва да се
произнесе по направеното възражение за погасяване на вземането по
давност на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. С разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД е
прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно възприетото
тълкуване в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. д. № 3/2011 г., понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111,
б. "в" ЗЗД се характеризира с: изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
С процесния договор за консултантска услуги съдържа уговорки,
възлагащи в тежест на „Е.“ ЕООД задължения за престации, които не са с
трайно изпълнение – престациите по чл. 1, т.1 и т.3 са с еднократно
изпълнение, а престациите по т. 2 и т. 4 са ограничени от едногодишен период
на изпълнение и единствено престацията по т. 5 е за целия срок на договора.
Видно от договора, тези престации са и с различен предмет. Възложителят е
поел задължение да заплати стойността на изработеното като плати част от
възнаграждението през първата година в определен размер, а всяка една от
следващите години плаща възнаграждение в зависимост от включените по
мярка 214, направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на
почвите и водите“, площи. Въпреки това, уговарянето на разсрочено плащане
при предварително определени падежи само по себе си не е достатъчно, за да
се приеме, че договорът е с трайно изпълнение. Изпълнителят е поел
задължение да извършва различни по естеството си дейности през различните
етапи на договора, а не задължение за непрекъснато извършване на една
престация за целия срок на договора или за периодично изпълнение на
престации с еднакъв предмет, поради което, с оглед дадения отговор, следва
9
да се приеме, че задължението на възложителя не може да се определи като
такова за периодично плащане. При това положение установените по делото
факти не биха могли да бъдат подведени под хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
а е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Оттук следва, че възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на заявените за
защита парични притезания е неоснователно (в този смисъл решение №
50172/09,05.2023 г. на ВКС постановено по т.д. № 2194/2021 г., първо т.о.).
С оглед изложеното съдът приема, че по отношение на вземането за
главница приложима е петгодишната погасителна давност, съгласно чл. 110 от
ЗЗД, тъй като главното вземане не е периодично и не се прилага кратката
давност. С т. 2 от анекс № 2/10.10.2016 г. към договора страните са уговорили,
че дължимото се в случая от ответника на ищеца възнаграждение от 14 668.80
лева с ДДС за четвъртата 2016 г., се дължи изцяло след получаване на
компенсаторното плащане за същата година от ДФЗ. По делото няма данни на
коя точно дата това плащане от ДФЗ е получено от ответника. Същото е било
извършено най-късно на 06.08.2019 г., на която дата е изходящият номер на
уведомителното писмо на ДФЗ до ответника за извършването му за 2016 г.,
която дата е посочена в т. 8 от писмото на ДФЗ по делото. Поради това
липсата на представени други доказателства, съдът намира, че именно на тази
дата 06.08.2019 г. е станало изискуемо съгласно т. 2 от анекс № 2/10.10.2016 г.
към договора и дължимото се от ответника на ищеца възнаграждение от 14
668.80 лева с ДДС, за приетата му работа за 2016 г. по процесната фактура по
договора (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Предвид изложеното, до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.04.2021 г., не е изтекла
5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД за погасяване на вземането за главница. В
случая не е изтекла и 3-годишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за погасяване
на акцесорното вземане за дължимата мораторна лихва от 2538.72 лева за
периода от 07.08.2019 г. до 23.04.2021 г. - датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Процесуалният представител на ЗП М. Д. М. е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от „Е.“ ЕАД адвокатско възнаграждение,
претендирано в размера на 2728 лв. с ДДС.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. Размерите на
възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като
от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е
най-вече фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен
10
критерий за преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно произтича преди всичко от вида на претенцията, обема на
събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, а
така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и
съдебна практика.
В този смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото
адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите
до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото,
обем на осъществената правна защита
Доколкото актовете на СЕС са задължителни за българските съдилища и
с оглед посочените по - горе критерии, претендираното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение в размер на 2728 лв. с ДДС не е прекомерно.
С оглед изхода на делото ЗП М. Д. М. следва да заплати
на „Е.“ ЕАД направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2728 лв. с ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №589/19.06.2024г., постановено по гр.д.
№757/2023 г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част .
ОСЪЖДА земеделски производител М. Д. М., с ЕГН **********, с
адрес с. Б.**, Област С.З., че дължи на „Е.“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. С.**, направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 728 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11