№ 6363
гр. ***, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М*** В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М*** В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110161802 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „*** срещу С* Г. Д., в качеството му на
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, аб. № ***.
В исковата молба се твърди, че С* Г. Д. бил потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото
дружество в качеството си на собственик на описания топлоснабден имот в периода от
м. май 2020 г. до м. април 2022 г., поради което за него били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ *** на
потребители в гр. ***, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от
публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница.
С* Г. Д. ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден
имот, но не заплатил дължимата от него цена на същата. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се извършвала „****” ***. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края фирмата за дялово
разпределеине изготвяла изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение. За имота, собствен на ответника, били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени
по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което
да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответника искове, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника за отговор по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същия е назначен особен представител. С
подадения от особения представител отговор на исковата молба се твърди, че исковата
молба е нередовна и недопустима, а предявените искове – неоснователни и
недоказани. Поддържа се, че ответникът нямал качеството на потребител на топлинна
енергия в процесния имот, тъй като не бил титуляр на партида към ищцовото
дружество, не бил сключвал договор със същото, нито бил приел приложимите общи
условия за продажба на топлинна енергия. Оспорва се наличието на реална доставка и
потребление на топлинна енергия в имота през исковия период, както и нейните
качество, количество и стойност. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна
давност спрямо процесните задължения. Отправено е искане за връщане на исковата
молба като недопустима, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на исковите
претенции в цялост.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „***“ *** (с
предходно наименование „****“ ***) не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на С* Г. Д. да заплати на ищцовото дружество задълженията,
начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, аб. № ***, както следва: 1/
2094,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.
май 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сума в размер на 365,07 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г.
върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ сума в размер на 36,00
лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м.
септември 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ сума в размер на 8,93 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г.
2
върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
3
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От представените по делото списък на живущите в сграда с адрес гр*** /л. 11/ и
списък на собствениците в сградата, приложен към протокол от проведено общо
събрание на етажната собственост от 19.09.2002 г. /л. 18/, се установява, че М*** Г.а
К*** е била собственик на процесния недвижим имот – **** от посочената сграда
(обстоятелство, което не е изрично оспорено от ответната страна). Именно предвид
заявеното лично от лицето право на собственост в двата списъка партидата за имота в
ищцовото дружество е открита на нейно име, видно от издадените фактури и
документи за извършено дялово разпределение за исковия период. Съгласно справка за
починало лице /л. 10/, М*** Г.а К*** е починала на 20.10.2018 г., като е оставила за
свой единствен наследник по закон ответника С. Г. Д.. Като доказателство по делото е
приета данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ /л. 84 и сл./, подадена от С. Г. Д. на
13.02.2023 г. В нея ответникът е посочил, че същият е единствен собственик на
процесния топлоснабден имот, като е декларирал, че е придобил правото на
собственост по наследство от М*** Г.а К***. В хода на производството не са
представени доказателства ответникът или неговият наследодател да са се
разпоредили с правото на собственост върху имота.
С оглед посочената законова уредба, за да се приеме, че ответникът е бил
потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „***“ *** да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че той е бил собственик или вещен
ползвател на процесния имот в този период. От представените по делото доказателства
се установява, че процесният топлоснабден имот е бил собственост на М*** Г.а К***,
чийто единствен наследник по закон е ответникът С. Д., поради което след смъртта на
М*** К*** правото на собственост върху имота е преминало по силата на
наследственото правоприемство в патримониума на ответника. Видно от подадената
лично от него данъчна декларация, същият се легитимира като собственик на този
имот именно на посоченото обстоятелство и към м. февруари 2023 г. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответникът се е разпоредил с
правото си на собственост върху имота преди исковия период или че в полза на трето
за спора лице е учредено право на ползване върху същия. Следователно, съобразно
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответникът С. Г. Д. се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди в процесния апартамент,
предвид притежаваното от него право на собственост. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия,
утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2
ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответникът, съответно –
неговият наследодател да е упражнил правото си на възражение срещу общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „***" *** и
4
одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни
след първото им публикуване и са обвързващи за него. Следователно е доказано
принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответната страна. То произтича от съществуващ валиден договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на
основание чл. 155 ЗЕ ответникът, като потребител на топлинна енергия, дължи
заплащане цената на отдадената за собствения му
недвижим имот такава.
По делото е представен Договор № Д-0-72/09.06.2020 г. (л. 24 от делото),
сключен между „***“ *** като възложител и „****“ *** като изпълнител, с предмет
възлагане извършването на услугата дялово разпределение. Съгласно т. ІІІ.1 и т. V.4 от
договора, възложителят –„***“ *** – се задължава да заплаща на изпълнителя –
„****“ *** – цената на извършваната услуга, въз основа на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение.
Представен е и Договор № 1951/19.09.2002 г. за извършване на услугата
„дялово разпределение“, сключен между „****“ *** и етажните собственици на
процесната сграда (л. 15). По делото няма данни етажните собственици от процесната
сграда да се избрали друго дружество, което да извършва дяловото разпределение на
потребената топлинна енергия. Напротив – видно от представените от третото лице-
помагач документи /л. 95 и сл./, именно „****“ *** /с актуално наименование „***“
***/ е извършвала дяловото разпределение през исковия период
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***“ *** на клиенти в гр. ***, приети с Решение по Протокол №
53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „***“ *** и одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „19 минути“.
Третото лице-помагач е представило по делото (л. 95 и сл.) документите за
дялово разпределение и за годишни отчети през исковия период. Документите за
извършени отчети в процесния имот от 2021 г. и 2022 г. са подписани от клиента, а
като такъв е посочена наследодателят на ответника.
Установено е, следователно, в производството, че са възникнали облигационни
отношения между етажните собственици от процесната сграда и „****“ *** (с
настоящо наименование „***“ ***) с предмет извършване на дялово разпределение,
поетите по които задължения са били изпълнявани, доколкото потребителите на
топлинна енергия от етажната собственост са допускали представителите на третото
лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално измерване, а въз основа на тези
отчети последното е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По
този начин страните са потвърдили обвързаността си с дружеството за топлинно
счетоводство. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след
5
изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда – етажна собственост са
длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на
услугата „дялово разпределение“, за резултатите от който избор трябва да уведомят
писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая
не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да
извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за новия
избор. Предвид изложеното, се налага изводът, че за исковия период третото лице-
помагач в производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо свое
договорно задължение дяловото разпределение и отчитането на потребената в гр. ***,
ул. „****, топлинна енергия. Съгласно представения договор между „***“ *** и
„****“ ***, третото лице-помагач, в качеството си на изпълнител, е поело задължение
да извърша услугата дялово разпределение, а ищцовото дружество, като възложител, е
поел насрещното задължение да заплаща цената на изпълнителя извършваната услуга.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителите на топлинна
енергия заплащат на „***“ *** цената на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избран от етажните собственици в съответната сграда търговец.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основания ищецът да претендира
заплащането цената на услугата „дялово разпределение“, доколкото е налице
нормативно основание за възникването на това вземане в патримониума на ищцовото
дружество, както и реалното извършване на дялово разпределение в процесната
сграда.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия
период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият
топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице
сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото
разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за имота са
извършени в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период, като
изравнителната сума за същия е + 272,30 лева (за доплащане).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна
енергия, касаещи процесната сума. Вещото лице констатира, че за исковия период
прогнозно изчислените от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на
абонатен № *** за процесния имот, са на обща стойност 1877,59 лева, като
задължението за цена на потребената топлинна енергия през исковия период за целия
имот, след съобразяване на изготвените изравнителни сметки, възлиза на сумата от
2094,40 лева, а за дялово разпределение – 36,00 лева. Вещото лице е изчислило, че
дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата за потребена топлоенергия от
6
15.11.2020 г. (датата на изпадане в забава – първият ден след срока на плащане) до
19.10.2023 г. (датата на извлечение от сметки), е в размер на 365,07 лева, а тази,
начислена върху главницата за дялово разпределение – в размер на 8,93 лева. В
откритото съдебно заседание по делото вещото лице е изяснило на какво се дължи
разликата в сумите, установените от двете експертизи като суми за доплащане по
изготвените изравнителни сметки.
Следователно, обстоятелството, че през процесния период до жилището на
ответника е доставяна топлинна енергия, както и нейните обем и стойност, съответно
– размера на формираните за същата задължения, са установени от заключенията на
приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът
кредитира в цялост като логични и компетентно изготвени. Обстоятелството, че
топлинна енергия през исковия период действително е потребявана в собствения на
ответника имот се установява и от доказателствата за извършван в този период реален
отчет в имота, удостоверен от съставените за това формуляри, подписани от клиент.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че С. Г. Д. дължи заплащането на
цената за потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата от
2094,40 лева, както и на цената за извършена услуга „дялово разпределение“,
възлизаща на сумата от 36,00 лева.
Ответната страна своевременно е навела възражение за погасяване по давност
на вземанията на ищеца, което съдът намира за частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от
деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „*** месечните суми за
топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок,
считано от изтичането на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
7
заплащане. Доколкото исковата молба е подадена на 10.11.2023 г., всички процесни
задължения, 45-дневният срокът за заплащането на които е изтекъл към 10.11.2020 г.,
са погасени по давност. В случая това са задълженията за цена на топлинна енергия,
начислени за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., възлизащи на сумата от 103,55
лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, съобразно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното, предявеният срещу ответника иск за заплащане на
главница за доставена топлинна енергия се явява основателен за сумата от 1992,85
лева, като до пълния предявен размер от 2094,40 лева и за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
Периодът, за който се претендира цена на услугата „дялово разпределение“ (от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.) не попада в обхванатия от погасителна давност такъв,
поради което искът за това вземане се явява основателен до пълния предявен размер
от 36,00 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „***“ *** на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от
2014 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок от получаването на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период. Следователно, обезщетение за забава се начислява само
върху вземането по общата фактура. В процесния казус размерът на дължимото
обезщетение за забава върху незаплатената цена за потребена топлинна енергия,
изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия за
периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., възлиза на сумата от общо 365,07 лева.
Въпреки начина на изчисляване на лихвата за забава, съответно – периода, през който
е начислявана, непопадащ в обхвата на приложимата в случая тригодишна погасителна
давност, част от вземанията за лихва също са погасени. Този извод се налага с оглед
8
правилото на чл. 119 ЗЗД, съобразно което с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Поради това, доколкото част от главното вземане за цена на топлинна
енергия, отнасящо се за периода от м. май до м. август 2020 г. е погасено по давност,
погасена се явява и лихвата за забава, дължима върху погасеното по давност главно
вземане, възлизаща на сумата от 18,25 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Следователно, предявеният иск за установяване дължимостта на лихвата за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия, се явява основателен до сумата от
346,82 лева, като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
365,07 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 8,68 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Не се
установява обаче ответникът да е сторил такива в хода на производството. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 1323,50 лева за платена
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за особен представител и
за вещи лица (включително при съобразяване на увеличеното възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно Разпореждане №
59779/09.04.2025 г.).
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл.
149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „***, ЕИК: ***, сумата от 1992,85 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
в гр. *****, аб. № ***, за периода от 01.09.2020 г. до м. април 2022 г., ведно със
законната лихва от 10.11.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 346,82 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г.
върху присъдената цена за доставена топлинна енергия, и сумата от 36,00 лева,
9
представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. септември
2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК: ***, срещу С. Г. Д., ЕГН: **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над уважените части от 1992,85 лева и 346,82 лева до пълните
предявени размери съответно от 2094,40 лева и 365,07 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. като погасени по давност, както и в цялост като
неоснователен предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8,93 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.11.2020 г. до
19.10.2023 г. върху цената за услугата „дялово разпределение“.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „***, ЕИК: ***, сумата от 1323,50 лева, представляваща сторени от
ищеца в хода на първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената
част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „***“ *** (с предходно наименование „****“ ***).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10