РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000884 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260295/20.08.2021г., постановено по търг. д. №1313/2020г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, „Г. З.“ ЕАД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Д. СТ. Ж., с ЕГН ********** сумата от 5 000лв.,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното
му такова в размер на 100 000лв. по Щета №***********-* от 27.08.2018г., за
репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е
починал неговият баща С. Ж. С., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като е
отхвърлен предявеният иск над сумата от 5 000лв. до претендирания размер
от 50 000лв. „Г. З.“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. СТ. Ж. сумата от 20
348.04 лв., представляваща законната лихва върху вече изплатените на ищеца
застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по
Щета №***********-* от 27.08.2018г. в общ размер на 101 170лв., считано от
1
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице - 27.08.2018г. до деня преди изплащането на обезщетенията -
19.08.2020г. „Г. З.“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. СТ. Ж. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 117лв.
съразмерно с уважената част от исковете, като е посочена банкова, по която
да бъдат изплатени сумите. Д. СТ. Ж. е осъден да заплати на „Г. З.“ ЕАД
направените разноски в размер на 832лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете. „Г. З.“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт сумата от 1 013.92лв. за държавна такса, съразмерно с
уважения размер на исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– Д. СТ. Ж.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която
исковата претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 50 000лв.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно,
поради нарушение на материалния закон – чл.51 ал.2 от ЗЗД и е
необосновано. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на
съпричиняване и възприетата завишена степен на съпричиняване – 30%. Иска
се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с
което искът да бъде уважен в пълен размер.
Въззиваемата страна – „Г. З.“ ЕАД, в представения отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното
производство – „Г. З.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца законна лихва
върху платеното вече обезщетение над размера от 17 749,89лв. до
20 348,04лв. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е
неправилно, поради нарушение на материалния закон. Доводите в тази насока
се свеждат до това, че началният момент за присъждане на законната лихва
следва да се определи според текста на разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, а
не, както е определен от първоинстанционния съд – според чл.429 ал.2, т.2 от
КЗ. Твърди се, че тъй като извънсъдебната претенция е предявена на
27.08.2018г., законната лихва следва да бъде присъдена не по-рано от
27.11.2018г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
2
постановяване на друго, с което исковата претенция за обезщетение за забава
върху вече изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди да бъде отхвърлена за разликата над 17 749,89лв. до
20 348,04лв.
Ответник – жалбата Д. СТ. Ж., в представения отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
С въззивните жалби и постъпилите отговори на същите не се
предявяват доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Д. СТ. Ж., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 04.08.2018г., около 01:00ч., при топло време, пътно покритие от
сух асфалт и видимост на изкуствена светлина - фаровете на автомобилите, на
път ***, км.***+***, в землището на общ. С. З., в близост до газстанция за
зареждане с природен газ/метан настъпило ПТП между т.а. „Ф. ** **“, с peг.
№ ********, собственост на „П. Т. *“ ООД, управляван от водача М. К. Х. и
л.а. „М. В.“, с peг. № ********, собственост на С. Ж. С., управляван от водача
Н. Г. Т., като в лекия автомобил, на предната дясна седалка, пътувал и С. С.. В
момента на удара т.а. „Ф.“ се движел в посока от север на юг, в западната
лента за движение, със скорост около 70.44 км/ч, а л.а. „М.“ се движел в
посока от юг на север, в насрещната за него лента за движение, със скорост
около 65.61 км/ч. За водача на товарния автомобил не е имало техническа
3
възможност да предотврати настъпването на ПТП като спре преди мястото на
удара, тъй като л.а. „М.“ е попадал в опасната му зона за спиране, а мястото
на удара между двете МПС е в лентата за движение на т.а. „Ф.“. В резултат на
удара е пострадал пътникът С. Ж. С. - баща на ищеца, който е получил
телесни увреждания и впоследствие е починал в УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“
АД - С. З.. Причините за настъпване на процесното ПТП се свеждат до
изгубване на контрол върху движението на л.а. „М. В.“ от водача Н. Г. Т.,
довело до навлизане и движение в насрещната лента за движение, при
условие, че по същото време насреща, в собствената си лента за движение, се
е движел т.а. „Ф. ** **“, като по този начин е отнето предимството на
товарния автомобил.
За станалото ПТП са образувани пр.пр. №2201/2018г. по описа на ОП -
С. З. и ДП №***/***г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - С. З.. За
извършеното деяние виновният водач Н. Г. Т. е предадена на съд, като е
образувано НОХД №2184/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда
№34 от 20.10.2020г., постановена по НОХД №2184/2019г. по описа на ОС -
Стара Загора, влязла в законна сила на 04.11.2020г., подсъдимата Н. Т. е
призната за виновна в това, че на 04.08.2018г., на път ***, км.***, в
землището на Община С. З., при управление на МПС - л.а. „М. В.“, с peг. №
********, нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като по
непредпазливост причинила смъртта на С. Ж. С..
Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищеца и починалия му баща. Между баща и син съществувала силна
връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на бащата в живота на
ищеца настъпили негативни промени. Същият е в изключително тежки
психическо, душевно и емоционално състояние, изолирал се от околния свят,
станал неуравновесен.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №************, валидна от 04.05.2018г. до 04.05.2019г.
Ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника с писмо,
изпратено на 24.08.2018г., получено на 27.08.2018г. По искането на ищеца е
образувана Щета №***********-* от 27.08.2018г. След проведена между
страните кореспонденция „Г. З.“ ЕАД, с писмо с изх. №20-03-1192 от
4
21.08.2020г. е определило и изплатило на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и обезщетение за имуществени
вреди - разходи за погребение, в размер на 1 170лв. /изплатени на
20.08.2020г./.
Ищецът счита, че така определеното и изплатено му обезщетение за
неимуществени вреди е занижено, а справедлив паричен еквивалент за
претърпените от него болки и страдания е сумата от 150 000лв. или – следва
да му бъдат изплатени допълнително 50 000лв.
Освен това се твърди, че обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди са заплатени без да бъде уважена от застрахователя
претенцията на ищеца за законна лихва, предвидената в закона - чл.429, ал.3
от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 27.08.2018г. до деня преди
изплащането на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди -
19.08.2020г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000лв.,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното
му такова в размер на 100 000лв. по Щета №***********-* от 27.08.2018г., за
репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е
починал неговият баща С. Ж. С., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Иска
се и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 20 348.04лв.,
представляваща законната лихва върху вече изплатените застрахователни
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по Щета
№***********-* от 27.08.2018г. в общ размер на 101 170лв., считано от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице - 27.08.2018г., до деня преди изплащането на обезщетенията -
19.08.2020г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗАД „О**-З.“ АД е оспорил така предявения иск за
неимуществени вреди, считайки, че определеното и изплатеното обезщетение
5
от 100 000лв. е достатъчно за репариране на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Релевирано е възражение за съпричиняване от страна
на починалия, тъй като същият е бил без поставен предпазен колан в
нарушение на чл.137а от ЗДВП, като по този начин е допринесъл за
получаване на телесните увреждания, които са причинили смъртта му.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на С. Ж. С. – негов баща. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния
водач на лек автомобил „М.“ - Н. Г. Т., която е нарушила правилата за
движение по пътищата и е причинил ПТП на 04.08.2018г., в резултат на което,
на 06.08.2018г. е починал С. С.. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла
в сила на 04.11.2020г. присъда №34/20.10.2020г. по НОХД №2184/2020г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора. Безспорно за настоящето производство
е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на
6
водача на л.а. „М.“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент
на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №************,
валидна от 04.05.2018г. до 04.05.2019г.
Първоинстанционният съд е определил за справедлив паричен
еквивалент на претърпените от ищеца морални болки и страдания от смъртта
на неговия баща – 150 000лв., при наличие на съпричиняване – 30%. Като е
приспаднал изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди от 100 000лв. и при възприетото съпричиняване, равняващо се на
45 000лв., е присъдил допълнително обезщетение от 5 000лв. По отношение
на общо определения размер обезщетение за неимуществени вреди липсва
въззивна жалба и същият /правилно определен/ не следва да бъде предмет на
обсъждане в настоящето производство /независимо че в представения отговор
на въззивната жалба от „Г. З.“ ЕАД и в представеното писмено становище се
съдържат доводи в тази насока/. А и не може да се влошава положението на
жалбоподателя – ищец.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба на
жалбоподателя – ищец, пренесен във въззивното производство е въпросът
относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Като конкретна
проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия в отговора на
исковата молба се сочи, че пострадалият С. С. не е бил с поставен
обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл.137а от ЗДвП.
Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза при настъпилото ПТП С. С. е бил пътник на
предна дясна седалка на л.а. „М.“. Анализирайки материалите по делото,
включително и тези – в наказателното производство, вещите лица дават
заключение, че към момента на ПТП-то липсват данни пострадалият да е бил
с правилно поставен предпазен колан. Експертите са обяснили, че от
7
техническа гледна точка при поставен обезопасителен колан от С. С.,
механизмът на движението на тялото му вследствие на инерционните сили -
тялото ще бъде ограничено от колана, ще бъде равномерно натоварено в
повече опорни точки. От техническа гледна точка при непоставен
обезопасителен колан от С. С., механизмът на движение на тялото му
вследствие на инерционните сили, няма да бъде ограничено от колана и
същото ще контактува с интериора отпред и в страни. Сблъсъкът спрямо л.а.
„М.“ е челно ексцентричен – ударният импулс при сблъсъка е в предната
дясна част /където се е намирал пострадалият/, интензитетът му е отляво
надясно спрямо автомобила по предната част на автомобила. При така
описания механизъм на ПТП и според получените тежки
/животозастрашаващи/ травматични увреждания, които са: Гръдна травма -
кръвонасядания на кожата на гръдния кош; счупване на VI, VII и VIII ребра в
дясно по средна мишнична линия и по лопапсова линия, счупване на II и III
ребра по ключична линия и V, VI, VII и VIII ребра в ляво по предна и средна
мишнична линия с кръвонасядания около счупванията; контузия на белия
дроб в дясно; свободно изляла се кръв в гръдната кухина; Коремна травма -
оперативно отстранена слезка; контузия с пропуквалия на повърхността и
дълбочина на черния дроб, наличие на свободно изляла се кръв в коремната
кухина - 150 мл.; Счупване костите на срамната кост с кръвонасядане на
меките тъкани около тях, вещите лица не са обаче категорични, че леталният
изход не би настъпил при поставен обезопасителен колан. Експертите
заключават, че експертизата не може с категоричност да потвърди или
отхвърли възможността за настъпване на смъртен изход при поставяне на
обезопасителен колан. В съдебно заседание вещото лице д-р Д. категорично е
разяснила, че независимо дали пострадалият е би с колан или без колан, той е
получил травматични увреждания с нараняване в коремната кухина в
резултат на самото ПТП. Експертизата не може да се ангажира с категоричен
отговор, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, той е нямало
да получи разкъсване на слезката, защото по механизма на притискане от
дясната страна същото увреждане може да се получи, защото има
деформация на колата от дясна страна. Освен това вещото лице д-р Д. е
пояснило, че поставянето на обезопасителен колан може да доведе до други
травматични увреждаения. Следователно липсва категорично заключение, че
в случай на поставен предпазен колан, като се има предвид и механизма на
8
ПТП – челният сблъсък от ляво надясно по предната част на л.а. „М.“,
леталният изход би бил предотвратен. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения –
обективен елемент на съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението следва да води категорично до
настъпването на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП правила за движение
по пътищата /дори и по категоричен начин да е установено, че пострадалият
не е бил с поставен предпазен колан/ не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо да
се докаже по категоричен начин, че нарушението е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. – последният да е негово следствие. От
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническата
експертиза не може да се направи еднозначен извод по въпроса – дали би
настъпил леталният изход при използван предпазен колан. По-скоро извод се
прави, че леталният изход би настъпил и при правилно поставен
обезопасителен колан. За да бъде успешно проведен процесуалният способ за
защита на пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от
непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да
се установи по пътя на пълно и главно доказване, че категорично крайният
вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено
като съпричиняване – и само при установяването на този факт биха били
приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Като страна, черпеща изгодни
последици от установяването на този факт, доказателствената тежест за
установяването му носи жалбоподателят – ответник. Не е доказано обаче, че и
при евентуално ползване на посоченото обезопасително средство от страна на
пострадалия, крайният вредоносен резултат – леталният изход, би бил
предотвратен – само при установяването на който факт биха били приложими
последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Приносът на пострадалия трябва да е
конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. С оглед на
изложеното възражението за наличие на съпричиняване е неоснователно и
недоказано и не обосновава намаление на сумата от 150 000лв., както
неправилно е приел първоинстанционният съд.
9
Въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, отнасяща се до
началния момент за присъждане на законната лихва върху вече изплатеното
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се явява неоснователна.
Действащата правна уредба изрично регламентира, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2, т.2 от КЗ,
тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано,
че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по силата на
самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Нормата
на чл.497 ал.1, т.2 от КЗ визира последиците при „собствена“ забава от
страна на застрахователя. Когато произнасянето по застрахователната
претенция по чл.498 ал.1 от КЗ е отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по
основание или размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя
по реда на чл.106 ал.3 от КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от
застрахователя доказателства, е налице неизпълнение на длъжника –
застраховател. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е присъдил
законната лихва от датата на застрахователната претенция – 27.08.2018г. и
правилно е приложил разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ, като по
гореизложените съображения не намира приложение разпоредбата на чл.497
ал.1 от КЗ.
По изложените съображения въззивната жалба на жалбоподателя –
ищец се явява основателна и следва да бъде уважена. Следва да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, като се
постанови друго, с което на ищеца да бъдат присъдени допълнително
10
45 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано 27.08.2018г.
Неоснователна се явява въззивната жалба на жалбоподателя – ответник
и същата следва да се остави без уважение.
При този изход на делото следва да се отмени първоинстанционното
решение и в частта, с която Д. СТ. Ж. е осъден да заплати на „Г. З.“ ЕАД
направените разноски в размер на 832лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
На ищеца се дължат разноски в пълен размер. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.106/ ищецът е сторил разноски в
размер на 3 100лв. /адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие/. Или, освен
присъдените с първоинстанционното решение разноски 1 117лв., следва да се
присъдят допълнително 1 983лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 1 800лв.
С оглед основателността на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец
и неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник,
поиследният следва да заплати на въззивника – ищец направените във
въззивното производство разноски в пълен размер. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 2 000лв. –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение /съгл. приложения договор за
правна защита и съдействие –л.40/.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК „Г. З.“ ЕАД следва да заплати държавна
такса за въззивното производство в размер на 900лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260295/20.08.2021г., постановено по търг. д.
№1313/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е
11
отхвърлен предявеният от Д. СТ. Ж., с ЕГН ********** срещу „Г. З.“ ЕАД с
ЕИК ********* за разликата над 5 000лв. до 50 000лв., представляваща
допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното му такова в
размер на 100 000лв. по Щета №***********-* от 27.08.2018г., за репариране
на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал неговият
баща С. Ж. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която Д. СТ. Ж. е осъден да заплати на „Г. З.“ ЕАД направените разноски в
размер на 832лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Г. З.“ ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Д. СТ. Ж.,
с ЕГН ********** ДОПЪЛНИТЕЛНО 45 000лв., представляваща
допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното му такова в
размер на 100 000лв. по Щета №***********-* от 27.08.2018г., за репариране
на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал неговият
баща С. Ж. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260295/20.08.2021г., постановено по
търг. д. №1313/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с
която„Г. З.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. СТ. Ж., с ЕГН
********** сумата над 17 749,89лв. до 20 348.04лв., представляваща
законната лихва върху вече изплатените на ищеца застрахователни
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по Щета
№***********-* от 27.08.2018г. в общ размер на 101 170лв., считано от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице - 27.08.2018г.
ОСЪЖДА „Г. З.“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Д. СТ. Ж., с ЕГН
********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
1 983лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 2 000лв.
Присъдените в полза на Д. СТ. Ж. може да заплатят по банкова сметка
12
IBAN ****************, в „Р.“ ЕАД – с титуляр адв. М.З..
ОСЪЖДА „Г. З.“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 1 800лв., както и държавна такса за въззивното производство в
размер в размер на 900лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13